Р
Е Ш
Е Н
И Е
№...........................................
2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на четвърти ноември 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна
Ширванян
при секретаря Светла
Великова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 1823 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 и във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО.
Образувано е по жалба на К.Н.К. ЕГН ********** срещу Решение №Ц2153-03-35/23.07.2020
г., издадено от директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №650620/19.05.2020 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна, с което по заявление от 20.01.2020 г., считано
от 07.05.2020 г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване по чл.74, ал.1 от КСО в минимален размер, съгласно чл.75, ал.4 от КСО, в частта му относно определената начална дата на отпускане на пенсията.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е неправилен, необоснован и издаден при нарушения на
материално правните разпоредби. Навежда доводи, че Националния осигурителен
институт /НОИ/ не е направил възражения по представените през 2014 г. -2015 г.
УП2 и УП3, както и не е уточнил осигурителния доход и стаж. Посочва, че отдел
„Пенсии“ не е конкретизирал недостига на осигурителен стаж за пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, който се преценява към датата на
заявлението. Твърди се че отдел „Пенсии“ не е установил размера на недостигащия осигурителен стаж,
като е установил общ такъв и от 06.03.2015 г. е била отпусната пенсия на
основание чл.90а от КСО – социална пенсия за инвалидност. С Решение на ТЕЛК от
05.11.2019 г. процента инвалидност е променен на 50 %, като с Разпореждане от
03.12.2019 г. НОИ е прекратил пенсията от 01.12.2019 г. на основание чл.96 от КСО. Твърди се че при посещение в НОИ на 23.12.2019 г. жалбоподателя узнава за
размера недостигащ за осигурителен стаж по смисъла на чл.74, ал.1, т.4 от КСО –
01 г. 01 м. и 22 дни. Изложени са твърдения, че недостигащият осигурителен стаж
е бил закупен с Декларация 8 от 27.12.2019 г. и доплатен на 23.01.2020 г. По
подадено от жалбоподателя заявление на 20.01.2020 г. до отдел „Пенсии“ е
започнала процедура за уточняване на осигурителния стаж по УП-2 и УП-3, които
са били представени през 2014 г. – 2015 г., които действия не е упражнил при
внасянето им от осигурителите. Твърди, че безспорно са били внесени съответните
осигурителни вноски, което се потвърждава от приложените доказателства.
Изложени са доводи, че действията по уточняване на осигурителния стаж са били
проведени при форсмажорни обстоятелства – извънредно положение, като съгласно
Закон за мерките и действията по време на извънредно положение спират да текат
срокове, както и за подаване на документи. Посочва, че извънредното положение е
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. с което се спира
осъществяването на действията по уточнение на необходимия стаж. Твърди, че
предвид обстановката от разпространението на Ковид – 19, е кореспондирал с
институциите по телефона, интернет и Български пощи. Навеждат се доводи, че
отдел „Пенсии“ адресира запитване към ДГС – Суворово, което никога не е било
осигурител на жалбоподателя. Посочва, че от 20.01.2020 г. до началото на м.май
отдел „Пенсии“ прави 4 корекции на защитен и признат осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране, с което К. е бил възпрепятстван да се ориентира
правилно за изискуемия стаж, който е следвало да заплати. С тези действия са
забавили изплащането на пенсия поради общо заболяване, като размерът на
недостигащия осигурителен стаж е следвало да бъде определен още през 2014 г. –
2015 г. Твърди се че в оспореното решение е цитирана съдебна практика, която
липсва с оглед ЗМДВИП. Съгласно Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването лицата, които по уважителни причини не са могли
да подадат съответните документи ще могат да ги подадат в срок до 14 дни след
отмяната на извънредното положение, като тези документи ще се считат за
подадени в срок. Жалбоподателя посочва, че предвид цитираната заповед е
извършил последното плащане в този период, като НОИ не се е съобразил с тях.
Искането е да се отмени Решението и пенсията поради общо заболяване да се
изплаща от датата на подаване на заявлението – 20.01.2020 г.
В
открито съдебно заседание, лично поддържа жалбата на релевираните в нея
основания.
Ответникът
по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168
от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя К. със
съпроводително писмо, като е получено лично от него, на 27.07.2020 г., видно от
приложеното към административната преписка заверено копие от известие за
доставяне/обратна разписка/ с баркод ИД PS 9000
03D3ES F на
„Български пощи“ ЕАД. Жалбата е депозирана на датата 04.08.2020 г. видно от
поставения печат на ТП на НОИ Варна - чрез административния орган, чийто акт се
оспорва. От това следва, че е спазен предвидения в чл. 118, ал. 1 КСО, респ. в
чл. 149, ал. 1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта.
Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок,
в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е
адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заявление, постъпило в ТП на НОИ – Варна с Вх. №2112-03-48 и вх.№2112-03-49 от
20.01.2020 г., жалбодателят К.Н.К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, като за целта е представил набор от
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. От приложеното Експертно
решение №3135 от заседание 140 на 05.11.2019 г. състав на ТЕЛК към МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД, е видно, че по повод освидетелстване, на жалбоподателя К.
са определени 50% /на сто/ трайно намалена работоспособност, с дата на
инвалидизиране - 06.11.2014 г. и срок на инвалидността до 01.11.2022 г., за 3
години.
С
писмо от 23.03.2020 г. /л.14/ Ръководител „ПО“ е уведомил жалбоподателя, че към
датата на заявлението от 20.01.2020 г. е зачетен осигурителен стаж до датата на
инвалидизирането 04 г. 10 м. 12 дни, като е посочено, че само със стажа
придобит по законодателството на България, лицето не изпълнява условията за
отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Посочено е в
писмото, че след получаване на формуляр от Германия, при определяне правото на
пенсия ще се вземат под внимание само тези периоди, придобити в другите държави
членки, които не съвпадат с периодите, придобити в собствената държава.
С
писмо от 07.04.2020 г./л.15/ Ръководител „ПО“ е уведомил жалбоподателя, че при
уточняване на осигурителния доход за времето от 02.11.1983 г. – 31.07.1988 г.
са установени изплатени месечни суми под минималната работна заплата, поради
което осигурителния стаж е преизчислен съгласно чл.38, ал.3 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. Предвид това осигурителният стаж до датата на
инвалидизиране е 04 г. 09 м. 28 дни.
С
писмо/л.16/ Ръководител „ПО“ е уведомил жалбоподателя, че при уточняване на
осигурителния доход за времето от 02.11.1983 г. – 15.02.1984 г. са установени
изплатени месечни суми под минималната работна заплата, поради което
осигурителния стаж е преизчислен съгласно чл.38, ал.3 от Наредба за пенсиеите и
осигурителния стаж. В писмото е посочено, че съгласно удостоверение от
14.04.2020 г. от „Симе еко“ АД за месец юни и юли 1987 г. лицето е ползвало
платен годишен отпуск със зачитане на стаж, поради което стажът за времето от
27.10.1986 г. – 31.08.1987 г. е зачетен с календарна продължителност. Предвид
това осигурителният стаж до датата на инвалидизирането е 04 г. 10 м. 18 дни.
С
Удостоверение от 22.01.2020 г., депозирано в ТП на НОИ Варна на 27.02.2020 г.
се установява, че жалбоподателя е внесъл осигурителни вноски за осигурителен
стаж на 09.01.2020 г.
С
Удостоверение от 29.01.2020 г., депозирано в ТП на НОИ Варна на 27.02.2020 г.
се установява, че жалбоподателя е внесъл осигурителни вноски за осигурителен
стаж на 23.01.2020 г.
С
Удостоверение от 12.05.2020 г., депозирано в ТП на НОИ Варна на 12.05.2020 г.
се установява, че жалбоподателя е внесъл осигурителни вноски за осигурителен
стаж на 07.05.2020 г.
С
Разпореждане №650620/прот. №94 от 19.05.2020 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ /“ПО“/ в ТП на НОИ – Варна/л.10/, на жалбодателя К.Н.К., на
основание чл. 74, ал. 1 от КСО, е била отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 07.05.2020 г., в минимален размер – 186.52
лева, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, до определянето на размера й по реда на
КСО.
Впоследствие,
с Разпореждане №**********/прот. №01МИН от 17.07.2020 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна, основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
буква „д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на жалбоподателя К.Н.К. е изменена, считано от 01.07.2020 г. същата е
определена в действителен размер от 212.50 лева.
Разпореждането
от 19.05.2020 г. на Ръководител „ПО“ е обжалвано, като против него е подадена в
срок жалба до директора на ТП на НОИ – Варна, с Вх. №У1012-0387 от 23.06.2020
г. на ТП на НОИ – Варна. В същата жалбодателят К. е изразил несъгласие с така
постановеното разпореждане и по-конкретно с това, че пенсията му е отпусната от
07.05.2020 г., когато е направил изискуемия 5 г. осигурителен стаж, а не от
20.01.2020 г., когато е било подадено заявлението за отпускане на лична пенсия
за инвалидност, поради общо заболяване. В жалбата са изложени доводи и
аргументи, като със същата е поискано, пенсията да се отпусне от датата, на
която е подадено заявлението в ТП на НОИ Варна.
По
повод тази жалба е издадено и оспореното Решение № Ц2153-03-35 от 23.07.2020
г., издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата на К.К., против Разпореждане №650620 от 19.05.2020 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна, с което разпореждане е
отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, в частта му
относно определената дата на отпускане на пенсията. В мотивите към това решение,
административният орган е изложил мотиви, като е извел и извод, че след
извършени служебни справки и проверки от пенсионния орган до датата на
инвалидизирането лицето има осигурителен стаж с продължителност 04 г. 10 м. 18
дни. Посочено е, че на 23.01.2020 г. К. е внесъл осигурителни вноски за
закупуване на осигурителен стаж, с продължителност 00 г. 01 м. 04 дни, като
същият прибавен към останалия отново е с продължителност по-малко от 5 г. На
12.05.2020 г. е било представено Удостоверение обр.УП-16 от 12.05.2020 г. за
периода от 23.02.1990 г. до 05.04.1990 г. с продължителност 00 г. 01 м. 12 дни
и внесени на 07.05.2020 г. осигурителни вноски в размер на 170 лв., с който
общата продължителност на осигурителния стаж до ДИ става 5 г. Посочено е, че
именно затова административният орган е приел, че лицето е придобило право на
пенсия при условията на чл.74, ал.1, т.4, във вр. с чл.72 от КСО на 07.05.2020
г. , тъй като на тази дата с внасяне на осигурителните вноски е било изпълнено
условието за общ осигурителен стаж до ДИ 5 г. Предвид изложеното, директорът на
ТП на НОИ – Варна е приел, че Разпореждане №650620/19.05.2020 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на ПОИ - Варна е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните
писмени доказателства, с оглед на което следва да бъде потвърдено, поради което
и с решението е отхвърлил жалбата на К.К. срещу така издаденото разпореждане,
като неоснователна.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Варна направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.) от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт; разпореждането
се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването
на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.
106; в случаите на прилагане на международен договор, по който Република
България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от
получаването на всички необходими документи и данни. От това следва, че
ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ към ТП на НОИ - Варна е териториално
и материално компетентен орган, да издава разпореждания за отпускане, изменяне,
осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на
пенсии. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО,
пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на
ТП на НОИ – Варна, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Решението
е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2
от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
Предмет
на спора по същество е материалната законосъобразност на акта, като по отношение
на същата, т. е. по отношение съответствието с приложимите материалноправни
норми, съдът намира следното:
Основният
довод, посочен в жалбата и поддържан в хода по същество е, че в случая личната
пенсия за инвалидност, поради общо заболяване е отпусната от 07.05.2020 г., когато
лицето е придобило 5 г. осигурителен стаж, чрез откупуване на недостигащият му стаж,
а не от 20.01.2020 г., когато е подало заявлението за лична пенсия за
инвалидност, поради общо заболяване, т. е. спорният въпрос е относно датата, от
която следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
По
приложението на материалния закон съдът намира, че към случая са относими
разпоредбата на чл. 71 и следващите от КСО, които регламентират основанията за
придобиване на право на пенсия за инвалидност и редът за упражняването му.
Съгласно чл. 71 и чл. 72 от КСО
основание за придобиване на това право е реализирането на осигурения социален
риск /общо заболяване, трудова злополука или професионална болест/, който е
довел до трайно намалена работоспособност на осигуреното лице в размер на 50 %
и над 50 %. Нормата на чл. 74, ал. 1 от КСО регламентира, че осигурените
придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са
загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва: т. 1. До 20-годишна
възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на
работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; т. 2. до
25-годишна възраст - една година; т. 3. до 30-годишна възраст - 3 години; т. 4
- над 30-годишна възраст - 5 години.
Следователно
предпоставките за придобиване на право на лична пенсия за инвалидност са две – 1./настъпила
трайна неработоспособност в резултат от общо заболяване, трудова злополука или
професионална болест, и 2./наличие на минимален осигурителен стаж с оглед
възрастта на лицето. Законът е поставил императивно изискване наличието им в кумулативност за да възникне
правото на лична пенсия за настъпила трайна неработоспособност поради общо
заболяване.
Налице
е първата предпоставка. Наличието и размерът на трайно намалената
работоспособност на жалбоподателя не са предмет на спор между страните. Видно е
от експертното решение на ТЕЛК, че определената в него дата на инвалидизиране е
06.11.2014г.
Спорен
по делото е въпросът в кой момент следва да се счита придобит необходимия
осигурителен стаж от осигуреното лице и в този смисъл правилно ли е определена
от административния орган началната дата, от която да се изплаща пенсията по
чл.74, ал.1 от КСО?
С
оспореното пред горестоящия орган разпореждане № 650620/19.05.2020 г., на
лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от
07.05.2020 г., датата на която лицето е внесло осигурителните вноски, с което е
изпълнило условието за общ осигурителен стаж до дата на инвалидизирането 5 г.
При постановяване на това разпореждане правилно административният орган е
изследвал наличието на изискуемите по закон предпоставки за издаването му, а
именно с оглед навършената възраст на лицето - над 30 години, наличието на 5
години осигурителен стаж и документ, издаден от компетентните органи по оценка
на работоспособността, удостоверяващ вид и степен на увреждане - с 50 и над 50%
т. н. р. Установено е, че тези условия са изпълнени, при което правилно на
жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
За постановяване на това разпореждане е без правно значение конкретната
продължителност на осигурителния стаж, достатъчно е единствено тя да е
най-малко 5 години. Конкретният размер на осигурителния стаж в случая няма
самостоятелно значение. Същият като един от елементите, въз основа на които се
определя размерът на пенсията, подлежи на преценка и контрол при направено
възражение срещу определения по реда на чл. 75 от КСО действителен размер на
пенсията. В случая необходимият осигурителен стаж от 5 г. е бил наличен едва след
заплащането от лицето на осигурителните вноски
за 01 м. и 12 дни на 07.05.2020 г., от която дата е определено и да се
изплаща пенсията.
По
инициативата и предприетите от страна на К.К. действия са били изпълнени
условията за изплащане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че правото да получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване следва да бъде от датата на подаване на
заявлението – 20.01.2020 г., а не 07.05.2020 г. За да са налице предпоставки за
получаване на право на пенсия от датата на подаване на заявлението – 20.01.2020
г., следва лицето да е отговаряло на условията по чл.74, ал.1, т.4 от КСО – ако
са загубили работоспособността си, което в случая е налице, съгласно ЕР на ТЕЛК
от 05.11.2019 г. и да има осигурителен стаж от 5 г., която предпоставка не е
била изпълнена до 06.05.2020 г., т.е. не е била налице към дата на подаване на
заявлението.
По
делото не са представени доказателства за опровергаване констатацията на
административния орган, че лицето не е придобило изискуемия стаж от пет години
към датата на подаване на заявлението – 20.01.2020 г. и следователно не е
налице една от предпоставките, при чието кумулативно наличие лицето има право
да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Съгласно
Разпореждане №********** по Протокол №41/27.02.2015 г. на Ръководител „ПО“ е
отказано да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К.К.,
защото не отговаря на условията на чл.74, ал.1, т.4 от КСО – няма изискуемия
осигурителен стаж от 5 г. към датата на инвалидизиране, а има 03 г.10 м. 08
дни. Жалбоподателят се позовава на цитираното Разпореждане в жалбата, поради
което обосновано може да се приеме, че същият е запознат с него.
С
подаване на Заявление от 20.01.2020 г. от К. за отпускане на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване е издадено Разпореждане от 19.05.2020 г. В
периода от подаване на заявлението от 20.01.2020 г. до датата на издаването му жалбоподателя
е предприел действия да изпълни условията за отпускане на пенсия по чл.74, ал.1,
т.4 от КСО. Според текста на цитираната разпоредба осигурените придобиват право
на пенсия, ако отговарят кумулативно на изискванията – загубили са
работоспособността си и имат осигурителен стаж от 5 г. за жалбоподателя. В
случая К. не е притежавал изискуемия осигурителен стаж от 5 г., поради което
правилно е прието от Ръководител „ПО“, че това условие е изпълнено едва на
07.05.2020 г., на която дата лицето е внесло осигурителните вноски, съответно
му е признато право да получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Неоснователно
се твърди в жалбата, че във връзка със заявление от 06.02.2015 г. и представени
доказателства за осигурителен стаж, „НОИ не е направил възражения“ и не е
уточнил осигурителния доход и стаж. С посоченото разпореждане от 27.02.2015 г.
конкретно е посочен колко е осигурителният стаж на лицето и колко не му
достига, за да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Именно предвид обстойния анализ на представените със заявлението доказателства,
органът е изчислил колко е осигурителният стаж на лицето и още колко не му
достига. В Разпореждането е посочено също каква възраст е навършило лицето към
него момент. В случай, че жалбоподателя не е бил удовлетворен от издаденото
Разпореждане от 27.02.2015 г. е имал възможност да обжалва същото по реда на
АПК, което право не е упражнил. В този смисъл съдът в настоящото производство
не може да извърши контрол за законосъобразност на Разпореждането от 27.02.2015
г. на Ръководител „ПО“, защото предмет на разглеждане е Разпореждане от
19.05.2020 г. На административните
съдилища не е предоставена възможност да извършват косвен контрол на
административни актове, /подлежащи на самостоятелно оспорване/ в рамките на
провеждане на оспорване срещу конкретен административен акт.
Приложените
с писмо с.д.№11506/23.09.2020 г. от жалбоподателя заверено копие на УП-2 и УП-3
са налични в административната преписка, с изключение на Удостоверение
№408/30.09.1986 г. на Командир на поделение 26460. Неоснователно се твърди в
жалбата, че „НОИ не е направил възражения“ по представените УП „връчени от
осигурителите в края на 2014 г. и началото на 2015 г.“. След като К. е
представил въпросните УП, административното производство е приключило с
издаването на Разпореждане от 27.02.2015 г., с което не е признато правото му
да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което не е
било обжалвано и е влязло в сила, поради което следва да бъде съобразено от
административния орган при издаване на следващи административни актове.
В
настоящото производство Ръководител „ПО“ е ползвал информацията в посочените по
-горе УП, но също така за изясняване на стажа е била изискана допълнително
информация от съответните дружества за изясняване на осигурителния стаж на К. –
до Териториално поделение на Държавно горско стопанство, до „Булавто“ АД, до
„Симе ЕКО“ АД. По отправените запитвания от Ръководител „ПО“ е било отговорено
съответно с писма на 02.03.2020 г., 13.04.2020 г., 21.02.2020 г., 16.03.2020
г., 01.04.202 0г. 14.04.2020 г. Предвид необходимостта от набавянето на
допълнителна информация за изясняване на осигурителния стаж на лицето,
неоснователно се твърди, че органът след като е разполагал през 2015 г. с посочените
УП, то са били налице предпоставки за признаване на стажа му още към 2015г..
Неоснователно
е позоваването на жалбоподателя на чл.3а от КСО, във връзка със Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение/ЗМДВИП/, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.3а от КСО при обявено
извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:
1. нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и
пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта - осма
спират да текат; 2. заявления, жалби и други документи във връзка с паричните
обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален
идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор; 3. непроизнасянето
в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по
причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по
смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административно- процесуалния кодекс и ал.2
документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14
дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.
Признаването
на осигурителен стаж, недостигащ на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, не е сред мерките въведени с чл.3а от КСО или ЗМДВИП.
Съгласно
Разпореждане №********** по Протокол №41/27.02.2015 г. на Ръководител „ПО“
жалбоподателя е запознат, че не му достига необходимия осигурителен стаж, за да
придобие право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В този
смисъл неизпълнението на фактическия състав на чл.74, ал.1, т.4 от КСО е от
27.02.2015 г. и позоваването на чл.3а от КСО и ЗМДВИП е ирелевантно, защото е
настъпило с издаване на Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание за
обявяване на извънредно положение. След като е узнал, че с Разпореждането от
27.02.2015 г. на Ръководител „ПО“ не притежава необходимия осигурителен стаж,
той е имал възможността да предприеме действия да набави същия, което е сторил
едва на 07.05.2020 г., от който момент му е признато право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Констатацията на Ръководител „ПО“, че за г-н К. са налице предпоставките да получава
пенсия от 07.05.2020 г. е обоснована от
факта, че към датата на подаване на заявлението – 20.01.2020 г. жалбоподателят
не е отговарял на едно от императивно изискуемите в кумулащия условия.
Въведената
извънредна обстановка в Република България не е възпрепятствала или забавила
разпореждането за придобиване право на пенсия за инвалидност. Съгласно чл.3а,
ал.1, т.1 от КСО при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България: 1. нормативно определените срокове,
предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част
първа, глави четвърта - осма спират да текат. В случая с текста на разпоредбата
се установява, че законодателят е предвидил, че сроковете спират да текат, но
текста на чл.74, ал.1, т.4 от КСО не касае срокове за изпълнение, в които
следва да бъдат представени документи, а следва да е налице осъществен
фактически състав, на основание който Ръководител „ПО“ ще приеме че е налице
право да отпусне/или откаже/ пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че г-н К. е бил възпрепятстван да
напусне населеното място – гр.Аксаково за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.
Според текста на чл.3а, ал.1, т.2 от КСО при обявено извънредно положение по
чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България: заявления, жалби и други
документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по
електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез
лицензиран пощенски оператор. К. е имал възможност, предвид извънредната
обстановка в страната от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. да подава заявления до
институции по електронен път.
Неоснователна
се явява претенцията на жалбоподателя, че пенсията следва да бъде отпусната за
периода от 20.01.2020 г. до 13.03.2020 г. – датата на въвеждане на извънредното
положение в страната. Както съдът посочи в мотивите според чл.74, ал.1 от КСО
осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до
датата на инвалидизирането над 30-годишна възраст - 5 години. Текста на
разпоредбата посочва „осигурените придобиват“, в случая жалбоподателя към
20.01.2020 г. няма доказателства, че притежава 5 г. осигурителен стаж, за да
придобие правото да получава пенсия към датата на подаване на заявлението. С
представяне в ТП на НОИ Варна на Удостоверение от 12.05.2020 г. жалбоподателя
удостоверява, че е внесъл от 07.05.2020 г. осигурителни вноски, с което
отговаря на условията за пенсиониране. Именно от тази дата – 07.05.2020 г. му е
признато правото да получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, което е в съответствие с разпоредбата на чл.74, ал.1 от КСО. В този
смисъл неоснователна се явява жалбата за посочения период.
Така,
с оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира,
че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените административно-производствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона и не са налице основания за отмяната
му.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от К.Н.К. против
Решение № Ц2153-03-35
от 23.07.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Варна, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане №650620/19.05.2020 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна, с което е отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО, в минимален размер
съгласно чл.75, ал.4 от КСО, за неоснователна и недоказана, поради което и с
решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
Страните
не са правили искания по разноските, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание
чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.К. с ЕГН **********,
против Решение № Ц2153-03-35 от 23.07.2020 г., издадено от директора на ТП на
НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №650620 от
19.05.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна, с
което разпореждане по заявление от 20.01.2020 г., считано от 07.05.2020 г. му е
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО в минимален размер, съгласно чл.75, ал.4 от КСО.
Препис от решението, на основание чл. 138,
ал. 3, във вр. с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен
срок от връчването му пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: