Р Е Ш Е Н И Е

№

 

16.10.2019г., град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА И.

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1778 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №***/17.10.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - П., на Я.Г.Д. ЕГН:********** е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - П.. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като липсва съответно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Наред с това, оспорва правилността на НП като счита, че във връзка с процесния лек автомобил, не е било налице задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОД на МВР – П. – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 957114/04.10.2018г. от страна на Г.К.Г. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - П., в присъствието на свидетеля В.К.Л. и нарушителя – Я.Г.Д.. Съставен е за това, че на 04.10.2018 г. около 17:00 часа, на път ПЪРВИ КЛАС №***, с посока на движение гр. Д.Д., като водач и ползвател на лек автомобил „***“, с регистрационен № *** ***) извършва следното: не представя сертификат „Зелена карта“ или сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към датата на извършване на проверката – нарушение по чл.638 ал.3 КЗ. При съставяне на АУАН нарушителят е направил следното възражение – „не знаех че няма, само го управлявах“. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са постъпили допълнителни възражения.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно – не е възприел възраженията на нарушителя. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Я.Г.Д. ЕГН:********** е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.12 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Следва да бъде припомнено, че съобразно чл.638 ал.3 КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“; от друга страна, съобразно чл.183 ал.1 т.2 ЗДвП, „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3 и поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението…“.

На свой ред, описанието на процесното нарушение в съставения АУАН, пренесено и в издаденото НП, се свежда до непредставяне на документи, свидетелстващи за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно е, че използваната от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган лексика и фразеология евентуално кореспондира с поведение, попадащо в приложното поле на административнонаказателната разпоредба на чл.183 ал.1 т.2 ЗДвП, вместо на тази на чл.638 ал.3 КЗ. Несъмнено, непредставянето на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /т.е. на полица за такава/, при извършена проверка от страна на компетентните полицейски органи, не може да се приравни на управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсата на съответствие между описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване – едновременно в АУАН и НП, от една страна и сочената като нарушена правна разпоредба, от друга, поражда вътрешно противоречие и препятства нарушителя да научи за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Подобни неясноти и противоречия, както и следващите се от тях предположения във връзка с правнорелевантните факти, обстоятелства и правна квалификация, са недопустими в санкционната дейност. Допуснати са нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, които са съществени и обуславят незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление.

Въз основа на тези съображения Съдът намира, че последното следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество. За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че предвид приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган квалификация на нарушението като такова по чл.638 ал.3 КЗ, оборимата презумпция по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява приложима в настоящия случай. От друга страна, основните доказателствени източници по делото – показанията на свидетелите Г.К.Г. и В.К.Л., са всичко друго, но не и обстойни и безпротиворечиви. И двамата свидетели депозират изключително общи показания, недаващи възможност по убедителен начин да се установят датата, мястото на твърдяното нарушение, превозното средство, във връзка с което се твърди, че то е извършено. Същевременно, според свидетеля Г., „… установихме, че автомобила няма валидна, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Зелена карта…“, а според свидетеля Л. „…водача не ни представи „Зелена карта“ или застраховка „Гражданска отговорност“, за което ние съставихме акта…“. Видно е, че по въпроса, обсъждан и по-горе, а именно – дали се касае за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ въобще или за непредставяне в хода на полицейската проверка на полица за такъв застрахователен договор, свидетелските показания бележат разнопосочност. Последната отново потвърждава, че е неясно за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, но наред с това и води до извода за недоказаност на приетото от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган, административно нарушение. Тук е мястото да бъде подчертано, че коментираното качество на свидетелските показания е напълно разбираемо, предвид естеството на работа на свидетелите – полицейски служители, извършващи редовно и множество проверки по ЗДвП и КЗ, т.е. не би могло да се приеме, че ниската информативност и противоречията в свидетелските показания е резултат от проявена недобросъвестност. Тази постановка по отношение на качеството на свидетелските показания обаче, не може да бъде интерпретирана във вреда на лицето, чиято административнонаказателна отговорност се явява ангажирана. В този смисъл, Я.Д. е административно наказан за нарушение, което не е доказано, т.е. не е извършил, а издаденото Наказателното постановление, наред с другото, се явява и неправилно.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №***/17.10.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - П., с което на Я.Г.Д. ЕГН:********** е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П., в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: