РЕШЕНИЕ
Град Асеновград, 01.11.2013г.
Четвърти наказателен състав с председател: Стефка Пашова, като разгледа в
публично съдебно заседание на 30.10.2013г.- тридесети октомври две хиляди и
тринадесета година, при участието на секретаря С.К., нахд № 316.13г. по описа
на АРС, четвърти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Оспорено е НП № 16 – 1602440 от
08.03.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- град Пловдив, с което
на Т.И.П., ЕГН – ********** ***, е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лева, за нарушение по чл.62 ал.1вр.чл. 1 ал.2 от „Кодекса на труда“.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Л.. Той
пледира за отмяна на НП поради неправилност и незаконосъобразност на същото.
Изтъква, че лице, за което е посочено,
че е пработила във фермата на жалбоподателката с тези три имена и посочено
непълно ЕГН не съществува на територията на РБ, а нарушението не е извършено,
тъй като кравефермата на доверителката му се стопанисва и животните в нея се отглеждат от членовете на
нейното семейство.
Счита, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради това, че
административно-наказващият орган не е обсъдил възраженията, депозирани от
жалбоподателката и не е изложил мотиви
за тях в издаденото НП.
Въззиваемата страна - Дирекция на ОИТ- Пловдив, редовно призована, се
представлява от ЮК М.. Тя пледира за потвърждаване на обжалваното НП, като
постановено при спазване на административно-производствените правила и като
законосъобразно. Изтъква, че нарушението е извършено и законосъоразно е било
преценено като немаловажно.
При преценка за спазване на административно-производствените правила, съдът
намери следното:
АУАН е съставен на 19.11.2012г. за нарушение, извършено на 26.10.2012г., а
НП за него е издадено на 08.03.2013г., с
което съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението и
на нарушителя, екземпляр от същия му е надлежно връчен с разяснени му права на
възражения.
АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл. 57
ал.1 от ЗАНН.
Съдът констатира допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, даващо основание за отмяна на НП само
на това основание.
То се изразява в следното:
В обжалваното НП е посочено, че нарушителят- Т.И.П. като земеделски
производител е извършила нарушение по чл. 62 ал.1 вр. Чл.1 ал.2 от „Кодекса на
труда“. Тя е идентифицирана с ЕГН и адрес, като никъде в обстоятелствената част
на НП не е посочено, тя да е регистрирана като юридическо лице, не е посочено и
нейното ЕИК.
Съгласно
§1 т.1 от ДР на „Закон за подпомагане
на земеделските производители“, "Земеделски
производители" са
физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за
продажба.
В НП е
посочено, че нарушителката Т.П. е извършила нарушението като физическо лице -
земеделски производител, за което обстоятелство свидетелства и приетата по
делото идентификационна карта /л. 43/, видно от която ЕИК-то за регистрация на
същата като земеделски производител е нейното ЕГН.
За
нарушението по чл. 62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от “Кодекса на труда“ в чл. 414 ал.3 от КТ е предвиденао налагане на имуществена санкция или глоба за Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.
1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или
2.
Безспорно
е, че земеделската производителка Т.И.П. има качеството на работодател по
силата на §1 т.1 от ДР на КТ, с оглед на това, че това качество може да има не
само юридическо, но и физическо лице.
По
отношение на административното наказание като вид обаче, е налице разграничение
досежно ангажирането на административна обективна и безвиновна отговорност на
работодател – юридическо лице и ангажиране на административна виновна
отговорност на пработодател- физическо лице. В първия случай се налага по
силата на чл. 83 от ЗАНН имуществена санкция, а във втория – глоба.
Това са
две различни по вид административни наказания, имащи отделна регламентация
както в ЗАНН като общ закон, така и в отделните специални закони, които имат и
различен правен режим.
С оглед
на гореизложеното, като е ангажирал административно-наказателната отговорност
на жалбоподателката Т.И.П. като
физическо лице - земеделски производител, но е наложил за това нарушение като
вид наказание - имуществена санкция, а не глоба, административно-наказващият
орган е постановил едно НП при допускане на съществени нарушения на
административно-производствените правила, изразяващо се в противоречие между
описателна част и диспозитив в обжалваното НП. Това обстоятелство води и до
незаконосъобразност на обжалваното НП, поради нарушаване на закона,
регламентиращ вида на административно-наказателната отговорност на субектите на
административно нарушение.
Тези две
основания обезмислят разглеждане на делото по същество и произнасяне по фактите
и налагат пълната отмяна на обжалваното НП.
С оглед
горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 16 – 1602440 от 08.03.2013г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“- град Пловдив, с което на Т.И.П., ЕГН – **********
***, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение
по чл.62 ал.1вр.чл. 1 ал.2 от „Кодекса
на труда“.
Решението да се съобщи на жалбоподателката и на Въззиваемата страна.
Същото подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- град Пловдив, по реда на глава 12 от АПК, на
касационните основания, регламентирани в НПК.
Районен съдия: