№ 57 от 04.03.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 375 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
„Ф.Л.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Л. В. – управител, чрез процесуалния представител по
пълномощие адвокат Л.В.,***, срещу Решение № 373/11.11.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 980/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
30-0000306/11.06.2019 г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна
администрация” – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция” (от 01.02.2020 г. – областен отдел в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация – София”) при Изпълнителна
дирекция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В жалбата са наведени касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
„Ф.Л.” ООД не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание по делото. В представените писмени бележки адвокат В. поддържа
жалбата.
Ответният областен отдел не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000306/11.06.2019 г., издадено от
началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, с което на
„Ф.Л.” ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
(три хиляди) лева за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр,
а именно – за това, че на 04.04.2019 г., като превозвач,
притежаващ лиценз за международен автомобилен
превоз на товари, е разрешил извършване на международен превоз
на товари с моторно превозно средство (МПС) от кат. № 3 – седлови влекач марка и модел „Скания Р124 ЛА 4х2”, с рег. № ******, като водачът – Л. В., не
отговаря на изискването за квалификация – същият не притежава карта за квалификация на
водача за превоз на товари. Нарушението
е установено при извършена на 28.05.2019
г. тематична проверка на дружеството по писмо с вх. №
12-00-00-534/01.05.2019 г., с което контролните органи на Кралство Швеция
уведомяват за констатирани технически неизправности на превозни средства,
използвани от български превозвачи. Изложените фактически
обстоятелства, констатирани при проверката, са отразени в съставения Акт за
установяване на административно нарушение № 256625/28.05.2019
г. Към административнонаказателната преписка, във връзка с доказването на
извършения превоз, от административнонаказващия орган е
приложен документ без превод на български език, който съдът е приел като годно
доказателство по делото. В производството пред районния съд са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които с показанията си потвърждават
констатациите в същия относно обстоятелствата на релевираното
нарушение. Районният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е
доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведените
в жалбата касационни основания
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено
за съответствие с материалния закон – неправилно.
Правните
изводи, формирани по съществото на спора, са необосновани от събраните по
делото доказателства. Независимо
че санкционираното дружество не е оспорило приложения към
административнонаказателната преписка документ за нарушение, констатирано при
крайпътна проверка на 09.04.2019
г. в Кралство Швеция (такова оспорване за първи път се прави с касационната
жалба), съдът е бил задължен да установи служебно съществените за спора
обстоятелства чрез събиране на необходимите и допустими доказателства.
Неизпълнението на визираните задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК,
съставлява съществено процесуално нарушение. На първо място, за да приеме, че е
извършен международен превоз на товари с МПС на дружеството касатор, съдът е
обсъждал представен от административнонаказващия орган документ на чужд език,
квалифициран като протокол за крайпътна проверка, съставен в Кралство Швеция,
т. е. основал е изводите си във връзка с факти от състава
на релевираното административно нарушение на документ, който е без превод на
български език, заверен по надлежния ред, с оглед изискването на чл. 134 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Следвало е да се дадат изрични указания на административнонаказващия орган за
представяне на документа с превод на български език, заверен по надлежния ред.
На второ място, съдът е пропуснал да укаже на административнонаказващия орган
да посочи и представи доказателства за включване на процесното МПС в списъка
към издадения на превозвача лиценз за извършване на международни автомобилни
превози, за категорията (подкатегорията) на процесното МПС (с оглед
разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтПр) и
за сключен с водача на същото трудов или граждански договор за възлагане на
управлението му (ако има такъв). Посочените
писмени доказателства следва да бъдат събрани при новото разглеждане на делото
и след представянето им съдът следва да формира извод дали е извършено
релевираното нарушение.
Констатираните
пропуски на районния съд да прояви дължимата служебна активност за изясняване
на спора, като допусне и събере посочените по-горе доказателства, представляват
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК –
касационно основание, водещо до отмяна на оспореното решение и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 373/11.11.2019 г., постановено по административнонаказателно
дело № 980/2019 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.