№ 26525
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110138158 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. Р. срещу „К.“ ЕАД.
Съдът счита, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия следва да
бъде насрочено открито съдебно заседание, като на ищеца бъдат дадени указания да
отстрани нередовностите съгласно изложеното по - долу.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №
2520910/14.02.2022 г.
Ищецът твърди, че на 14.02.2022 г. сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г., по силата на който му бил отпуснат кредит в
размер на 3000 лв. Посочва, че съгласно Приложение № 1 към договора за кредит общият
размер на предоставения кредит бил в размер на 3131,76 лв., от които 3000 лв. – главница и
131,76 лв. - застрахователна премия. Сочи, че срокът на кредита бил 8 месеца, като
съответно следвало да бъде издължен на 8 погасителни вноски, съобразно погасителен план.
Лихвеният процент по кредита бил уговорен в размер на 40 %, а годишният процент на
разходите /ГПР/ в размер на 48,21 %. Сочи, че съгласно посоченото в т. 9 от Приложение №
1 общият размер на всички плащания бил 3626,86 лв. Посочва, че договорът за
потребителски кредит бил сключен изцяло онлайн като договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като самият договор за кредит не му бил
предоставен веднага, а впоследствие. Ищецът посочва, че узнал, че следва да заплаща и
вноски по договор за поръчителство, за които не бил наясно при сключването на договора за
кредит. Твърди, че до 10.06.2022 г. заплатил на „К.“ ЕАД по договора за кредит общо 1837
лв., а на 25.06.2022 г. заплатил по банков път с авизо за нареден кредитен превод сумата от
1163 лв. за пълно предсрочно погасяване на задължението му по договора за кредит, която
1
сума представлявала чистата стойност на кредита – 3000 лв. Твърди, че след запитване до
ответното дружество установил, че дължи и допълнителна месечна такса в общ размер на
1836,10 лв. по договор за поръчителство, с който ищецът не разполагал и който не му бил
връчен при сключването на договора за кредит. Според ищеца процесният договор за кредит
е нищожен – тъй като в договора не са описани основните му параметри, а същите са
посочени в Приложение № 1, без да става ясно как е формиран ГПР и застрахователната
премия, същият е неразбираем и не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК;
недействителен е и поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 2 ЗПК, с оглед
начисляването на такса за т. нар. „гаранция“ или „поръчителство“ и на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като възнаграждението за дружеството – поръчител е разход по кредита, който
следва да бъде включен в ГПР по арг. § 1, т. 1 ДР на ЗПК, а невключването му води до
нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, като следва да се приложи разпоредбата на чл. 22 ЗПК и
потребителят следва да дължи само чистата стойност на кредита – чл. 23 ГПК, която ищецът
вече е върнал. Ищецът твърди, че не дължи такси за поръчителство и гаранция, каквито му
били удържани, доколкото не бил сключвал такъв договор. В условията на евентуалност, в
случай, че договорът за кредит не бъде прогласен за нищожен, моли да бъде прогласена за
нищожна клаузата на т. 4 от договора, касаеща обезпечаването на кредита, като
противоречаща на императивните правни норми на ЗПК. Твърди, че възнаграждението за
дружеството поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, с оглед
на което същият е значително по-висок от посочения в договора за кредит. Освен това
счита, че последният е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото
ответникът е поискал заплащането на услуга, която не била по посочения договор за кредит.
Ищецът счита, и че договорната клауза за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, което води до недействителност на целия договор за
кредит. С оглед на това моли за уважаването на иска и прогласяването на договора за
кредит за недействителен. Ищецът в условията на евентуалност заявява, че предявява иск
срещу „Ай Тръст“ ЕООД за установяване за нищожна на уговорката за заплащане на
възнаграждение за учредяване на лично обезпечение и на договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Не оспорва сключването на посочения договор при посочените в исковата молба
условия. Оспорва договорът да е недействителен, като посочва, че е сключен в изискуемата
форма и отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК. Оспорва сключването на договора за
поръчителство да е било изискване за сключването на договора за кредит, като сочи, че това
била само евентуална възможност, от която ищецът се е възползвал, а дължимото
възнаграждение по този договор не следвало да се включва в дължимия ГПР. Твърди, че
ищецът се е присъединил към застраховка „Живот“, за което е подписан застрахователен
сертификат № 136210/14.02.2022 г., за което е начислена и застрахователната премия.
Оспорва твърдението за прекомерност на договорната лихва като счита, че същата е
съобразена със законовите изисквания. Счита, че в договора няма клаузи, противоречащи на
закона или накърняващи добрите нрави, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
2
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 14.02.2022 г. между
страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г. със
соченото в исковата молба съдържание; 2/ че договорът, сключен с ответника, е нищожен на
заявените с исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Съдът указва на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в договора за
кредит, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не
зачете правните последици на такива клаузи, поради което с оглед принципа на
състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и
евентуално да посочат доказателства и направят доказателствени искания.
Съдът ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорен и
ненуждаещ се от доказване между страните факта, че между тях на 14.02.2022 г. е бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г. със соченото в исковата
молба съдържание.
По исканията на страните:
По делото е постъпила молба от ответника за спиране на производството на
основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК до постановяване на решение по дело С-
714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване от
СРС, 27 състав с определение № 31449/21.11.2022 г. по гр. д. № 20221110124262/2022 г.
Ищецът е възразил срещу направеното искане като счита, че делото не следва да бъде
спирано поради липса на преюдициалност. По отношение на това искане съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание.
Страните са представили относими и допустими писмени доказателства, които следва
да бъдат приети.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи
договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, което искане следва да бъде
оставено без уважение, доколкото ответникът не е страна по същия договор.
Ищецът е поискал да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да
определи действителния размер на ГПР в зависимост от това дали възнаграждението за
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД бъде включено към него. Доколкото въпросът дали
възнаграждението следва да бъде включено към размера на ГПР е правен, то съдът счита, че
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза не е необходимо за изясняване на спора,
поради което искането следва да се остави без уважение.
Относно редовността на исковата молба съдът констатира, че в обстоятелствената
част на исковата молба ищецът е посочил, че в условията на евентуалност предявява иск
срещу „Ай Тръст“ ЕООД за установяване за нищожна на уговорката за заплащане на
възнаграждение за учредяване на лично обезпечение и на договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. В петитума на исковата молба е посочено, че в
условията на евентуалност желае прогласяването на нищожността на договора за
3
предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. В случая страната по
договора „Ай Тръст“ ЕООД не е страна по делото, поради което на ищеца следва да бъдат
дадени указания да конкретизира какъв е правният му интерес да предявява иск за
прогласяване на нищожност на договора за поръчителство срещу лице, което не е страна по
договора, както и дали желае конституирането на нов ответник, като при положителен
отговор да посочи и по кой процесуален ред.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Г. В. Р. срещу „К.“ ЕАД, като
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето
определение да конкретизира какъв е правният му интерес да предяви иск за прогласяване на
нищожността на договора за поръчителство срещу лице, което не е страна по договора,
както и дали желае конституирането на нов ответник, като при положителен отговор да
посочи и по кой процесуален ред, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на тези указания
исковата молба ще бъде върната в тази част.
ОТЛАГА произнасянето по искането за спиране на производството за първото
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.10.2023 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи договор за поръчителство, сключен между ищеца и „Ай Тръст“
ЕООД,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
4
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника – и
препис от становище от 14.03.2023 г. на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5