РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. ХАСКОВО, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225600500091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Й. Н. против Решение № 98/
23.11.2021 г. по гр. д. № 429/2021 г. на Районен съд - Свиленград, с което е
признато за установено, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А.
- Франция сумата от 15. 62 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS – 11175273/ 25.02.2015 г., както и 1. 63 лв. – мораторна лихва
за периода 06.03.2020 г. – 16.03.2021 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се излагат доводи за недействителност на договора за кредит
поради нарушение на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид изложеното се иска да
бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с
което предявеният иск се отхвърли в обжалваната част.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. -
Франция чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № PLUS – 11175273/ 25.02.2015 г., по силата на който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. - Франция е предоставил на И. Й. Н.
кредит в размер на 10 000 лв. при лихва от 14. 90 % и годишен процент на
разходите (ГПР) от 17. 62 %.
Поради забава на кредитополучателят кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А. - Франция е трансформирал кредита в предсрочно
изискуем с уведомяване на длъжника, като е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което със
Заповед № 260131/ 26.03.20121 г. по ч. гр. д. № 234/ 2021 г. на РС –
Свиленград е уважено изцяло за сумата от 645 – 92 лв. – главница и 64.31 лв.
– мораторна лихва.
С обжалваното решение районният съд е уважил частично предявените
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК установителни искове за главница и
обезщетение за забава - съответно за сумата от 15. 62 лв. и 1. 63 лв.
Оплакванията в жалбата касаят единствено изводите на съда относно
валидността на договора за кредит, като се поддържа, че същият е сключен в
нарушение на ЗПК - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа информация в две насоки: 1. за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит; 2. за взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Информацията относно
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, касае основния предмет на договора, който определя интереса
на кредитополучателя за ползване на кредит, липсата на която представлява
абсолютно основание за недействителност. В случая процесният договор
съдържа пълна информация относно съществените за валидността му
елементи - данни за размера на предоставения кредит – 10 000 лв., годишния
процент на разходите (17. 62%), общата дължима сума – 14 242. 50 лв., броя и
2
размера на месечните погасителни вноски. Вярно е, че в договора не са
посочени взетите предвид от банката допускания за изчисляване на ГПР, но
този пропуск не рефлектира върху валидността на договора. Посочените
допускания представляват подробно и казуистично разписани правила в т. 3
на Приложение № 1 за определяне на ГПР и непосочването им не е основание
за недействителност на договора за кредит, при условие, че в него се съдържа
най – важната и съществена информация за размера на ГПР и общата
дължима сума. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Следователно непосочването на взетите предвид от банката допускания за
изчисляване на ГПР не е равнозначно на посочване на методиката за
изчисляването съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК. Законът не съдържа изискване за
посочване на методиката за формиране на ГПР (кои компоненти са включени
и как е формиран същия). Методиката за изчисляване на ГПР е описана в т. 1
и 2 от Приложение № 1 и е конкретна за всеки договор, докато допусканията,
с които банката следва да се съобрази, са уредени в т. 3. Посочените
допускания представляват нормативно определени общи правила за
изчисляване на ГПР, поради което посочването им в договора за кредит не е
задължително. Дори и в договора да не са посочени взетите от банката
допускания по т. 3 от Приложение № 1, този пропуск не води до
недействителност на договора за кредит, след като съдържа данни за ГПР и
общата дължима сума и след като размерът на ГПР не надхвърля петкратния
размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Задължение за посочване на
методиката на лихвения процент съществува само по отношение на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а (чл. 11, ал. 1, т. 9а), който е
различен от фиксирания лихвен процент, какъвто е уговорен в настоящия
случай. По изложените съображения съдът намира, че сключеният между
страните договор за кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност, поради което, като е уважил предявените искове в
посочените размери, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивницата И. Й. Н. следва да заплати на
въззиваемия „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. - Франция разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/ 23.11.2021 г. по гр. д. № 429/2021 г.
на Районен съд – Свиленград в частта, в която е признато за установено по
отношение на И. Й. Н., че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. -
Франция сумата от 15. 62 лв. – главница по Договор за потребителски кредит
№ PLUS – 11175273/ 25.02.2015 г., както и 1. 63 лв. – мораторна лихва за
периода 06.03.2020 г. – 16.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата.
ОСЪЖДА И. Й. Н. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.
А. - Франция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4