№ 1833
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100507239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******,
срещу постановление за разноските по изпълнително дело № 20217880400028 по
описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е
отказано да бъде намален размера на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на взискателите от 1100 лева на
200 лева, като се правят и възражения относно размера на определените от
съдебния изпълнител пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по Закона за частните съдебни изпълнители. В жалбата се излагат
подробни съображения за пороците на посоченото постановление, както и за
неправилно определяне на посочената такса върху всички суми, приети за
събиране в изпълнителното производство, а не само върху материалния интерес,
установен с представения и послужил за образуване на изпълнителното
производство изпълнителен лист. Жалбоподателят излага и подробно мотивира
оплакванията си. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да
намали дължимото на взискателите адвокатско възнаграждение от 1100 лева на
200 лева, като разпореди на съдебния изпълнител да намали пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съгласно материалния интерес, удостоверен с
1
посочения изпълнителен лист, като надвнесените суми се върнат на длъжника.
Претендира присъждане на сторените в настоящето производство деловодни
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя Ан. Й. К., в което е изразено становище за неоснователност на
депозираната от длъжника жалба, като излага подробни съображения. Предвид
изложеното, моли съда да остави жалбата на длъжника без уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебния
изпълнител счита подадената жалба за неоснователна като излага доводи в тази
насока. Заявява, че длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за
доброволно изпълнение чрез доброволно плащане, а в резултат на наложения
запор върху банковите му сметки. Предвид това адвокатският хонорар се дължи
освен за образуване на делото и за процесуално представителство, защита и
съдействие, като същият е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредбата. Моли съда да остави жалбата на длъжника без уважение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Производството по изпълнително дело № 20217880400028 по описа на ЧСИ
М.К., с рег. № 788 на КЧСИ с район на действие СГС е образувано на 18.01.2021
г. по молба на Ан. Й. К. срещу частния жалбоподател, в качеството му на
длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.12.2020 г. от САС, ГК, 7
състав по въззивно гражданско дело № 2739/2020 г. С посочената молба
взискателят, направил искане, след връчване на покана за доброволно изпълнение
и при липса на доброволно плащане, да бъдат предприети действия по
принудително събиране на сумата, като практически оправомощил съдебния
изпълнител с правата, произтичащи от разпоредбата на чл.18 ЗЧСИ. Направил и
искане за присъждане на разноски.
В кориците на приложеното изпълнително дело /листове 3 и 5/ се съдържат
пълномощни от 08.01.2018 г. и от 18.01.2021 и Договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2021 г., сключен между адвокат О., като пълномощник на
А.К. и адвокат И. за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в
образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел събиране на
паричните вземания по изпълнителния лист, с уговорено възнаграждение в размер
на 1100 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой при подписване на
2
договора.
С постановление от 18.01.2021 г. съдебният изпълнител приел разноски по
изпълнителното производство, както следва – 1100 лева адвокатско
възнаграждение, такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 2447,68 лева, от които 54
лева обикновени такси по т. 1, 3 и 5 от Тарифата и 3393,68 лева пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата, определена върху материален интерес в размер на
общо 43467,78 лева.
На 18.01.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение
изх. № 448/18.01.2021 г., в която е отразено, че цялото му задължение към същата
дата по изпълнителното дело възлиза на сумата от 47057,20 лева, от която: 34000
лева – главница, 8500 лева законна лихва за периода 16.08.2018 г. – 01.02.2021 г.,
както и 1100 лева разноски за адвокатско възнаграждение, 3457,20 такси по.
В срока за доброволно изпълнение на 22.01.2021 г., длъжникът,
депозирайки настоящата жалба, възразил по отношение на разноските сторени от
взискателя за адвокатско възнаграждение, считайки ги прекомерни предвид
фактическата и правна сложност на делото. Считал, че адвокатският хонорар
следва да бъде намален до размера на минимума, предвиден за образуване на
изпълнително дело, без да бъде изчисляван такъв за водене на делото. Излага, че
съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнителното дело,
минималния размер на възнаграждението е 200 лева. По отношение на
начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ възразил, че са неправилно определени.
На 10.02.2021 г. съдебния изпълнител уведомила длъжника, че
съдържащото се в жалбата му искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя са оставени без уважение.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение, взискателят чрез
няколко поредни молби направил искания за прилагане на конкретни способи за
принудително събиране на вземането.
В следствие на наложения запор, на 09.02.2021 г. по сметката на съдебния
изпълнител била преведена сумата от 47210,32 лева, за което банката уведомила
съдебния изпълнител с изрично писмо, постъпило в деловодството на същия на
12.02.2021 г.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от правна
страна:
3
Депозираната частна жалба срещу постановлението за разноски от
18.01.2021 г. в частта й относно разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение е процесуално недопустима, поради следното :
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с
общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на
ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство.
Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния
изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване
пред съда. В случая, длъжникът е обжалвал постановлението за разноски на
съдебния изпълнител от 18.01.2021 г., жалбата му в тази си част правилно е
третирана като възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като на 10.02.2021 г. частният
жалбоподател е уведомен за отказа на съдебния изпълнител да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя, но не го е обжалвал. Следователно,
доколкото горният отказ не е обжалван в установения за това срок, правото на
жалба на длъжника срещу тези действия на съдебния изпълнител са се погасили.
Предвид това, жалбата му в тази си част, следва да се остави без разглеждане.
В останалата си част, що се касае до определената пропорционална такса,
жалбата е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата в частта си относно разноските по
изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателите, е основателна по
следните съображения:
В случая доводите на жалбоподателя се ограничават до това, че
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена върху по-голяма сума,
в която са включени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложеното в обжалваното постановление същата е определена върху
материален интерес от 43467,78 лева, докато удостоверения с представения
изпълнителен лист материален интерес е ограничен до сумата 34000 лева
главница, със законната лихва върху тази сума от 16.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, като за периода 16.08.2018 г. 01.02.2021 г. същата е определена в
4
размер на 8500 лева, или общо в размер на 42500 лева. Следователно, действията
на съдебния изпълнител по определянето й са незаконосъобразни и подлежат на
отмяна над размера на същата такса от 3324 лева.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство
разноски има само от страна на жалбоподателя. Независимо от изхода на спора
обаче претенцията му се явява неоснователна. Тук следва да се подчертае
спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435
от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на
длъжника „З.А.Д. А.“ АД, ЕИК *******, срещу постановление от 18.01.2021 г.
по изпълнително дело № 20217880400028 по описа на ЧСИ М.К. К., с рег. № 788
на КЧСИ, с район на действие СГС, в частта относно приетите разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя, като в тази си част решението има
характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от уведомяване на частния жалбоподател.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „З.А.Д. А.“ АД, ЕИК *******, срещу
постановление от 18.01.2021 г. по изпълнително дело № 20217880400028 по
описа на ЧСИ М.К. К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС,
определената пропорционална такса по т. 26 по Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ над размера от 3324 лева с ДДС до определения размер от 3393,68 лева
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
5
НАМАЛЯВА размера на пропорционалните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20217880400028 по описа на ЧСИ М.К. К., с рег. № 839 на
КЧСИ, с район на действие СГС, от 3393,68 лева на 3324 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя З.А.Д. А.“ АД,
ЕИК *******, за присъждане на сторените деловодни разноски като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение и изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6