Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
София,15.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7152 по описа за 2015 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.В.В., с която е предявен
иск против С.А.Е. за разваляне на сключен между страните договор за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 174, том I, рег. № 9285, дело № 151 от
2010г. на нотариус М.Ш., с рег. № 042 в НК, по силата на който Й.В.В. е
прехвърлила на С.А.Е. срещу задължение за издръжка и гледане собствения си
недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.“,
ул. „********със застроена площ от 58 кв.м., заедно с таванско помещение № 7, с
площ от 4 кв. м., заедно с избено помещение № 4 с площ от 4 кв.м., заедно с
65/1000 идеални части от общите части на сградата и заедно с 65/1000 идеални
части от УПИ Х-14, кв. 354 с площ от 436 кв.м., съгласно Заповед № РД-50-09-135
от 10.06.1992г. по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I част“, при запазено право на пожизнено
и безвъзмездно ползване за ищцата, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 02.08.2010г. е сключила договор с ответника С.А.Е.,
обективиран в нотариален акт № 174, том I, рег. № 9285, дело № 151 от
2010г. на нотариус М.Ш., с рег. № 042 в НК, по силата на който е прехвърлила на
С.А.Е. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху процесния
недвижим имот. Поддържа, че с договора ответникът се е задължил да дава
ежемесечна издръжка в размер на 2 минимални работни заплати за Република
България по банков път и да поеме гледането на ищцата докато е жива, като закупува
лекарствата, които са й необходими, да пазарува, да й осигурява храна,
отопление, осветление и грижи при болест и немощ, както и да извършва всички
други действия, за да осигури на ищцата спокоен и нормален живот. Излага, че
ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора. Посочва, че в периода
м. март 2008г. - края на 2014г., ответникът се е намирал на територията на
Република Словения и е полагал труд там. Твърди, че в началото на 2012г. е
претъпяла смяна на тазобедрената кост, вследствие на падане и невъзможност за
движение на левия й крак и се е нуждаела от ежедневни грижи, тъй като е била
неподвижна, като ответникът не е полагал никакви грижи, нито финансово е
заплащал разходите по лечението и възстановяването й. Поддържа, че ответникът
не е заплащал и дължимата от него издръжка в размер на две минимални работни
заплати. Излага съображения, че той не е изпълнявал и задълженията си по за
заплащане на консумативните разноски във връзка с имота, както и тези по
полагане на грижи за ищцата, особено като се има предвид здравословното й
състояние. Навежда доводи, че ответникът не е изпълнявал задължението си да се
грижи за нея.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че процесният договор е сключен по желание
на ищцата с мотиви, че е разчитала на ответника дълги години и той винаги се е
държал добре с нея. Поддържа, че се е грижил на нея 13 години, независимо, че
договорът е сключен през 2010г. Излага, че винаги е бил коректен към
изплащането на издръжката, включително изплаща такава към настоящия момент.
Посочва, че в целия период на познанството им се е отнасял към нея с уважение,
внимание и грижи, като за негов най-близък човек. Твърди, че с оглед
осигуряване на финансовата й обезпеченост й е предоставена негова дебитна карта
с лимит от 500 лв., средствата по която тя е ползвала свободно и след няколкократно
теглене на суми по нея, лимитът на картата бил изразходван. Посочва, че при
всяко идване в България, тя е получавала от него пари в брой, в лева и евро.
Поддържа, че по нейно настояване и с нейна помощ е заминал на работа в
Словения. Твърди, че независимо, че не се виждали често, ищцата получавала
помощ от неговото семейство, като често изпращал сина си да й помага. Излага,
че пари за операция и рехабилитация са й били предавани с всяко негово идване в
България. Поддържа, че за предаването на тези суми е видно от многобройните
писма адресирани до него. Посочва, че все още осъществява дейност като адвокат
и никога не са й липсвали средства. Твърди, че не кореспондира с истината, че
той не бил задоволявал ежедневните й битови нужди и между тях не е имало
разногласия по този въпрос. Поддържа, че по нейно желание консумативните
разходи се извършвало от нея, като при срещите им той й заплащал сумите или тя
си ги е набавяла чрез предоставената й дебитна карта, въпреки че по закон,
задълженията за данъци и консумативи са за сметка на ползвателя на имота,
каквато е ищцата. Излага, че е осигурявал хранителни средства, както и
лекарства и й е осигурявал медицински грижи. Твърди, че я е водил на почивки в България
и в чужбина. Поддържа, че от 2002г. е правел ремонти в процесното жилище.
Посочва, че й е закупувал техника и обзавеждане за жилището. Излага, че по
устно споразумение между тях се разбрали временно да й бъдат превеждани по 300
лв. само за 2015г. Твърди, че в личната им кореспонденция тя е предлага
допълнителни договорености за намаляване на сумата от две на една минимални
работни заплати, защото имало достатъчно доходи, като самата тя твърдяла, че
основата на сключения между тях договор не са парите, а по-скоро лично желание
да даде жилището на него за вниманието, уважението, доверието, което съществува
между тях, за грижите, които е полагал и полага. Поддържа, че от м.юни 2015г.
ищцата е създала затруднения по отношение изпълняване на задълженията му
договора, изразяващи се в отказ за комуникация и срещи с него.
Ответникът е предявил насрещна искова молба за преобразуването на
задълженията му по процесния договор в техния паричен еквивалент, считано от
подаването на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане до
настъпване на основание за отпадане на трансформацията на натуралната грижа в
парична равностойност, поради забава на кредитора. Твърди, че ищцата създава
невъзможност за изпълнение на задълженията му в натура, като тя е в забава по
смисъла на чл. 95 ЗЗД.
От страна на ответника е предявен и насрещен иск в условията на
евентуалност, в случай, че бъде уважен искът за разваляне на процесния договор,
Й.В.В. да му заплати сумата от 120 000 лв., представляваща сума за
възстановяване на положени грижи и предоставена издръжка. С влязло в сила
определение, постановено в съдебно заседание насрещната искова молба, с която е
предявен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е върната.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че по силата на договор, обективиран в нотариален
акт № 174, том I,
рег. № 9285, дело № 151 от 2010г. на нотариус М.Ш., с рег. № 042 в НК,
ищцата Й.В.В. е прехвърлила на ответника С.А.Е., собствения си недвижим имот:
апартамент № 6, находящ се в гр. София, Столична община, район „Т.“, ул. „********със
застроена площ от 58 кв.м., заедно с таванско помещение № 7, с площ от 4 кв.
м., заедно с избено помещение № 4 с площ от 4 кв.м., заедно с 65/1000 идеални
части от общите части на сградата и заедно с 65/1000 идеални части от УПИ Х-14,
кв. 354 с площ от 436 кв.м., съгласно Заповед № РД-50-09-135 от 10.06.1992г. по
плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I част“, при запазено право на пожизнено и безвъзмездно
ползване за ищцата, срещу задължението на последния да дава ежемесечна издръжка
в размер на две минимални работни заплати за Република България, както и да
поеме гледането на ищцата лично или чрез трето лице, докато е жива, да закупува
лекарствата, които са й необходими, да пазарува, да й осигурява храна,
отопление, осветление и грижи при болест и немощ, да извършва всички други
действия, за да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега. В
нотариалния акт е отбелязано, че имотът се прехвърля и поради обстоятелството,
че ответникът е полагала същите грижи и й давал издръжка от 2002 г. до
сключването на договора.
Между страните е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Този договор е ненаименован и алеаторен, като
специфичната престация по него – тази за даването на издръжка и полагането на
грижи е неопределена по своя характер. Съдържанието на насрещните права и
задължения по договора се определят по съгласие на страните, доколкото, предвид
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, то не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, както и да полага грижи за
здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Специфичността на
задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е
уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали прехвърлителят
на имота има собствени средства за издръжка - Решение № 169 от 19.07.2013 г. по
гр. д. № 1210/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Изпълнението по договора трябва
да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
При предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в тежест на
ответника по делото приобретател на имота е да докаже изпълнението си по
договора, респективно извинителни причини за неизпълнението му, като прехвърлителят
не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението.
Задължението за даване на издръжка, като елемент от алеаторното задължение,
е възможно да включва и предварително фиксиране и даване на определена парична
сума, необходима за издръжката на прехвърлителя, наред с останалия обем от
алеаторни задължения по бъдещо осигуряване на грижи за гледане и останалата
част от ежедневната издръжка. Уговорката за насрещна престация в парична сума
заедно със задължението за издръжка и гледане не превръща част от договора в
комутативен, а останалата в алеаторен, доколкото престацията, която дава
прехвърлителят също е неделима – прехвърляне на собствеността върху целия имот,
а и защото уговорените грижи за гледане и даване на ежедневна издръжка не могат
да бъдат оценявани – така постановеното по реда на чл. 218 ГПК, б. „а“ ГПК
/отм./ Решение № 412 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2008 г., I г. о.,
ГК, към което настоящият състав се придържа.
В конкретния случай, в договора е уговорено, че ответника се задължава да
дава ежемесечна издръжка на ищцата в размер на две минимални работни заплати за
Република България, както и да закупува лекарствата, които са й необходими, да
пазарува, да й осигурява храна, отопление, осветление.
С протоколно определение от 09.06.2016г., в открито съдебно заседание от
същата да е даден ход на настоящето дело. Нито ответникът, нито процесуалният
му представител са се явили в заседанието. По делото е представен болничен лист
от процесуалния представител на ответника, но не и от самия ответник. За
последния е представено медицинско направление, но той не удостоверява
временната неработоспособност на ответника и в този смисъл уважителни причини
за неявяването му в съдебното заседание. В открито съдебно заседание от
13.10.2016г., ответната страна е представила доказателства, с които се домогва
да установи изпълнение на задълженията й по договора. Съдебното заседание от
09.06.2016г. се явява първото съдебно заседание по делото. В него е изготвен
докладът по делото и в този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК, то е последният момент за отправяне на доказателствени искания на
страните. Предвид изложеното, при представянето на доказателствата в един
по-късен момент от първото заседание по делото – а именно съдебното заседание
от 13.10.2016г., правото на ответника за извършване на това процесуално
действие е вече преклудирано. В същото време не се установяват и обстоятелства
по чл. 147 ГПК, които да направят възможно посочването на нови доказателства
след заседанието, в което е изготвен доклад по делото. Предвид изложеното, към
момента на откритото съдебно заседание от 13.10.2016г., правото на ответника да
сочи доказателства е преклудирано, като представените писмени доказателства в
това заседание не следва да се вземат предвид при постановяване на решението. Предвид
следва да се вземе единствено представеното в съдебно заседание от 01.12.2016г.
писмено доказателство - банково извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за период
29.07.2016г.-30.11.2016г., доколкото то се отнася до нововъзникнали
обстоятелства по смисъла на чл. 147, т. 2 ГПК. Видно от това извлечение,
ответникът е правел преводи към ищцата както следва – на 05.08.2016г.,
02.09.2016г., 06.10.2016г., 04.11.2016г., за сумата от по 325 лв. всеки, с
основания „ежемесечен превод“; на 09.09.2016г. за сумата от 975 лв., с
основание „възстановени вноски“; на 24.10.2016г. за сумата от 325 лв., с
основание „възстановени вноска м. октомври.“.
Предвид изложеното, за периода от датата на сключването на договора –
02.08.2010г. – до първото доказано плащането от 05.08.2016г. по делото не се
установява ответникът да е изпълнявал задължението си за даване на издръжка в
двоен размер на минималната работна заплата за Република България. По делото не
се установява и наличието на съглашение между страните дължимата месечна
издръжка да бъде намалена на 300 лв. за 2015 г. Както бе посочено доказват се единствено
плащания по договора за периода 29.07.2016г.-30.11.2016г., които възлизат в общ
размер на 2600 лв. В договора между страните е уговорено, че издръжката възлиза
на двойния размер на минималната работна заплата за Република България.
Съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г. размерът на минималната работна заплата за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. възлиза на 420 лв. По този начин за периода
м.август – м. ноември вкл., общият размер на дължимата от ищеца издръжка
възлиза на 3360 лв. С оглед на това дори за краткия период, предвид
времетраенето на договора, за който има данни, че ответникът е изпълнявал
задължението си, това изпълнение е непълно.
Ответникът излага доводи, че ищцата имало достатъчно средства от лична
пенсия и хонорари от упражняване на адвокатската й професия. В практиката си по
чл. 290 ГПК, която е задължителна за настоящия състав, ВКС приема, че наличието
на собствени доходи, респективно липсата на нужда от издръжка е без значение за
изпълнението на договора – така Решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д. №
1019/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 169 от 19.07.2013 г. по гр. д.
№ 1210/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Предвид изложеното обстоятелството
дали ищцата е имало собствени доходи, достатъчни за нужната от нея издръжка е
без значение в случая и доводите на ответника в тази насока са неоснователни.
По делото не се установява по никакъв начин, че ответникът е изпълнявал и
натуралния компонент от задължението му за издръжка – да закупува лекарства, да
пазарува, да й осигурява храна, отопление, осветление и прочие. От
доказателствата по делото се установя, че след инцидент на 16.02.2012г.
здравословното състояние на ищцата се е влошило съществено, което несъмнено
води до нуждата от осъществяване на разходи за възстановяването й. Напротив, от
показанията на свидетелката В.П., които съдът кредитира, се установява, че
лечението на ищцата е било заплатено от нея и други лица, нейни приятели. По
делото не се установяват, твърденията на ответника, че той е предоставял суми в
брой за покриването им. Не се установява, той да е заплащал и режийните разноски
за жилището на ищцата, нито да е осигурявал редовно на ищцата хранителни
продукти.
Ответникът излага доводи, че ищцата е създала пречки за изпълнение на
задълженията му договора. При възражение за неоказано съдействие от страна на
кредитора, длъжникът при иск за разваляне на договора ще бъде изправна страна,
ако е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност или е
предоставил парично изпълнение. Може да се трансформира в парична само
натуралната престация за издръжка, но не и престацията за гледане и полагане на
грижи, която може да се изпълнява само в натура - лично или чрез трето лице. При
отказ или неоказано съдействие от кредитора, длъжникът, за да бъде изправна
страна, е длъжен да предостави парично изпълнение вместо изпълнение в натура.
Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари, без да чака решение за трансформация на задължението му. Това е така,
защото нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане
неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи
трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а
последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на
договора. По делото не са представени доказателства, от които да се установява,
че ответникът е продължил изпълнението на натуралното си задължение за издръжка
в пари. Както бе посочено, доказват се плащания за периода
29.07.2016г.-30.11.2016г., но с оглед основанията на банковите преводи, следва
да се направи извод, че това изпълнение се отнася до задължението за заплащане
на ежемесечна парична издръжка.
С оглед на това, остава недоказано обстоятелството, че ответникът е
изпълнявал задължението си за издръжка – както за заплащането на ежемесечна
сума в размер на двойния размер на минималната работна заплата за Република
България, така и натуралната издръжка за лекарства, медицински разноски, храна,
режийни разноски и пр. Това неизпълнение, само по себе си достатъчно значително
с оглед интереса на кредитора, за да наложи развалянето на процесния договор.
По делото не се установява
изпълнение от страна на ответника и на натуралното му задължение за полагане на
грижи. Както бе посочено специфичността на задължението за отдаване на грижи,
следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки
отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможността му да се справя сам. По делото не се установява ответникът да е полагал
каквито и да е грижи за ищцата. В тежест на ответника е доказването на това
обстоятелство, като по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока. Напротив, от проведеното от ищцата насрещно доказване се установява, че
ответникът не е полагал грижи за ищцата ежедневно, непосредствено и
непрекъснато. Както бе посочено, от ищцата е претърпяла инцидент на
16.02.2012г., който е довел до значително влошаване на здравословното й
състояние и е създало нуждата за полагане на значителни грижи за задоволяване
на ежедневните й нужди. Видно от показанията на свидетелката Цецка Главшина,
които съдът кредитира, след настъпването на инцидента тя се е грижила за
нуждите на ищцата, като е живяла постоянно в дома й в продължение на повече от
месец, като след това я е посещавала и оставала при нея на всеки два дни в един
продължителен период. От показанията на свидетелката се установява, че в този
период ответникът, не е полагал грижи, с оглед влошеното състояние на ищцата,
нито сам, нито чрез трето лице. Това се подкрепя от показанията на свидетелите В.П.и
К.С.. От показанията на свидетелите Цецка Главшина, В.П.и К.С. се установява,
че срещите между страните по договора са били редки, като ищцата е имала
трудности да се свързва с ответника. По този начин не следва да се приеме, че ответникът
не е изпълнявал задължението си за полагане на грижи към ищцата.
Във връзка с престоя на ответника в Република Словения, следва да се има
предвид следното. По делото е представено решение на Трудов съд гр. Копър,
Словения. В решението си съдът прави констанция, че между ответника и трето за
настоящето дело лице е било налице трудово правоотношение. Тези констатации не
са официални удостоверения за факти, а почиват на събрани и преценени от съда
доказателства за тях. Още повече, решението е на чуждестранен съд, като
неговото действие не е признато на територията на Република България. Все пак,
на тях следва се признае доказателствена стойност, като за наличието на
посочените в тях факти са преценявани по вътрешно убеждение от съда съобразно
всички данни по делото. От това решение е видно, че пред съда ответникът е
сключил трудов договор със словенско дружество през 2008г. Това обстоятелство
се потвърждава и от поканата за доброволно уреждане на отношенията между
ответника и неговия бивш работодател, изготвена от Бранкица Савич – адвокат на С.Е..
За представителната власт на това лице отново се прави извод от решението на
словенския съд. С оглед на това, към момента на сключване на договора за
гледане и издръжка – 02.08.2010г. ответникът е бил в трудово правоотношение, с
месторабота извън пределите на Република България. По този начин, той трудно би
могъл да изпълнява пълния обем от грижи, дължими по договора. Въпреки това, от
свидетелските показания по делото се установява, че страните по делото са били
в близки лични отношения. В този смисъл, трудно би могло да се приеме, че
ищцата, при сключването на договора не е знаела, че той работи в чужбина и е
установен там. Все пак, в договора изрично е посочено, че грижите могат да се
осъществяват чрез което и да е трето лице, като по делото няма данни ответникът
да е ангажирал услугите на такова лице. Предвид изложеното, по делото не се
установява ответникът да е изпълнил задълженията си за полагане на грижи за
ищцата.
В договора е предвидено, че същия е сключен и поради обстоятелството, че
ответникът е полагал уговорените грижи и е давал издръжка на ищцата през
последните осем години. При прехвърляне на право на собственост върху вещ срещу
полагане на грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще,
договорът е единен. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и
издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение,
което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а
не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. По този начин се
процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърлената вещ, е
била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора - било дадени
грижи и издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т.н. /така Решение №
238 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС /.
Такова е и разрешението дадено в Решение № 238 от 26.10.2015 г. по гр. д. №
1368/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В този случай, при разваляне на договора
ако по него има размяна на престации, всеки дължи връщане на полученото, на
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Както бе посочено, не се установява
изпълнение на задълженията на приобретателя на имота и то за целия период на
договора, единствено се доказва изпълнение и то частично такова, на
задължението за заплащане на ежемесечна издръжка в двоен размер на минималната
работна заплата за Република България за периода 29.07.2016г.-30.11.2016г. По
този начин ответникът не е осигурил ежедневно, непосредствено и непрекъснато
изпълнение на задълженията си и неизпълнение от такъв характер е достатъчно
значително с оглед интереса на кредитора, дори да се вземат предвид положените
грижи и даваната издръжка преди сключването на договора, за да се приеме, че за
ищцата е възникнало потестативното право да развали процесния договор.
Предвид всичко горепосочено, установява се неизпълнение на задълженията на
ответника, което е в такава степен, че да основe възникване на правото на
ищцата за развалянето на договора. С оглед на това, предявеният иск по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен, а договорът за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане – развален.
Предявен е иск за трансформация на задължението на натуралното задължение
на ответника в парично. Същият е мислим при продължаване действието на договор
за издръжка и гледане, при който се трансформира задължението на едната страна
в парично. Предвид приетото по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и отпадане на
задълженията по договора с обратна сила, предявеният иск за трансформация не
следва да бъде разгледан.
Ищецът е направил искане за заплащане на разноски в размер на 5040 лв. във
връзка с предявеният от ответника насрещен иск по чл. 55 ЗЗД, като с
Определение от 08.11.2016г. по настоящето дело, съдът е отхвърлил негова молба
по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение в тази му част. По
делото е представен втори списък, с който ищцата иска присъждането на разноски
по главния иск по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за заплатен адвокатски хонорар в размер на
3100 лв. във връзка с извършено процесуално представителство по иска по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД. Не са представени обаче доказателства за реалното извършване на тези
разноски – в договора за правна защита от м.06.2016 г. е посочено, че
възнаграждението следва да бъде заплатено в тридневен срок от сключване на
договора /т.е. договорът няма характеристиките на разписка в тази част/, но
доказателство за такова заплащане не ангажирани, поради което искането за
присъждането им следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 418.93 лв. за заплатена
държавна такса.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, договор, сключен във формата на нотариален акт № 174, том I, рег. № 9285,
дело № 151 от 2010г. на нотариус М.Ш., с рег. № 042 в НК, с който ищцата Й.В.В., ЕГН ********** е прехвърлила на
С.А.Е., ЕГН ********** срещу поемане
на задължение за издръжка и гледане собствения й недвижим имот, представляващ: апартамент № 6, находящ се в гр. София,
Столична община, район „Т.“, ул. „********със застроена площ от 58 кв.м.,
заедно с таванско помещение № 7, с площ от 4 кв. м., заедно с избено помещение
№ 4 с площ от 4 кв.м., заедно с 65/1000 идеални части от общите части на
сградата и заедно с 65/1000 идеални части от УПИ Х-14, кв. 354 с площ от 436
кв.м., съгласно заповед № РД-50-09-135 от 10.06.1992г. по плана на гр. София,
местност „ГГЦ-Г-6-I част“, при запазено право на пожизнено
и безвъзмездно ползване за прехвърлителя.
ОСЪЖДА
С.А.Е., ЕГН ********** да заплати на Й.В.В.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3418,93 лв./три
хиляди четиристотин и осемнадесет и деветдесет и три лева/, сторени разноски по
делото за заплатена държавна такса.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: