ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. гр. София, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по молба на подс. Н. С. против определение от 7.06.2022г., постановено по
н.о.х.д.3066/2019г.,СНС, 22 състав. С атакуваното определение, по реда на чл. 270 НПК, не е
изменена мярката за неотклонение на подс. Н. С. от „домашен арест „ в по лека.
В молбата на адв. Д., като защитник на подс.С. ,се посочва,че се иска проверка на
определението с оглед неговата основателност и законосъобразност. Излагат се
аргументи,че срока на изпълнение на мярката за процесуална принуда „Домашен арест“,
изпълнявана от 4.10.2021 г. до момента, е изпълнила функциите си и въздействала върху
подс.С..От друга страна се посочва, че тя препятства възможността подс.С. да полага труд за
да се издържа, при наличието на безспорни данни ,че опасността от извършване на
престъпление не е реална и отсъстват доказателства за опасност от укриване.
Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по
делото,обжалвания съдебен акт и изложените доводи в частната жалба намери за установено
следното :
Молбата на защитата е неоснователна.
Определението е правилно,обосновано и по същество законосъобразно.Правилно съдът е
отчел, че делото е с фактическа и правна сложност, както и че на подс.С. са повдигнати
обвинения за тежки умишлени престъпления..
Всички обстоятелства относими към въпроса за законосъобразност на изпълняваната мярка
за неотклонение към този момент са обсъдени от решаващия съд като са изложени правилни
съображения , които въззивния съд споделя изцяло и не намира за необходимо да
1
преповтаря.
Изпълняваната мярка за неотклонение е съответна на тежестта на предявените обвинения
на подс. С. и пропорцианална на тяхната висока степен на обществена опасност.
Обществената опасност на подс.С. и тази от извършване на престъпление не е намаляла до
степен че да бъде преодоляна с друга по – лека мярка.Действително,че подс.С. не е осъждан,
има постоянен адрес на местоживеене и е с установена самоличност по делото.Но отмяната
на мярка за процесуална принуда, която ограничава неговото свободно предвижване не би
съответствала адекватно и съдействала за приключване на делото.
По отношение на твърденията ,че подс.С. е работил и се е издържал сам преди да бъде
задържан следва да се посочи ,че такива доказателства по делото не са събрани в хода на
съдебното следствие.В материалите от досъдебното производство е отбелязано в три
протокола за разпит на обвиняем от 9.03.2018,13.04.2018 г. и 9.10.2018г., при снемане на
самоличност на подс.С. ,че работи в ЕСО –Плевен. В тях не е посочено на каква позиция е
работил и няма други доказателства, които да потвърждават заявените от него данни за
полагане на общественополезен труд. Въззивният съд намира ,че делото се разглежда
ритмично и процеса протича в разумни срокове.
Като последно основание за правилността на атакувания съдебен акт следва да се посочи , че
към настоящия момент на развитие на съдебното следствие не може да се направи извод ,че
обоснованото предположение е разколебано.
Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран
Наказателен съд , 2 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 7.06.2022 г., постановено по н.о.х.д. 3066/2021г., по описа
на СНС, 10 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2