РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Разград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20223300100186 по описа за 2022 година
За да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба от М. С., ***, подадена чрез адв. С. М. от АК –
София против ответника С. А. М. от с. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 240 от
ЗЗД, за осъждане на последния да заплати на ищеца свое задължение произтичащо от неформален
договор за заем в размер на 20 132 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /29.06.2022 година/ до окончателно изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата установили приятелски отношения,
като комуникацията между тях протичала предимно по телефон и през интернет. С оглед
изграденото доверие между двамата, ответницата поискала от ищеца да й предостави в заем пари,
за да заплати свои задължения. Ищецът твърди, че първоначално с няколко парични трансфера
чрез системата за международно плащане RIA е предоставил в заем на ответницата сумата от
17 050 евро. Ответницата обещала на ищеца, че скоро ще отиде при него в *** и ще му върне
парите. Излага довод, че за да запази добрите отношения и с оглед на това да получи всички
дадени в заем пари, ищецът през м. октомври на 2021 година дал в заем на ответницата още 2 716
евро. Твърди се, че последната предоставена в заем сума е в размер на 366 евро от дата 19.01.2022
година. Ищецът многократно и настойчиво поискал ответницата да му върне дадените в заем
средства в общ размер на 20 132 евро, но това не се било случило, поради което е и предявен
настоящия иск за осъждането на ответницата да заплати на ищеца исковата сума в общ размер на
20 132 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /29.06.2022 година/ до окончателно изплащане на задължението. С молбата са
представени писмени доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата С. А. М. депозира отговор на исковата молба в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.Ответницата не
отрича познанството си с ищеца , датиращо от около три години чрез интернет, както и
получавани от него суми, за които сочи,че действително са й предоставяни от него като финансова
помощ, при налични за нея парични затруднения, тъй като отглеждала сама дете. В отговора се
заявява също така, че ищецът сам предложил да издържа ответницата финансово, за да не ходи
тя на работа, а трябвало да отиде в *** и да заживее с него.Ответницата поддържа, че между
страните не е имало уговорка за връщане на дадените от ищеца суми, както и, че е получила
1
същите по договор за заем.Поддържа се становище, че ищецът й е превеждал суми без тя да го е
молила за това, като преводи са правени и в течение на делото, като представя писмени
доказателства във връзка със същите.
Съдът не допусна исканото от ищеца изменение на иска, като предявен на основание
неоснователно обогатяване и дължи произнасяне по първоначално предявения иск, квалифициран
като такъв по чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да се произнесе по заявената претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД, съдът
съобрази от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че страните, ищец и ответница са се запознали чрез Интернет и са
поддържали и поддържат контакти, като от м.април 2019г. до м.януари 2022г., а именно от
27.04.2019г. до 19.01.2022г. ищецът М. С., ***, живеещ и в *** е превел на ответницата С. М.
различни по размер суми чрез системи за парични преводи, както следва Money Gram- *** и RIA
Money Transfer - *** общо 12 пъти, като според представените документи общата сума
предоставена на ответницата е в размер на 19 300 евро, като същата не отрича получаването им.В
нито един от преводните документи не фигурира основание за предаване на сумата, предвид и
преведеното съдържание на същите на български език, в това число и договор за заем, така както
същото е заявено c исковата молба.
Установява се по делото също така , че и в хода на производството ищецът продължава да
превежда суми на ответницата, получени от нея, без отново в преводните документи да е налице
посочено основание за изплащането им, а според заявеното от ответницата становище,
основанието за даване на парите от страна на ищеца е тя да бъде подпомагана в ежедневните й
разходи в България и евентуално да замине да живее при него в ***, където вече той пребивава,
заедно със съпругата си.
Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата
сума. От обсъдения текст на закона е видно, че заемът за потребление е реален договор. Той се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а
другата да получи в заем пари, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат
предадени на заемателя. От представените с исковата молба преводни нареждания, чрез различни
системи за парични преводи всичките дванадесет установяват предаване на суми от ищеца към
ответницата в общ размер на 19 300 евров , но не и поето задължение от получателя на същите, в
случая ответницата С. М. да върне предадените й суми на ищеца. Недоказано остана в случая
твърдението на ищеца М. С., че е предал исковата сума в общ размер на 20 132 евро на
ответницата по силата на сключен между тях договор за заем, поради което за него не е
възникнало право да иска връщането на исковата сума или друга такава от ответницата. Напротив
има доказателства по делото, че ищецът продължава да изплаща парични суми на ответницата и в
хода на настоящото дело, без в преводните документи отново да се сочи основание за изпращането
им, което отново насочва, че отношенията между страните във връзка с преведените суми, заявени
с исковата молба не се уреждат като такива по договор за заем.Ето защо предявеният от ищеца М.
С. против ответницата С. А. М. иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата
20 132 000 евро е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски, въпреки ,че е сторил такива, на
ответницата също не се дължат разноски, тъй като не са претендирани такива и за тях не са
представени доказателства..
Водим от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от М. С., ***, р.на
**********г., чрез адв. С. М. от АК – София против ответницата С. А. М. от с. ***, ЕГН *** за
заплащане на обща сума в размер на 20 132 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от
2
датата на подаване на исковата молба /29.06.2022 година/ до окончателно й изплащане, като
дължима по договор за заем.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3