РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Бяла, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на първи октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100533 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството е по реда на чл.310 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от ЦВ. П. Р. против
Община Две могили, с която се претендира съдът да постанови решение, с
което да осъди ответната страна да заплати на ищцата обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа - шест месеца,
вследствие на незаконното й уволнение, в общ брутен размер на 4257.50 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на иска, до окончателното изплащане
на сумата, след прихващане с подлежащото на връщане от нея обезщетение,
изплатено й на основание чл.222, ал.1 КТ в брутен размер на 851.50 лева.
Претендира разноските по делото.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по иска, с който счита предявения иск за допустим, а разгледан по
същество за частично основателен за периода от 03.01.2020г. до 01.03.2020г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори и съдът с доклада по делото е приел за
1
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е полагала труд и е
получавала трудово възнаграждение при ответника, както и, че трудовото
правоотношение е прекратено.
По делото не се спори също, че с Решение № 260025/07.10.2020г.
първоинстанционния съд изцяло е уважил предявените от ищцата искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като с Решение № 260077/17.03.2021г., постановено
по в.гр.д.№ 763/2021г. по описа на ОС гр.Русе - гр.колегия,
второинстанционния съд е потвърдил атакуваното решение в частта, в която е
уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Преди приключване на съдебното дирене на основание чл.214 ГПК
съдът е допуснал направеното от ищеца изменение в размера на исковата
претенция, като същата да се счита за предявена за сумата в общ размер на
4316.84 лв.,представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през
което е останала без работа - шест месеца, вследствие на незаконното й
уволнение.
Установява се от Служебна бележка от Агенция по заетостта, че през
периода 07.01.2020г. – 06.08.2021г. ищцата е била регистрирана като
безработна.
Установява се от Разпореждане №172-01-40-1 от 17.02.2020г. на ТП
НОИ Русе,че на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица за
периода от 05.01.2020г. до 04.01.2021г. с дневен размер на обезщетението
23.41лв. Видно от Разпореждане №172-01-40/17.02.2020г. и Разпореждане
№172-01-40-3 от 17.02.2020г.изплащането на обезщетението е спряно считано
от 05.01.2020г., поради изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и
възобновено за периода 05.02.2020г. до 04.02.2021г..
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
В отговор на въпроса: Какъв е размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата по смисъла на чл.228, ал.1 КТ?, ВЛ е установило
от предоставената от Община Две могили платежна ведомост за месец
декември 2019 г., че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата
по смисъла на чл.228, ал.1 КТ е в размер на 861,39 лв. и включва:брутно
трудово възнаграждение за м. декември 2019г. - 861,39 лв. за 19 работни дни,
в т.ч 650,00 лв. - основно трудово възнаграждение; 201,50 лв. - допълнително
възнаграждение за прослужено време 31,00 % и 9,89 лв. – СБКО.
Експерта експертизата дава заключение, че начисленото и полученото
от ищцата брутно обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ в брутен размер 851,50 лв.
е изплатено на 17.02.2020 г. с преводно нареждане ведно с трудовото
възнаграждение за м.01,2020 г.
2
Относно размера на дължимото обезщетение на ищцата по чл.225, ал.1
КТ за шест месеца,ВЛ дава заключение, че брутното обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за 6 месеца е в размер на 5168.34 лв./6 месеца по 861,39 лв. -
516834 лв./, определено на база последното брутно трудово възнаграждение
на ищцата по смисъла на чл.228, ал.1 КТ.
В отговор на въпроса: Какъв е размера на дължимата сума по чл.225,
ал.1 КТ за периода от шест месеца, след извършване на прихващане с
подлежащата за връщане от ищцата сума, представляваща полученото
обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ, експерта установява,че дължимата сума по
чл.225, ал.1 КТ за периода от шест месеца, след извършване на прихващане с
подлежащата за връщане от ищцата сума от 851.50 лв./брутен размер/,
представляваща полученото обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ е размер на
4316,84 лв./5168,34 лв. - 851,50 лв./.
В отговор на въпроса: Какъв е размера на брутното обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ, дължимо за периода 03.01.2020г. - 01.03.2020г., изчислено по
правилата на чл.228, ал.1 от КТ?, ВЛ е отговорило,че същото е в размер на
1733,31 лв. формирано както следва:
- за периода от 03.01.2020г. - 31.01.2020 г. брутното обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ е в размер на 871,92 лв./21 р.д по 41,52 лв. = 871,92 лв./
- за периода от 02.01.2020г. - 29.02.2020 г. брутното обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ е за един месец 861,39 лв.
В отговор на въпроса: Какъв би бил размера на обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за периода 03.01.2020г. - 01.03.2020г., след извършване на
прихващане със сумата получена от ищцата, като обезщетение по чл.222, ал. 1
КТ,експерта установява,че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за
периода 03.01.2020г. - 01.03.2020г., след извършване на прихващане със
сумата получена от ищцата, като обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ би бил в
размер на 881,81 лв./1733,31 лв. -851.50 лв./.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от
КТ по делото следва да бъде установен фактът на незаконно уволнение на
ищцата, както и че същата, в резултат на незаконното уволнение, е
претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, предвид неполучаването
на трудово възнаграждение по незаконно прекратеното трудово
правоотношение.
В процесния случай по делото е безспорно установено, че уволнението
на ищцата по силата на Заповед от 03.01.2020г. на Кмета на Община Две
могили, е отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила Решение
3
№260025/07.10.2020г. по гр.д. №130/2020г. по описа на РС – Бяла.
Установено е от доказателствата по делото, че за процесния период от
шест месеца,начиная от 03.01.2020г. ищцата не е била заета по трудово
правоотношение.
Според разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ работникът или служителят
има право на обезщетение за претърпените от него вреди, поради оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение. По своето естество обезщетението
е санкция за работодателя за неправомерното му поведение и от друга страна
компенсира липсата на доходи за уволнения работник или служител.
Предпоставка за получаване на обезщетението е влизане в сила на
съдебното решение, с което заповедта за уволнение е обявена за
незаконосъобразна. Размерът на обезщетението е брутното трудово
възнаграждение, което се определя съобразно изискванията на чл. 228 от КТ,
като е въведено ограничението, че обезщетението се дължи за оставане без
работа не повече от 6 месеца след датата на уволнението.
Неоснователен е наведеният от ответника довод, че обезщетението по
чл.225 КТ следва да бъде изплатено единствено и само за периода от
03.01.2020г. до 01.03.2020г.,т.к. закриването на социалната услуга
„ЗЖЛУИ“с.Могилино от 01.03.2020г. било факт.
Съгласно разпоредбата на чл.225 от КТ ,обезщетението може да бъде
изплатено в намален размер при условие, че работникът или служителят не е
останал без работа в периода на 6-месечния срок след датата на
уволнението,като възможни са следните хипотези:
-лицето е работило по трудов договор през 6-месечния период след
уволнението и е получавало същото или по-високо от трудовото
възнаграждение при предишния работодател. В този случай обезщетение не
се дължи;
-лицето е работило по трудов договор през 6-месечния период след
уволнението и е получавало по-ниско възнаграждение. В този случай
обезщетението е в размер на разликата между двете възнаграждения.
В настоящият случай не е налице нито една от двете хипотези.Напротив
налице е отменена Заповед за незаконно уволнение и на ищцата се дължи
обезщетение по чл.225 от КТ,което съобразно доказателствата по делото е за
максимално установения период от шест месеца.
От доказателствата по делото и приета СИЕ се установи се ,че е
4
изплатено на ищцата обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ,което
следва да бъде прихванато от обезщетението за отмяна на незаконно
уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ,с оглед направеното възражение за
прихващане.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бяла държавна такса върху
присъдената сума в размер на 172.67лв., както и сума в размер на 100.00 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 600 лв., представляваща направените от
ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ДВЕ МОГИЛИ,ЕИК *********,гр.Две могили,
област Русе,бул.“България“№84, представлявана от Б. Д. Б. - Кмет, да заплати
на ЦВ. П. Р., ЕГН **********, с адрес: с.Могилино,община Две
могили,област Русе , ул. “Г.Бенковски“№5, сумата в общ размер на
4316.84лв./четири хиляди триста и шестнадесет лева и 84 стотинки/, ведно със
законната лихва от завеждане на иска- 08.06.2021г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през
което е останала без работа, за периода от 03.01.2020г.до
03.06.2020г.,вследствие на незаконното уволнение, след прихващане с
подлежащото на връщане от ЦВ. П. Р., ЕГН ********** обезщетение,
изплатено й на основание чл.222, ал.1 КТ в брутен размер на 851.50 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОБЩИНА ДВЕ
МОГИЛИ,ЕИК *********,гр.Две могили, област Русе,бул.“България“№84,
представлявана от Б. Д. Б.-Кмет, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Бяла държавна такса върху уважения иск в размер на
172.67лв./сто седемдесет и два лева и 67 стотинки/, както и сума в размер на
100,00 лв./сто лева/ за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА,на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ДВЕ
МОГИЛИ,ЕИК *********,гр.Две могили, област Русе,бул.“България“№84,
представлявана от Б. Д. Б.-Кмет да заплати на ЦВ. П. Р., ЕГН **********, с
адрес: с.Могилино,община Две могили, област Русе, ул. “Г.Бенковски“№5,
сума в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок,считано 15.10.2021г., на основание чл.315 ал.2 от ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6