Р Е Ш
Е Н И Е
№260021
Ботевград, 12.05.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на тринадесети април през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при
секретаря-*****,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА *****
гражданско дело № 952 по описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.127а, ал.2 от Семеен кодекс СК/.
С Определение 445 от 29.07.2020г. по
ч.гр.д.№ 466/2020г. по описа на Окръжен съд-София делото е изпратено за
разглеждане на РС-Ботевград.
Б.Б.К.
***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.П.Б. от АК-Перник, е предявил молба
срещу К.Л.И. ***, с ЕГН:**********, майка
на децата *****с ЕГН: ********** и *****с ЕГН: **********, за даване на
разрешение, заместващо съгласието на майка им, да бъде издаден международен
паспорт на малолетното дете *****с ЕГН: ********** и на малолетното дете *****с
ЕГН: **********, както и за издаване на разрешение на всяко едно от малолетните
деца *****с ЕГН: ********** и *****с ЕГН: ********** да пътува в чужбина като
напуска пределите на Република България и пребивава в чужбина, а именно във
всички страни, които са член на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство,
Великобритания и в съседните страни Северна Македония и Сърбия, придружавано от
баща им Б.Б.К., във времето, в което със съдебно решение е установен личен
режим на отношения с бащата или са му предоставени родителските права, като не
се нарушава режима на виждане с другия родител и се съобразят посещенията на
училище и детска градина от децата за срок до навършване на 18-годишна възраст
от всяко едно от двете деца, считано от влизане в сила на настоящето съдебно
решение. Ищецът моли да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното
решение и да му се присъдят направените по делото разноски, за които е
представител списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.235/.
В съдебно заседание ищецът Б.Б.К. лично и чрез
пълномощник адв.П.Б. от АК-Перник поддържа предявения иск и моли да бъде уважен
изцяло.
Ответникът-К.Л.И. ***, чрез
пълномощник адв. В.Й. от САК, е направила възражение по иска и е представила
писмен отговор с вх.266277 от 09.11.2020, изпратен по пощата с п.кл., което не
се чете.
В писмения отговор ответникът оспорва иска
като заявява, че същият е неоснователен, тъй като ищецът не е обосновал и
доказал необходимостта малолетните деца да бъдат извеждани от страната в период
от повече от пет години. Искането му е със цел да доминира над ответника и да
поставя децата в риск. Заявява, че ищецът е главен архитект на община Елин
Пелин и не са й известни служебни ангажименти на същия в Австрия, за което
твърденията му за пътувания до тази страна са голословни и нереални. Заявява,
че ищецът няма родителски капацитет, тъй като е агресивен, сприхав, скандално
настроен срещу ответника и малолетните им деца. Когато децата са при баща им се
връщат мръсни, недохранени, със синини по телата, плачещи, изнервени и
превъзбудени. Ищецът не винаги се възползва от правото да вижда децата в
определените от съда часове и дни, но това не го възпира да иска от ДСИ при
РС-Елин Пелин да налага глоби на ответника за неизпълнение на съдебното
решение. Заявява, че срещу ищеца има образувано гр.дело № 431/2020г. по описа
на РС-Ихтиман за извършено домашно насилие над ответника и малолетните им деца,
както и НЧХД № 10672/2020г. по описа на СРС, 20 състав, за неизпълнение на
съдебно решение, тъй като на 04.06.2020г. ищецът взима детето ***** от дома на
майката и в продължение на 77 дни отказва да го върне в дома на майката. На 30.07.2020г. ответникът и дъщеря й *****
са нападнати от ищеца пред дома им, като ищецът и негов близък с насилие и
заплаха отвличат детето *****. Двете
деца са върнати на майката на 19.08.2020г. с Протокол на ДСИ при РС-Елин Пелин.
Ответницата твърди, че ищецът я заплашва, че ще вземе децата и ще ги изведе от
страната и никога тя няма да ги види.
В съдебно
заседание ответникът К.Л.И., лично и чрез пълномощник адв.В.Й. от САК оспорва
иска и поддържа възраженията, направени в писмения отговор. Моли да се отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан и се присъдят направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения
договор за правна защита.
Дирекция“Социално подпомагане“-гр.Елин
Пелин е депозирала социален доклад от 15.01.2021г., в който е посочила, че след
извършено социално проучване на децата ***** е установила, че след развода
между страните общуването между тях се изостря силно и влошава до невъзможност
двамата родители да комуникират дори в случаите, когато трябва да разменят
информация, засягаща здравословното състояние на децата по време на предаването
им, в изпълнение на постановения по съдебен ред режим. Поради установен риск от въвличане на
малолетните деца в родителския конфликт и конфликт на лоялност, в ДСП/ОЗД-Елин
Пелин са отворени случаи и семейството е обект на периодична социална работа. В
ход са инициирани и заведени граждански, частни и наказателни дела от страна на
двамата родители. Налице е емоционална
връзка деца-родители, родителите не стигат до единомислие относно възможността
децата да могат да пътуват в чужбина, като предоставят на съда да вземе решение
съобразено с интересите на децата.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните по делото са родители на детето *****, която сега е на 6
години и на детето *****, която сега е на 4 години и 10 месеца.
Със
съдебно решение № 158/19.10.2018г. по гр.д.№ 758/2018г. по описа на
РС-Ботевград, влязло в сила на 19.10.2018г., се установява, че бракът между
страните е прекратен по взаимно съгласие, утвърдено е споразумение, според
което местоживеенето
на децата е определено при майка им в гр.Елин Пелин, упражняването на
родителските права са възложени също на майката и е определен личен режим на контакти
между децата и баща им, както следва: да ги взима всяка седмица от дома на
майката в 17.30 часа вторник вечерта и ги връща в 8.00 часа в сряда, всеки
четвъртък в 18.30 часа и ги връща същия ден в 19.00 часа в дома на майката,
както и всяка събота, като ги взима от дома на майката от 9.30 часа и връща до
9.30 часа в неделя; първата половина от Коледната и Великденската ваканция на
децата на четна година и втората половина от тези ваканции на нечетна година,
половината от официалните празници в страната, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Горното се установява от
приложените писмени доказателства- копия от удостоверения за раждане на децата
и съдебно решение № 158/19.10.2018г. по гр.д.№ 758/2018г. по описа на РС-Елин
Пелин, влязло в сила на 19.10.2018г.
След прекратяване на брака
отношенията между страните се влошили, което се отразило и на режима на виждане
на децата с бащата, за което са образувани НЧХД № 174/2019г. и НЧХД №
275/2019г. по описа на РС-гр.Елин Пелин, които приключили с присъди, с които
ответницата е призната за виновна, че в конкретно посочени периоди от време
през 2019г. не е изпълнила съдебното решение № 158/19.10.2018г. по гр.д.№
758/2018г. по описа на РС-Елин Пелин, влязло в сила на 19.10.2018г. относно
режима на лични контакти на децата ***** и ***** с баща им, за което на
основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено
административно наказание-глоба. На ответницата са наложени и глоби по
изпълнително дело № 55/2019г. по описа на ДСИ при РС-гр.Елин Пелин, за това, че
на конкретно посочени дати през месец юли и август на 2020г. е препятствала
осъществяването на режим на лични отношения на ищеца Б.К. с детето *****.
Горното се установява от приложените копия от присъди
по НЧХД № 174/2019г., НЧХД № 275/2019г. по описа на РС-гр.Елин Пелин, Решение
от 03.11.2020г. по в.ч.н.х.д.№45/2020г. по описа на ОС-София и Решение №273 от
28.10.2020г. по в.гр.д.№ 598/2020г. по описа на ОС-София.
От друга страна ответницата твърди, че
след инцидент на 03.06.2020г. с детето *****, което е паднало от прозорец на
офиса, в който работи и е претърпяло травма на главата и ръцете, ищецът на
04.06.2020г. е взел детето ***** и не го е върнал, за което същата е сезирала
Районна прокуратура-Елин Пелин, Софийска окръжна прокуратура, Дирекция „СП“-гр.Елин Пелин, Кмета на община
Елин Пелин, ДСИ при РС-гр.Елин Пелин по изп.дело №55/2019г. Горното се
установява от приложените писмени доказателства- жалби, сигнали, уведомления,
заявления. Бащата върнал детето ***** на майката през месец август на 2020г.
На 30.07.2020г. ищецът взел на
улицата против волята на ответницата детето *****, за което с Постановление на
прокурор при ОП-София от 31.07.2020г. е образувано досъдебно производство, за
това, че на 30.07.2020г. в гр.Елин Пелин е била отвлечена ненавършилата
осемнадесет години *****, престъпление по чл.142, ал.2, т.3 вр. с ал.1 от НК
като производството е прекратено поради липса на извършено престъпление от общ
характер.
Горното се установява от приложените писмени
доказателства-копия от Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 17.08.2021г. по пр.пр.№ 2297/2020г., ДП № 183/2020г. по описа
на ОСлО при ОП-София и Определение № 1276 от 09.12.20221г. по ч.н.д.№
1159/2021г. по описа на САС.
Междувременно ответницата през
2019г. е предявила иск срещу ищеца за
промяна на режима на лични отношения между него и децата поради
изменение на обстоятелствата, за което е образувано гр.дело № 512/2019г. по
описа на РС-гр.Елин Пелин. По същото дело ищецът е предявил насрещен иск. С
Решение от 29.06.2020г. по гр.д.№ 512/2019г. по описа на РС-гр.Елин Пелин,
потвърдено с Решение от 12.05.2021г. по гр.д.№ 20/2021г. по описа на СОС, е
отхвърлен предявения иск от майката на децата срещу баща им и е уважен
насрещния иск от бащата срещу майката като е определен режим на контакти, при
който бащата има право да взима децата, подробно посочен в съдебното решение.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели-*****, сестра на ищеца и св.*****, водени от ищеца, се
установява, че децата ***** и ***** посещават ежеседмично баща им, че се
чувстват много добре при него, децата са щастливи. Според показанията на св.****** баща им ги водил на почивка в
Сандански, в зоокът край Перник. Семейството на св.****** летува
в Гърция, в къмпинг с много добри условия и ищецът има желание да бъде с децата
си на почивка там. Освен това за децата е приключение да пътуват със самолет
като впечатленията й са от собственото й дете, което е на тяхната възраст,
когато са пътували на почивка в Испания, Кипър.
Съгласно показанията на свидетелите, водени
от ответника, а именно св. *****се установява, че ищецът е взел голямото дете и
го е държал 77 дни, след което е взел и малкото дете и така е била прекъсната
водената рехабилитация. Виждала е момичетата, водени на преглед от баща им при
лекар със захабено бельо. От показанията
на св.*****И., майка на ответницата, се установява, че семейството им е
подложено на психически тормоз от ищеца, изразяващ се в закани към ответницата,
че ще вземе двете деца, ще я съсипе и унищожи. Освен това децата сред срещите с
баща им са уплашени, превъзбудени. Детето ***** го взел за 77 дни и след това
го върнал, по най-груб начин взел и детето *****. Децата й споделяли, че
ограничавал приема на храна, за да не са дебели. Детето ***** било наранено
докато било при баща му, тъй като го спънал племенника му. Децата били
неподходящо облечени, когато били при баща им и той ги връщал.
От приетата по делото съдебно-психологична
експертиза, изготвена от вещото лице С.Д.Б., се установява, че децата ***** и *****
обичат и приемат еднакво близки и
двамата си родители. След развода децата живеят при майка им в гр.Елин Пелин.
Бащата живее в същия град и връзката между него и децата не е прекъсната, тъй
като той се среща ежеседмично с тях като ги взима и с преспиване в неговия дом
в гр.Елин Пелин. Между бащата и децата има изградена емоционална връзка и
привързаност като те го приемат като добър и обичащ. Децата приемат естествено
раздялата между родителите, чувстват свой дом дома на майката и този на бащата.
При децата не се наблюдава отхвърляне, омраза или дистанция или отчуждаване от
бащата. Децата са изградили позитивен образ за бащата. Според в.л. Б. пътуванията на децата, когато
са на 5 и 6 години могат да се осъществяват, придружавани от баща им.
От обясненията, дадени от ответника К.Л.И.
в открито съдебно заседание се установява, че тя не е съгласна децата да
пътуват в чужбина с баща им, тъй като се страхува, че след това не може да ги
намери и да ги види. Освен това децата, когато са при баща им и ги връща при
нея са неспокойни.
С оглед малката възраст на децата *****, на 6 години
и *****, на 4 години и 10 месеца, съдът не ги изслуша в открито съдебно
заседание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира,
че исковата претенция, намираща правното си основание в чл.127а, ал.2 от СК е допустима
и разгледана по същество е основателна за срок от 5 години.
Въпросът,
свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна
съдебна администрация и е уреден в чл.127а от СК.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от
България през 1991г.): „Висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи.” В чл. 10 от същата конвенция се
приема: „В съответствие със задължението на държавите - страни по Конвенцията,
съгласно чл. 9, точка
1 всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или да
напуснат една държава - страна по Конвенцията, с
цел събиране на семейство се разглежда по положителен, хуманен и експедитивен
начин.”
Съгласно чл. 24 от Хартата на
основните права на Европейския съюз „При всички действия, които се предприемат
от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият
интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”
Понятието за висшите интереси на детето
произтича от втория принцип на Декларацията за правата на
детето от 20 ноември 1959г. на Общото събрание на ООН, който гласи
следното: "Детето ще се ползва от
специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения,
чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се развива
физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и нормален
начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите за тази
цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше
съображение."
Съгласно чл. 8
от Европейската конвенция за защита правата на човека: „1. Всеки има право на зачитане на неговия личен
и семеен живот…”
Европейският съд по правата на човека многократно е отбелязвал, че
възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен елемент от
семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от
Конвенцията.
Съдебната практика на ВКС също сочи
интересите на детето като главен критерий при решаването на спор между
родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително
при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница -
Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о. Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6871/2013г., III г. о. и др.
В случая исковата претенция за пътуване на
малолетните деца в чужбина и издаване на документи за това са свързани с
намерението на баща им, на когото не са възложени упражняването на родителските
права, е със цел туризъм и почивка при спазване на определения по съдебен ред
режим на виждането му с децата, който включва 20 дни през лятото, половината от Коледната и
Великденската ваканция и от официалните празници в страната.
Установи се,
че ответницата, която е майка на децата, не е съгласна дъщерите й ***** и *****
да пътуват в чужбина с баща им, тъй като
същият може да ги изведе и тя да не може да ги намери, няма родителски капацитет и когато
децата са при него не се чувстват добре.
Съгласно предвиденото в чл. 127а, ал. 1
и 2 от СК,
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в случай,
че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава по съдебен ред – от
районния съд по настоящия адрес на детето.
Установено е, че страните имат спор относно снабдяването на децата с
подобни документи като издадените международни паспорти са с изтекъл срок, както
и факта, че всяко едно от двете деца има нужди, свързани с пътувания зад
граница, както и че тези пътувания са в интерес на всяко едно от двете деца, за
да се докоснат до културата на други народи и разширят светогледа си. Предвид целта на пътуването-туризъм и
почивка е необходимо и е в интерес на всяко едно от двете деца да им бъде
разрешено да пътуват само с баща им до Гърция, Австрия и до останалите страни –
членки на ЕС, ЕИП, както и до Великобритания, Северна
Македония и Сърбия, и да им бъдат
издадени необходимите за това лични документи със съгласието само на бащата, при
положение, че майката не дава съгласие. Интересите
на всяко едно от двете деца налага това
разрешение, което ще замести съгласието на майката. Събрани са доказателства, които определят бащата като добър и
отговорен родител и положителното разрешаване на исковата претенция по чл. 127а
от СК не е свързана с рискове, които да се отразят негативно върху развитието и
възпитанието на децата. Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в чл. 35 ал. 1 от
на Република България право на свободно придвижване, установено и в международни
актове като Международния пакт за гражданските и политическите права и
Всеобщата декларация за правата на човека, които след ратификацията и
обнародването им представляват част от вътрешното законодателство на Република България.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав
на чл.
127а, ал.2 СК за положително произнасяне по предявената претенция,
поради което същата следва да бъде уважена. За така определения кръг от
държави, през територията, на които се разрешава пътуването, съдът намира, че
не носят опасност за живота и здравето на детето *****, което е на 6 години и на детето *****, което е на 4 години и 10
месеца, една сравнително ниска възраст, като се изясни, че целта на пътуванията
в чужбина е туризъм и почивка. Съдът се
съобрази с приетата съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л. С.Б., че
децата на възраст 5 и 6 години могат да пътуват с баща им в чужбина, който има
нужния за това родителски капацитет, както и че децата се емоционално
привързани към него и се чувстват добре и щастливи с него.
Неоснователно е възражението на ответницата,
че на децата имат вече издадени задгранични паспорти през 2016г. и 2017г., тъй
като същите са с изтекъл или изтичащ срок, за което е необходимо преди това да
се подадат документи за снабдяване с нови паспорти, за което следва да се уважи
направеното искане.
Освен това от събраните по делото
доказателства не се установява поведението на бащата спрямо децата да е такова,
че да ги поставя в риск, децата да се чувстват некомфортно в неговата компания
и да го избягват, за което съдът не кредитира в тази насока показанията на св. *****И.,
майка на ответницата, тъй като същата е заинтересована от изхода на делото и
показанията й са оборени в тази насока от
останалите събрани по делото доказателства и най-вече от приетата
съдебно-психологична експертиза. Освен тава пътуванията на децата в чужбина с
баща им ще са съгласно
постановения от съда режим на лични отношения с него. Освен това родителят, на
когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен да осигури
изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични
отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им
осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната
страна - при проявена активност да намери способи за защита на интереса си.
От изложеното следва, че е налице
интерес на детето ***** и на детето ***** за напускане пределите на страната,
поради което се явява основателно искането за разрешение от страна на съда, с
което да замести съгласието на майката за напускане пределите на Република България
на децата със съгласието, респективно придружавани от баща им за пътуване във всички страни, които са
член на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство,
Великобритания и в съседните страни Северна Македония и Сърбия, във времето, в
което със съдебно решение е установен личен режим на отношения с бащата или са
му предоставени родителските права, като не се нарушава режима на виждане с
другия родител и се съобразят посещенията на училище и детска градина от децата. Основателно е искането за разрешаване за издаване на
задграничен паспорт на всяко едно от двете деца.
По отношение на срока за който се
дава разрешението и периода на пътуването съдът изхожда от следните
съображения:
В актуалната си практика на ВКС
приема, че „В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече
придобиват ежедневен и битов характер… „
- Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК,
както и че периодите на пътуване и броя пътувания не следва да се ограничават
(цитираното Решение № 295 от 4.12.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.). По аналогични съображения настоящият
състав приема, че броят на пътуванията следва да бъде такъв, какъвто е поискан
от бащата и за период от пет години. Разрешението не може да бъде дадено за
прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят
промени непредвидими към днешна дата, поради което разрешението следва да се
даде за период от пет години. (В този
смисъл Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о).
В този смисъл е и т.1 от ТР № 1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ГК на ВКС. Освен
това след 5 години всяко едно от децата ще навърши възраст, при която може
лично да бъде изслушано от съда.
Искането за срок над 5 години до
навършване на пълнолетие от всяко едно от двете деца следва да се отхвърли като
неоснователно.
Предвид всичко изложено и при липса на
конкретни доказателства, че е налице опасност или вероятност на всяко едно от децата
да бъде причинена вреда, съдът намира, че изцяло в техен интерес е да бъде
заместено съгласието на майката за издаване на паспорти на децата и за
пътуването им в чужбина на територията на посочените държави за срок от пет години.
Относно срока съдът приема, че период до навършването на пълнолетие от децата
се явява необосновано дълъг, предвид липсата на установени по делото извънредни
обстоятелства, които да предпоставят нуждата за осъществяване на пътуване на децата
в чужбина. Така в Решение No 253/20.07.2015 г. по гр. дело No 7336/2014 г. на
ВКС е прието, че един по-продължителен период от време, при който се дава
разрешение, заместващо съгласието на майката децата да пътуват в чужбина,
предпоставя установяването наличието на изключителни, извънредни обстоятелства,
които обуславят такова разрешение за искания продължителен период. В процесния
случай не се установиха такива обстоятелства, които да обосноват извода за
разрешаване пътуването на децата до навършването им на пълнолетие, които тази
година са на 6 години и на 5 години. При
изложеното, съдът намира, че следва да определи този период в продължителност
от 5 години, което ще даде възможност след изтичането му да бъде извършена нова
преценка за интересите на децата да пътуват в чужбина.
Съдът
намира искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението
на основание чл. 127а, ал. 4 от СК за основателно. В случая бащата изразява
желание да заведе децата на почивка на море извън страната, като с оглед предстоящия
летен сезон това би било възможно именно при предварително изпълнение на
решението. При това съдът намира, че в интерес на децата е да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 863лв. за
направени разноски по делото съразмерно на уважената част от искането.
Ищецът ще следва да заплати на ответника
сумата от 150лв. за направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от искането.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
На основание чл.127а, ал.2 от СК
дава разрешение,
заместващо съгласието на майката К.Л.И. ***, с ЕГН:********** за издаване на паспорти за задгранично пътуване на всяко едно от децата *****с
ЕГН: ********** и *****с ЕГН: **********, които са с българско гражданство и с
родители: К.Л.И. ***, с ЕГН:********** и Б.Б.К. ***, с ЕГН: **********, както и децата *****с
ЕГН: ********** и *****с ЕГН: **********, да пътуват извън пределите на Република България до всички страни от
Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Великобритания, Северна
Македония и Сърбия, придружавани от баща им Б.Б.К., във времето, в което със
съдебно решение е установен личен режим на отношения с бащата или са му
предоставени родителските права, като не се нарушава режима на виждане с другия
родител и се съобразят посещенията на училище и детска градина от децата за срок
от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на настоящето съдебно решение, като ОТХВЪРЛЯ искането за пътуване за срок над 5 години до навършване на
18 години от всяко едно от децата *****, като неоснователно.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.
ОСЪЖДА К.Л.И. ***, с ЕГН:********** да заплати на
Б.Б.К. ***, с ЕГН: ********** сумата от 863лв./осемстотин шестдесет и три лева/
за направените разноски по делото съразмерно на уважената част от искането.
ОСЪЖДА Б.Б.К. ***, с ЕГН: ********** да заплати на К.Л.И. ***,
с ЕГН:********** сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ за направените разноски
по делото съразмерно на отхвърлената част от искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/*****/