Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1224
гр.Бургас,
10.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 3469 по описа на БРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.Р.Д. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. А.К., срещу Наказателно постановление № */30.07.2019г.,
издадено от Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с
което за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр.
с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание
чл. 177, ал.3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2500,00
лева.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на
постановлението, като се оспорва компетентността, реквизитите на акта, както
процедурата по измерване.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено
искане за разпит на актосъставителя. По делото е
приложено и становище по жалбата, в което се посочва, че АНО е териториално и
материално компетентен, както и че не са допуснати нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е
връчено на жалбоподателя на 02.08.2019 г., а жалбата е депозирана на 06.08.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените от въззивника доводи, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
На 15.07.2019 г. около 15.55 часа
на третокласен път III 60-80, разклон КПП 5 на Лукойл, по посока на движение с. Свобода- гр.
Бургас, св. П.К.Р. – инспектор при ОО „АА” – гр. Бургас, извършил проверка на
тежкотоварен автомобил – влекач марка „ДАФ” с две оси с рег. № *с прикачено полуремарке „*“ с три оси с рег. № *, управляван от
жалбоподателя Т.Д.. Св. Р. извършил измерване на масата на ППС-то, посредством
мобилна електронна везна „DINI ARGEO”, сер.
№ *, модел - „DFWKR”, която видно
от приложените документ (л. 27 и л. 28) към датата на проверката е била
технически изправна и калибрирана. В следствие на измерването се установило, че
общата маса на ППС-то е 52670 кг, т.е. с 12670 кг повече от допустимото. Св. Р.
квалифицирал горното, като нарушение на чл. 139, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и съставил АУАН № 257077/15.07.2019г.
срещу водача и получил препис от него. В АУАН е записано като
възражение, че мястото на измерването не било равно.
Въз основа на АУАН на 30.07.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл.
2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание –„Глоба” в размер
на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по
преписката.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място, съдът
намира доводът на жалбоподателя за липса на
материална компетентност на актосъставителя и
АНО за неоснователен. Видно от материалите по делото, НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, което се доказва от приложената и неоспорена
заповед № РД-*/15.05.2015 г. на Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (л. 14). Неоснователно е възражението в обратна
посока, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДвП (в
редакцията към датата на нарушението) на органите от ИА „Автомобилна
администрация“ е възложен контрола относно товара и габаритите на МПС движещи
се по пътищата за обществено ползване на територията на Р. България, откъдето
произтича и законовата им компетентност да съставят АУАН и да издават НП,
свързани с горните обстоятелства. Изрично в този смисъл е практиката на
касационната инстанция – Решение №1592/06.10.2014г. по к.н.а.х.д. № 1337/2014
г.по описа на АдмС-Бургас.
Също така, административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това,
съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е останало
недоказано поради следното:
Видно от съдържанието
на наказателното постановление жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По силата на първата от цитираните
разпоредби движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Допустимите размери, маса,
натоварване на ос и т.н. на категориите пътни превозни средства и техните
ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП са регламентирани с Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството /МРРБ/. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
наредбата "допустими максимални маси" са максималните маси,
използвани за ППС, посочени в чл. 6. В конкретния случай е установено и не се
спори между страните, че водачът е управлявал влекач с две оси, с полуремарке с три оси. За този тип превозно средство,
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3,
буква "а" от наредбата предвижда максимална допустима маса 40 тона.
По аргумент от чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ пътни превозни средства с маса
по-голяма от 40 тона могат да се движат
по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на
съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, но доказателства за това не са представени от водача, както
в хода на административнонаказателното производство,
така и в хода на съдебното обжалване. Неоснователни са доводите, че доколкото
разрешението се издавало по искане на дружеството, не следвало да се ангажира
отговорността на водача, тъй като законът предвижда именно това.
Въпреки това, съдът
счита, че в конкретния случай твърдението на АНО, че общата допустима маса на
ППС е била надвишена с 12670 кг. е останало недоказано, тъй като е бил нарушен
редът за извършване на съответното измерване. Съгласно чл. 35, ал.3 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ - при извършване на проверка с оглед издаване на
разрешение за движение на тежки или извън габаритни превозни средства се
използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. Пред настоящият състав актосъставителят
заявява, че при извършване на измерване с използваната везна, е необходима
намеса на лицето, което си служи с нея при определени предпоставки (поставя
плочите на везната на земята, гледа да е равно, да няма камъни и т.н.), като
измерването е осъществено ос по ос, а в последствие полученият резултат е
сумиран. Въпросната електронна везна е именно средство, по смисъла на чл. 35 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г.
Съгласно
определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за съществените изисквания
и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие (ДВ бр. №
37/2007г., в сила от 10.05.2007г.) – „везна с неавтоматично действие” е везна,
която изисква намесата на обслужващо лице по време на измерването. Предвид тези
дефиниции и с оглед изложеното от актосъставителя,
съдът приема, че използваната везна е именно такава с „неавтоматично действие”
по смисъла на закона. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол - везните с неавтоматично
действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни
средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на
митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на
превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са
разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на
товара. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя
– измерването на общата маса на ППС-то не е било извършено по този законовоопределен начин. Въпросната процедура/ред за
извършване на претеглянията на общата маса на ППС-то с везни с неавтоматично
действие не е самоцел, а е въведен с цел избягване на каквито и да е съмнения,
относно достоверността на резултатите. Щом в подзаконов нормативен акт е
разписан изрично ред, по който следва да се извърши меренето и след като този
ред не е спазен, по мнение на настоящия състав, следва да се стигне до извода,
че резултатите от измерването не могат да се кредитират с доверие, въпреки че
наказващият орган е представил доказателства, че везната е преминала през
метрологичен контрол и по отношение на нея са били редовно извършвани последващи проверки. Следва да се посочи, че по абсолютно
идентичен казус, същия тип електронна везна „DFWKR”, е налице произнасяне от касационната
инстанция - Решение № 994 от 25.05.2016
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 796/2016 г., което
е достигнало до същите крайни изводи, а именно, че нарушението
на контролните органи при извършване на измерването се изразява не в това, че
са използвали средство, което не отговаря на Закона за измерванията, а в това,
че са извършили измерването по метод, който е неприложим тогава, когато
резултатът ще се използва в рамките на дейността по осъществяване на контрол на
движение по пътищата.
С оглед всичко казано
по-горе, настоящият състав намира, че в случая, използването на
незаконосъобразен метод за измерване е довело до невъзможност за ценене на
резултатите от техническото средство, а от там и до недоказаност на твърдяното
нарушение, поради което и атакувано наказателно постановление следва да се
отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ */30.07.2019г., издадено
от Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“, гр. Бургас,
с което за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП
на Т.Р.Д. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.
А.К., е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2500,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала:Д.Б.