№ 938
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110112599 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на
20.09.2022 г. от ищцата Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокат Д.
М. от АК П., със съдебен адрес: гр.П., *** , против ответниците „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** , представлявано заедно от Л. О. Т. и З. К. Я. и „К. Г.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** , представлявано поотделно от
управителите Р. К. Я. и Л. И. Б. - Г. .
С исковата молба ищцата е предявила против всеки от двамата ответника установителни
искове и осъдителен, като се желае обявяване на нищожността на сключените между ищцата и
ответниците договори и възстановяване на платените от ищцата суми по недействителните
договори.
Предявените и приети за разглеждане с Определение № 13745/08.12.2022 г. искове са
квалифицирани от ВРС както следва:
против ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***
1.Главен иск , предявен от ищцата против ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК *** с искане за
прогласяване на нищожността на Договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г. за потребителски
кредит тип кредитна линия, сключен между ищцата и ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 26 , ал.1, предл. 1-во във вр. с чл. 22 ЗПК в редакцията към 26.02.2018 г., а в условие
на евентуалност за прогласяване на нищожността на договора на основание чл. 146 вр. чл. 143
ЗПК,
евентуален иск за прогласяване на нищожността на клаузата на договора на чл.1, ал.2
гласяща „Кредитополучателят се съгласява в 15 дневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по кредита
си поръчителство от страна на две физически лица , наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. ,одобрено от Кредитодател
1
дружество поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция,одобрена от К. К. М. ЕАД
банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки „, на основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД ,
евентуално на осн. чл. 143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП и
2.Осъдителен иск против ответника „К. К. М.“ЕАД, ЕИК *** с искането да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лв. , претендирана като платена при
начална липса на основание възнаградителна лихва по договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г.
за потребителски кредит тип кредитна линия, на основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД , ведно със
законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.09.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Против ответника „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***
3. Установителен иск с искане бъде прието за установено в отношенията между ищцата и
ответника „К. Г.“ ЕООД, ЕИК *** , че сключения между ищцата и ответника Договор за
възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г. е НИЩОЖЕН , на основание чл. 26 , ал. 1, пр.3
ЗЗД , а в условията на евентуалност на основание чл.146 , вр. чл. 143 ЗЗП и
4. Осъдителен иск с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в
размер на 1000 лв. претендирана като платена при начална липса на основание - възнаграждение
по договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г . , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда- 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането , на основание чл.55 , ал.1 пр.1 ЗЗД .
Предявените по делото осъдителни искове са изменени посредством увеличаване на
техния размер по реда на чл.214 ГПК.
Видно протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г.
СЪДЪТ е допуснал ИЗМЕНЕНИЕ на предявените от Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД , посредством тяхното увеличение,
като същите се считат за предявени от датата на депозиране на исковата молба в съда -
20.09.2022 г., както следва:
срещу „К. К. М.“ЕАД, ЕИК *** - за сумата от 1233,32 лв. - недължимо платена по
недействителен Договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна
линия;
срещу „К. Г.“ ЕАД, ЕИК *** - за сумата от 3022,96 лв. -недължимо платена по
недействителен Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г., на основание чл. 214 от
ГПК.
Ищцата е основала исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :
В исковата молба Ж. И. твърди, че на 25.11.2019г. сключила с „К. К. М.“ ЕАД договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272-209122.
Съобразно постигнатите уговорки, дружеството предало на потребителя за ползване сумата
от 4 000 лв., а потребителят поел задължение да върне заетата сума, ведно с възнаградителна
лихва от 1 234,94 лв. в срок до 18 месеца.Ж.И. твърди, че върнала в уговорения срок заетата сума,
ведно с възнаградителна лихва в размер на 1 000 лв.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 -
209122/25. 11.2019г. е нищожен, на осн. чл. 22 ЗПК, тъй като в него не било спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК . Договорът не съдържал условията за издължаване на кредита , а
погасителния план не носел информация за последователността на разпределение на
вноските, дължими при различни лихвени проценти. Във всяка една от вноските не се
съдържала информация каква част съставлява главница и каква част възнаградителна
лихва. Нарушено ,според ищцата, било и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като в договора не се съдържали разписани по ясен и недвусмислен начин допустимите
компоненти на ГПР, а процентът му надхвърлял пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България.
Евентуално, счита ищцата, че договора е нищожен на осн. чл. 146 вр. чл. 143 ЗПК, тъй
като действително приложения ГПР, включващ и разходите за поръчителство, съставлявал
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Въз основа на изложеното ищцата желае уважаване на установителните искове и
2
връщане на възнаградителна лихва, платена при начална липса на основание.
В случай, че договорът за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 -
209122/25. 11.2019г., е действителен, в условията на евентуалност ищцата желае прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от него, според която потребителят поема задължение в
петдневен срок да осигури като обезпечение или две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално БТВ в размер на 1 500 лв. или одобрен от кредитора поръчител, или
неотменима и безусловна банкова гаранция. Именно в изпълнение на това задължение
потребителят Ж.И. сочи , че сключила също на 25.11.2019г. договор за възлагане на
поръчителство с втория ответник, поемайки и задължение за заплащане на възнаграждение.Така
постигнатата уговорка твърди ищцата, че накърнява добрите нрави, тъй като възлагала в
задължение на потребителя без изпълнението на което, не би се стигнало до сключване на договор
за кредит, а уговореното възнаграждение било равно на 80 % от усвоената от потребителя сума по
договора за кредит. Евентуално, клаузата на чл.1,ал.2 от договора намира ищцата , че е
неравноправна, тъй като не била уговорена индивидуално и била във вреда на потребителя, на
осн. чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП.
Исковете, предявени от ищцата против ответника „К. Г.“ ЕООД, почиват на твърдения, че
потребителят Ж. И. сключила на 25.11.2019г. с посочения търговец договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който дружеството поело задължение срещу заплащане на
възнаграждение от 3 027, 06 лв. да отговаря солидарно с ищеца за всички негови задължения,
поети с договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25.11.2019г.
Така сключеният договор се твърди да е нищожен поради накърняване на добрите
нрави, тъй като с него се нарушавал принципа за справедлИ.ст и добросъвестност и се достигало
до нееквивалентност на престациите. Ищецът следвало да заплати възнаграждение от 80 % от
усвоената сума от 4 000 лв. по договора за кредит, а ответникът не поемал никакви задължения.
Евентуално, счита ищцата договора за нищожен, тъй като бил сключен във вреда на
потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедлИ.ст.Договорът бил
и неразбираем и не давал възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му.
Въз основа на изложеното ищцата желае уважаване на установителните искове и връщане
на възнаграждение от 1 000 лв., платено при начална липса на основание.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „К. К. М.“ ЕАД, е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявените искове по основание. Признава факта на сключване на договора за
кредит и плащането на уговорената възнаградителна лихва.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 -
209122/25.11.2019г. отговаря на императивните разпоредби на ЗПК, както следва: В него бил
посочен ГПР от 42,83 %, който съответствал на установената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК формула. ЗПК не изисквал кредиторът да предостави методика за неговото изчисляване; В
ГПР не било включено възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство; Условията за
издължаване на кредита от потребителя били ясно и изчерпателно посочени в чл. 17-20 ОУ,
неразделна част от договора;Клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора била съобразена с Директива
2008/48 и ЗПК, която допускала учредяване на обезпечения в полза на кредитора; Уговарянето на
обезпечение не съставлявало „допълнителни услуги“ по чл. 10 а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, нито възлагало
на потребителя заплащането на такси и комисионни.
Въз основа на изложеното ответникът „ К. К. М. „ ЕАД желае отхвърляне на предявените
искове поради действителност на договора, както и на клаузата по чл. 1, ал. 2 от него и липса на
основание за връщане на платената възнаградителна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „К. Г.“ ЕООД , е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявените срещу него искове с твърдения, че не е сключвал договор с Ж. И. и не е
получавал сумата от 1 000 лв. Договорът бил сключен между „К. Г." ЕООД и „К. К. М.“ ЕАД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните : ищецът Ж. Я. И.,
ответникът „К. К. М.“ ЕАД и ответникът „К. Г.“ ЕАД, редовно призовани не изпращат
представители .
В писмено становище с рег. вх. № 13412/21.02.2023г.адв.Д.М. от АК П. както бе
посочено и по -горе , в качеството си на процесуален представител на ищцата е отправил искане
по чл.214 ГПК по отношение на осъдителните искове,поддържа исковата молба и желае
постановяване на Решение с което исковете да бъдат уважени ведно с присъждане на сторените по
делото съдебно - деловодни разноски съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК .
3
СЪДЪТ, след анализ на събраните по делото доказателства, съгласно нормата на
чл.235 и чл. 236 ГПК, съобразяване на становищата на страните и действащата нормативна
уредба, приема за установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА,
следното :
С доклада по делото съдът е извършил квалификация на предявените искове и
разпределил доказателствената тежест между страните както следва :
По исковете с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК и евентуален по
чл. на осн. чл. 146, вр. чл. 143 ЗПК, с които се атакува действителността на договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25. 11.2019г., предявени
срещу „К. К. М." ЕАД, в тежест на ищеца съдът е възложил да установи при условията на пълно
и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-
10272 - 209122/25.11.2019г.В тежест на ответника „К. К. М.“ ЕАД е било възложено да установи,
че клаузите на договора съответстват на императивните изисквания на ЗПК, в редакцията към
момента на сключване и тези на ЗЗП.По иска с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с които се
атакува действителността на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-
10272 - 209122/25.11.2019г., предявен срещу „К. К. М." ЕАД, съдът е възложил в тежест на
ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25. 11.2019г., заплащане на
сумата от 1 000 лв. и основанието за нищожност на договора.В тежест на ответника „К. К. М."
ЕАД е било възложено да установи своите възражения, от които извлича изгодни за себе си
последици.По исковете с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и евентуален по
чл. на осн. чл. 146, вр. чл. 143 ЗПК, с които се атакува действителността на чл. 1, ал. 2 от
договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 - 209122/25. 11.2019г.,
съдът е възложил в тежест на ищеца да установи поетото с посочената клауза обезпечение, че
клаузата е нищожна на соченото основание - нееквивалентност на престациите и плащане на
сумата от 1 000 лв.В тежест на ответника „К. К. М." ЕАД е било възложено да установи своите
възражения, от които извлича изгодни за себе си последици.По евентуалния иск с правно осн.
чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП, съдът е указал на ищеца, че следва да установи сключването на договор
за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272 -209122/25.11.2019г., а в тежест на
ответника „К. К. М." ЕАД да установи, че клаузите на договора съответстват на
императивните изисквания на ЗЗП.По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е
възложено да установи, че е платил сумата от 1 000 лв., а в тежест на ответника да установи
основанието, на което я е получил.По исковете, предявени срещу „К. Г.“ ЕООД, в тежест на ищеца
съдът е възложил да установи сключването на договор за възлагане на поръчителство на
25.11.2019г. и твърдяното основание за нищожност - накърняване на добрите нрави.В тежест на
ответника „К. Г." ЕООД е било възлоожено да установи своите възражения, от които извлича
изгодни за себе си последици.По евентуалния иск, съдът е възложил в тежест на ищеца да
установи сключването на договор за възлагане на поръчителство на 25.11.2019г. , а в тежест на
ответника „К. Г." ЕООД - да установи, че клаузите на договора съответстват на императивните
изисквания на ЗЗП.По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е било възложено
да установи, че е платил сумата от 1 000 лв., а в тежест на ответника - да установи
основанието, на което я е получил.
При така извършеното разпределение на доказателствената тежест, приетия по делото без
възражения на страните доклад , въз основа на приобщените по делото писмени доказателства,
съдът приема за установено и изяснено от фактическа страна следното :
На 25.11.2019 г. в гр. Варна е бил сключен Договор № 3-1-10272-209112/25.11.2019 г. за
потребителски кредит тип кредитна линия между „К. К. М. „ ЕАД в качество на кредитодател и
Ж. Я. И. от с.*** в качеството й на кредитополучател л. 10,11 от делото.
На същата дата 25.11.2019 г. и на същото място, е сключен Договор за възлагане на
поръчителство между „ К. Г. „ ЕООД и Ж. Я. И. - л. 11-ти гръб - л. 13.
Видно от приложеното на лист 40 - ти от делото заверено за вярност с оригинала копие на
Договор, между ответниците по делото на 30.11.2019 г. е сключен договор за поръчителство
.Съгласно договореното между „К. К. М.“ ЕАД в качество на кредитодател и „ К. Г. „ ЕООД в
качество на поръчител, чл.1 от договора от 30.11.2019 г. , поръчителят се е задължил при
условията на договора да отговоря спрямо кредитодателя за изпълнението на задълженията на
Ж. Я. И. /кредитополучаел по ДПК тип кредитна линия № 3-1-10272-209122 от 25.11.2019 г. и
усвояване № 10020917 , сключен между кредитодателя и кредитополучателя . В чл.2 от същия
договор е разписано , че поръчителят отговоря солидарно за всички задължения на
4
кредитополучателя при условията на договора за кредит в т.ч. и за всички последици от
неизпълнението на тези задължения, вкл. лихви, такси, обезщетения, неустойки и всички видове
разноски по изпълнение на вземането. Съгласно чл.4 от договора поръчителят е приел да отговоря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията и след падежа , ако
кредитодателя предяви иск за изпълнение против кредитополучателя в срок до 6 м. от падежа на
задължението .
Липсва спор по делото, че договорът за кредит , тип кредитна линия е бил сключен между
ищцата и ответника „К. К. М. „ ЕАД при действието на Общи условия, а и ОУ към ДПК тип „
кредитна линия „ са приобщени по делото на листи 29 ,30.
Страните по делото не спорят и относно факта, че ищцата в качество на кредитополучател е
усвоила отпуснатия й от ответника „ К. К. М. „ ЕАД кредит . Видно от приложената на лист 31 - ви
по делото Справка от счетоводството на ответника „К. К. М.“ ЕАД за получени плащания и
усвояване № ********* по договор за кредит тип „ Кредитна линия „ № 3-1-10272-209122 от
25.11.2019 г., за периода от 19 май 2021 г. до 26 декември 2019 г. ищцата Ж. И. е заплатила общо
сумата от 5233,32 лв., от която 4000 лв. главница и 1233,32 лв. лихви .
Установено е по делото на база приобщения на листи 10 и 11 в заверено за вярност с
оригинала Договор за потребителски кредит тип кредитна линия, че Кредитодателя по силата
на чл.1 от договора предоставя на кредитополучателя описания в ДПК под формата на кредит тип
кредитна линия , а кредитополучателят го усвоява в съответствие с общите условия за
ползване на услугите на „К. К. „ в актуалната йм редакция към всеки момент от действието на
договора.
Съгласно чл.1 , ал.2 от договора кредитополучателят се съгласява в 15 дневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на 2 физически лица , наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500
лв., одобрено от кредитодател дружество - поръчител , или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от „К. К. М. „ ЕАД банка съгласно списък с одобрени от Кредитодателя
банки , достъпен на уеб страницата http://*** /.
В договора , в табличен вид на позиции 1 - 7 са вписани основните параметри на договора
:1. минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита - 200 лв. ; 2. кредитен лимит 4000
лв., 3. лихвен процент по кредита 36,00% ; 4. обезпечение : - поръчителство от 2 физически лица
наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер
на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя Банка
или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество ; 5.начин на усвояване - по банков
път , в брой или съгласно други налични способи ; 6 . условия на издължаване - анюитетни
вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума и 7. годишен процент на разходите :
Размерът на ГПР за всички комбинации , в зависимост от сумата за усвояване и срока за
погасяване , е отразен в Приложение № 1 , представляващо неразделна част от този договор .
Установява се от л.11 - ти от делото, че в договора е инкорпориран погасителен план от
които се констатира, че потребителят е следвало да върне заетата сума на 18 броя равни вноски
по 290,83 лв. всяка , считано от 25.12.2019 г. до 25.05.2021 г.
Установено е по делото твърдението на ищцата, че е сключила на същата дата освен
договора за кредит с първия ответник и договор за възлагане на поръчителство с втория
ответник . „К. Г.“ ЕООД. От приложеното на л. 11-ти и 12 -ти по делото заверено за вярност с
оригинала копие на договор за възлагане на поръчителство се констатира, че поръчителят „К.
Г.“ ЕООД е поел задължението да отговоря солидарно за всички задължения на клиента Ж.И. и
за срока на ДПК от 25.11.2019 г.сключен между „К. К. М. „ ЕАД и Ж.И., като за целта по силата
на чл.2 от договора поръчителят получава възнаграждение платимо от потребителя при
условията посочени в погасителния план . Погасителния план е инкорпориран в същия този
договор и от него е видно, че за периода от 25.12.2019 г. до 25.05.2021 г. Ж.И. е следвало да плати
18 равни вноски от по 290,83 лв. по кредита и същия брой вноски, но по 168.17 лв.
възнаграждение за поръчителство .
За цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната съдебно -
счетоводна експертиза , възложена на вещото лице И. Х. .
От заключението по ССчЕ , приобщено на листи 94 - 99 по делото , безспорно по делото е
установено и изяснено по същество на спора следното :
1.Съгласно Договора за кредитна линия № 3-1-10272-209122 от 25.11.2019 г. и
5
погасителния план към нето , дължимата възнаградителна лихва възлиза на 36% за целия срок
на кредита, от 25.12.2019 г. до 25.05.2021 г. , като лихвата е 1234,77 лв.
2.Съгласно представената по делото справка от счетоводството на „К. К. М. „ ЕАД
общо платената възнаградителна лихва от Ж. Я. И. е в размер на 1233,32 лв.
3.Съгласно чл. 1 , т.4 от приобщения по делото Договор № 3-1-10272-209122 от 25.11.2019
г. за потребителски кредит тип „ кредитна линия „ , и в съответствие с изисканото от „К. К. М.“
ЕАД Приложение към него ГПР е в размер на 42, 83 % и размерът му не надхвърля пет пъти
законовата лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на
Министерски съвет на Република България . ;
4.Общите разходи по ДПК , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, заключава вещото лице , които са взети предвид при определяне на ГПК
към момента на сключването и са : общо разходи по кредита 5234,94 , изплатени лихви 1234,94 ,
изплатени такси 0,00 , ГПР 42,83 % .
5.Уговореното в договора за възлагане на поръчителство, заключава експертът
счетоводител , не е включено при изчисляване на размера на ГПР от 42,83 %.
При включване на възнаграждението за поръчителство стойността на ГПР,
изчислява в.л. че е 183,46% .
6. На последно място вещото лице по ССчЕ е дало и заключението , че съгласно
представената справка от счетоводството на „К. Г.“ ЕООД общо извършените плащания от
Ж. Я. И. по Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г. са в размер на 3022,96 лв.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави и изводите от правна страна , че
по делото е установено и доказано възникването на облигационни правоотношения между ищцата
и ответното дружество „ К. К. М. „ ЕАД по силата на договор за кредит ,тип кредитна линия от
дата 25.11.2019 г., както и между ищцата и ответното дружество „ К. Г.“ ЕООД по силата на
договор за възлагане на поръчителство . Договорите са сключени в писмена форма, подписани от
страните , като ДПК е сключен при действие на ОУ.
Автентичността на договорите от 25.11.2019 г. не е оспорвана от която и да е страна по
делото съгласно нормата на чл.193 ГПК .
При така изложеното, приемайки , че ищцата е доказала твърденията си , че е встъпила в
облигационни правоотношения на 25.11.2019 г. с всеки от двамата ответника по делото , съдът
следва да се произнесе по основателността на исковите претенции, като разгледа предявените
искове за недействителност на договорите, водим от общото правило , че на първо място се
анализира най -тежкия порок водещ до нищожност, а след това и да се произнесе по обусловените
искове почиващи на института на неоснователното обогатяване с правна квалификация чл.55 , ал.1
пр.1 ЗЗД .
По същество на спора, съдът намира предявените от ищцата Ж. И. против ответното
дружество „К. К. М.“ ЕАД иск с правно осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и иска с правно основание чл. 55
ЗЗД за основателни и доказани .За да изведе този правен извод, съдът се спира на характера
на договора за кредит и приложимата нормативна уредба, касаеща правоотношенията
между потребителя и кредитодателя .
Липсва спор по делото затова, че договорът за потребителски кредит тип „ кредитна линия
„ , сключен между ищцата и ответното дружество „ К. К. М. „ ЕАД попада под приложното поле
на Закона за потребителския кредит , респективно за да бъде действителен Договора не следва да е
налице твърдения основен и най -тежък порок - протИ.речие със закона - чл. 26, ал.1 пр.1 - во ЗЗД
.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Изискванията за действителност на процесния договор за кредит , тип кредитна линия, са
въведените в чл. 22 ЗПК , а именно :
чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.;
чл. 11. (1) Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
6
съдържа: 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8 . стоката или услугата и
нейната цена в брой- когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга
или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти;9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;11.
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;12. информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща
се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; ал.
(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.;
чл. 12. (1) Договорът за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под
формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три
месеца, се изготвя на разбираем език и съдържа:7. общия размер на кредита и условията за
усвояването му;8. лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на
лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 9. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Сравнителния анализ на събраните по делото писмени доказателства, нормативната уредба
на чл.22 ЗПК , заключението по ССчЕ, кредитирано напълно от съда като обективно и
компетентно дадено, мотивират настоящия съдебен състав да изведе и извода, че договорът за
потребителски кредит тип кредитна линия, сключен между ищцата и „К. К. М.“ ЕАД е
недействителен на основание чл. 26, ал.1 пр. 1 -во ЗЗД поради протИ.речие със законна а
именно с чл.22 ЗПК .
В самия договор както е видно липсва яснота относно начина на формиране на всички
елементи от договора даващи възможност на потребителя да разбере начина на погасяване на
отпуснатия му кредит, определянето на лавни и акцесорни задължения , а и размера на ГПР . Тази
неяснота не може да бъде изведена от погасителния план към ДПК . Яснота относно реалния ГПР
се придобива след запознаване със заключението по ССчЕ: т -5.Уговореното в договора за
възлагане на поръчителство, заключава експертът счетоводител , не е включено при изчисляване
на размера на ГПР от 42,83 %, а при включване на възнаграждението за поръчителство
стойността на ГПР, изчислява в.л. че е 183,46%. Само и единствено поради неспазване на
правилата за точно и ясно посочване на ГПР в ДПК ,съдът счита , че заявеният от ищцата
главен установителен иск с правно осн. чл.26, ал.1 пр.1 вр.чл.22 ЗПК е основателен и доказан
и на това основание уважава същия, без да разглежда евентуалните основания за нищожност
и евентуалния иск за прогласяване на договорната клауза на чл.1 , ал.2 от договора за
7
нищожна.
Основателността на иска по чл.26 ЗЗД против ответника „ К. К. М. „ ЕАД поради
констатираната нищожност на договора поради протИ.речие със закона, налага и от правна
страна извода, че приложение намира нормата на чл.23 ЗПК , при която потребителят дължи
връщане на чистата стойност на кредита .
Изменения размер на иска с правно осн. чл. 55 , ал.1 пр.1 ЗЗД е 1233,32 лв. или точно
толкова , колкото самият ответник е посочил в Справката приложена на л. 31 -ви по делото .От
цитираната справка отразяваща получени плащания и усвоявания от страна на „К. К. М. „ ЕАД по
ДПК тип кредитна линия , сключен с ищцата е видно , че ищцата е погасила сумата от 1233,32
лева под формата на платена лихва за периода от 19.05.2021 г. до 26.12.2019 г. , а по ССчЕ
1234,77 лв. След като ищцата е следвало да върне на ответника - кредитодател само чистата
стойност на кредита, съгласно чл.23 ЗПК, то и платената сума от 1233,32 лв. се явява платена без
основание и подлежи на възстановяване от ответника - кредитодател на основание чл.55,ал.1 пр.1 -
во ЗЗД. Недължимо платената главница от 1233,32 лв. при неоснователно обогатяване се дължи от
ответника - кредитодател ведно с предявеното акцесорно искане за присъждане на законна лихва,
начиная от датата на сезиране на съда, поради и съдът уважава и осъдителния иск, така , както е
заявен и изменен.
Възраженията на ответника - кредитодател „К. К. М. „ ЕАД залегнали в отговора на искова
молба , с които по същество ответникът е оспорил основанието на исковете , твърдейки че
договора за кредит отговоря на всички оспорени от ищцата изисквания за действителност, са
останали напълно недоказани.Ответникът не е ангажирал доказателства, които да доведат до
изводи , различни от вече изведените - недействителност на договора за кредит и недължимо
плащане на исковата сума от 1233, 32 лв. При така изложеното по-горе и съдът уважа предявените
установителен иск с правно осн. чл. 26, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и осъдителния иск с правно
осн.чл. 55 , ал.1 пр.1 ЗЗД ведно с акцесорното искане с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД против
ответника „К. К. М. „ ЕАД .
На второ място съдът следва да изложи мотиви относно основателността и
доказаността на исковете, предявени от ищцата против ответника „К. Г.“ ЕООД.
Спрямо ответника „К. Г.“ ЕООД ищцата е предявила установителни искове с искане
да бъде прогласена нищожността на сключения на 25.11.2019 г. Договор за възлагане на
поръчителство поради протИ.речие с добрите нрави и на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 ЗЗД или в
условията на евентуалност , на основание чл.146 , вр. чл. 143 ЗЗП.
На първо място съдът намира, че релвираните в срока по чл.131 ГПК възражения на
ответното ЕООД за недопустимост на исковото производство са неоснователни . За допустимостта
на исковете съдът следва да следи служебно , а ако установи наличието на отрицателна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, следва да прекрати като недопустимо
производството . Възражението на ответното ЕООД се свежда до това, че договор за възлагане на
поръчителство от дата 25.11.2019 г. между ищцата и ответното дружество не съществува. Това
възражение на ответника е останало напълно недоказано по делото , а и същото не определя
недопустимост на исковете предявени по делото против посочения ответник . Именно
фактическите твърдения на ищцата и съответните на твърденията искания по см. на чл.127 ал.1 т. 5
ГПК определят допустимостта на избраните форми на искова защита, предприета от ищцата
против ответника „К. Г.“ ЕООД.
Исковете предявени от ищцата против ответника „К. Г.“ ЕООД , съдът намира не само за
допустими, но и за основателни и доказани, като излага следните мотиви :
От приложеното по делото на лист 11-ти гръб и 12-ти заверено за вярност с оригинала
копие на договор за възлагане на поръчителство се установява твърдението на ищцата, че на
същата дата, на която е сключила договора за кредит с първия ответник, е сключила и договор за
възлагане на поръчителство с втория ответник.
Приложеното по делото заверено за вярност с оригинала копие на договор сключен между
ответниците по делото по никакъв начин не рефлектира върху факта, че именно в изпълнение на
клаузата на чл.1 , ал.2 от ДПК от 25.11.2019 г. ищцата е сключила с „К. Г.“ ЕООД писмен договор
за възлагане на поръчителство . Така сключения договор е нищожен.
Нищожността на договора сключен между ищцата и ответното ЕООД е изводима от
правилата за действителност на договорите и трайната , а и задължителна, съдебна практика.
Според настоящия съдебен състав договора за възлагане на поръчителство сключен
между ищцата Ж. И. и ответника „К. Г. „ ЕООД протИ.речи на добрите нрави и поради това
8
протИ.речие съгласно чл. 26 , ал.1 пр. 3 - то ЗЗД е нищожен . В задължителното Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е пояснено ,че добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица, от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на протИ.речието на договора със закона. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедлИ.стта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към
момента на сключване на договора.ПротИ.речие с добрите нрави е налице, когато сделката
протИ.речи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на договарянето, разписана в нормата
на чл. 9 ЗЗД, се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че в деня на
сключване на договора за потребителски кредит 25.11.2019 г. е сключен и договора за възлагане
на поръчителство, в който е уговорено заплащане на възнаграждение, което се прибавя към
погасителната вноска по кредита. Възникването на задължението за заплащане на възнаграждение
на дружеството - поръчител, което има определен размер без да се отчита, дали страната би
изпълнявала задължението добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни
задължения по договора за кредит, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави, тъй
като се достига до значително увеличение на общия размер на задължението, в ущърб на
икономически по-слабата страна - потребителя.
Фактът, че възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство е равен на сбора
от погасителните вноски по кредита и е дължимо независимо дали лицето, за чието изпълнение
дружеството гарантира, изпълнява точно или допуска неточно изпълнение, се обуславя
нееквивалентност на престациите, което води до накърняване на добрите нрави и извод за
нищожност на сключения договор за възлагане на поръчителство на това основание. Следва да се
посочи, още, че от заключението по ССчЕ се установява и изяснява, че със сключването на
договора за поръчителство, реалният размер на ГПР от 42,83 %, при включване на
възнаграждението за поръчителство възлиза на 183,46%, което е достатъчно показателно за
наличието на каквато и да е еквивалентност на престациите и за спазване на общите
принципи на договаряне ,поради което и съдът намира предявения иск с правно осн. чл.26 ,ал.1 пр.
3 ЗЗД предявен от ищцата против дружество „К. Г.“ ЕООД за основателен и доказан . С оглед
гореизложените мотиви следва извода, че предявената главна искова претенция е основателна,
поради което подлежи на уважаване. Предвид нейното уважаване, съдът не следва да разглежда
предявените в условията на евентуалност претенция за недействителност на договора за възлагане
на поръчителство по чл. 146 и чл. 143 ГПК .
На последно място , съдът дължи произнасяне по въпроса следва ли ответното дружество
„К. Г.“ ЕООД да възстанови на ищцата сумата от 3022,96 лв. ,претендирана от ищцата като
недължимо платена по договора за възлагане на поръчителство под формата на такса за
поръчителство със всяка една погасителна погасителна вноска .
Основателността и доказаността на осъдителния иск, в изменения му размер, се установява
на база заключението на в.л.Х. по допусната ССчЕ - т. 6 - съгласно представената справка от
счетоводството на „К. Г.“ ЕООД общо извършените плащания от Ж. Я. И. по Договор за
възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г. са в размер на 3022,96 лв.
Ответното дружество „К. Г. „ ЕООД в съответствие с разпределената му тежест на
доказване не е установило и доказало годно правно основание , на което е получило сумата
от 3022,96 лв., поради което и недължимо платената сума от ищцата по нищожния договор за
възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба и на основание чл.55 , ал.1 пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане.
С оглед изложеното съдът уважа предявените искове с правно осн. чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД и
9
чл.55 , ал.1 пр.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД против ответното дружество „ К. Г. „ ЕООД .
Приемайки че исковете предявени от ищцата против ответниците са основателни и
доказани, съдът следва да присъди на осн. чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищцата съдебно -
деловодни разноски , съгласно искането на ищцата, поддържано и преди последното открито
съдебно заседание.
В списъка по чл. 80 ГПК, приложен на л. 82 -ри по делото , ищцата, чрез адв. Д.М.
претендира следните разноски по делото : 1. Адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие по установителен иск против „К. К. М.“ ЕАД - на осн. чл.38 ,ал. 1 т. 2 ЗАдв -
823 лв., 2. Адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по
установителен иск против „К. Г. „ ЕООД - на осн. чл.38 ,ал. 1 т. 2 ЗАдв - 603 лв. 3. Адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по осъдителен иск против „К. К. М. „
ЕАД - на осн. чл.38 ,ал. 1 т. 2 ЗАдв - 423 лв., 4. Адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие по осъдителен иск против „К. Г.“ ЕООД - на осн. чл.38 ,ал. 1 т. 2 ЗАдв - 603
лв. ,5. Заплатена държавна такса в размер на 503 лв. и 6. Заплатен депозит за вещо лице 250 лв.
Съдът следва да присъди в полза на ищцата сторените по делото съдебно - деловодни
разноски, за които са представени доказателства, а по отношение на размера на адвокатското
възнаграждение - да определи същото , водим от нормите на ЗАдв и характера и вида на
предявените искове .
Видно от л. 18 - ти ищцата е заплатила държавна такса в размер на 432 лв. за водене на
исковото производство. При допускане на ССчЕ съдът е възложил в тежест на ищцата плащане на
150 лв. депозит, а при допълване на въпросите към ССчЕ е възложен депозит от още 100 лв. , което
задължение ищцата е изпълнила (л. 54 - ти) ,поради което и съдът приема , че на ищцата се дължи
сумата от общо 250 лв. представляваща внесен депозит за провеждане на ССчЕ .
Преди последното по делото о.с.з . ищцата е представила и по делото на л. 85 -ти е прието
заверено за вярност с оригнала копие на преводно нареждане за сумата от 71 лв. - доплатена д.т.
съгласно предприетото изменение на размерите на осъдителните искове, поради което и съдът
извежда извода, че е доказано плащането на сбора от 432 лв. плюс 71 лв. - общо 503,00 лв. за
държавна такса и този размер на разноски се дължи в полза на ищцата .
По въпроса за адвокатското възнаграждение определяемо по реда на чл. 38 Закона за
адвокатурата е достатъчно твърдението на адв. Д. М. , че осъществява процесуално
представителство на ищцата в хипотезата на чл. 38 ЗАДв. Видно и от приложения на лист 54 - ти
по делото / гръб / оригинал на договор за правна защита и съдействие носещ дата 07.09.2022 г.
страните по договора - ищцата и упълномощения от нея процесуален представител са вписали , че
по четирите иска, адвокат Д.М. осъществява безплатно процесуално представителство на ищцата,
като материално затруднено лице на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв .
С оглед предявените искови претенции и съгласно Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимият минимален размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на по 600 лв. по предявените установителни искове съгласно чл. 7
ал.1 т.1.
Материалния интерес по предявените осъдителни искове определя и изчисляване на
размера на адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 7, ал.2 т. 2 от Наредба 1 /2004 г., в
редакцията към датата на сключване на договора за процесуално представителство, поради което и
съдът пресмята минималното адвокатско възнаграждение по иска с цена 1233,32 лв. като 300 лв.
плюс 7 процента за горницата над 1000 лв. - 316, 33 лв., а по иска с цена 3022,96 лв. - минимално
възнаграждение 441,61 лв.
При така изложеното по -горе, при реално сторени от ищцата съдебно -деловодни
разноски от общо 503 лв. за заплатени държавни такси, 250 лв. депозит за ССчЕ , съдът спрямо
вида и характера на исковете предявени против двамата ответника, възлага съответната част от
сторените разноски в тежест на ответниците и в полза на ищцата, както следва : спрямо
ответника „К. К. М. „ ЕАД сумата от общо 125лв. за депозит за ССчЕ плюс 50 д.т. за осъдителния
иск и 166,04 лв. за установителните - общо 341,04 лв., а спрямо „К. Г. „ ЕООД сумата от 125 лв.
10
за депозит за ССчЕ плюс 120,02 лв. по осъдителния иск и 166,04 лв. за установителните - общо
411,06лв. за внесени държавни такси и депозити , на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
В полза на адв.Д.М. и на осн.чл. 38,ал.2 ЗАдВ. съдът присъжда минималните размери за
осъществена от адв.М. правна помощ на ищцата -сумата от 316, 33 лв.+ 600 лв. = общо 916,33 лв.
в тежест на „К. К. М.“ ЕАД и сумата от 441,61 лв. + 600 лв .= общо 1041,61 лв. в тежест на
ответника „К. Г. „ ЕООД .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните : ищцата Ж. Я. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, и ответното дружество „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** , представлявано заедно от Л. О. Т. и З. К. Я. , че сключения между Ж. Я. И.,
ЕГН ********** и „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, Договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г. за
потребителски кредит тип кредитна линия, Е НИЩОЖЕН поради протИ.речие с закона, на
основание чл. 26 , ал.1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА ответното дружество „К. К. М.“ ЕАД, ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на ищцата Ж.
Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА в размер на 1233,32 лв. ( хиляда двеста тридесет
и три лева и тридесет и две стотинки ) претендирана като платена при начална липса на основание
възнаградителна лихва по договор № 3-1-10272-209122/25.11.2019 г. за потребителски кредит тип
кредитна линия, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 55, ал.1, пр.1-во
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищцата Ж. Я. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, и ответното дружество „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление : *** , представлявано поотделно от управителите Р. К. Я. и Л. И. Б. - Г. , че
сключения между ищцата Ж. Я. И., ЕГН ********** и ответното дружество „К. Г.“ ЕООД,
ЕИК *** Договор за възлагане на поръчителство от 25.11.2019 г. Е НИЩОЖЕН , поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26 , ал. 1, пр.3 -то ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : *** , представлявано поотделно от управителите Р. К. Я. и Л. И. Б. - Г. ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА в размер на 3022,96
лв. (три хиляди двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) претендирана като платена при
начална липса на основание - възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство от
25.11.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-
20.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането , на основание чл.55 , ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** , представлявано заедно от Л. О. Т. и З. К. Я. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Ж. Я. И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 341,04 лв. (триста четиридесет и един лева и
четири стотинки ), представляваща сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски за
заплатени държавни такси и депозит за ССчЕ , пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответното дружество „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : *** , представлявано поотделно от управителите Р. К. Я. и Л. И. Б. - Г. ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 411,06лв.
11
(четиристотин и единадесет лева и шест стотинки ) представляващи сторените от ищцата съдебно
- деловодни разноски за заплатени държавни такси и депозит за ССчЕ , пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К. К. М.“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,
представлявано заедно от Л. О. Т. и З. К. Я. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М., АК - П.,със съдебен
адрес: град П., ***, СУМАТА от общо 916,33 лв. (деветстотин и шестнадесет лева и тридесет и
три стотинки) - адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. Д.М. безплатна правна
помощ при условията на чл. 38, ал.1 т.2 от ЗАдв на ищцата Ж.И., пред настоящата инстанция, на
основание чл. 38 , ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА„К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** ,
представлявано поотделно от управителите Р. К. Я. и Л. И. Б. - Г. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М.,
АК - П., със съдебен адрес: град П., *** СУМАТА от общо 1041,61 лв. (хиляда четиридесет и
един лева и шестдесет и една стотинки ) адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. Д.М.
безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал.1 т.2 от ЗАдв на ищцата Ж.И., пред
настоящата инстанция, на основание чл. 38 , ал.2 ЗАдв.
ОБЯВЯВА на ответните страни, съгласно нормата на чл.127 , ал.4 ГПК, че
присъдените парични вземания могат да бъдат платени в полза на ищцата съгласно избрания
от нея начин - чрез пощенски запис, на името на Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ***, а в
полза на адвокат Д. М. - по банков път, по посочената от адв.Д.М. банкова сметка с реквизити :
IBAN *** с титуляр на сметката Д. В. М..
Решението подлежи на обжалване с Въззивна жалба, в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12