Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……………./30.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на десети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 346 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от Й. З.И., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Б.ф.от
ВАК срещу „Б. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
за заплащане на сумата от 250 (двеста и
петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 8193
от летище София, България до летище Анталия, Турция, за дата 04.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: По силата на сключен между страните
Договор за въздушен превоз, ответникът е поел задължението да осъществи
въздушен превоз по направление летище София - летище
Анталия на 04.10.2017г. Превозът е следвало да се реализира на 04.10.2017г. с
полет FB 8193, планиран за излитане от летище София в 06.50 часа местно време и кацане в
крайната дестинация 08.20 часа. Полетът се е извършил със закъснение от четири часа, за което ищецът не е бил
уведомен. Това поражда правото му на обезщетение в размер на 250 евро, дължимо
на основание чл. 7, т.1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004, тъй като между
ищеца и ответното дружество е бил сключен валиден договор за въздушен превоз.
Разстоянието между отправна точка и местоназначение е 748 км. Твърди се, че по
отношение на превозвача не са налице освобождаващи го от отговорност извънредни
обстоятелства. Моли за уважаване на иска.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът "Б.Е." АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност по същество. Сочи, че
ищцата не се е възползвала от предвидената възможност за извънсъдебно уреждане
на спора, като липсва заведено искане за изплащане на обезщетение. Твърди, че е
изплатил претендираното обезщетение на 19.02.2019г.,
след като е бил уведомен за настоящото производство. Твърди, че началната точка
на излитане е летище Варна, а не летище София. Счита за прекомерен размера на
заплатеното от ищеца възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, че разстоянието между двете летища
/Варна-Анталия/ е 748 км., както
и че на 19.02.2019г. ответникът е изплатил на ищеца претендираното
в настоящото производство обезщетение.
Постъпването на дължимото обезщетение в размер на левовата
равностойност на 250 евро се признава изрично от ищцовата
страна.
За доказване на твърдението си, че е отправил покана до
ответника за заплащане на обезщетение за закъснял полет преди предявяване на
иска, в полза на ищеца са събрани писмени доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Установи
се, че след завеждане на исковата молба е погасена претендираната
от ответника сума за главница. Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на претендираното обезщетение е надлежно погасено с изпълнението му. Искът за главницата
следва да се отхвърли като неоснователен, но поради плащане извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид
от съда.
От
представените доказателства не се установява да е погасена сума претендирана върху главницата като законна лихва за забава
за периода от завеждане на исковата молба до погасяване на задължението.
Предвид
факта, че плащането е настъпило в хода на производството /19.02.2019г./, което
не е спорно в отношенията между страните, съдът намира, че са налице основания
за присъждане на законната лихва върху главницата от 250 евро за периода от
14.01.2019г. до 19.02.2019г., чиито размер възлиза на 2.57 евро, изчислен с
програмен продукт Апис финанси.
По разноските
Съгласно
чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска и признае иска. В срока за отговор на исковата молба
ответникът е извършил плащане на сумата, но в депозирания отговор изрично
оспорва предявения иск, т.е. не е налице една от кумулативно предвидените в
закона предпоставки за освобождаване на ответника от отговорност за разноските
по делото – да е признал иска. Безспорно, плащането на главницата е станало след подаване на исковата молба, т.е в хода на настоящото
производство. Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване
на въпроса дали направата
им е предизвикана от поведението
на ответника. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса и не е признал иска, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото. Настоящият състав приема, че отговорността
за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението
си е предизвикал завеждане
на исковото производство от ищеца. На
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски в общ размер
на 350 лв. /50 лв. д.т.+300 лв. адвокатско възнаграждение/, които следва да се
възложат на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск с правно основание чл. 7, т. 1, б.
"а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от Й. З.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.
Б.ф.от ВАК срещу „Б. Е."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
за заплащане на сумата от 250 (двеста и
петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 8193
от летище София, България до летище Анталия, Турция, за дата 04.10.2017г.,
поради погасяване на задължението, чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. З.И., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 2.57 евро, представляваща законната лихва върху главницата
от 250 евро за периода от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението – 19.02.2019г.
ОСЪЖДА Б. Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. З.И., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски, от които 50 лева внесена държавна такса и 300 лева заплатено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: