РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 05.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на трети декември две хиляди и деветнадесета
година в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
Членове: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 269 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63
алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу решение
№ 146 от 11.10.2019 година, постановено по наказателно административен характер
дело № 243 по описа за 2019 година на Районен съд-Троян, с което трети състав е
отменил Наказателно
постановление № 2019-0044852 от 31.05.2019 г., издадено от Директора
на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, като незаконосъобразно.
В касационната
жалбата се съдържат доводи, че Районният съд неправилно е приложил материалния
закон, следствие на което е постановил незаконосъобразно решение. Според
касационният жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на наказаното лице, както и за мястото на извършване на нарушението. Излага, че действително в НП
като място на извършване на нарушението е посочен града и улицата, на който е седалището и адреса
на управление на дружеството,
но счита, че това е достатъчно точно конкретизиране. Счита, че нарушението е
правилно установено и правилно, и законосъобразно е
ангажирана отговорността на конкретния търговец, като същото не представлява
маловажен случай. Сочи, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН, ЗЗП, НЕНТП и
НОВМИОЧО. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед
за това. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на
търговеца. Иска да бъде отменено
решението на районния съд и потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован не изпраща представител.
Ответникът – „Симида –
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в
сила постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и е
проследил цялото административно наказателно
производство от съставянето на Констативния протокол до издаването на НП, констатирал е
няколко съществени процесуални нарушения, както и недоказаност на нарушението, поради което
правилно е отменил НП.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен
състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от
надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и
срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално
допустима. Изведените в
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява
неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 20.02.2019г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № К-0044852
от главен инспектор в КЗП РД Русе срещу „Симида –
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени от компетентни лица и в законоустановените срокове. За да
отмени НП, въззивният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, ограничили
правото на защита на наказаното лице. В тази връзка е констатирал, че АУАН и
НП, страдат от съществен порок, състоящ се в непосочване на точното място на
извършване на нарушението, което решаващият съд е приел за недопустимо, представляващо задължителен реквизит чл.42 ал.1 т.3 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Приел е, че са нарушени и разпоредбите на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е налице пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Както и, че неправилно в КП е
посочена като представител съпругата на управителя на проверяваното
дружеството, т.к. не е упълномощена затова.
По съществото на спора съдът
приел за недоказано, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, тъй
като разпоредбата на чл.15 ал.1 от НЕНТП създава задължение при етикиране на
текстилните продукти, предназначени за продажба на краен потребител, предоставяната
информация по чл.13 и чл.14 от НЕНТП да е и на български език, защото според
доказателствата по делото процесните каталози са ползвани от служителите в дружеството, а не са били предлагани на
клиентите. С горните мотиви РС отменил оспореното пред
него НП.
Настоящият касационен състав
намира решението – предмет на касационна проверка в настоящото
производство, за правилно. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
При субсидиарното действие на НПК,
районният съд е изпълнил процесуалното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при
спазване на предвидения процесуален ред за събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност. Уважени са доказателствените искания на страните,
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Поради изложеното не се установяват
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Неоснователни са възраженията
на касатора за несъответствие на оспореното решение с материалния закон.
Настоящият касационен състав на съда намира за
обосновани мотивите на РС за допуснато процесуално нарушение при съставяне на
АУАН и издаване на НП изразяващо се в непосочване на мястото, на което е извършено нарушението, тъй като мястото на извършване на едно административно нарушение е задължителен реквизит
съгласно чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а в случая установено с доказателствата е, че
посоченото от наказващият орган не е това на констатираното с акта и описаното
в НП ателие за тапицерски услуги.
Настоящият състав споделя приетото от
РС и относно непълното описание на нарушението. В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не е налице изискващото се пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено, представляващо нарушение разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При това, в процесния случай не
става ясно за кои именно каталози се твърди, че няма информация на български
език на вложените текстилни влакна, тъй като, процесните каталози
не са индивидуализирани, най-малкото с фирмата производител на тези текстилни
влакна.
От събраните по делото доказателства не се установява
по безспорен начин, че от обективна страна жалбоподателят, ответник в настоящото производство е осъществил състава на нарушението по чл.15 ал.1 във вр. с чл.3 ал.4 от
Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти. Безспорно разпоредбата
на чл.15 ал.1 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти създава задължение при етикиране на
текстилните продукти, предназначени за продажба на краен потребител,
предоставяната информация по чл.13 и чл.14 от Наредбата за етикетирането и наименованията на
текстилните продукти да е и на
български език.
Видно от доказателствата по
делото процесните каталози не са били предлагани на клиентите, които са
поръчвали мебели, а каталозите са ползвани от служителите в дружеството. Според легалната дефиниция на §1
т.8 от ДР на Наредбата
за етикетирането и наименованията на текстилните продукти “етикиране” е нанасянето на необходимата
информация по Наредбата чрез отпечатване върху продукта или чрез използване на
прилепен или прикрепен етикет. Предвид спецификата на развиваната от дружеството дейност по предоставяне
на тапицерски услуги наличието
на един или няколко каталози/броят им не е уточнен в АУАН и в НП/ в цеха или в
кабинета на управителя, не представлява доказателство за употребата им спрямо клиенти. Установеното с доказателствата е, че на клиентите платовете са им предлагани от каталози в интернет, като в съответните
сайтове е имало обозначение за цената на плата, ширината и състава му и след като са уточнявали конкретните текстилни продукти,
са им показвани мостри от тях, които вероятно са били в съответните каталози в ателието. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че нарушението е недоказано.
С оглед на изложеното,
съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен
съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146 от
11.10.2019 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 243 по описа за 2019 година на Районен
съд-Троян.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.