МОТИВИ
към Решение № 1363/18.07.2019г. по АНД № 3695/2019 год.
по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от
14.06.2019 год. Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в ПРС материалите по
досъдебно производство /БП/ № 231/2019 год. по описа на Шесто РУ „Полиция” –
гр. Пловдив, водено срещу А.М.К. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2,
т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 05.06.2019г. в гр.Пловдив е
причинила лека телесна повреда изразяваща се в оток и охлузване в лява
слепоочна област и кръвонасядане в поясната област, което е причинило болка и
страдание без разстройство на здравсто
на **** М.И.К.-Е., ЕГН ********** /назначена на длъжност „****" в ДКЦ
„Изток"' ЕООД гр.Пловдив/ по повод изпълнението на службата й, с
предложение ПРС да освободи обвиняемата от наказателна отговорност като й
наложи административно наказание по смисъла на чл. 78а от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение и моли обвиняемата да бъде освободена от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи административно
наказание глоба в рамките на минимума предвиден в 78а НК, както и да й бъдат
възложени разноските по делото.
Защитникът на А.М.К. се солидаризира с представителя на държавното
обвинение. Моли за глоба в минимален размер.
Обвиняемата се явява в съдебно заседание, признава се за виновна по
повдигнатото й обвинение, като обяснява че е майка на три деца и единствено
съпругът й осигурявал доходи за семейството. Изразява съжаление за постъпката
си и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, въз
основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна стрА.следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Обвиняемата
А.М.К. е родена на ***г***, б., българска гражданка, неомъжена /във фактичсеко
съжителство/, без образование, неосъждана, неработеща, ЕГН **********.
Пострададото лице М.И.К.
– Е.., била назначена на длъжността **** в „ДКЦ Изток” ЕООД Пловдив с трудов договор №
002/29.01.2018г. Съобразно този трудов договор и приложената към него
длъжностна характеристика на нея било възложено да изпълнява срещу заплащане
длъжностга „***”, като тази работа била свързА.с упражняването на консултанска,
диагностична и лечебна дейност. Тази дейност М.И.К. – Е. осъществявала в **-
кабинет на лечебното заведение „ДКЦ ИЗТОК” ЕООД, със седалище- гр.Пловдив, ул.
„Храбрец” № 15 и работно време, съобразено с договорен график като съответно имала качеството на „медицински
специалист” по смисъла на чл. 131, ал. 2 от НК. На инкриминираната дата -
05.06.2019г. тя била на работа за времето от 8:30ч. до 12:30ч.
Пострадалата К.- Е.
работила допълнително като *** и към дом „Весела”, накодящ се в гр.Пловдив. На
25.05.2019г. била нощна смяна в това лечено заведение - за времето от 19:30ч.
на същия ден до 07:30ч. на 26.05.2019г. На 25.05.2019г. след 19:30ч. в
лечебното заведение се установила пациентката - св. Р.А., чиято бременност била
проследявана от * К. – Е.. Св.А. била бременна в осмия месец и постьпила в
лечебното заведение с болки. Преди приемането й **К.-Е. извършила на
пациентката - св.А. преглед чрез ултразвук, тъй като чрез него се заппсвали
данните за плода, които пациентката носела. При този преглед се установило, че
плодът нямал сърдечна дейност, при което ** К.-Е. повикала завеждащия отделение, който също потвърдил нейната
диагноза. При това св.А. не била приета в лечебното заведение, тъй като при
констатиран но този начин мъртъв плод, следвало да има осигурена кръв от
кръвната група на пациентката-св.А., както и лечебното заведение да отговаря на
други условия, които за дом „Весела” не били налице. Поради това св. А. била
пренасочена към Окръжна болница за изваждане на мъртвия плод.
На 05.06.2019г. ***
М.К.-Е. била на работа в „ДКЦ ИЗТОК” ЕООД, със седалище - гр.Пловдив, ул.
„Храбрец” №15, за времето от 8:30ч. до 12:30ч. Докато изпълнявала служебните си
задължения съвместно с ****, с която работила в кабинета - св.И.И., около
10.00ч. сутринта в кабинета й влезли без предварително уговорен час и
разрешение обв.К.-майка на св.А.. Съпровождали я и други членове на смейството
й, а именно съпругьт й - св.С.А. и св.Р. А.. Всички вкупом крещели към * М.К.-Е.
думи от рода на – „заради теб умря детето” и „ти ще видиш”. В следващия момент
обв. А.К. се приближила към пострадалата - * М.К.-Е. и я ударила с юмрук, в
ляво, в областта на лицето й. При тези й действия пострадалата - * М.К.-Е.
залитнала и паднала, като не могла да прецени дали е загубила за секунди и
зрение или съзнание. Когато дошла на себе си, видяла че медицинската сестра се
опитвала да се приближи до нея и да извика помощ. На свой ред съобразно
показанията на св.И., изпълняваща длъжността **, при излизането си от кабинета
на * М.К. – Е., обв.К. й препречила пътя и я
ударила два пъти с юмрук в дясното рамо, а освен това я хванала за престилката
и започнала да я дърпа и бута. В следващия момент обв.К., заедно с членовете на
семейството си, се отправила към изхода на кабинета на * М.К.-Е., а отвън
започнали да прииждат колеги на пострадалата, както и лица упражняващи дейност
по охрана на лечебното заведение.
Видно от
назначената и изготвена СМЕ на пострадалото лице- М.И.К.-Е. е било причинено
оток и охлузване в лява слепоочна област и кръвонасядане в поясната област,
което е причинило болка и страдание без разстройство на здравето. Това
съобразно юридическия критерий се определя като лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал.2 от НК.
В хода на
разследването е била назначена и изготвена и СМЕ досежно вида и характера на
причинена телесна повреда спрямо св.И.И.-изпълняваща длъжността ***. Поради
липсата на медицинска документация, описваща причинените й травматични
увраждания, експертизата не могла да даде точно заключение за вида и характера
на нанесените й телесни повреди. Приела е за достоверни единствено
свидетелските показания на св.И.И. и при това приела, че е възможно на същата
да е било причинено контузия на дясна раменна става, което й е причинило болка
и страдание без разстройство на здравето.
Съдът кредитира всички доказателства
събрани, като логични, последователни и кореспондиращи по между си, а именно
– показанията на свидетелите М.И.К.-Е.,
И.К.И., Д.Г. К., С. М. А., Р. С. А. дадени на досъдебното производство и
приобщени към делото, съдебномедицинска експертиза, трудов договор, длъжностна
характеристика, справка за съдимост.
Съдът възприе и
кредитира и заключението на вещото лице като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се
оспори от страните.
По делото не са
налице противоречия, които съдът следва да обсъди, а фактите изложени в
обстоятелствената част на прокуроския акт се потвърждават изцяло и от самата
обвиняема.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При тази
фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 05.06.2019г. в
гр.Пловдив е причинила лека телесна повреда изразяваща се в оток и охлузване в
лява слепоочна област и кръвонасядане в поясната област, което е причинило
болка и страдание без разстройство на здравето на медицински специалист - *** М.И.К.-Е.
/назначена на длъжност „***" в ДКЦ „Изток" ЕООД гр.Пловдив по повод
изпълнението на службата й.
От
обективна страна обв. К. с действията си е причинила на М.И.К.-Е. телесни
увреждания на инкриминираната дата в гр. Пловдив, вследствие на което са й били
причинени болка и страдание, резултирали в лека телесна повреда, тъй като обв.К.
е нападнала * Е., като й е нанесла удар с юмрук, в ляво, в областта на лицето
й. Деянието е осъществено при наличието на по-тежко квалифициращ признак, а
именно телесната повреда е причинена на медицински специалист – лекар, по време
на изпълнение на службата му, за чийто телесен интегритет законодателят е
предвидил по-тежка наказателна отговорност, държейки сметка за статута на
посоченото лице и неговата професионална роля в обществения живот за опазване
живота и здравето на гражданите.
От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемата при форма на вина пряк умисъл с целени и
настъпили вредни последици, като същата е съзнавала общественоопасния му
характер. С поведението си обвиняемата е афиширала незачитане към личната
неприкосновеност и демонстрация на превъзходство над пострадалата. Умисълът е
обективиран от действията й, описани по-горе, и се доказва както от показанията
на свидетелите и обсъдените писмени доказателства по делото, така и от факта,
че обв. К. признава вината си.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно възприетата от съда правна квалификация на
осъщественото от обвиняемата престъпление, предвиденото в особената част на НК
наказание за същото е лишаване от свобода до три години. Обвиняемата, която е
пълнолетно лице, не е осъждана до момента за престъпление от общ характер,
както и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на
гл. VIII от НК и от престъплението не са настъпили материални щети, които да са
съставомерни. Ето защо Съдът зае
становище, че са налице основанията на чл. 78А от НК, поради което
освободи обвиняемата от наказателна отговорност като й наложи административно
наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на наложената на обвиняемата глоба
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската степен на
обществена опасност на дееца и деянието, добрите характеристични данни – с
чисто съдебно минало е, като същевременно не се установиха отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съобразявайки посоченото дотук, както и
обстоятелствата, че се касае за човек, чийто семеен статус, сочи за затруднено
положение, с оглед факта, че същата е майка на три деца и е безработна поради
здравословни причини, то Съдът счете, че целите на наказанието, предвидени в
чл. 12 от ЗАНН и чл. 36, ал. 1 от НК биха могли да се постигнат чрез определяне
размера на глобата в минималния такъв, предвиден в чл. 78а от НК, при граници
от 1000 лв. до 5000 лв., поради което и й наложи „Глоба” в размер на 1000 лв.
Според преценката на Съда именно това наказание се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващо
целите на наказанието, поради което е и справедливо.
Причините за
извършване на престъплението са незачитането на установения законов ред,
занижен самоконтрол и ниска правна култура.
По делото
няма приобщени веществени доказателства.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди обвиняемата Ана М.К.
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр.Пловдив направените по
делото разноски в размер на 201,60 лв.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.