№ 2880
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216942 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Б. И. срещу Наказателно постановление (НП) №
8959/04.11.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“ при Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
основание чл. 53, ал.1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.
„а“ , пр. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.5, б.“в“, вр. чл. 8, ал.1, и чл. 37, ал.1, т. 1,
пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни МПС е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Оспорва изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка, като твърди че процесното МПС не е
било в условията на „специално ползване на пътищата“, съгласно дадената в пар.1, т. 8 от
ДР на ЗП дефиниция. Намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон,
тъй като отговорността му е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбите на ЗП, а
не за ЗДвП. Посочва, че нарушението не е доказано нито от обективна, нито от субективна
страна. Оспорва изводите, че е адресат на посочената разпоредба и е субект на нарушението.
Излага подробни съображения за материална незаконосъобразност на процесното НП.
Алтернативно намира размера на наложената санкция за явно несправедлив. Прави искане за
отмяна на атакуваното НП, алтернативно за намаляване на размера на наложената му
санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
1
Въззиваемата страна – АПИ представлявана от юрк. Н., оспорва жалбата. Пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя писмено становище с
пространствени съображения в подкрепа на тезата си. Твърди, че АУАН и НП са правилни и
издадени при липса на процесуални нарушения. Намира, че нарушението е доказано от
обективна страна. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира юриконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.10.2024г. св. Р. Г. – на длъжност главен инспектор контрол по РПМ при АПИ
изпълнявал служебните си задължения. Около 15:52 часа на път II-18, км 1, в посока гр. ***
– гр. *** , спрял за проверка МПС марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***. Като водач на
автомобила бил установен Б. Б. И..
При извършената проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя И. МПС е
с четири оси, две от които управляеми. В присъствието на жалбоподателя И., св. Г.
извършил замерване на МПС посредством електронна везна DFW-KR № 118873 и ролетка
№ 1311/18/5, от което се установило, че при измерено разстояние между осите 1,38 метра,
сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 34,820т., при максимално
допустимо натоварване от 19 т. или превишение от 15,820 т.
Жалбоподателят И. не представил валидно разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, за движение на извънгабаритно ППС.
Св. Г. преценил, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.2, т. 1, б.“а“, пр. 2 от
Закона за пътищата, за което съставил против жалбоподателя И. АУАН №
0010415/08.10.2024г.
Препис от АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата, който подписал
без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН
Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата, за
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Г., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на
свидетеля са вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви,
имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
2
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните
оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на
компетенциите им. Поради което не са налице основания да се приеме, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са нищожни, тъй като е налице съответното
оправомощаване, по реда предвиден в ЗП за актосъставителя със Заповед, в съответствие с
изискванията на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП и за издалия процесното НП, с пълномощно от
председателя на УС на А., което е в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Актът за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно
постановление са съставени в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
3
По приложението на материалния закон
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на тежки пътни превозни средства, като разрешението се
издава по реда, указан в Раздел IV от Наредба № 11/2001 г. Съгласно легалната дефиниция
на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП, "специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както
и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в
обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 11/2001 г. определя, че тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите
по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. В случая безспорно се
установява, че процесното ППС е тежко по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" Наредба №
11/2001 г. - сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства,
когато разстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t). В чл. 8, ал.
2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. е предвидено, че извънгабаритните и/или тежки
ППС да могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на
разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на
вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно
средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.
Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП предвижда наказание "глоба" от 1000
до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които
извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на МПС, който непосредствено
извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено
разрешение, Б. И. е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят е следвало да
знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11/2001 г. и да вземе необходимите
мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности. Следва да бъде посочено, че
въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежи ППС по чл. 15, ал. 3
от Наредба № 11/2001 г. не освобождава водачите на съответното ППС от задължението да
спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП. И. е санкциониран не за това, че не е
подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил необходимото
4
за издаването му, а за това, че е управлявал тежко ППС без да има издадено съответното
разрешително. Обстоятелството, че водачът не е собственик на автомобила и че няма
задължение по осигуряването на такова разрешително, не прави процесното деяние
несъставомерно.
Противно на посоченото в жалбата, неприложима в процесния случай е разпоредбата на чл.
177, ал. 3 ЗДвП, доколкото този закон касае изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението, а ЗП засяга управлението на безопасността на пътната
инфраструктура. Извършването на превоз с тежко МПС създава потенциална опасност за
движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11/2001 г. указва, че контролът на извънгабаритните
ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника, по пътищата се осъществява от Агенция "Пътна
инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в
граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция "Митници". Във вътрешността
на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника (чл. 37, ал. 1). Съдът намира, че
участието на органите на МВР в контрола на извънгабаритните ППС, осъществяван от АПИ,
е с цел съдействие и няма отношение към законосъобразното протичане на
административнонаказателното производство.
Обстоятелствено и пълно са аргументирани утежняващите вината обстоятелства в
конкретния случай, а именно степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11/2001 г.,
неизпълнението на условията по чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта и продължаване на
движението на ППС-то в нарушение на забраната, което от своя страна изключва
възможността да се приеме, че нарушението се явява маловажно такова по смисъла на
закона, съгласно изискванията на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав споделя
доводите на АНО и намира за уместно да добави, че е налице повишен риск относно
безопасността на движението, повреждането и преждевременното износване на пътната
инфраструктура. Поради което и движението на ППС-та по републиканската пътна мрежа,
които са с маса, надвишаваща правнорегулираните с Наредба № 11/2001 г. се осъществява по
съответен ред, а именно с разрешителни или квитанция за платена пътна такса за дейност от
специално ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго
определен маршрут.
Изрично се сочи каква е била измерената маса на ППС, както и каква е била допустимата
такава съгласно нормите на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както и какви са били
измерените разстояния между осите, както и сумата от натоварването на осите, както и
5
максимално допустимите такива, съгласно нормите на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като
изрично се сочат какви са същите измерени, както и съгласно кои норми на сочената наредба
са максимално допустимите и какви са те. Обстоятелствено е описано ППС-то, както и
неговите технически параметри. Както и при какви обстоятелства и къде, на коя дата е
осъществено нарушението. Посочено е както точна дата и час, така и местоположението на
МПС-то при спирането му, с какво е било натоварено.
Използваните техническите средства, с които е осъществено замерването са посочени с
индивидуализиращите ги признаци включително и номера, а разпечатка от електронната
везна, с конкретното замерване е приложена по административнонаказателната преписка.
Приложени са по делото в хода на съдебното следствие и съответните свидетелства и
сертификати за ролетката и везната, включително с извършен превод на български език на
документите. Предвид което не може да се приеме, че средствата за измерване, с които е
било извършено замерването на маса и е измерено разстоянието между осите на процесното
ППС са технически неизправни и несертифицирни.
Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в конкретния
казус са установени от разпитания по делото свидетел, който потвърждава пълно и
изчерпателно изложеното в акта, както и обстоятелствата, при които е спрял МПС-то, а и от
приложените към административнонаказателната преписка и в хода на съдебното следствие
писмени доказателства.
Предвид горното от кредитираните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си и да не управлява ППС,
което е с маса, надвишаваща нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството със специална наредба за това, каквато е Наредба № 11/03.07.01 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като правилно и законосъобразно
именно на жалбоподателя като управляващ ППС-то е била ангажирана административно-
наказателната отговорност, доколкото управлението на ППС без надлежно разрешително от
И. е било извършено от последния и не следва да се търси отговорност за това от други
лица. Това е така, доколкото жалбоподателят е имал възможността, преди предприемане на
курса да види, че документите, с които разполага като водач на процесното ППС не
включват изискуемите такива по Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Не се установи различна фактическа обстановка, от тази описана в акта и издаденото въз
основа на него НП в тази му част, поради което намира, че изложеното от жалбоподателя се
явява неоснователно.
По размера на наказанието
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност по чл. 53,
6
ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно физическо лице, което е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от
ЗП, ако деянието не съставлява престъпление при движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв.
Като в случая съдът намира, че правилно е приложено нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а
именно определения размер на глобата е малко над максималният за нарушението. С оглед
степента на обществена опасност на конкретното нарушение, която не е ниска, отчитайки
факта, че при максимално допустимо натоварване от 19, т. управляваното от жалбоподателя
ППС е 34,820т, както и че водачът е продължил движението на ППС-то в нарушение на
забраната въведена с разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, а от друга страна,
предвид ниската обществена опасност на нарушителя, поради липса на данни за други
извършени нарушения от този вид от негова страна, които се явяват смекчаващи такива, то
размера на санкцията е определена в съответствие с горната санкционна разпоредба. Ето
защо при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, то размера на
глобата следва да бъде малко над минималния размер, а именно 2000 лв. Предвид което
съдът намира, че с така определения размер на административна санкция от 2000 лв. ще
бъдат постигнати целите на административното наказване, посочени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 80
(осемдесет) лева, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 8959/04.11.2024г., издадено от Началник на
отдел „Контрол по РПМ“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал.1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата,
за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложената санкция на 2000 лева .
ОСЪЖДА Б. Б. И. с ЕГН: ********** да заплати в полза на АПИ сумата от 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София –
град на в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че Решението е
изготвено .
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8