Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание
на шестнадесети април през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Петрова като разгледа
докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 2408 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 20.11.2018
г. на ищцата Е.С.Т. срещу решение от 28.08.2018 г., постановено по гр. дело № 4788/2016
г. по описа на СРС, 49 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу „Т.с.“ ЕООД за заплащане на сумата от 4,32 лв. – стойност на
неправилно изчислено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от
100
лв. – разноски по делото.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно. Според въззивницата неправилно СРС е приел,
че липсвало обогатяване за ответника, тъй като при него не постъпват суми от
страна на потребителите за доставена топлинна енергия. Поддържа се, че
ощетяването на ищцата е косвено, тъй като изчисленията, които е направил
топлинния счетоводител са неправилни. Счита, че изслушаното заключение на съдебно-техническата
експертиза съдържа противоречия и не е съобразено с разпоредбата на чл. 140 от Закона
за енергетиката. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението и постановяване
на друго, с което искът да бъде уважен.
Въззиваемото
дружество „Т.С.“ ЕООД – ответник по иска поддържа, че постановеното от СРС решение
е правилно. В отговора на жалбата се твърди, че дружеството не извършва
фактуриране и събиране на дължимите суми за реално потребена топлинна енергия.
Възнаграждението, което получава като топлинен счетоводител е от „Т.С.“ ЕАД, а
не от клиентите на топлинна енергия. На следващо място се поддържа, че ищцата
не е доказала, че е заплатила на топлофикационното дружество, процесната сума,
за която се твърди, че представлява неправилно изчислена сума при извършване на
дяловото разпределение от ответника. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на СРС, като с оглед наведените в жалбата пороци
следва да добави и следното:
Производството пред СРС е
образувано по искова молба с вх. № 8001824/29.01.2016 г., уточнена с молба от 26.05.2017
г.в която ищцата Е.С.Т.твърди, че е потребител на топлинна енергия, доставяна й
от Т.С. ЕАД, а ответното дружество извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Изложени са твърдения, че за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г. последното неправилно е извършило дяловото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата - етажна собственост, в резултат на
което, неправилно е завишено количеството на доставена топлинна енергия до
собствения й имот и съответно й е начислена допълнителна сума от 4,32 лв.,
която не е дължима, тъй като е дяловото разпределение не е извършено в
съответствие с Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Поддържа се, че с тази сума
ответното дружество се е обогатило, а ищцата е обедняла.
Ответникът „Т.С.“
ЕООД в отговора на исковата молба е оспорил иска по основание и размер с възражения,
че не е надлежна страна по спора, както и че услугата „дялово разпределение“ е
извършвана от дружеството по възлагане от топлопреносното предприятие и в
съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
За да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че при извършване на услугата дялово
разпределение, ответното дружество не би могло да се обогати за сметка на
ищцата, тъй като при него изобщо не постъпват суми от страна на клиентите за
доставена топлинна енергия, а на второ място – че по делото не е доказан и
факта на обедняване на ищцата.
Настоящият състав споделя
изводът на СРС, че в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. С разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране на
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка
на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде
възстановено имущественото равновесие между субектите до размера на
обедняването. Обогатяването, което винаги има материално естество, е налице
когато се увеличава актива на имуществото на обогатения, когато се намаляват
неговите пасиви или когато последният спестява разходи, които е трябвало да
понесе от собственото си имущество. В конкретния случай не е налице нито една
от посочените хипотези и по-конкретно твърдяната от ищцата - че ответното
дружество се е обогатило / увеличило актива си/ с процесната сума,
представляваща стойност на топлинна енергия, която реално не е доставена до
имота, а е формирана в резултат на неправилно извършеното от ответното
дружество дялово разпределение на топлинна енергия. Ответното дружество
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна-собственост по възлагане от топлопреносното
предприятие - чл. 139, ал. 2 и чл.139в, ал.1 от Закона за
енергетиката и чл. 1 от договор при Общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с рег. № 4-№155/04.04.2014 г., който е
приет по делото. В раздел ІV от договора са конкретизирани правата и задълженията
на изпълнителя, но между тях липсва такова, което да е свързано с получаване на
суми, представляващи цена на доставена топлинна енергия, било от потребителите
на такава, било от топлопреносното предприятие въз основа на договора за
извършване на услугата дялово разпределение. Топлинният счетоводител получава
от топлопреносното предприятие единствено възнаграждение за услугата дялово
разпределение, съгласно ценоразпис-приложение към договора, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Ето защо, не е
налице основният елемент на неоснователното обогатяването – увеличаване актива или
намаляване пасива на „Т.С.“ ЕООД за сметка на ищцата-потребител на топлинна
енергия. Отделно от това от страна на ищцата не са представени и доказателства,
че процесната сума, представляваща стойност на топлинна енергия, получена в
резултат на неправилно извършено дялово разпределение през конкретния отчетен
период, изобщо е платена от нея на топлопреносното предприятие.
Поради съвпадане на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд за
неоснователност на иска по чл.59 ЗЗД, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемото
дружество се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478179/ 28.08.2018 г., постановено по гр.д. № 4788/2016
г. по описа на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА Е.С.Т. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.