№ 110062
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110148096 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на „Сити Кеш“ ООД срещу В. А. Т. за сумата от 700 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 749652 от 29.09.2022г., ведно със законната
лихва от 28.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 35,04 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 29.09.2022г. до 28.12.2022г., сумата от 358,96 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за периода от 29.09.2022г. до 28.12.2022г.,
сумата от 75,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2023г. до
01.08.2023г., сумата от 109,40 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 7 от
договора за заем, както и сумата от 135 лв., представляваща разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането за периода от 04.01.2023г. до 01.08.2023г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава на 07.09.2023г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за компенсаторна
неустойка, неустойка за забава по чл. 7 от договора за заем и разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на
чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова
гаранция. По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите
функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води
1
до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика
такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко
обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в размер
на 10 % от главницата и таксите, събирани като разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането, тъй като влизат в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК,
съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено за посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата от 33,40 лв.
/12,07 лв. държавна такса и 21,33 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, срещу В. А. Т., ЕГН **********, в частта за
сумата от 358,96 лв., представляваща компенсаторна неустойка за периода от
29.09.2022г. до 28.12.2022г., сумата от 109,40 лв., представляваща неустойка за забава
по чл. 7 от договора за заем, сумата от 135 лв., представляваща разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането за периода от 04.01.2023г. до 01.08.2023г., както
и за направените по делото разноски в размер на 33,40 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2