МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД N 639/2020
год.,
втори
наказателен състав при Русенски районен съд
Русенска районна прокуратура е обвинила М.С.М., ЕГН **********,***, в това че
през м.декември 2014г. в
гр.Русе сам съставил неистински частен документ – Договор-споразумение от
02.04.1992г. за предоставяне за временно ползване на северозападната част от дворно място – около
135 кв.м от цялото в размер на 445 кв.м с планоснимачен №Х-234, парцел ХIII-1744
в кв. 579 по плана на гр.Русе, намиращ се в гр.Русе, ж.к. „Дружба-1“, ул.“Ледено езеро“ №7, в частта „Ползвател
на дворното място“, като му придал вид, че е подписан за ползвател от Т.Ц.С. и
в частта „Собственици на дворното място“, като му придал вид, че е подписан за
първи собственик от Г. Т. К.
и
го употребил, като доказателство по гр.дело №7094/2014г. по описа на Районен
съд-Русе за да докаже, че не съществува право на собственост на наследниците на
Г.
Ц.
С.,
б.ж. на гр.Русе върху гореописания имот, престъпление по чл.309 от НК и внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл.78а НК.
Обв. М. се явява лично и с адв.К.. Не признава вината
си. Защитата пледира да бъде оправдан.
Представителят на Русенска районна прокуратура поддържа
постановлението.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обв.М.М., ЕГН **********, е роден на ***г***,
български гражданин, неосъждан, висше образование, женен, пенсионер, с настоящ
адрес ***.
Въз основа на
нотариален акт №126,
нот. дело №750/1956г. на Русенски
народен съд, К. Ц. и Ц.Ц. придобили лозе с площ от 2.1 дка в местността
"Чауш Бюлюк" в землището на гр.Русе. През 1970г., в резултат на дворищна
регулация, станали собственици на 290 кв.м. дворно място в гр.Русе, на ул."Ямбол"№5, в
кв.579, съставляващо парцел ХI-234. Впоследствие Ц., като собственици на
дворното място, се
договорили с Г.К. и Г.Д., да построят съвместно триетажна жилищна сграда,
като всеки от тях да придобие по една трета от дворното място и по един етаж от
къщата. Съгласно уговорeното, след построяване на сградата, през 1974г. К.
и Ц. Ц. продали първия
етаж от къщата и 1/3 идеални части от дворното място,
с площ от 418 кв.м. на г.к.и трети етаж от къщата и
1/3 идеални части от дворното място с площ от 418 кв.м. на
Г.Д..
По силата на влязло в
сила през 1980г. съдебно решение, в дял на К.Ц.били поставени 1/3 идеална част от
дворно място – имот пл.№ХI-234 в кв.579 по плана на
гр.Русе, заедно с втория етаж от застроената в него масивна триетажна жилищна
постройка. През 1987г. К.Ц.продала
на сина си - Т.Ц.С., срещу задължение за гледане и издръжка посочения недвижим
имот, но алеаторния договор бил развален, а имотът бил
прехвърлен на съпругата на другия й син – Т.Ц.С., а по-късно на неговия син.
Обв.М.С.М. и съпругата му
И. Г. М.придобили собствеността върху 1/3 идеална част от
дворното място и третия етаж от жилищната сграда в него въз основа на сделки, за
последна от които бил издаден нотариален акт №200, том 24, н.д. №4785,
вх.рег.№100080/ 30.07.2014г.
от 30.07.2014г. на СВ-Русе.
В периода 1988-1989г. К.Ц.обработвала
част от северозападната страна на дворно място, със съгласието на останалите
съсобственици. Впоследствие синът й Т.Ц.С. продължил
да ползва тази част, като към нея
добавил допълнителна, която почистил от строителни отпадъци. Така обособил площ около 140 кв.м, необходима за
извършваната от него авторемонтна дейност, като едновременно с това притежавал свой собствен имот в съседство. През периода от 1991г. до есента на
1992г. Г.С.бил във
Франция, където работел като автомонтьор. След
завръщането си през 1992г. той продължил да
ползва дворното място, като държал там ремонтирани автомобили.
С нотариален акт №32, нот. дело
№11338/1997г., по описа на нотариус Ц.
М. при РРС, по молба-декларация на Т.Ц.С., същият бил признат за собственик по давностно владение на следния
недвижим имот: незастроено дворно място от около 140 кв.м., находящо се в
гр.Русе, ул."Ледено езеро" при граници: улица, М.М., парцел IХ-1744 от кв.579 и имот пл.№1745 от същия
квартал. В
хода на процедурата при
извършената на 24.11.1997г. обстоятелствената
проверка, като свидетели
били разпитани: И.Й.
Р. /починал на 30.10.2005г./, св.Р.
Б. К. и обв.М.С.М.. В показанията си обв.М.
заявил, че е съсед на имота, който бил част от лозето
на бащата на С., което впоследствие било трансформирано в дворно
място и който Г.С.владее като свой собствен повече от двадесет години
непрекъснато и без някой да е оспорил това му право. Въз
основа на обстоятелствената проверка бил съставен констативен нотариален акт №32, том 21, дело
№11338/24.11.1997г. на нотариус при РРС – Ц.
М., който признал Т.Ц.С. за собственик по давностно владение на около 140 кв.м.,
находящи се в гр.Русе по ул. „Ледено езеро“ при
граници улица, М.М., парцел №IХ -1744 в кв. 579 и имот планоснимачен номер 1745 от същия квартал.
Впоследствие, на основание чл.537,ал.2 ГПК този нотариален акт бил отменен, с влязло в сила на 02.07.2018г. съдебно решение по
гр.дело №7094/2014г. по описа на Районен съд – Русе.
През
м.февруари 2013г. обв.М., съпругата му и останалите съсобственици на
дворното място били уведомени от СГКК - гр.Русе, че Т.Ц.С. депозирал заявление
за регистрация на нотариален акт за собственост по давност на 140 кв.м. от ПИ 63427.4.220 и промяна на границите между имоти
63427.4.220 и 63427.4.223, чрез обособяване на нов поземлен имот. Предвид възражение на
съсобствениците, административната процедура по изменение на кадастралната
карта била прекратена.
За да докаже, че Т.Ц.С. не е собственик на имота описан
в нотариален акт №32, том 21, дело №11338/24.11.1997г. на
нотариус при РРС, обв.М.С.М. решил да състави частен документ: договор-споразумение, удостоверяващ че съсобствениците на дворното място предоставят на
С. единствено право на временно ползване. В изпълнение на намисленото на неустановена дата в началото на
м.декември 2014г. той собственоръчно написал
текста на Договор-споразумение от 02.04.1992г. за предоставяне за временно
ползване на северозападната част от
дворно място – около 135 кв.м от цялото в размер на 445 кв.м с планоснимачен
№Х-234, парцел ХIII-1744, в кв. 579 по плана на гр.Русе, намиращ се в
гр.Русе, ж.к. „Дружба-1“, ул.“Ледено езеро“ №7, за срок до 01.01.2000г.,
с опция за удължаване на този срок при необходимост, като се подписал лично за
втори собственик и придал вид, че подписа за първи собственик е положен от
покойния към този момент Г.Т. .К., а за
ползвател на дворното място от покойния Т.Ц.С..
На 02.12.2014г. обв.М.С.М. и съпругата
му И. Г. М.
внесли в Районнен съд-Русе искова молба
вх.№56828/02.12.2014г. против наследниците на Т.Ц.С. с
правно основание чл.108 от ЗС, въз основа на която било
образувано гр.дело №7094/2014г. по описа на Районен
съд – Русе. С нея
се претендирло
съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици
на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 с адрес -
гр.Русе, ул."Ледено езеро"№7, с площ 475 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м; претендирали съдът да
осъди ответниците да им предадат владението на държаните от тях 140 кв.м. от ПИ с идентификатор 63427.4.220, както и да отмени констативен нотариален акт №32, том 21,
дело №11338/24.11.1997г. на нотариус Ц.
М. за придобиване по давностно владение. Към исковата молба приложили
писмени доказателства, между
които и оригинала на Договор-споразумение от 02.04.1992г. за
предоставяне за временно ползване на
северозападната част от дворно място.
Съгласно исковата молба, поддържана от ищците, през
м.април 02.04.1992г.
между обв.М.М., г.к.- от една страна и Т.Ц.С. от друга бил
сключен договор – споразумение, по силата на който първите двама –
съсобственици на дворно място с планоснимачен №Х-234, парцел ХIII-1744 в кв.579,
по плана на гр.Русе, със съгласието на третия съсобственик – К.
Ц.,
предоставили за временно ползване
на Т.Ц.С. северозападната част от дворното си място в размер около 135 кв.м.,
срещу поето от последния задължение да го почисти от строителни и битови
отпадъци, с
цел ползване
за паркиране на собствените си автомобили, а при необходимост и възможност да
преизгради съществуващата ограда към улица „Ледено езеро”. Споразумението
било постигнато с оглед добрите междусъседски отношения, тъй като Г.С.имал в
съседство собствен гараж и площадка, където ремонтирал автомобили и се нуждаел
от допълнително пространство. Уговорката била да го
ползва в срок, не по-късно от 01.01.2000г. с
опция за удължаване на срока при необходимост. Въз основа на него ищците оспорвали правото на
собственост на Г.С.и претендирали връщане на владението. Ответниците В. Б. С., А. Г. Х., К.
Г. Ц.
и Г. Г. С.
депозирали отговор,
съдържащ доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Същите не оспорвали правото на
собственост на ищците по отношение имот с идентификатор 63427.4.220, но твърдяли,
че същият не е с площта заявена в исковата молба, като оспорвали
истинността на скицата, издадена на 01.02.2013г. на община Русе относно
границата между ПИ 1744 и ПИ 1745; скица на ПИ с идентификатор 63427.4.220 и ПИ
с идентификатор 63427.4.223,
както и авторството на подписа на
наследодателя си - Т.Ц.С., положен под споразумението от 02.04.1992г.
Приложените към исковата молба доказателства
били приети
с Определение от 24.07.2015г. на Районен съд – Русе по гр.
дело №7094/2014г. по описа на
РРС. По
него
съдът назначил две съдебнографологични експертизи, които да установят дали
подписът в Договор-споразумение от 02.04.1992г. срещу името на Г.С.бил
изпълнен от него. Съгласно експертните заключения на експерт графолог – Н. М.
и експерт-криминалист от гр.В.Търново – Х. Б.подписът
за ползвател на дворното място бил положен от Т.Ц.С.. Стъпвайки на
експертизите, с Решение №571/
22.04.2016г. по гр.дело №7094/2014г.
по описа на Районен съд – Русе,
било признато за установено досежно ответниците
В.а С., А.Х. К. Ц. и Г. С., че ищците И.
М. и М.М. са собственици на 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 с адрес - гр.Русе, ул."Ледено
езеро"№7 с площ 352 кв.м,
както и били отхвърлен иска
за предаване от ответниците владението на държаните от тях 140 кв.м. от ПИ с идентификатор 63427.4.220 и
иска за отмяна на констативен нотариален акт №32, том 21, дело
№11338/24.11.1997г.
Решение №571 от
22.04.2016г. по гр.дело №7094/2014г. по описа на
РС – Русе
било обжалвано пред въззивна
инстанция, която с Решение №220/05.05.2017г. по
в.гр.д.№852/2016г. по описа на Окръжен съд-Русе го е
отменила,
като признала за установено,
че И.М.и М.М. са собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 63427.4.220 с административен адрес гр.Русе, ул."Ледено езеро"№7 с площ от 475 кв.м. Със
същото решение ответниците
били осъдени да предадат на ищците владението на 140 кв.м от ПИ с идентификатор
63427.4.220, които държали без основание. С решението и на основание
чл.537,ал.2 ГПК бил отменен нотариален акт №32, том 21, дело
№11338/24.11.1997г. на нотариус при РРС, с който Т.Ц.С.
бил признат за собственик по давностно владение на
незастроено дворно място с площ около 140 кв.м. За да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което искът по чл.108 ЗС бил уважен, въззивният
съд след изслушнате на вещо
лице приел,
че с кадастралния план от
1971 год. били изчистени всички отреждания по нереализираните
регулационни планове до този момент. Така от 1971 год. имота е с площ от 475 кв.м и спорната част от
140 кв.м, за която праводателят на ответниците се снабдил чрез обстоятелствена
проверка с нотариален акт през 1997 год. бил неделима част
от имот с идентификатор 63427.4.220 и от отредения за него парцел. Тя не е била предмет на отчуждаване и съответно не била
възстановена на ответниците. Ето защо ревандикационния
иск по чл.108 ЗС е уважен.
Решение №220/05.05.2017г. по в.гр.д.№852/2016г. по описа на ОС-Русе било атакувано
пред касационна инстанция, която
с Определение №375/02.07.2018г. по ч.гр.д.
№4404/2017г. по описа на ВКС не допуснала касационно
обжалване,
поради което въззивното решение влязло
в сила на 02.07.2018г.
В мотивите на въззивната и касационна инстанция
не била обсъждана доказателствената сила на
Договор-споразумение от 02.04.1992г., независимо от
което исковата претенция била доказана на други основания.
С
оглед горесложилите се гражданско-правни отношения и след сигнал до компетентните
органи, била извършена проверка и образувано настоящото
наказателно производство водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, с предмет
Договор-споразумение от 02.04.1992г. за предоставяне за временно ползване на северозападната част от дворно място – около
135 кв.м от цялото в размер на 445 кв.м с планоснимачен №Х-234, парцел ХIII-1744
в кв. 579 по плана на гр.Русе, намиращ се в гр.Русе, ж.к. „Дружба-1“, ул.“Ледено езеро“ №7, Процесното писмено доказателство било използвано като такова по
гр.дело №7094/2014г. по описа на РС – Русе.
С протокол за доброволно
предаване от 31.05.2019г. обв.М.С.М. предал оригинала на
инкриминирания документ, на
който била назначена и извършена тройна графическа експертиза от специалисти в областта на документните
разследвания в ЦЕКИ към НИК-МВР.
Заключението на експертите соче, че подписът
за „Собственици на дворно място: 1“ в Договор-споразумение от 02.04.1992г. от името на Г.Т. К. не е изпълнен от него; подписът за „Собственици на дворно място:2“ от
името на М.С.М. е изпълнен от него; подписът за „Ползване на дворно място“ от името
Т.Ц.С. не е изпълнен от
него. Съгласно
експертното заключение ръкописния текст в Договора-споразумение от 02.04.1992г. е изписан от М.С.М.. В хода на съдебното следствие била
назанчена допълнителна задача на същите експерти, чието заключение допълва
основната експертиза и според което: Датата „02.04.1992г” в Договор-споразумение от 02.04.1992г. е изписана от обв.М. Експертите не
могат да отговорят дали обв.М. е положил или не е положил подпис за
„Собственици на дворно място: 1”
от името на Г.Т. К..
В хода на разследване била изискана справка от Сектор КИАД при ОД МВР-Русе за
задграничните пътувания на лицето Т.Ц.С. в интервала от 01.01.1991г. до 31.12.1994г.,
като службата отговорила, че не може да
бъде предоставена информация за толкова стар период.
Агенция по вписванията не
могла да предостави заверено копие от
протокол от 24.11.1997г. за извършена обстоятелствена проверка, поради изтичане на
законоустановения срок на съхранение.
В досъдебното производство разследващите
приложили
препис от Присъда № 149/15.07.1992г. по НОХД
№358/1990г. на РОС, от който се устанавява че към този момент Т.Ц.С. се е намирал във
Финландия.
Лицето Г.Т. К. е починало.
Лицето Т.Ц.С.
е починало на 30.05.2013г., като съгласно изисканото
удостоверение негови наследници са свидетелите В. Б.а С., А. Г. Х., К. Г. Ц. и Г. Г. С..
Било
установено, въз основа на гласни доказателствени средства,
че към 02.04.1992г. св.И.М.–
ищца по гр.дело №7094/2014г. по описа на Районен съд –
Русе отсъствала от град Русе по повод екскурзия с ученици.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след
следния анализ на събраните доказателства:
Чл.309 НК охранява установените от държавата правила и
възникналите на тази основа обществени отношения във връзка със създаването на документи –
в конкретния случай това е “Договор-споразумение
от 02.04.1992г. за предоставяне за временно ползване на северозападната част от дворно място – около
135 кв.м от цялото в размер на 445 кв.м с планоснимачен №Х-234, парцел ХIII-1744
в кв. 579 по плана на гр.Русе, намиращ се в гр.Русе, ж.к. „Дружба-1“, ул.“Ледено езеро“ №7”. Деецът, засягащ тези отношения ще носи наказателна
отговорност за т.нар “документна подправка”, тъй като сам или чрез другиго е
сътавил частен документ или преправил съдържанието на частен документ и го е
употребил, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено
или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. За да е
налице престъплениетто, в което е обвинен обв.М. от обективна страна чл.309 НК
изисква:
Наличието на неистински частен документ, съставен лично
от обв.М. или чрез другиго. Според съдебната теория и практика неистинският документ отразява
несъответствието между действителния и привидния /посочения в документа/
съставител /Постановление №3 от 23.ІІІ.1982г. по н.д. №12/81г., Пленум на ВС/. При анализа на
процесния “Договор-споразумение
от 02.04.1992г” по делото се събраха достатъчно
доказателства, че той е съставен от обв.М.. В подкрепа на този факт е заключението
на експертите от тройната графическа експертиза
сочещо, че подписът
за „Собственици на дворно място:1“ от името на Г.Т.К.не е
положен от него, както и подписът от
името Т.Ц.С. не е положен от последния. Докато подписът за
„Собственици на дворно място:2“ от името на М.С.М.“ е положен от
обв.М.;
Заключението
на експертите сочи, че ръкописният текст в изследвания
документ е
изпълнен от обв. М.. И
не само той, а и датата „02.04.1992год.” в неговия край е изпълнена от
обвиненото лице. Авторството на неистинския частен документ на
обв.М. се доказва не само от
обстоятелството, че е изпълнил текста и датата, но и от
факта,
че неговият подпис е истински, докато останалите два не са. Авторството на обв.М. се доказва
и чрез показанията
на свидетелите К. Г. Ц./
син на Г.С.Ц./ и А.В. Ф.,
които твърдят, че към м.април 1992г., датата върху “Договор-споразумение от 02.04.1992г” двамата, както и Т.Ц.С.,
посочен за ползвател на дворното място се намирали във Франция -
Париж,
където е работели като автомонтьори в сервиз.
Подкрепящи предходните показания са тези на св. В. Б. С.,
съпруга на Т.Ц.С. и
неговата дъщеря – Г.
Г. С., които изнасят идентични факти,
досежно пребиваването на Т.Ц.С. във Франция. Нещо повече,
като аргумент в полза на това, че последният не е положил подписа си в “Договор-споразумение от 02.04.1992г”
сочат обстоятелството, че същият „винаги броил за своя” „северозападната част
от дворното им място”, както сочи документа, за което се снабдил и с „констативен
нотариален акт от 1997год”. Всички тези гласни доказателства кореспондират и с
приложената по делото Присъда № 149/15.07.1992г. по
НОХД №358/1990г. на РОС, която сочи че Т.Ц.С. бил осъден
задочно, тъй като пребивавал във Финландия.
Предвид предходното съдът не дава вяра на показанията на св.С. Т., твърдящ
обратното, както и защото същият е заинтересована страна, има имуществен интерест,
защитаван от действието на “Договор-споразумение от 02.04.1992г”
Тук
е мястото съдът да коментира и дадените от обв.М. обяснения. В съдебно
заседание заявява, че Т.Ц.С. му предоставил „чернова” на
процесния договор, който той преписал на чисто, подписал и му върнал.
Впоследствие получил своя екземпляр, вече подписан от г.к.и Г. С.в. Категорично
отрича датата „02.04.92год” да е изписано от него. Съдът не дава вяра на
обясненията му, счита ги за защитна версия, добре конструирана и съобразена с
обстоятелството, че Т.Ц.С. е починал и няма как да се проверят обясненията му чрез
неговия разпит. Тези негови обяснения се опровергават от горепосочените гласни
доказателства, както и от факта, че датата „02.04.92год” е изписана от него, който
той съзнателно отрича.
2.
Използването /употребяването/ на документа, за да се докаже, че “съществува или
не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или
някое правно отношение”. В случая обвинението срещу обв.М. е, че е употребил “Договор-споразумение
от 02.04.1992г” като доказателство в гражданско производство по
ревандикационен иск, за да докаже, че не съществува право на собственост на
наследниците на Т.Ц.С. върху гореописания имот. Събраните
доказателства сочат, че обв.М. предоставил процесния документ на своя
процесуален представител по гражданското дело – адв.В.Н., която го прикрепила
към исковата молба. Процесният документ бил предназначен за съдебния състав
разглеждащ гражданския спор и в този смисъл е налице и втората фаза от
двуактното престъпление – използването на “Договор-споразумение
от 02.04.1992г”. Без значение е обстоятелството, че фактическите
действия по представянето на документа извършила адв.Н., което изключвало
отговорността на обв.М.. Това е така защото, последният надлежно упълномощил
адв.Н. по гражданското дело, т.е. налице е сделка, с която едно лице
(представител) получава представителна власт, право да извършва действия от
името и за сметка на едно друго лице (представляван). Резултатът от действията
на представителя настъпва директно в правната сфера на представлявания. Т.е.
действието по представянето на “Договор-споразумение от 02.04.1992г” е
извършено от имено на обв.М., чрез адв.Н., както и в неговата сфера настъпват
директно последиците от това действие. Нещо повече, няма как адв.Н. да носи
отговорност за това свое действие, първо защото в нейните представи
съществуването на този писмен документ не е присъствал до момента, в който обв.М.
не й го предоставил по своя инциатива в подкрепа на предявения ревандикационен
иск. И второ, няма как последната да има знание, че “Договор-споразумение от 02.04.1992г” не
е автентичен. Поради това, макар и фактически именно тя да е представила
визирания неистински документ в съда, доколкото е действала невиновно, същата
не може да носи наказателна отговорност за извършеното от него, поради липсата
на знание за съставомерен елемент от състава на престъплението. В допълнение, в
отговор на възраженията на адв.К., съдът отбелязва, че теорията и практиката са
еднозначни досежно обстоятелството, че за съставомерността на деянието не е необходимо съответното длъжностно или
частно лице да е било действително заблудено относно истинността на документа.
Още по-малко се изисква от подправката и употребата на документа да е настъпила
някаква конкретна вреда за другиго. Ето защо ирелевантно за съставомерността на деянието е
обстоятелството, че процесният документ, макар и приобщен към
доказателствената съвкупност на гр.дело №7094/2014г. по описа на Районен съд – Русе, не е обект
на анализ в мотивите
на съдебните актове.
Гореизложеното навежда на извода, че обв.М. употребил
частния документ - “Договор-споразумение от 02.04.1992г”, като
доказателство в гражданско производство по ревандикационен иск, за да докаже,
че не съществува право на собственост на наследниците на Т.Ц.С. върху описания
внего имот. Предвид изложеното, съдът счита, че
деянието на подс.М. е съставомерно и по втория обективен признак.
От изложеното до тук може да се направи извода, че “Договор-споразумение
от 02.04.1992г” е неистински частен документ. Понятията
"истински" или "неистински", "официален" или
"частен" документ, "документ с невярно съдържание",
"лъжливо документиране" са изяснени в чл. 93, т. т. 5 и 6 от НК и ППВС № 3/82 г., както и в редица ТР и
принципни решения на ВС и ВКС. В цитираното ППВС № 3/82 г., т. 6 е разтълкувана
разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК за понятието
"неистински документ" в смисъл, че то "не включва съдържанието
на писменото изявление като елемент на този документ, следователно, дали той е
с вярно или невярно съдържание е без значение за неговата истинност", т.
е. за наличието на неистински частен документ е без значение дали той е с
вярно или невярно съдържание, меродавно е единствено авторството му.
По
изложените съображения съдът намира, че обвиняемият М.С.М. осъществил
състава на престъплението по чл.309,
ал.1 от НК, тъй като през м.декември 2014г, в гр.Русе, сам съставил
неистински частен документ – Договор-споразумение от 02.04.1992г. за
предоставяне за временно ползване на
северозападната част от дворно място – около 135 кв.м от цялото в размер
на 445 кв.м с планоснимачен №Х-234, парцел ХIII-1744 в кв.
579 по плана на гр.Русе, намиращ се в гр.Русе, ж.к. „Дружба-1“, ул.“Ледено езеро“ №7, в частта „Ползвател на дворното място“,
като му придал вид, че е подписан за ползвател от Т.Ц.С. и в частта
„Собственици на дворното място“, като му придал вид, че е подписан за първи
собственик от Г.Т.К.и го употребил, като доказателство по гр.дело №7094/2014г. по описа на Районен съд-Русе за да докаже, че не съществува
право на собственост на наследниците на Т.Ц.С., от гр.Русе
върху описания имот
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние
са осъществени в тяхната съвкупност – обв.М. съставил и съзнателно се ползвал,
употребил Договор-споразумение от
02.04.1992г, като го представил по гр.дело
№7094/2014г. по описа на Районен съд-Русе. Това той сторил за да докаже правно значими
обстоятелства – че не съществува право на собственост на наследниците на Т.Ц.С., от
гр.Русе върху описания в него имот
От субективна страна обв.Петков действал при пряк умисъл:
съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите последици и искал настъпването
на противоправния му резултат, което се обективира от цялостното му поведение -
съзнателно,
сам е изготвил инкриминирания неистински частен документ, като е изпълнил
собственоръчно съдържанието му и му е придал вид, че материализира
волеизявление на лица, които не са негови автори, т. е. съзнавал, че частният документ „Договор-споразумение
от 02.04.1992г” е неистински – в частта „Ползвател
на дворното място“, като му придал вид, че е подписан за ползвател от Т.Ц.С. и
в частта „Собственици на дворното място“, като му придал вид, че е подписан за
първи собственик от Г.Т. К., че няма право да се ползва от него, но въпреки това го
сторил, с цел да докаже че не съществува право на собственост на
наследниците на Т.Ц.С., от гр.Русе върху описания в
него
имот.
Предвид изложеното, съдът признава обв.М. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.309 НК и му налага наказание при
индивидуализацията, на което съобрази: налице са законовите предпоставки по
чл.78а /изм./ НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
предвид на императивното задължение, вменено на съда с изменението на чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Предвид предходното съдът налага на обв. Мотев административно наказание “ГЛОБА”,
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – 1000лв., като е
съобразил при определянето му: смекчаващи отговорността обстоятелства: липсата
на данни за други протовообществени прояви; дългият период от извършване на
деянието до осъществяване на наказателната репресия; отегчаващи отговорността
обстоятелства: не се установиха.
Обвиняемият дължи направените по делото разноски – 718,28лв.
по сметка на ОД на МВР – Русе и 271,91лв. по сметка на РРС.
Така мотивиран и на основание чл.378 ал.4, т.1 от НПК съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………..