Решение по дело №2511/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2134
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 27 март 2019 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20182120102511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2134                                             30.10.2018 година                                       град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Бургаският районен съд,                                                   ІІІ-ти граждански състав

На девети октомври                                                       две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                        Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 2511 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителни такива, на А.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***, против “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А. И.Д., с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 249. 20 лв., обективираща задължения за неустойка за прекратяването на договори за мобилни услуги досежно 10 мобилни номера, съгласно фактура № **********/*******г., тъй като същите са неоснователно начислени.

Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

            В срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответното дружество, с който се изразява становище за неоснователност на иска, тъй като в подписаните с ищеца договори имало изрична клауза, предвиждаща дължимостта на начислените неустойки, и същите били начислени на това основание съобразно уговорките между страните. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Вземанията на ответното дружество се основават на твърдения че ищецът е негов клиент с клиентски номер ******* и е използвал следните услуги: мобилен номер *******, на абонаментен план „SmartPRO S"; мобилен номер *******, на абонаментен план „SmartPRO S"; мобилен номер *******5, на абонаментен план ,,i-Traffic М" и мобилен номер *******, на абонаментен план „VIVACOM SmartPRO S", предоставени съгласно Договор № *******/*********/730002350315, с краен срок на договора - 14.09.2018 г.; мобилен номер *******, на абонаментен план „Smart L+", предоставен съгласно Договор №11150337026062017-*******, с краен срок на договора - 26.06.2019 г. Към номера е закупено и устройство на лизинг CAT ВЗО с IMEI 359615066161730; мобилен номер *******, на абонаментен план „Smart L+", предоставен съгласно Договор №*******0072017-40985246, с краен срок на договора - 10.07.2019 г.; мобилен номер *******, на абонаментен план „Бизнес Смарт S"; мобилен номер ******* на абонаментен план „Бизнес Смарт S" и мобилен номер *******на абонаментен план „Бизнес Смарт S", предоставени съгласно Договор №*******1102017- 41831744, с краен срок на договора - 11.10.2019 г.; мобилен номер *******, на абонаментен план „Бизнес Смарт XS", предоставен съгласно Договор 11150337030102017-41993153, с краен срок на договора - 30.10.2019 г.; мобилен номер *******, на абонаментен план „Бизнес Смарт L", предоставен съгласно Допълнително споразумение №*******1102017-41832607, с краен срок на споразумението - 13.10.2019 г. и мобилен номер *******, на абонаментен план „Smart L+", предоставен съгласно Договор №11150337023122017-42598863, с краен срок на договора - 23.12.2019 г.; мобилен номер *******, на абонаментен план „Smart L+", предоставен съгласно Допълнително споразумение №11150337030082017 - 41453945, с краен срок на споразумението - 30.08.2019 г. Видно от горепосочени договори и споразумения, изрично е предвидено, че  в случай бъдат прекратени преди изтичането на уговорените срокове по искане или по вина на абоната, включително неплащане на дължими суми, то той дължи на ответника неустойка в размер на всички месечни абонаменти, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяването на договора до изтичането на уговорения срок по него.

            По повод отправено искане от ищеца, възприето като едномесечно предизвестие, били прекратени договорите, считано от 01.04.2018 г. с изключение на тези за мобилни номера *******5, ******* и *******. Били начислени и претендираните от ответника неустойки, с оглед уговорките в този смисъл, за което била издадена процесната фактура **********/*******г., обективираща и задължение за неустойка в размер на 2 249. 20 лв.

            По отношение на неустойката и с оглед предмета на спора съдът намира следното:

            Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

С оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл.143,

т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесните  клаузи за неустойки са нищожни. В случая неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на договора  до оставащия край на срока на договора, т.е. възможен период от 24 месеца, с оглед срокът на договорите, в размер на месечна абонамента такса за услуга, която не е предоставена, плюс и за допълнителни услуги и без ползване на отстъпки, е необосновано висока и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, тъй като потребителят няма право да прекрати договора, преди изтичането на срока му, при никакви обстоятелства и е задължен да заплати необосновано висока неустойка за целия му срок, възлизаща в размер на цената на услуги, които не е ползвал, тъй като същите не са му били предоставяни от оператора. С горните мотиви съдът намира, че клаузите за неустойка са нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, тъй като противоречат на закона, покривайки критерия по чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

            Не може и да се приеме, че клаузите за неустойка са индивидуално уговорени, тъй като са част от всички сключвани договори с ответното дружество с бизнес клиенти от този период, а и част от общите му условия. Между другото в самите договори и споразумения същите са обявени за приложими по отношение на неуредени въпроси, като е налице и деклариране на абоната, че е запознат с тях. Общи условия обаче по делото не са представени, и няма данни да се доведени до знание на абоната – ищец, в съответствие с изискванията на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 147а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.  Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис, като по делото доказателства в тази насока не са представени. Цитираната императивна норма от закона е в сила от 25.07.2014 г. и съответно е приложима към процесните договори.

            С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни следва да бъдат уважени.

            При този изход на спора е неоснователна претенцията на ответното дружество да присъждането на разноски по делото.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Приема за установено, че А.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***, не дължи на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А. И.Д., сумата от 2 249. 20 лв., представляваща задължения за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени между страните, обективирани във фактура № **********/*******г.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

Вярно с оригинала!

К.К.