Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Стара Загора, 22.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 47 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР Стара Загора против Решение № 260227/ 04.12.2020
г., постановено по АНД № 2732/ 2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 349а-1180/
23.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че
посоченият в НП състав на чл.209а от Закона за здраветоняма самостоятелно
приложение. Според касатора соченото от съда обвързване с чл.63, ал4 или ал.7
към момента на извършване на нарушението не е било актуално, тъй като е влязло
в сила на 14.05.2020г. Поддържа законосъобразност на наложеното накадание с
оглед вписванетов НП на нарушение на
противоепидемична мярка по чл.61, ал.1 от Закона за здравето.По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго
за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника.
Ответникът
по касационната жалба Д.С.Д. *** я оспорва като неоснователна. Счита решението
на районния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението
и предлага да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд
Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд
Стара Загора е НП № 349а-1180/ 23.09.2020 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 500902/ 27.04.2020г /рег. № 1959а-619/ 12.05.2020г/,
с което на Д.С.Д. *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв за нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 27.04.2020г
в около 16:15ч Д. се намира на обществено място в гр.Стара Загора – ул.“Хрищян
войвода в кв.“Зора“, без да има поставена защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнена т.9 от Заповед №
РД-01-124/ 13.03.2020г на Министъра на здравеопазването /противоепидемична
мярка по чл.63 от Закона за здравето/.
За да отмени
НП, районният съд е изложил съображения, че описаната в него фактическа обстановка
се потвърждава от събраните доказателства, но дадената правна квалификация на
деянието по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е частична. Този извод е
обоснован с доводите, че съставът на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
съдържа няколко хипотези, респективно препраща към различни норми – чл.63, ал.4
или 7, чл.63а, ал.1 или 2 от Закона за здравето, поради което е необходимо да
се привърже към някоя от посочените норми. Тъй като това не е направено, съдът
приема неизпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което
представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Така
постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на Д.С.Д. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Съгласно първоначалната
редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, отговорност
се предвижда за субект, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, кат осе наказва с глоба в размер на 5000лв. С изменение ДВ, бр.34
от 2020г, в сила от 09.04.2020г текстът придобива следната редакция: който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ бр.44 от 2020г в сила от 14.04.2020г нормата
гласи: Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв.
В
разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от Закона за здравето, респективно в чл. 63,
ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия закон в съответните редакции, са
регламентирани само компетентността на определени държавни органи да въвеждат противоепидемични
мерки и процедурата за това. Следователно в тях не се съдържа правило за
поведение на правните субекти във връзка с установения ред на държавно
управление, неизпълнението на което да съставлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Непосочването
на някоя от тези норми в НП при изрично отразяване коя въведена
противоепидемична мярка не е спазена от привлеченото към отговорност лице /в
случая т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г на Министъра на здравеопазването
със словесно възпроизвеждане на съдържанието на точката/ не се отразява на
формалната законосъобразност на санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209, ал. 1
от Закона за здравето се явява и нарушената законова разпоредба, и съдържаща
санкцията за това неправомерно поведение. Предвид направеното фактическо
описание ответникът не е бил възпрепятстван да разбере какво нарушение му се
вменява. Той следва да се защитава по фактите, посочени в санкционния акт, а в
случая дори не твърди да е имал поставена маска или друго средство, покриващо
носа и устата.
Предвид изложеното касационната
инстанция счита, че решението на Районен съд Стара Загора, с което е отменено
атакуваното пред него НП, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се
налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено
друго решение по съществото на спора. Процесното НП е
издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, със законово
регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършването на
нарушението, вменено на ответника, което правилно е квалифицирано от
актосъставителя и от наказващия орган. Несъстоятелно е оплакването, че при
съставяне на АУАН е нарушен чл.40 от ЗАНН. Видно от представеното с преписката
заверено копие от АУАН № 500902/ 27.04.2020г, той е съставен, подписан от
нарушителя и връчен на 27.04.2020г /при констатиране на нарушението/ и само е
регистриран в деловодната система на ОД на МВР Стара Загора с № 1959а-619 на
12.05.2020г. В случая не се сочат, нито установяват никакви обстоятелства,
изключващи вината на дееца и/ или
наказуемостта на деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира
с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване заповедите на
органите на държавно управление.
По тези съображения Наказателно
постановление № 349а-1180/ 23.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР
гр.Стара Загора, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена
юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция,
общо 160лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260227/ 04.12.2020 г. по АНД № 2732/ 2020 г.
по описа на Районен съд Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
349а-1180/ 23.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, с
което на Д.С.Д. ЕГН ********** *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Д.С.Д. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 160 /сто и
шестдесет/лв за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.