№ 3148
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100514582 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20187240 от 17.09.2021г., постановено по гр.дело №53474/2019г. по
описа на СРС, ГО, 64 с-в, ответникът ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК**** е осъден да заплати
на „Д.з.“АД с ЕИК****, на основание чл.411 КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 379,69 лева-
остатък от невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за щети на лек автомобил „Опел Инсигния“ с ДК№****, причинени при ПТП на
29.05.2018г. в гр.Стара Загора по вина на водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 18.09.2019г. до окончателното изплащане и 38,81 лева мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 17.09.2019г., като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от
съответно 874 лева и 89,83 лева.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.з.“АД.
Жалбоподателят поддържа, че чл.4 от методиката към наредба №49/16.10.2014г. за
задължителното застраховане на КФН се прилага като минимална долна граница на размера
на вредите и стойността на застрахователното обезщетение не може да е по-ниска. Твърди,
че по отношение на автомобили със срок на експлоатация до 3 години (какъвто е и
процесния автомобил) от датата на производство или от датата на регистрация в ново
състояние, документите издадени от официален вносител се приемат изцяло както по
1
отношение на стойността на частите, така и относно труда. Претендира отмяна на
решението на СРС в обжалваната част и уважаване на исковете изцяло, както и присъждане
на разноски.
Въззиваемият ответник ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД не е подал в срок отговор на въззивната
жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото
да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Размерът на обезщетението е правилно
определен, тъй като обезщетение се дължи само за реалния размер на вредите, който с
включени ликвидационни разноски е 2923,80 лева по средни пазарни цени. Размерът на
платеното от застрахователя по имуществената застраховка е само горна граница на
дължимото от застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“,
а първият заплаща обезщетение въз основа на сключения между него и застрахования
застрахователен договор, а не по силата на закона.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата не претендира разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение №20187240 от 17.09.2021г., постановено по гр.дело
№53474/2019г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3