РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Пловдив, 04.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Д. Й. и с участието на
прокурора Д. М., като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 1302 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Х.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Х., против Решение №
593 от 07.04.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, XVIІ н.с., постановено по АНД № 61 по описа на същия съд за 2023 г., потвърждаващо Наказателно постановление
№ 22-0432-001711 от 24.11.2022 г. на началник РУ – 01 на ОДМВР – Пловдив, с което на жалбоподателя са
били наложени административни наказания: на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
–глоба в размер на 10 лева, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Касаторът
счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно и необосновано. Твърди се в
тази насока, че неправилно първоинстанционният съд не
е кредитирал показанията на свидетелите Б. и Г.. Иска се решението на ПРС и НП
да бъдат отменени.
Ответникът
– Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение. Счита постановеното от първоинстанционния
съд решение за правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждениедо
размера на минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по
чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивския
районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Х.С.С.,
срещу НП № № 22-0432-001711 от 24.11.2022 г. началник РУ – 01 на ОДМВР – Пловдив, с което на жалбоподателя са
били наложени административни наказания: на основание чл.174, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
–глоба в размер на 10 лева, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
НП
е издадено въз основа на АУАН серия № GA № 8205556 на 05.11.2022г. Обективираните
в акта констатации, възприети и възпроизведени в спорното НП, се свеждат до
следното:
На
04.11.2022г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ ***. Около
23.30 часа в гр.Пловдив ул. “Акад.Петър Динеков“ е
бил спрян за проверка от полицейски служители -младши автоконтрольор
И.П.. Проверени били документите на водача, както и същия бил тестван за
употреба на алкохол с техническо средство –Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер „АRNA 0181”. Показанията на
уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух от 0.73 на
хиляда.
На
20.10.2022 г., в 00:10 часа в с. Иганово на кръстовището на ул. 9-та и ул.
Димитър Благоев с посока на движение от изток към запад, Ч.е управлявал
собствения си лек автомобил “Сузуки Витара“ с рег. № ***, като при проверка на място в 0:19
часа е установено, че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда, а именно 1,20 промила на хиляда, което било установено с
техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр. номер АRрм-0730. Издаден бил и талон за
медицинско изследване № 108513 и бил връчен при отказ в присъствието на
свидетел. Водачът не дал кръвна проба.На място отказал да подпише и АУАН,което
също станало с подписа на един свидетел.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните и
приобщени по делото доказателства - показанията на свидетелите И.П. и Д.К., които
напълно ясно и точно описват фактическата обстановка и личните си възприятия,
както и от писмените доказателства - акта за установяване на административно
нарушение, чиято доказателствена сила съдът е приел,
че не е била оборена, и от Талон за медицинско изследване № 108513, който не е
бил използван, за да се оспори показанието на техническото средство. Въззивният съд е приел също, по искане на пълномощника на жалбоподателя, в
съдебно заседание да се разпитат и и
свидетелите М.Б.и П.Г.. Съдът не е кредитирал показанията им, като е посочил,
че единият като жената,с която жалбоподателя живее във фактическо съжителство,
а другият неговия колега са заинтересовани от изхода на делото и е логично да
се опитват да го защитят в тези свои показания.
Не
на последно място РС е обсъдил и представената телефонна разпечатка, като е посочил, че от нея не може
да се докаже тезата на жалбоподателя и защитата. Представената пред настоящата
инстанция фактура на мобилен оператор А1 не би могла да бъде приета като
доказателство по делото ,тъй като няма характеристиките на такова.Не всеки
копиран лист хартия е писмено доказателство,като представянето на
доказателства пред съда се извършва по
определен ред и начин.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е
потвърдил оспореното пред него НП, като е приел, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на процесното
административно нарушение, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон.
Според
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено:
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Според
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Фактите
по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по
делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
Относно
възведените в касационната жалба възражения, следва да се отбележи, че
обосновано и в пълно съответствие със събраните по делото писмени доказателства
е извода на първоинстанционния съд, че не следва да
бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели Бочукова и
Гешев. Според
настоящия касационен състав, от всичко изложено по-горе се налага единствено
възможния извод, че фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и
ползващи се с презумптивна доказателствена
сила, съгл. нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не са оборени и опровергани от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. От това следва, че
деянието, описано в съставения против касатора Асен Росенов
Соколов АУАН и възпроизведено в обжалваното наказателно постановление, съдържа
всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
осъществява както от обективна, така и от субективна страна, състава на
описаните административни нарушения от ЗДвП, което влече налагането на
съответните административни наказания, предвидени в същия закон
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 593 от 07.04.2023г.,
постановено по АНД № 61/23 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVII н. с
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.