Решение по дело №5535/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266861
Дата: 7 декември 2021 г.
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20201100505535
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 

                                              град София, ……..2021 г.

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на …………….. през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛАДШИ СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ

 

като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 5535/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по молба на  А.С.С., с която се твърди, че при постановяване на съдебно решение от 21.05.2021 г. съдът в мотивите си е определил в нейна полза да се присъдят разноски, но е пропуснал да обективира волята си в диспозитива. Иска се от съда да поправи този пропуск като присъди разноски на молителката.

В срок е постъпил отговор на молбата, с който се приема, че същата следва да се квалифицира по чл. 248 ГПК и съответно следва да се остави без разглеждане поради пропускане на законоустановения преклузивен срок за подаването й. Евентуално се твърди, че същата е неоснователна.

Софийски градски съд след като прецени представените по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира следното:

Подадената молба следва да се квалифицира като такава по чл. 247 ГПК, доколкото от мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е формирал воля да присъди разноски на молителя, който има качеството на въззиваем предвид отхвърлянето на въззивната жалба, но е пропуснал да обективира волята си в диспозитива.( така и определение № 207 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 207/2009 г. на III Г.О. на ВКС).

От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е приел, че при този изход на правния спор въззиваемият( молителят) има право на направените от него разноски в размер на 540 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съответно диспозитива на съдебното решение следва да се допълни със следното: „ОСЪЖДА Т.С. ЕАД да заплати на А.С.С. сумата от 540 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК“.

Водим от горното и на осн. чл.247 ГПК,  съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на осн. чл.247, ал.1, пр.1 ГПК, допусната в диспозитива на съдебно решение от 21.05.2021 г., постановено по в. гр.дело № 5535/2020 г. на СГС, като допълва същия със следното:

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на А.С.С. сумата от 540 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението не полежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.