Р Е Ш
Е Н И
Е
№
260021
гр.Кюстендил, 16.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание
на
втори март
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
след
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т.д. № 101
за 2019 г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Д.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.А.,*** 629/А/21 против: ЗД
"Бул Инс"АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, р-н „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 искова молба, с която е предявен иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумата от ***лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени следствие настъпилата смърт на В. Л.Т., с който ищцата е била във
фактическо съпружеско съжителство, в резултат на станало на 10.08.2016 г. ПТП с
управляван от М.Р.П.лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
С определение от 01.10.2020 г. на
основание чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал увеличение размера на предявения
иск със сумата от ***лева, като е определил същият да се счита предявен за
сумата от ***лева.
В исковата молба се твърди, че при
пътно-транспортно произшествие, настьпило на 10.08.2016 г. в с.***, област
Кюстендил, при управлението си, водачът на лек автомобил "***" с
рег.№ ***, М.Р.П., нарушава правилата за движение по чл.20, ал.1, вр. чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на В. Л.Т., от с.Д.
ул. „****“ ****, което е престъпление по чл.343 ал1, б "в" пр.1 вр.
чл.342 ал.1 от НК.
Сочи се, че виновният водач е със
застраховка, сключена със ЗД "Бул инс" АД – София, Гражданска
отговорност на автомобилистите "ВG /02/116001837572, като водачът с
поведението си не е изпълнил задължението си да не създава пречки и опасност за
движението, поставил е в опасност живота и здравето на хората, причинявайки
вреди, блъска и причинява смъртта на
пешеходеца В. Л.Т., ЕГН:**********, който е бил фактически съпруг на ищцата - Д.Г.А.,
вследствие на което същата търпи неимуществени вреди.
Поддържа се, че по случая е било
образувано д.п. № 818/16г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил, пр.пр.№ 1550/2016
г. по описа на Окръжна прокуратура -Кюстендил, бил е внесен в съда обвинителен
акт срещу М.Р.П., от компетентната Окръжна прокуратура гр.Кюстендил. В резултат
от проведеното съдебно следствие е постановена осъдителна присъда, по силата на
която подсъдимата М.Р.П.е призната за виновна за това, че при управление на
процесното ППС е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е
причинила смъртта на В. Т.. Наложено й е наказание лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС, съдебният акт е влязъл в законна сила.
Изтъква, че съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието.
Твърди се, че загиналият при ПТП В. Л.Т.
бил фактически съпруг на ищцата, като заедно положили задружни усилия, създали
дом, били здраво и щастливо семейство, в което живеели. Помежду им съществувала
силна емоционална връзка, на взаимна обич, грижовност и топлота. Като последица
от настъпилия вредоносен резултат ищцата търпяла емоционална криза и душевно
разстройство. Внезапната смърт на обичания й В. Л.Т., предизвикала силен
емоционален шок и стрес. След трагичния инцидент била обзета от апатия, станала
асоциална, загубила вяра в живота, тъй като загубила най-близкия си човек,
любовта на живота си. Същата рухнала психически, не можела да спи, плачела
постоянно.
Твърди се, че след погребението на В. Т.,
се затворила в себе си, била емоционално неустойчива, имала кратък и
непълноценен сън, спяла едва по-няколко часа, изживявала и продължава да
изживява стрес, потиснатост и безпокойство. Била с изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност. Чувствала безсилие пред обстоятелствата, които
носели усещане за дълбок и непоправим разрив в отношенията с околните и живота
като цяло.
Обобщава се, че загубата на загиналия й
фактически съпруг се отразила изключително негативно в емоционален план, била
съкрушена, чувствала много тежко загубата му, като опора в живота и надежда за
сигурност в бъдещето. Всичко това довело до остро душевно разстройство, не
можела и не искала да повярва, че всичко това, което се случва е истина, не
можела да преодолее нелепата загуба.
Сочи се, че съвкупността от дълбоко
негативни и стресиращи изживявани ,продължили във времето, без да са отшумели
към момента. Състоянието в което се е намирала се задълбочавало, без ясни
индикации ще отшуми ли, като оставило траен отпечатък от случилото се. Болката
от загубата на близкия й човек била неизмерима.
Сочи се, че на 06.11.2019 г. в отговор
на писмо изх. № НЩ-5119/02.08.2017 г. на ЗД "Бул инс"АД, по заведена
щета № ********** за обезщетяване на неимуществени вреди ищцата е предявила
заявление, което поддържа, че в пълна степен покрива изискванията на
застрахователя относно представянето на доказателствата именно: влязла в
законна сила присъда, експертизи и удостоверение за банкова сметка *** Д.Г.А..
Твърди, че доколкото след изтичането на законно установения 15 дневен срок и
при отсъствие на надлежен отговор, респективно заплащане на обезщетение, е
предявила настоящия иск.
Искането е за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
вследствие на настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на фактическия й
съпруг В. Л.Т., в размер от ***лева ,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.11.2019 г.
до окончателнотйо плащане, на основание чл.86 от ЗЗД. Претендира заплащане и на
съдебни разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответната
страна – ЗД „Бул Инс“ АД е депозирало отговор на исковата молба. Възраженията
на ответната страна в депозирания отговор се изразяват в следното:
Оспорват се изцяло предявения иск -
както по основание, така и по размер.
Оспорват се всички твърдения, изложени в
исковата молба, включително че ищцата е от кръга на правоимащите да претендират
обезщетение от ответника.
Оспорва се изцяло твърдения в иска
механизъм на ПТП.
Оспорва се, че инцидента е настъпил само
и единствено по вина на водача на лек автомобил „***".
Твърди се обратното, а именно, че
уврежданията, респективно смъртта на В. Т., са настъпили изцяло по негова вина.
Сочи се наличие на изключителен принос от негова страна, който прекъсва
причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпване на
събитието.
Поддържа се, че причина за настъпване на
вредите е нарушаване на правилата за движение по пътищата като пешеходец от
страна на Т.. Сочи се, че същият се е движил по пътното платно на повече от 1
метър в ляво от десния му край, по направлението на движение на МПС /т.е. с
гръб към настигащите го МПС/, вместо извън това платно за движение или движение
в насрещното платно и с посока срещу МПС.
Акцентира се, че неправилното движение
на Т., в противоречие със задълженията му по ЗДвП, е причина за настъпване на
ПТП. Сочи се, че в случая липсва вина на водача на МПС „***".
Прави се изрично възражение за наличие
на съпричиняване, което е в степен, която напълно изключва основанията за
ангажиране отговорността на ответника да заплати обезщетението, предмет на
исковата претенция. При условията на евентуалност - с оглед наличието на
съпричиняване, се приема, че обезщетението следва да се намали в максимална
степен, като исковата претенция се явява неоснователна за предявения с иска
размер.
Сочи се, че съпричиняването от страна на
Т. е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на твърдените увреждания и
изхода от тях, като спазването на правилата на ЗДвП би осуетило изцяло
настъпването на ПТП, респективно не би причинило смърт.
Акцентира се, че като последица от това
съпричиняването на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
пряко рефлектира върху обема на евентуалната отговорност на ответника и във
всички случаи следва да бъде отчетено при постановяване на крайният съдебен акт
по спора.
Приема се, че предвид конкретното
поведение на Т., неговата противоправност и вредоносност, респективно степента
на неговата вина, налице са основания да се приеме съпричиняване в размер на
поне 95 % и респективно на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД със същия да се
намали размера на обезщетението, ако приемете, че такова е дължимо от ответника
по иска.
На отделно основание се приема, че
отговорността на ответника не следва да се ангажира и поради факта, че водачът
на МПС „***" е напуснала мястото на ПТП, въпреки задължението си по ЗДвП
да остане на място до пристигане на съответните органи.
Оспорва се също така, както правото на
ищеца да получи по принцип обезщетение, така и интензитета и проявлението на
вредите, които се твърди в иска, че са настъпили и се иска да бъдат обезщетени.
Счита се, че размерът на претенцията не
съответства на принципа за справедливост и не отчита действителните
обстоятелства и причини, поради които е настъпило процесното ПТП, нито
конкретното обществено-икономическо положение към момента на настъпването му.
Счита се също така, че претендираната от ищеца парична сума е в изключително
завишен размер, за да доведе до обезщетяване на нематериални вреди в техния
действителен размер, каквото е изискването на закона.
Заключава се, че деликтното обезщетение
следва да е съобразено с конкретно претърпените вреди, посочени от ищеца в
исковата му молба, както и с всички обстоятелства около конкретния инцидент,
който предявената сума по исковата молба категорично не обосновава.
Като последица от неоснователността на
главния иск за обезщетяване на неимуществени вреди, се счита, че неоснователен
е и този за присъждане на законната лихва върху главницата.
Искането е за постановяване на решение,
с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. При условията на
евентуалност моли да бъде присъдено обезщетение в намален размер, определен при
приложение разпоредбата на чл. 5,1 ал. 2 ЗЗД и съпричиняване от страна на Т. на
вредата в размер на 95%.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, чрез която ищцата излага следните твърдения:
Позовава се на ППВС № 5/ 1969 г.,с което
е прието, че лицето съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, може да предяви иска за обезщетяване на претърпени
вследствие смъртта неимуществени вреди.
Оспорват се наведените възражения за
настъпване смъртта на Т. изключително по негова вина, евентуално наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна.
Сочи се, че въпроса за вината на
причинителя на ПТП и водач на лекия автомобил е доказана в постановения съдебен акт по НОХД 590/18 г. по
описа на КнОС.
С окончателния доклад по делото са
обявени за безспорни и неподлежащи на доказване следните факти: че на
10.08.2016 г. в с.***, област К., при управлението си, водача на лек автомобил
"***" с рег.№ ***, М.Р.П., нарушава правилата за движение по чл.20,
ал.1, вр. чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинила смъртта на В.
Л.Т., от с.Д. ул. „****“ ****, което е престъпление по чл.343, ал 1, б
"в" пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, за което деяние има влязла в сила
присъда. Не е спорно и обстоятелството, че за лек автомобил „***“ с рег. № ***има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
ЗД „Бул Инс“ АД действаща към момента на процесното ПТП.
КНОС, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното по делото НОХД №
590/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил с Присъда № 2 от 14.01.2019 г.
подсъдимата М.Р.П.е призната за виновна в това, че на 10.08.2016 г. около 09.20
ч., на ПП I-6, км 27,550 при с.***, преди разклона за с. ***, област Кюстендил
при управление на МПС- лек автомобил арка „***“, модел „***“ с ДК№ ***, е
нарушила правилата за движение по чл.20,
ал.1 вр. с чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила
смърт на В. Л.Т. от с.Д., област *** махала **** - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр. с чл. 342, ал.1 НК,
за което на основание чл. 54 от НК и чл. 36, 37, ал.1, т.1а и чл.343г вр. с чл.
37, ал.1, т.7 от НК й е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от
2 години и 6 месеца и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, като на основание
чл.304 от НПК съдът я е признал за НЕВИНОВНА и я ОПРАВДАЛ по първоначално
повдигнатото обвинение за престъпление
по чл.343, ал.3, б. „б”, пр.1, да е избягала от местопроизшествието и да е
допуснала нарушение на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 4 година и 6
месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
От заключението на назначената по делото
тройна съдебно – автотехническа експертиза, неоспорена и приета по делото като
обективна и всестранна, се установява, че пътят е разделен на две платна за
движение, всяко от което е с по две ленти за движение. Ширината на платното за
движение по посоката на движение на лек автомобил марка и модел „*** ***“, с рег.№
***е с ширина от 7.25 метна, като дясната пътна лента е с ширина от 3.75 м., а
лявата с ширина от 3.50 м. След линията отграничаваща от дясно платното за
движение следва 0.36 м. банкет с асфалт и 1.64 м. банкет, който е затревен.
Пътното покритие е асфалт без дупки и неравности. Мястото на настъпване на ПТП
се намира на разстояние 27.89 м. преди табелата Ж7 ***, върху дясната
отграничителна линия. Непосредствено преди настъпването на ПТП водачът на лекия
автомобил не е контролирал непрекъснато управляваното МПС, защото вниманието му
е било насочено в пускане и регулиране на парното отопление. На начертаната към
заключението мащабна скица се забелязва отклонение на автомобила надясно по
посоката на движение. В съдебно заседание е пояснено, че това отклонение се
дължи на това, че при пускане на дясната ръка на водача на автомобила от
волана, за да регулира парното отопление, поради липса на съпротива от дясната
ръка завива волана на дясно. Пострадалият е бил ударен с предната дясна част на
лекия автомобил. Изчислено е, че при движение на автомобила на 1.30 метра от
дясната ограничителна линия, при отклоняване на 7 42, разстоянието, което ще
измине автомобила до достигането на ограничителната линия /мястото на движение
на пешеходеца/ е 9.7 м. Установено е, че автомобилът изминава това разстояние
за 0.43 секунди, като при време за реакция от 1.0 секунди, водачът не е имал
възможност да реагира.
Вещите лица установяват също така, че
липсата на спирачен път се дължи на действията на водача на лекия автомобил,
който не е натиснал докрай спирачния педал, за да извърши аварийно спиране.
Това било и причината след блъскането на пешеходеца водачът да спре на 150 -
200 м. от мястото на удара. Уточнено е, че опасната зона за спиране, при
движение на процесния лек автомобил със скорост 80 км.ч. е 67.08 м., като в
тази зона водачът на автомобила не би бил в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Пояснено е, че при тази скорост водачът на автомобила
не е бил внимателен към уязвимите участници в движението, а именно пешеходците.
Според вещите лица ударът е настъпил в
десния край на платното за движение в областта на линията, отграничаваща
дясната пътна лента от банкета. На мястото на инцидента пътният банкет е широк
2 метна, от които 36 см асфалт и 1.64 м. затревена площ. Не се установява
лекият автомобил да се е движил в затревената част на банкета. Същият при удара
на пешеходеца се е движил по крайната дясна ограничителна линия. Пешеходецът
според експертите се е движил по линията, ограничаваща дясната пътна лента.
Дясната пътна лента е широка 3.75 м, а ширината на автомобила е 1.755 м. като
при движение на автомобила на 0.70 м. от осевата линия, между него и пешеходеца
има разстояние от 1.295 м. пешеходецът се е движел по посоката на движение на автомобила.
Движението на пешеходеца по посоката на движението на МПС е допринесло за
възникване на ПТП, тъй като при отклоняването на автомобила надясно,
пешеходецът не е имал възможност да установи това преместване и съответно и той
да се измести надясно. Установено е, че ако Т. се е движил в съответствие с
изискванията на ЗДвП, а именно в рамките на банкета на пътя /извън платното за
движение/, не може категорично да се заключи дали бил настъпил удар. Ако същият
се е движил в насрещното на движението платно същият е могъл да наблюдава
траекторията на движение на МПС и при необходимост да се отдръпне встрани, с
което да предотврати настъпване на удар с МПС.
От показанията на свидетелите М.Б.и В.Х.се
установява, че ищцата и пострадалия при процесното ПТП Т. са живели съвместно
от 2004 г. до 2016 г., когато е станал инцидента, причинил смъртта на Т..
Същите живеели в едно домакинство в с. Д.. Отношенията между двамата били като
съпруг и съпруга. Имали нормални семейни отношения, обичали се и се уважавали.
Грижили се за децата от предишните им бракове и поддържали връзка с тях, децата
често им идвали на гости. Ищцата полагала грижи за всички тях, респективно за
неговите, като за свои собствени деца. Внезапната смърт на Т. се отразила
изключително тежко на ищцата А.. Почти била неадекватна в началото, постоянно
плачела, не искала да ходи на работа. Тя все още не била преживяла загубата,
като негативните преживявания продължавали и към момента. Тежестта от претърпяната
загуба не отшумявала с времето. И до днес при спомена за трагичния инцидент се
разплаквала. След загубата на В. останала сама.
Съдът кредитира свидетелските показания
като логични, последователни и непротиворечиви /както вътрешно, така и с останалите
доказателства по делото/, като приема, че свидетелите в най-голяма степен имат
непосредствени впечатленията за негативното отражение на смъртта на пострадалия
в живота на ищцата.
При така установената, на база събраните
в хода на производството доказателства, фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./
във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./; е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. В настоящата хипотеза с нормата на §22 от ПЗР на КЗ
законодателят е предвидил, че за застрахователните договори, сключени преди
влизане в сила от 01.01.2016 г. се прилага Част четвърта от отменения КЗ,
поради което процесуалните предпоставки, обуславящи пораждането и упражняването
на правото на иск трябва да се преценяват към момента на настъпване на
фактическия състав, при проявлението на който са възникнали предявените спорни
материални права. Процесното ПТП е реализирано при действието на КЗ от 2005 г. /отм./,
поради което приложима е правната норма на чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Същата не
урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното
упражняване на правото на иск, каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ,
поради което предявеният главен иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане по същество, в какъвто смисъл е изложеното от ответната страна
възражение за процесуална недопустимост на предявения иск.
По делото няма спор по следните
установени в производството факти, а именно, че на 10.08.2016 г. в с.***, обл. ***,
при управлението си, водачът на лек автомобил "***" с рег.№ ***, М.Р.П.е
нарушила правилата за движение по чл.20 ал.1, вр.чл.5 ал.2т.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на В. Л.Т., от с.Д. ул. „****“ №24, което е
престъпление по чл.343 ал1, б "в" пр.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, за
което деяние има влязла в сила присъда, както и че за лек автомобил „***“ с
рег.№ ***има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, действаща към момента на процесното ПТП.
Ищцата твърди,
че е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на Т., които следва да бъдат
обезщетени. За да се прецени дали същата е материално легитимирана да получи обезщетение
следва да се съобрази задължителната съдебна практика в тази насока, да се
обсъди приложимостта й към настоящия казус и да се изследват конкретно
установените по делото факти.
Относимо за
спора е Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, според което материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото ТР се разшири кръга от
лица, които имат право да получат обезщетение за вреди, претърпени от смърт на
дадено лице, като в този кръг се включиха и лицата, които са били във
фактическо съпружеско съжителство с пострадалия. Право на обезщетение тези лица
имат по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации
са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Съдът на първо място следва да прецени
дали ищцата попада в кръга лица, които имат право да получат обезщетение за
вреди, претърпени от смърт на дадено лице. Същата обосновава искането си за
обезщетяване на причинени от смъртта на Т. неимуществени вреди със съществувало
преди трагичния инцидент фактическо съпружеско съжителство между нея и
починалия В. Т..
Институтът на фактическото съпружество
съжителство не е законодателно уреден, но съществуването му е признато
казуистично от съдебната практика /ПП№5/1969г./ и от различните нормативни
актове. В ППВС № 5/1969 г., Върховният съд определя съжителството като траен
съюз, относително стабилно фактическо състояние, без да е необходимо намерение
да се съжителства трайно. Легално определение за фактическо съпружеско
съжителство в ЗЗДН липсва. Съществуват определения за фактическо съжителство на
съпружески начала и фактическо извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ.
Съгласно пар.1, т. 18 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество "фактическо съжителство на
съпружески начала" е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала
на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство,
представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две
години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство, а
според т.10 от ДР на Закона за чужденците в Република България „фактическо
извънбрачно съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно домакинство
и съжителстват на съпружески начала. Понятието „Домакинство“ от своя страна отдава правно значение на
съвместното съжителство на свързани или не със семейно - правни връзки лица
„под един покрив“, в едно жилище и на наличието на общ бюджет в ежедневието - §
т. 4 Закон за устройство на етажната собственост.
От показанията на разпитаните в хода на
производството свидетели се установи, че между ищцата и пострадалия при
произшествието е съществувала дълбока емоционална връзка. Същите са живеели в
едно домакинство, били са в много близки отношения, живели са като съпруг и
съпруга, градили са общ дом и съвместно са полагали грижи за домакинството.
Демонстрирали са пред околните отношения като между съпруг и съпруга, изградени
на основата на взаимно уважение и привързаност. Установи се, че ищцата е поела
загубата на лицето с което е съжителства съвместно изключително тежко, като и
към настоящият момент не е преодоляла същата изцяло. Смъртта на Т. е станала причина ищцата да преживее
значителни по интензитет и продължителни във времето душевни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени.
Безспорно по делото се установява също
така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП 10.08.2016 г. между прекия причинител и ответника, и по
отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с обсъдените по-горе писмени и
гласни доказателства, както и с неоспореното от страните заключение на САТЕ, се
установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и
противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на фактическия съпруг
на ищцата, което обстоятелство е прието и за безспорно от съда, с оглед
предходно приключилото наказателно производство. Съгласно чл. 300 на ГПК
влязлата в сила присъдата на наказателния съд, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то
е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това и
при наличието на осъдителна присъда, приета по настоящото дело, се приема за
установено, че водачът на лекия автомобил М.П.е извършила престъпление по чл.
343, ал. 1, б. "в" пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК, като нарушавайки
правилата за движение по пътищата посочени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е причинила
смъртта на В. Т.. На това основание в хода на настоящия процес е доказана
причинно-следствената връзка между противоправното поведението на водача
Павлова и смъртта на Т..
Предвид посоченото, съдът приема за
доказано по делото, че ищцата е понесла морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават наличието на предпоставките за изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и същата е активно
материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което е живяла във фактическо
съпружеско съжителство, при наличие на предпоставките за това, залегнали в ТР №
1 от 21.06.2018 г.
При определяне размера на обезщетенията
за неимуществени вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са наличната
емоционална връзка между ищцата и починалия, възрастта на починалия, начина на
увреждането, водещо до смърт на лицето, последиците от събитието и отражението
им върху ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Ответното дружество твърди, че е налице
лимит на евентуално дължимите обезщетения – до 5 000 лева, предвид
разпоредбата на чл.493а от КЗ във вр. с пар.96 от ПЗР на КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с
наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ, който предвижда приемането на наредба за
утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.
С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от 5 000, 00 лева за периода до влизане в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката.
Съдът намира, че така въведеното ограничение
за размера на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на основния
принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на
справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие
с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховката "гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви
по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка
държава-членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна
най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно
увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5
000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на
имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите". Цитираната норма е възприета в чл. 266 КЗ (отм.) и
в чл. 492 КЗ. Въвеждането в националното законодателство на нормите на редица
директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от ДР
на КЗ.
Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ лимит на максималното обезщетение, което може да се получи при
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" е значително
по-ниско от минималния размер на застрахователната сума, уреден в Директива
2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните застрахователни
лимити. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не
следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право.
Това е наложително и предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК, доколкото с
Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12,
постановено по преюдициално запитване е прието, че "държавите-членки
трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на
Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в
решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5".
Предвид изложеното съдът счита, че в
настоящия случай дължимото на ищеца обезщетение следва да се определи по
справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ максимален размер.
В своята практика ВКС на РБ приема, че
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид, че смъртта
поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването й от една страна невъзвратими и от друга най-големи, поради което
за това житейско събитие, следва да се определи по справедливост по-висок
размер на обезщетение, спрямо този за претърпени неимуществени вреди от телесни
повреди. Характерът и тежестта на вредите, търпени от ищцата се установиха от
събраните по делото гласни доказателства.
Ищцата А. е преживяла изключително тежко смъртта на Т., с когото са живели в
едно домакинство, имали са фактическа съпружеска връзка. Същата е загубила най-близко стоящия до нея човек, с когото са
имали много близка емоционална връзка, носеща им взаимни чувства на обич, радост, спокойствие, надежда за
щастлив смислен съвместен живот,
съответно връзка основана на разбирателство и взаимно допълване във
вижданията за общото им бъдеще, желание двамата са създадат топлина и уют в
дома си.Със смъртта на Т. всичко това е
преустановено.Внезапната му смърт е факт, шокиращ, болезнено възприемащ се и
трудно осъзнаван от тежката мъка и
болка, които изпитва човек, в случая ищцата по непрежалимия свой близък любим ,
спътника й в живота.. Негативните й
изживявания не са преодолени и към момента, макар да са с намален интензитет.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата вреди е в размер от ***лева.
При тези изводи на съда, подлежи на
обсъждане релевираното от страна на ответника по делото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
това, че същият се е движел по пътното платно в посоката на движение на
моторните превозни средства, при което не е имал видимост относно движението на
същите и при което е бил в невъзможност да реагира с цел да избегне удара с
лекия автомобил.
Дългогодишната съдебна практика е
ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие
на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението
на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния
размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р №
98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. №
35/2009 г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО).
От приетата по делото тройна съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че пострадалият се е движил по
линията, ограничаваща дясната пътна лента. Дясната пътна лента е широка 3.75 м,
а ширината на автомобила е 1.755 м. като при движение на автомобила на 0.70 м.
от осевата линия, между него и пешеходеца има разстояние от 1.295 м. Пешеходецът
се е движел по посоката на движение на автомобила. Движението на пешеходеца по
посоката на движението на МПС е допринесло за възникване на ПТП, тъй като при
отклоняването на автомобила надясно, пешеходецът не е имал възможност да
установи това преместване и съответно и той да се измести надясно. В Този
смисъл е категоричното заключението на експертизата, добре мотивирана и
компетентно изготвена. Установено е, че
ако Т. се е движил в съответствие с изискванията на ЗДвП, а именно в рамките на
банкета на пътя /извън платното за движение/, не може категорично да се заключи
дали би настъпил удар. Ако същият се е
движил в насрещното на движението платно същият е могъл да наблюдава траекторията
на движение на МПС и при необходимост да се отдръпне встрани, с което да
предотврати настъпване на удар с МПС.
Изложеното мотивира съда, да приеме, че
е налице съпричиняване от страна на починалия. При определяне степента на
съпричиняването съставът на КнОС съобрази, че причината за произшествието е
преди всичко неконтролирането на МПС от неговия водач, което е довело до
отклоняване посоката му на движение в дясно и доколкото пътното платно не е
наблюдавано, е причинен удара на пешеходеца. Действително същият е нарушил
правилата за движение, като преценявайки ситуацията, при която е настъпило ПТП,
причините довели и способствали за същото, съдът приема, че противоправното поведение на пострадалия с
допуснатото нарушение, т.е. приноса му следва да бъда определен в размер на 25
%.
Предвид горното, размерът на определеното
като справедливо за репариране на претърпените
неимуществени вреди обезщетение от ***лева следва да бъде намалено със сумата
от *** лева, при което дължимото от ответното ТД обезщетение е в размер на *** лева.
Искът следва да бъде уважен до този размер от *** лева, като за разликата до претендирания от ***лева, следва да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на иска за
главницата до горепосочения размер, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената като обезщетение за
неимуществени вреди сума. Налице е неизпълнено парично задължение и за вредите
от забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Претенцията ще
бъде уважена, така както е предявена и началният момент, от който се дължи
законна лихва е посоченият от ищеца - 22.11.2019 г. и се дължи до окончателното изплащане на
сумата. Законната лихва принципно се
дължи от датата на непозволеното увреждане – чл.
84, ал. 3 от ЗЗД или това датата на настъпване на ПТП, но с оглед заявения
петитум и диспозитивното начало в процеса, същата следва да бъде присъдена
върху определената главница от поисканата дата 22.11.2019 г.
По разноските:
Ищцата не е сторила разноски по водене на делото , тъй като е освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото. По отношение на същата е оказана безплатна правна помощ. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. И.А..
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по -нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид това следва извод, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, е необходимо наличието на две предпоставки - да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. След като е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, то винаги се дължи от тази страна, чийто претенции са отхвърлени от съответната инстанция, при положение, че е доказано заплащането му като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Във втория случай е достатъчно да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА , за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато насрещната страна е осъдена за разноски.
От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че между страните е постигнато съгласие за осъществяване на безплатна защита по настоящото дело за ищцата. Предвид това и доколкото ответникът е осъден за разноски, следва да заплати на адв. И.А. адвокатско възнаграждение в размер на 2 667, 50 лева, чийто размер е определен съобразно уважената част от иска, при условията на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е сторил разноски по водене
на делото в общ размер на *** лева, от които
адвокатско възнаграждение в размер на *** лева, сумата от *** лева
депозит за възнаграждение на в. л. по единичната експертиза и сумата от ***
лева депозит за възнаграждения на вещите лица от тройната експертиза. По делото
са представени доказателства за направени разходи в посочените размери. Видно
от представения договор за правна защита и съдействие договореното между
ответника и адвоката адвокатско възнаграждение е в размер на *** лева и в този
размер е заплатеното в брой адвокатско възнаграждение. Липсват доказателства да
е определено и съответно заплатено соченото в списъка по чл. 80 от ГПК
адвокатско възнаграждение в размер на *** лева, т.е. адвокатско възнаграждение
с включен размер на ДДС. Въпросът
относно начисляването и дължимостта на ДДС върху адвокатските възнаграждения е
нормативно уреден с разпоредбата на 2а от ДР на горепосочената наредба. Ясното й съдържание
сочи, че за регистрираните адвокати по
ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. Т.е дължимият
ДДС е следвало да бъде начислен и заплатен от клиента по сключения договор за
правна защита и съдействие, а не да се претендира присъждането със съдебния
акт. Цитираната разпоредба следва да бъде прилагана от съда в случаите, при
които се определя и присъжда адвокатско възнаграждение служебно от съда.
Липсват и доказателства за сторени разноски за заплащане на възнаграждения на
вещи лица в сочените в списъка размери. Липсват доказателства, от които да е
видно, че ответникът е заплатил дължимите възнаграждения на вещите лица в
размерите, определени с определение от о.с.з. на 02.03.2021 г.
Съобразно отхвърлената част от иска,
ищцата дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК заплащане на
разноски по водене на делото в размер на 1 645, 31 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи заплащане на сумата
от 2 850 лева държавна такса, изчислена върху уважената част от иска и
сумата от 612 лева за възнаграждения на в.л., изчислена съобразно уважената
част от иска от заплатените от бюджета на съда суми. Сумите следва да бъдат
заплатени по сметка на съда.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс"АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:***, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на Д.Г.А., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от *** лева , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие настъпилата смърт на В.
Л.Т., с който ищцата е била във фактическо съпружеско съжителство, в резултат
на станало на 10.08.2016 г. ПТП с управляван от М.Р.П.лек автомобил, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, като иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над *** лева до пълния предявен размер от *** лева, ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Сумата да бъде платена по следната сметка: BIC: ***, IBAN: ***, с титуляр Д.Г.А..
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗД "Бул Инс"АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:***, да заплати на адв. И.А.,*** 629/А/21 сумата от *** лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН:**********,***, да заплати на ЗД "Бул
Инс"АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, сумата от *** лева разноски
по водене на делото лева, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс"АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
по сметка на КнОС сумата от *** лева д.т. и сумата от *** лева възнаграждения за в. л.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: