Присъда по дело №1040/2010 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 75
Дата: 16 юли 2010 г. (в сила от 2 август 2010 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20104310201040
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                          П Р И С Ъ Д А     

                                           № .........                   

                                  Гр. Ловеч, 16.07.2010 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ,  втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година, в следния състав :

                                    

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Р.Р.

                                    2. В.Т.

 

на секретаря М.Г.

в присъствието на прокурора ВАСЯ РАДЕВСКА

разгледа докладваното от  п р е д с е д а т е л я                          

наказателен  общ характер  дело   N  1040  по  описа за 2010 година

         Въз основа на доказателствата по делото и закона

 

 

                                      П Р И С Ъ Д И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Н.Х.Н. роден на ***г***, с постоянен адрес ***, по настоящем живущ в махала ***, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждана, ЕГН-**********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2009г. около 10.30 часа в местността "Карабурун", землището на с.*** от покрива на колиба на имот собственост на Ц.Х.Ц. ЕГН-********** ***, лично и послредством лицата Г.Й.И. ЕГН-********** ***, Г.А.Г. ЕГН-********** и Р.Ц.М. ЕГН-********** *** и чрез използване на МПС лек автомобил ЖУК с ДК № ОВ 9726 АН собственост на Г.Й.И., отнел чужди движими вещи оставени без постоянен надзор - каменни плочи с обща квадратура 86 кв.метра на стойност 696,29 лева, без съгласието на собственика Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн.  чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.1 във връзка с чл.194, ал.1, чл.58а и чл.55, ал.1, т.1 от НК, го ОСЪЖДА на 6 /Шест/ месеца лишаване от свобода.

На осн.чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Н., с горната самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч сумата от 110.00 лева, представляващи разноски по делото.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Ловешки окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

                                                  СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

                                              

                                                                                      2.

 

                                                  

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ:Срещу подсъдимия Н.Х. *** предявено обвинение за престъпление по чл.195,ал.1,т.2 и т.4,пр.1,във връзка с чл.194,ал.1 от НК,за това,че на 15.09.2009г.около 10.30 часа,в местността "Карабурун", землището на с.Г. обл.***,от покрива на колиба на имот собственост на Ц.Х.Ц. ЕГН-********** ***,лично и послредством лицата Г.Й.И., ЕГН-********** ***,Г.А.Г.,ЕГН-********** и Р.Ц.,ЕГН-********** *** и чрез използване на МПС лек автомобил „ЖУК” с ДК № ОВ 9726 АН, собственост на Г.Й.И.,отнел чужди движими вещи оставени без постоянен надзор - каменни плочи с обща квадратура 86 кв.метра на стойност 696,29 лева, без съгласието на собственика Ц., с намерение противозаконно да ги присвои.

          В съдебно заседание пострадалият заявява,че не желае да предявява граждански иск срещу подсъдимия в това производство.      Представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията срещу подсъдимия,така както е повдигнато,като счита,че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното от него деяние,както и квалифициращите елементи на престъплението.С оглед на това,че подс.Н. признава вината си и фактите,изложени в обв.акт,моли да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК-10 месеца лишаване от свобода,изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимият Н.Х.Н.,редовно призован се явява лично и с адв.Б.,служебно назначена от съда,като се признава за виновен и признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.Защитникът му адв.Б. излага,че наказанието на подзащитния й следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства,като счита,че наказание от 6 месеца лишаване от свобода ще изпълни целите на чл.36 от НК.

С оглед признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие,че признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,съдът е  разгледал и решил делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

От събраните по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в обв.акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.Х.Н. бил с постоянен адрес ***,но живеел в с.Г.,където отглеждал животни.

Свидетелят Ц.Х.Ц. ***,но притежавал наследствен имот в местността “Карабурун”,в землището на с.Г.,в който имал постройка-колиба,покрита с каменни плочи,състояща се от мазе и етаж с три стаи.от 1995 год.св.Ц. рядко посещавал имота си.

На 15.09.2009 год.сутринта св.С.С.и зет му св.М.Т.,добивали дърва в собствения си имот в местността “Карабурун”,землището на с.Г.,където също имали колиба.Около 10,30 часа забелязали,че по пътя се движи леко товарен автомобил “ЖУК” с ДК № ОВ 9726 АН и се насочвал към тяхната колиба.Усъмнили се,че може да се върши нещо нередно и решили да отидат да проверят какво става.С лекия си автомобил стигнали до постройката-колибата на съседа си –св.Ц.,когото познавали.Видели,че двама непознати мъже се качили на покрива й и свалят каменните плочи,като трето лице стояло до ЖУК-а.Свидетелите попитали лицата какво правят,при което мъжът до ЖУК-а отговорил,че ги е пратил Н.Н.,от когото знаят,че бил купил сградата и да вземат плочите за материал.След това св.С. се обадил на собственика-св.Ц. и го уведомил за случилото се.

Два дни след обаждането,св.Ц. отишъл до колибата си,при което установил,че покрива й е изцяло разпокрит,свалени са всички каменни плочи и липсват,като били останали само две на земята,опрени до сградата.Св.Ц. решил да не се саморазправя и с жалба сигнализирал РП-Ловеч.

В хода на разследването била установена самоличността на трите лица,заварени да свалят плочите –св.Г.Й.И. и св.Г.А.Г.,двамата от с.С. и Р.Ц.М. от гр.Л..

Установено било,че св.С.Л. живеел в гр.С.,но притежавал стара къща в с.С.,като след закупуването й се запознал със св.Г.И.,живущ в съседство и му поръчал да му търси втора ръка строителни материали-тухли,камъни,плочи,цигли и др.,ако някой продава в селото на по-ниска цена.В двора имота на Л. имало стара постройка-плевня,която била опасна и можела да се срути и от разговори разбрал,че св.Г.И.е отремонтирал наскоро подобна постройка,Л. го наел срещу заплащане да му извърши ремонтни  работи по къщата в с.Соколово.Докато работел при св.Л., при св.И. често се отбивал подс.Н..Подсъдимият Н.,при едно от ходенията си и среща със св.Л. предложил да му продаде дялани камъни,като завел св.Л. и И. на мястото,където били камъните,в една изоставена местност,в посока гр.Л./в близост до конезавода на Г.Г./,където подс.Н. показал камъните,но Л. трябвало да си организира транспорта,събарянето и товаренето им.До сделка не се стигнало,тъй като св.Л. не се съгласил,тъй като цената му се сторила висока и си купил камъни от друго място,с които св.И. му иззидал барбекю.След време св.Л. търсел да закупи покривни плочи за барбекюто,като отново споделил това със св.И..От своя страна св.И. му казал,че подс.Н. предлал и продавал  такива плочи,но трябвало да се свалят от някаква негова колиба и да се закарат до с.С. Св.Л. се съгласил да ги закупи.Впоследствие подс.Н. завел св.И. в местността “Карабурун”,землището на с.Г.,показал му колибата,за която му обяснил,че я  е закупил и му казал,че може да свалят плочите.Св.И. бил с личния си товарен автомобил “ЖУК” с ДК №ОВ 9726 АН,като му помагали самия подсъдим Н.,св.Р.М./извикан от подс.Н. да помага/ и св.Г.Г..След като свалили плочите,ги закарали пред къщата на св.Л.в с.С..След като Л. се прибрал от С.и видял докараните плочи,отишъл до дома на св.И. и му заплатил уговорената сума от 350 лева.От получената сума според предварителната уговорка с подсъдимия,св.И. дал на подс.Н. 200 лева,а 150 лева оставил за себе си,за разходите по транспорта и свалянето на плочите.

В хода на разследването е била назначена комплексна съдебно-строителна оценъчна и стоково-икономическа експертиза,в хода на която,с участието на вещото лице е бил извършен оглед на сградата-колибата,собственост на св.Ц..Видно от заключението по експертизата,площта на покрива е 43 кв.м,общата площ на каменните плочи се равнява на 86 кв.м.,установена е пазарната стойност на 100% от каменните плочи-688 лева и стойността на нанесените щети на дървената конструкция на колибата в резултат на разпокриването й-8,43 лева,или всичко стойността на причинените вреди е равна на 696,43 лева.   

          От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимия Н.Х.Н.  е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.2 и т.4,пр.1,във връзка с чл.194,ал.1 от НК,като        15.09.2009г.около 10.30 часа,в местността "Карабурун", землището на с.Г. обл.Л.,от покрива на колиба на имот собственост на Ц.Х.Ц. ЕГН-********** ***,лично и послредством лицата Г.Й.И., ЕГН-********** ***,Г.А.Г.,ЕГН-********** и Р.Ц.М.,ЕГН-********** *** и чрез използване на МПС лек автомобил „ЖУК” с ДК № ОВ 9726 АН, собственост на Г.Й.И.,отнел чужди движими вещи оставени без постоянен надзор - каменни плочи с обща квадратура 86 кв.метра на стойност 696,29 лева, без съгласието на собственика Ц., с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът приема,че подсъдимият Н.Н. е автор на деянието за което е предаден на съд,като съобрази направените пълни самопризнания,писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство/С.,Т.,И.,Г.,М. и Л./. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като е преустановил фактическата власт на владеещия вещите и е установил своя фактическа власт върху тях. Подсъдимият е осъществил деянието чрез МПС-т.а.”ЖУК” с ДК №ОВ 9726 АН,собственост на св.Г.И.,като е отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи-каменни плочи,поради което деянието е квалифицирано по чл. 195, ал.1,т.2 и т.4,пр.1 от НК. С оглед на това,че подсъдимият е извършил деянието с помощта на св.Г.И.,Г.Г. и Р.М.,обуславя посредственото извършителство при квалификацията на деянието.

Стойността на отнетите вещи се установява от назначената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.

 Предвид на изложените обстоятелства,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен и го осъди.

Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,самопризнанията на подсъдимите,а стойността на отнетите вещи се установява от заключението по комплексната експертизата.

Причини за извършване на престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.

 При определяне вида и размера на наказанието на подс.Н.Н. настоящата инстанция взе предвид чистото съдебно минало/реабилитиран/ и  признаването на вината,поради което и с оглед разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК му наложи в наказание при условията на чл.58а/действащ към момента на деянието/ и чл.55,ал.1,т.1 от НК- шест месеца лишаване от свобода.На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от  три години,от влизане на присъдата в сила.

 Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства  на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Н.Х.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч сумата от 110 лева - разноски по делото.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ :