РЕШЕНИЕ
№ 2082
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря П.С.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110108764 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „........., ЕИК ................., срещу М. Е. Ф. с която се иска
признаване за установено, че ищцата дължи сумата от 914,10 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., до топлоснабден имот с адрес гр.
......................., с абонатен № ..........., ведно със законна лихва от 29.09.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 146,56 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.09.2022 г., сумата от 47,20 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
29.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,12 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52721/2022 г.,
по описа на СРС, 168-и състав
В исковата молба ищецът „........., ЕИК ................., поддържа, че
ответникът М. Е. Ф., в качеството си на собственик на топлоснабден имот-
.............................., с присъединен абонатен № ..........., по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които
имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
1
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от ..................... на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период.
Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в
интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ...........................
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Ищецът моли съда да се установи със силата на пресъдено нещо
спрямо ответниците дължимостта на процесните суми. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с изпълнение на указанията, дадени
от съда по ч. гр. д. № 52721/2022 г. по описа на СРС, 168-и състав, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез адв. ВС, с който оспора исковете като неоснователни и
недоказани по размер. Счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат
отхвърлени, тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по
отношение на процесното жилище. Оспорва да е собственик или носител на
вещно право на ползване по отношение на процесния имот. Оспорва
дължимостта на задълженията за лихва, както и тези за дялово разпределение
с твърденията, че ищецът не е легитимиран да ги претендира. Оспорва
съществуването на сключен между фирмата за дялово разпределение и
етажната собственост договор. Позовава се на изтекла кратка погасителна
давност по отношение на вземанията на ищеца. Претендира разноски.
По делото е постъпило становище от ............, в което е изложено, че в
процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, е била
разпределяла топлинна енергия по система за дялово разпределение от
дружеството. Сочи, че в имота имало монтирани 3 бр. топлинни
разпределители върху трите присъединени към разклоненията на общата
отоплителна инсталация радиатора, както и на един индивидуален водомер за
топла вода. Били издадени изравнителни сметки на абонатната станция за
периоди- 01.05.2019 г.-30.04.2020 г. и 01.05.2020 г.- 30.04.2021 г., по
показания на топлинните разпределители и водомера за топла вода, чиито
данни били снети в края на посочените отоплителни сезони.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
2
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание
с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 33020/2022 г. по описа на СРС, 168-и
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото
дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1/ че процесният
имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в
режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
2/ начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; 3/ потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период от страна на ответника,
както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за
заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ.
При установяване на горните факти ответникът следва да докаже да
докаже плащане на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на
ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично
оповестените Общи условия на „........., регламентиращи съдържанието на
това правоотношение. В случай на конкуренция на основанията вещният
ползвател се явява задължен за потребения консуматив по аргумент от чл. 57
от Закона за собствеността, който повелява, че именно ползвателят е длъжен
да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.
Видно от приложения по делото като писмено доказателство
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79, том II, рег. № 4626, дело
№ 261 от 2019 г., от 27.05.2019 г., при нотариус МИ, с рег. № 260 в НК, с
район на действие СРС, ответникът М. Е. Ф. и НВФ са дарили на сина си
ННФ процесния Апартамент № 31, с адрес в гр. С.............., като са запазили
3
правото си на пожизнено ползване спрямо имота.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът и НВФ са
вещни ползватели на процесния имот за исковия период, доколкото не са
представени доказателства в обратен смисъл. От същото следва, че
ответникът е страна по облигационно правоотношение с „......... по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл.
150, ал.1 от Закона за енергетиката. В качеството си на потребител, същият е
бил задължен за заплащане на цената за потребената топлоенергия и
осъщественото дялово разпределение, като при липса на данни за солидарна
отговорност, то ответникът и НВФ дължат евентуално възникналите вземания
при равни квоти.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 04.12.2001 от
проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната
кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за
сключване на договор с ................................ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се, че актуален за процесния
период договор е бил подписан на 03.06.2020 г. с ............ По делото е
приложение Решение № 2768 от 13.09.2007 г., постановено по ф. д. №
1478/1998 г. поописа на ВОС, ТО, за преобразуване на ........................... чрез
отделяне от него на ново дружество ............, спрямо което е настъпило
правоприемство за част от активите на ТАЕС .................................
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление
на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 15.02.2002 г. между ..................... и
ТАЕС ................................ относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в
обектите на етажната собственост, като за процесния период именно
правоприемникът на ТАЕС ................................- ............, е извършвало
услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният
имот, потвърждаващо се от приложените именно от това лице отчетни
документи и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за
доказано, че процесният имот е топлоснабден.
4
На следващо място, по делото е допуснато изслушване на съдебно-
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно
изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че за процесния период
дялово разпределение на топлинна енергия за сградата- етажна собственост
се е осъществявало от ............ съобразно изискванията на действащата
нормативна уредба. За исковия период топлинната енергия за отопление на
имота е определяне по реален отчет съгласно показанията на 3 бр. ИРРО,
монтирани на 3 бр. радиатори, както и ТЕ, отдадена от 1 бр. щранг-лира в
помещението за баня, за който липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен
път. Също така се установява, че топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация е определена според съотношението на пълния отопляем обем на
имота спрямо този на СЕС по проект към общия топломер. За процесния
период общите топломери в процесната СЕС са преминали задължителните
проверки за техническа изправност и годност. От заключението се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване за исковия период, за абонатната станция е действал общ
топломер от търговски тип, който е бил изправен. За процесния период
сумата за потребена топлинна енергия възлиза на 914,10 лв., явяваща се
разликата между общата стойност на фактурираната ТЕ за процесния период
по прогнозно потребление и общата стойност на изравнителните сметки /
суми за получаване/.
По делото не се твърди и не се установи плащане на процесните суми от
страна на вещните ползватели.
Страните не спорят относно реалното количество, доставена за имота
топлоенергия, и нейната цена, нито относно размера на сумите, начислени за
осъществено дялово разпределение от третото лице- помагач.
Основателно е обаче направеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност за част от процесните вземания.
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно
с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите
условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д.
№ 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на
същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след
покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало.
Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за
да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на
5
вземането, от който момент започва да тече погасителната давност.
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните
суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод,
че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите
за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на
ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края
на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза
на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410
ГПК пред съда. Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 29.09.2019
г. са погасени по давност. Поради това настоящият съдебен състав приема, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
вземанията, възникнали за доставка на ТЕ за периодите от 01.05.2019 г. до
31.07.2019 г. в общ размер на 122,28 лв. са погасени по давност.
Следователно е останала дължима главница за топлинна енергия в
размер на 791,82 лв. за отчен период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., като
ответникът отговаря за ½ ид.ч. от посочената сума, а именно- 395,91 лв.
Главницата за дялово разпределение следва да в размер на 47,20 лв., тоест
спрямо ответника искът за ДР следва да се уважи в размер на ½, а именно- за
сумата от 23,60 лв.
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
Съгласно Общите условия на „......... за продажбата на топлинна енергия
за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на
КЕВР от 27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни
вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася
съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси
задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в
забава, без да е небходима покана. Ето защо претенцията за мораторна лихва
6
върху тази главница, която не е погасена по давност, се явява основателна.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по
аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е
изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази
главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да
плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на
фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане. Ето защо
лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно лихвата за забава върху уважената част главницата за топлинна
енергия- същата следва да е в размер на 115,75 лв., изчислена с помощта на
лихвен калкулатор. Следователно искът за мораторна лихва върху ТЕ следва
да бъде уважен срещу ответника за ½ от общо дължимата сума, а именно-
57,87 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и
двете страни съобразено уважената, респективно отхвърлената част на
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, сторени в исковото и заповедното производство в общ размер на
193,50 лв., представляващи заплатени държавни такси, депозит за вещо лице
по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му се присъдят
разходите за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете. От приложения Договор за правна защита и съдействие от
21.04.2023 г. се установява, че е адв. НИ е предоставил безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в настоящото
производство, с оглед което е направено искане от пълномощника за
присъждане на адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. НИ възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство в общ размер на 228 лв.
Относно сторените разноски в заповедното производство в размер на
360 лв., претендирани от адв. М. Л., за което е приложен Договор за правна
защита и съдействие от 27.10.2022 г., съдът счита, че същото не следва да се
присъжда в полза на процесуалния представител на ответника поради
следните съображения.
Съдът намира, че действително в заповедното производство се дължат
разноски на длъжника, но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ-
за съвет и консултация и то, при положение че е направено подробно и
обосновано възражение с доводи и възражения, които биха могли да се
разгледат в акта по същество. В случая възражението е бланкетно, като е
направено общо оспорване за недължимост на сумите по заповедта за
7
изпълнение.
В настоящия случай обаче не трябва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, тъй като единственото
процесуално действие, което е извършил длъжникът ответник е подаването на
бланкетно възражение. Липсата на активно процесуално поведение изключва
възможността да бъдат присъдени разноски.
При това положение да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение на практика, би нарушило основния за българското
гражданско право принцип на забраната за неоснователно обогатяване.
Съдебните разноски като законна последица от изхода на правния спор не
могат да служат като средство за обогатяване на едната от страните. Те са
последица от неоснователното ангажиране на нейния патримониум, с оглед
организирането на защитата срещу неоснователната претенция на другата
страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, че ответникът М. Е. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. ........................,
дължи на ....................., ЕИК ................., със седалище и адрес на управление
гр. ..................., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 395,91 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.
ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 57,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
09.09.2022 г., и сумата от 23,60 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за горницата над
уважения размер от 395,91 лв. до 914,10 лв., като неоснователен, иска за
мораторната лихва върху ТЕ за горницата над уважения размер от 57,87 лв.
до 146,56 лв., иска за главница за дялово разпределение за горницата над
уважения размер от 23,60 лв. до 47,20 лв., и иска за мораторна лихва върху
вземането за ДР в размер на 10,12 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
09.09.2022 г.
ОСЪЖДА ответника М. Е. Ф., ЕГН ********** с адрес гр.
........................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
....................., ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр.
................, представлявано от ................................- изпълнителни директори,
направените от него разноски по исковото и заповедното дело общо в размер
на 193,50 лв.
ОСЪЖДА ищеца ....................., ЕИК ................., със седалище и адрес на
8
управление гр. ................, представлявано от ................................-
изпълнителни директори, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв.
................. сумата от 228 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
............................
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9