Р Е Ш Е Н И Е № 170
гр. Сливен, 04.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесети и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 171
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 34/14.04.2022
г., постановено по АНД № 14/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е потвърдено
Наказателно постановление № 88/13.12.2021 г. на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на
"Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 лева за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Горното решение е
обжалвано от "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД. В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Нова Загора
и отмени НП, алтернативно да върне делото за ново разглеждане на друг състав на
съда.
В съдебно заседание касатора не изпраща представител. В писмено становище от
пълномощник – адв. Ст. Р. ***, поддържа жалбата. Счита,
че АНО неправилно е наложил санкция за извършеното нарушение на чл.48 ал.1 т.3
от ЗВ по текста на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, вместо да приложи нормата на чл.200
ал.1 т.2 от същия закон. Моли за отмяната на съдебния акт.
Ответникът по
касационната жалба - Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора в отговор по касационната жалба и в с.з. чрез представител по пълномощие
– гл. юриск. М. П. оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила решението на РС Нова Загора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по
наведените в касационната жалба доводи.
Видно от установената по
делото фактическа обстановка, на 05.08.2021 г. била извършена контролна
проверка във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, зауствани от градска пречиствателна станция за отпадъчни
води /ГПСОВ/ гр. Нова Загора, експлоатирана от "В и К Сливен" ООД
Сливен, от служители при РИОСВ-Стара Загора и Регионална лаборатория - Стара
Загора към ИАОС.
В хода на проверката
била иззета един брой водна проба отпадъчна вода от пункт № 1 краен контрол на
изход ГПСОВ, преди заустване в р. Блатница.
За резултатите от
проверката бил съставен Констативен протокол № П-00000847от същата дата.
Пробата била изпратена
за изследвана в Регионална лаборатория Стара Загора. В резултат на извършеното
изследване на взетата проба, обективирано в протокол
от изпитване № 12-1293 от 31.08.2021 г., било установено, че са налице
превишения на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, въведени с
Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.09.2010
г., актуализирано с Решение № РР-4338/29.07.2021 г. по показател общ фосфор,
както следва: Общ фосфор 2,32 мг/л при ИЕО 2,0 мг/л.
Въз основа на
резултатите от проверката било прието, че на 05.08.2021 г. "В и К -
Сливен" ООД - гр. Сливен, като титуляр по Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.09.2010 г.,
актуализирано с Решение № РР-4338/29.07.2021 г., не поддържа необходимото
качество на водата в съответствие с условията на Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.09.2010 г.,
актуализирано с Решение № РР-4338/29.07.2021 г., издадено на "В и К -
Сливен" ООД гр. Сливен по показател общ фосфор, с което е нарушило чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ.
До "В и К -
Сливен" ООД - гр. Сливен била изпратена покана, получена на 19.10.2021 г.
и на 21.10.2021 г. бил съставен АУАН № 88/21.10.2021г. за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Въз основа на съставения
акт е издадено обжалваното НП, с което на "В и К - Сливен" ООД - гр.
Сливен е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 200
лв. за нарушение на чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ.
За да потвърди процесното НП, районен съд гр. Нова Загора е приел, че
посоченото в него нарушение е осъществено, доказано е от събраните по делото
доказателства и е съставомерно именно по нормата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от
ЗВ,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството.
Решението на РС Нова
Загора е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Изводите на първоинстанционния съд, че е установено извършването на
описаното в АУАН и НП административно нарушение, са правилни. Видно от
събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, санкционираното
административно нарушение от фактическа страна е превишение
на индивидуалните емисионни ограничения и не поддържане на необходимото
качество на водата в съответствие с условията на Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.09.2010 г.,
актуализирано с Решение № РР-4338/29.07.2021 г., издадено на "В и К
Сливен" ООД гр. Сливен по показател общ фосфор. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество
на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните, какъвто титуляр е настоящият касатор.
Неоснователен е доводът
на касатора, че компетентният административен орган е
следвало да наложи на дружеството административна санкция по чл. 200 ал.1 т.2 от ЗВ, която
е по-висока като размер / от 2000 лв. до 10 000 лв./, вместо по текста на чл.
200, ал. 1, т.6 от ЗВ, предвиждащ по - нисък размер на
наказанието – от 1000 лв. до 5000 лв. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от
ЗВ се наказва
с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във
водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания.
В случая нарушението,
извършено от „В и К Сливен“ ООД е описано в НП като превишение
на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с разрешителното за заустване на отпадъчни води по показател фосфор. "Индивидуалните
емисионни норми", съгласно чл. 122 от ЗВ, съставляват също определени
на дадено лице от компетентните власти норми и изисквания, които обаче са
по-строги от "емисионните норми", поради което настоящата инстанция
счита, че както "емисионните норми" , така и „индивидуалните
емисионни норми“ са все понятия, свързани
с нормативните изисквания към показателите и стойностите на веществата в
отпадъчните води, но "индивидуалните емисионни норми" са определени и въведени с конкретното разрешително
за заустване, поради което в настоящия случай нормата
на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, предвиждаща наказание за изхвърляне на отпадъчни води във
водните обекти и канализационната система, в нарушение на емисионните норми и
изисквания, е правилно приложена от АНО.
Както се отбеляза на
дружеството е вменено като нарушение неподдържане на необходимото качество на
водата при заустване на отпадъчни води, във връзка с
установено превишение на заложените индивидуални
емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект,
следователно приложение намира и регулацията, дадена с Наредба № 2 от
08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, в чл.38 ал.3 от която изрично
е указано, че по
смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните
норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Ето защо настоящата
инстанция споделя извода на РС Нова Загора, че от „В и К Сливен“ ООД са
осъществени признаците от състава на административното нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ,
наказуемо по чл.200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, като определянето на размера на имуществената
санкция е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че решението на районния съд като
правилно и законосъобразно не страда от пороците, сочени като отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 34/14.04.2022 г. по АНД № 14/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Нова
Загора.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: