Решение по дело №277/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2024 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20237110700277
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    № 95

 

12.01.2024 г.

град Кюстендил

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд                                                                                    

на тринадесети декември                                                                           2023 година

в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                    2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Михаил Крушовски от КОП

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

касационно административнонаказателно дело № 277  по описа за 2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Симеон Грозданов, в качеството си на процесуален представител на Главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес за призоваване гр. С, ул. „Г“ № 5 обжалва Решение № 361/13.10.2023 г. по а.н.д.№ 690/2023 г. на РС – Дупница, с което е отменено НП №ДАИ-0000096 от 01.06.2023 г., издадено от главния секретар на ИА“АА“ – София.

            Релевираното касационно основание е по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Касаторът е редовно призован, не се явява, представлява се от юк. Грозданов, който поддържа касационната жалба, счита първоинстанционното решение за неправилно по съображения, които подробно са изложени в касационната жалба. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на процесното НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, предвиден в Наредбата за правна помощ.

            Ответникът, редовно призован се представлява от адв. В.С., който оспорва касационната жалба и прави доказателствено искане, а именно да се приемат и приложат към настоящото дело писмени доказателства – цялата преписка от изследването на лицето, посочено в обстоятелствената част на НП, Кирил Атанасов Томанов, която се съхранява в Психологическа лаборатория №287. Счита, че като краен резултат решението на въззивния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

            Представителят на КнОП дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна, поради което моли за оставянето му в сила. Касационната жалба намира за неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № ДАИ-0000096/01.06.2023 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, с което на „ГППИДП Д-р И И“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И Г В, на основание чл. 178в ал. 2 т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 11б т. 13 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, във връзка с чл. 11в т. 4, чл. 11в т. 12 пр.1, чл. 24 ал. 3 т. 4 и т. 5 и ал. 4 и във вр. с чл. 30 ал. 7 от същата наредба.

            От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 12.01.2023 г., в гр. Д, на ул. „М к“ № *, в психологическа лаборатория (ПЛ) № 286, вписана към удостоверение за регистрация (УР) № 0112/14.11.2014 г. на „Г.п.з.п.и.д.п.Д.И.И.“ ООД била извършена проверка от П К и М И - служители на ИА „АА", със седалище в гр. София, в присъствието на Е Г. И, който работи там на длъжност „психолог“. Същият предоставил изисканите му от контролните органи документи съхранявани в архива, сред които били налични и документи от изследване на лицето К А Т с ЕГН **********. При проверка на същите било установено, че на 07.01.2023 г. при проведено от психолога Е И психологическо изследване на лицето К А Т в друга психологическа лаборатория (ПЛ) с № 287, с адрес: гр. Д, ул. „Х" №*, вписана към удостоверение за регистрация (УР) № 0112/14.11.2014 г. на „Г.п.з.п.и.д.п.д.И.И.“ ООД е дал заключение „Допуска се“ и е издал удостоверение за психологическа годност № 817957 на лицето К А Т с ЕГН **********, въз основа на липсващи данни, като: 1) не е обработил и оценил попълнените от лицето тестове от първа част на психологическото изследване; 2) не е обявил за невалидни два теста за познавателната сфера (първи и втори опит на „Коректурна проба“) и личностов тест „АГ-БП“, при които лицето не е спазило указанията за работа и не е попълнило отговори; 3) не е дал заключение „Не се допуска“. С оглед на това е било констатирано, че дружеството жалбоподател, като юридическо лице притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания е допуснало да бъдат извършени от психолога Е И горепосочените действия и бездействия в нарушение на задълженията му по Наредба № 36/15.05.2006 г., на МТ.

На място за констатациите от проверката е съставен Протокол № 387 от 12.01.2023 г. за съответствие на психологическото изследване и водената документация на изискванията на нормативната уредба и методическите указания, подписан от служителите на ИА „АА“ и от психолога Е И, като представител на дружеството жалбоподател присъствал при проверката, с възражения.

            От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати съществени процесуални нарушения досежно процедурата по чл. 40 ал. 1 от ЗАНН с оглед съставянето на АУАН в отсъствие на представител на нарушителя и то без да са налице предпоставките на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Приел е, че АУАН е съставен на дата, за която нарушителят не е бил уведомен, както и че АУАН не е връчен редовно на законния или редовно упълномощен представител на дружеството-нарушител. Съдът е констатирал също, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим с оглед степента на обществена опасност на нарушението.

         В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона.

Правилен е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение – АУАН е съставен ИА „АА“ – София на 04.04.2023 г. в отсъствие на управителя /законния представител/ на дружеството жалбоподател. Поканата за съставяне на АУАН е отправена на адрес гр. Д, ул. „Х“ № *, а седалището и адресът на управление на  „ГППИДП Д-р И И“ ООД  е с адрес гр. Д, ул. „Б б“ № *, т.е. поканата е изпратена до различен адрес от този на дружеството. Управителят на дружеството не е знаел за образуваното и започнало административнонаказателно производство на 04.04.2023 г. Видно от приложените писмени доказателства в административната преписка поканата за съставяне на АУАН е получена от Е Г. И на 21.03.2023 г. в качеството му на „служител“ с пълномощно. С поканата е даден 7-дневен срок на управителя на „ГППИДП Д-р И И“ ООД да се яви в ИА „АА“ – София за съставяне на АУАН. На 29.03.2023 г. в ИА „АА“ – София се е явил Е Г. И – упълномощен представител на управителя на „ГППИДП Д-р И И“ ООД, като същият е бил уведомен, че актовете не могат да бъдат съставени на тази дата поради отсъствие по болест на гл. експерт П К и ще бъдат съставени на 03.04.2023 г., като изрично е упоменато, че при явяването си упълномощеното лице трябва да представи нотариално заверено пълномощно, в което да е отбелязано че може да получава АУАН, което обстоятелство липсва в представеното понастоящем пълномощно. По делото липсват доказателства за надлежно упълномощаване на Е И да подписва и получава АУАН от името на процесното дружество. За представителство по конкретно административнонаказателно производство, което започва със съставяне на АУАН, е необходимо изрично упълномощаване, тъй като това производство е строго формално и предявяването на акта и връчването му на лице без представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43 ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, а с това е засегнато и правото на защита на нарушителя. Неспазването на тези задължителни изисквания е съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде санирано при условията на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН – нарушена е процедурата при съставянето на акта. Това е достатъчно основание за отмяна на процесното НП, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота на съдебния акт касационният съд ще посочи, че съгласно чл. 11б от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ „Лицата, притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания: т.13 (нова ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) отговарят за организацията и провеждането на психологическите изследвания в съответствие с нормативната уредба.“ Същата разпоредба посочва кои лица носят отговорност. Тя не възлага конкретно задължение, при неизпълнението на което да е налице административно нарушение. Тя въвежда само още един субект на отговорност. След като не създава правило за поведение, не може да бъде нарушена. Следователно, няма и не може да има нарушаване на тази разпоредба.

На основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

 

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361/13.10.2023 г. по а.н.д. № 690/2023 г. на РС – Дупница.       

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.