МОТИВИ към Присъда от
06.08.2019г. по НОХД №
3572/2019г. по описа на ПРС
- ХХІІІн.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Г.Г.Л. за това, че на 24.01.2019
год. в с. Т., обл. Пловдив е отнела чужди движими вещи – златиста на цвят
монета от неблагороден метал, на стойност 20 лева, портфейл с размери 0.20 х
0.15 м. с леопардова разцветка на стойност 10 лв. и пари, както следва: сумата
от 15 000 лева и сумата от 1 300 евро, с левова равностойност в размер на 2
542.58 лв., всичко на обща стойност 17 572 лв. от владението на Т.И. ***, без
нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 194 ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимата Г.Г.Л. се
признава за виновна, изразява искрено съжаление за стореното.
В съдебно заседание подсъдимата Г.Г.Л. лично и чрез
защитника си – адв. И., е направила искане делото да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит
на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е
допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното
производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата,
изложени във внесения обвинителен акт.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Подсъдимата Г.Г.Л. е родена на *** ***, обл. П, б, българска
гражданка, с начално образование,
безработна, омъжена, осъждана, ЕГН **********.
Свидетелката Д. живеела в село Т., обл. П, ул. „“, № , заедно със
съпруга си С Д. и двамата си сина Д. и С Д.. Всички в семейството й се
занимавали с животновъдство и отглеждали животни.
На 24.01.2019г.
свидетелката Д. била сама в дома си, когато забелязала как над тухления зид на
оградата наднича подсъдимата Г.Г.Л.. Д. се приближила до входната врата,
отворила я и подсъдимата влязла в двора на къщата й. Когато Д. я попитала с
какво може да й бъде полезна, Л. я помолила за огънче, за да запали цигара.
След като свидетелката й предоставила кибрит, подсъдимата изненадващо започнала
да й говори как знае, че има двама сина както и, че на цялото й семейство е
направена черна магия и до вечерта щяло да се случи нещо лошо ако не бъде
развалена. Предложила на Д. да влязат заедно в дома й, за да й доразкаже. Л.
възнамерявала да разбере с какви парични средства разполага Д. и да ги отнеме.
Когато влезли вътре в къщата пред входа на остъклението на първия етаж, подсъдимата
седнала на предоставения й стол и започнала последователно да нарежда на Д. да
й предоставя различни предмети с цел да развали магията, като започнала да
извършва нелогични последователни действия в хода, на които обяснила на свидетелката
че са необходими поне 1000лв., за да се развали магията. Тогава Д. отишла до
стаята, която обитавали и ползвали
заедно със съпруга си и взела от оставените под дюшека 5000лв. 1000
лв. С парите се върнала при подс. Л.. Като видяла парите в
ръката на свид. Д., Л. й казала да ги постави върху чашата която била поискала
и използвали за ритуала. За да установи дали има и други парични средства подсъдимата,
под предлог, че не може да се довърши ритуала, казала на Д. да донесе и другите
пари. Тогава свидетелката взела в ръка парите, поставени на чашата в размер на
1000 лв., отишла и взела останалите 4000 лв. Върнала се отново при подс. Л.
и оставила върху чашата всичките пари в
размер на 5000лв. След като Д. предоставила
въпросната парична сума, Л. решила да провери дали има и други пари в къщата.
Тогава казала на свидетелката, че за да се развали магията е необходимо да й
бъдат предоставени „всички налични пари в къщата“. Тогава Д. взела парите, които
била оставила върху чашата, и заедно с тях
се качила на втория етаж от къщата, където в съхранявали други парични
суми. От една от стаите свидетелката
взела порфейла, в който държали парите в размер на 10 000лв., 1300 евро, както
и един пендар, пробит и завързан с червена панделка, който й бил подарен от сина
й и за който знаела, че е златен. С
всички тези парични средства в размер на 5000лв. и портфейла съдържащ 10 000лв., 1300 евро и пендара с
червената панделка, свид. Д. се върнала отново при подс. Л.. Тя отново й казала
да остави парите и пендара върху чашата. След като по този начин Л. накарала Д
да извади всички налични парични средства в домът й, тя започнала да търси
начин по който да ги отнеме. Докато обмисляла как да го извърши, подсъдимата продължила
да извършва серия от нелогични действия, като едновременно с това казвала и на
свид. Д. да извършва и тя такива. Поискала й една престилка, която скъсала на
две. В едната част Л. завила дадените й пари, портфейл с пари и пендар и ги
поставила отново върху чашата. За да
отдалечи Д. от парите, подсъдимата, докато симулирала, че „бае“ над вещите, й
поискала калъфката от възглавницата на която спи. Свидетелката Д. без да
възрази взела парите от чашата завити в половината част от скъсаната престилка
и отишла да вземе калъфката от възглавницата. Тъй като всеки път когато й
кажела да направи нещо, Д. взимала парите в себе си, подс. Л. се затруднила в
начинанието си. Когато Д. се върнала отново при нея, носейки калъфката от
възглавницата, Л. й казала отново да остави парите на чашата. Взела калъфката
от възглавницата и я постлала пред краката си. Поискала от Д. да вземе парите и
три пъти да обиколи стаите в къщата. След като свидетелката тръгнала, подсъдимата
се огледала и видяла, че там където е седнала имало найлонова торбичка със
нагънати в нея чували за ярма. Тя взела един от тях и го загънала във втората
част от престилката и я поставила отстрани до себе си. Закопчала калъфката и
отново я оставила пред краката си, а до нея оставила дамската си чанта и
найлоновата торбичка която носела. След като Д. се върнала, подс. Л. започнала
припряно да обяснява, че трябва да остави парите в предварително подготвената
за целта възглавница. Тъй като била закопчана, Д. не успяла бързо да отвори
калъфката на възглавницата. Подсъдимата създала впечатление, че трябва да се
действа много бързо, от което свид. Д. се притеснила, и не успяла да реагира своевременно.
В паниката и суматохата, докато се опитвала да разкопчае калъфката на
възглавницата, свидетелката оставила парите – 5000лв., потфейла с намиращите се
в него 10 000лв., 1300 евро и пендара,
завити в едната част от престилката,
долу на пода и продължила. Л. се
възползвала от създадената от нея суматоха и притеснение у Д. и незабелязано придърпала до краката си тази
част от престилката, в която били завити парите и портфейла, като в ръката си
взела другата част от престилката, която
била приготвила със завития в нея чувал. Когато Д. разкопчала калъфката, Л.,
пред погледа й, си вдигнала ръката нагоре, и мушнала в нея другата част от престилката, в която била
завила найлоновия чувал, докато Д. обикаляла стаите на къщата, като й казала на
бегом да ги отнесе в гардероба. Свидетелката, която не възприела действията на подсъдимата
по отнемането на парите и пендара, взела
калъфката на възглавницата, която занесла в гардероба. През това време Л.
необезпокоявано прибрала в себе си завитите в другата част от престилката: пари
– 5000лв., потфейла с намиращите се в нещо 10 000лв., 1300 евро и пендара и останала в очакване на Д.. След
като се върнала отново при Л., последната й казала, че е необходимо да хвърли
предварително подготвени при ритуала вещи навън от къщата – през една улица в
река или контейнер. Тогава двете напуснали къщата, излезли на улицата и се
разделели. След като Д. изпълнила указанията на подсъдимата, се върнала в дома
си и когато отишла до гардероба, в който била оставила калъфката от
възглавницата, и проверила нейното
съдържание установила липсата на портфейла, паричната сума и пендара. В
калъфката на възглавницата намерила единствено втората част от престилката в
която бил увит найлонов чувал. Във връзка със случая тя незабавно уведомила полицейските органи.
След извършване на оперативно издирвателни мероприятия
било установено, че същия ден свидетелят Р В, докато работел в двора на църквата в с. Три
водици, видял, как Л. почти в движение
се качва в лек автомобил и напуска населеното място. При извършените
мероприятия било установено, че подс. Л. обитава и ползва жилище, находящо се в
с. М, общ. Б, обл. П, ул. «» №.
В хода на производството, при условията на неотложност
още същия ден на 24.01.2019г. било извършено претърсване и изземване в къщата
обитавана и ползвана от Г.Л., в хода на което били открити част от отнетите от
владението на св. Д. пари а именно: Банкноти – 4 бр. с номинал 50 евро; 1 бр. с
номинал 10 евро, 1 бр. с номинал 20 евро; 4 броя с номинал 100 евро; 50 броя с
номинал 50 лева; 101 бр. с номинал 100 лева, както и пендара с червената
панделка, 1 бр. златист пендар (монета), с човешки лик, с диаметър 32 мм.,
вързан с червена панделка;
С експертното
заключение на изготвената по делото стоковооценъчна експертиза е било установено, че стойността на вещта -
златиста на цвят монета от неблагороден метал, в потребено състояние, предмет
на инкриминираното деяние по средни пазарни цени на вторичния пазар без ДДС към
датата на извършеното деяние – 24.01.2019г. е 20.00лв.
Съгласно заключението
на допълнителната стоково-оценъчна експертиза стойността на портфейла в който
са били оставени една част от парите възлиза в размер на 10лв.
В хода на проведеното разследване при извършеното
разпознаване свид. Т. Д. е разпознала подс. Г.Л. като лицето, отнело й
горепосочените вещи.
Така описаната фактическа обстановка се установява,
според съда, безспорно и категорично от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели Т.И. Д., С С.Д., Р И В, И В, С М, приобщени
към доказателствата по делото на основание чл.373 ал.1 вр. чл.281 от НПК, както
и от приложените по делото писмени доказателства-протокол за разпознаване на
лице, Заповед за задържане, Определение на ПРС, заключения на стоковооценъчна и
допълнителна стоковооценъчна експертизи, справка съдимост, характеристична
справка, приложени по дознанието.
Съдът напълно се доверява на показанията на
гореизброените
свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по
делото.
Всички те по идентичен начин
описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития са станали преки очевидци. Така не
съществува противоречие в цитираните гласни доказателства относно описаните в
началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е
извършвал подс. Л., за да извърши инкриминираното деяние.
Настоящият състав изцяло
възприема заключението на стоковооценъчната и допълнителната стоковооценъчна
експертизи, които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани, изготвени
с необходимите знания и опит, в съответствие с материалите по делото.
При така установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Г.Г.Л. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК тъй като на 24.01.2019 год. в с. Т., обл. Пловдив е
отнела чужди движими вещи – златиста на цвят монета от неблагороден метал, на
стойност 20 лева, портфейл с размери 0.20 х 0.15 м. с леопардова разцветка на
стойност 10 лв. и пари, както следва: сумата от 15 000 лева и сумата от 1 300
евро, с левова равностойност в размер на 2 542.58 лв., всичко на обща стойност
17 572 лв. от владението на Т.И. ***, без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои.
От правна страна е налице кражба, тъй като с
действията си подсъдимата Л. е прекьснала владението на собственика върху
отнетите от нея чужди движими вещи – пари в размер на общо 17 542лв.,
както и портфейл и пендар на обща стойност 30лв. и е установила своя фактическа
власт, с намерение противозаконно да присвои сыците, включително и разпореждайки
се с част от тези вещи.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, с користна цел, с
пряко целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици. Л. е искала
непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си, което
безспорно се доказва преди всичко от свидетелските показания по делото,
описващи целенасочените й действия по отнемане на гореописаните движими вещи от
владението на свид. Д. и последващото напускане на местопрестъплението.
Подсъдимата е предвиждала, че в резултат на нейните действия от една страна ще прекъсне правото на владение върху всяка една вещ от
правоимащото лице, а от друга, че осъществява тези действия с цел да установи
свое владение върху тях.
С оглед на така установената
правна квалификация на извършеното от Г.Г.Л. престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, съобразявайки
се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и
превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното въздействие върху
останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на
подсъдимата Л. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто
размер да бъде определен, при условията на чл. 58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, тъй
като производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл.
ХХVІІ НПК. Освен
това като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства се явяват
оказаното съдействие при разследването, признанието на вината, тежко социално и
материално положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват високия
интензитет на престъпната дейност на подсъдимата – наличието на предходни
осъждания за престъпления против собствеността на различни граждани, извън
правната квалификация на настоящото деяние, високата стойност на причинените
вреди. Посоченото характеризира личността на дееца като такава с висока степен
на обществена опасност и трайни престъпни навици. Поради това и най-справедливо би било на Г.Г.Л. да се определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед императивната
норма на чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че производството по
делото е проведено по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така посоченото наказание
следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на Г.Г.Л. се
наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода”. Според
настоящия състав така определеното наказание в най-пълна мяра би постигнало
изискванията, както на специалната, така и на генералната превенции.
Съображенията на настоящия Съд за определянето на такова по размер наказание, е
от една страна демонстрираното от подсъдимата съжаление за стореното, а от друга
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и
дееца.
С оглед наличието на предходни
осъждания на подсъдимата, както и за поправянето и превъзпитанието й,
настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание една години
„лишаване от свобода” Е необходимо да бъде изтърпяно от същата РЕАЛНО. Макар
наказанието по вид и размер да съответства на изискванията на чл.66 от НК, от
една страна подсъдимата е осъждана, а от друга страна съдът намира, че не е
налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на
първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост -
личността на подсъдимия и извършеното престъпление и прогнозата за неговото
поправяне и превъзпитание, съдът преценява, че с условното осъждане тази цел не
може да бъде постигната. Обстоятелствата на извършено престъпление против
собствеността с причиняването на значителни имуществени вреди, сочат на
невъзможност за постигане на целите по чл. 36 от НК спрямо подс. Л. с
прилагане на условното осъждане. На тези обстоятелства не могат да бъдат
противопоставени данните за семейно и социално положение и на подсъдимия,
защото те не са от характер да обосноват извод за положително осъществяване на
поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В
допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с
приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не
игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното
наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване
или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната обществена оценка за
престъпното деяние и поради това са предназначени да въздействат
предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради
това, тежестта на извършеното престъпление и неговата морална укоримост не
могат да бъдат подминати при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието,
наложено на подс. Л., с оглед и на осъществяване на целите на генералната
превенция Поради това и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, така
наложеното на Г.Г.Л. наказание от една година „лишаване от свобода”, следва да бъде
ИЗТЪРПЯНО от същата при първоначален ОБЩ режим.
Видно от приложените по
делото писмени доказателства, подс. Л. е била задържана със Заповед по реда на
ЗМВР на 25.01.2019г., а в последствие спрямо нея е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. Поради това и на основание чл.59 ал.2 вр.
ал.1 от НПК от така наложеното на Г.Г.Л. наказание една година „лишаване от
свобода”, следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което е била задържана – от 25.01.2019г.
до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
От приложеното по делото
свидетелство за съдимост на Л. е видно, че спрямо нея са били постановени общо
тринадесет осъдителни съдебни акта, като с последният – Протоколно определение
на Софийски районен съд по НОХД 11333/2018г., влязло в законна сила на
09.07.2018г., й е наложено наказание в размер на една година „лишаване от
свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
Същевременно, деянието, за
което същата беше призната за виновна по настоящото дело е реализирано на 24.01.2019г.,
тоест в така определения по предходното осъждане изпитателен срок. Освен това
настоящото престъпление се явява умишлено такова, от общ характер и за него на
подсъдимата беше наложено наказание „лишаване от свобода“. Следователно по
отношение на подс. Г.Г.Л. са налице основанията на чл.68 ал.1 от НК и същата
следва да изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от горепосоченото наказание, наказанието
наложено й по НОХД 11333/2018г. по описа на СРС, в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57 ал.1 т.3
от ЗИНЗС така наложеното на Г.Г.Л. наказание следва да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ“ РЕЖИМ.
Иззетите и приложени по
делото веществени доказателства: банкноти: 4 бр. по 50 евро, 1 бр. 10 евро, 1
бр. 20 евро, 4 бр. по 100 евро, 50 бр. по 50 лв., 101 бр. по 100 лв. – на
съхранение в ОДМВР гр. Пловдив, следва ДА СЕ ВЪРНАТ на Т.И. Д.; 1 бр. шушлеково
зелено яке, 1 бр. черно велурено яке, 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси
С6“, 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕЙ идентификатор , 1 бр. мобилен
телефон бял на цвят с надпис „FREEMAN“ с 2 ИМЕЙ идентификатора – и , 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Дуое“
черен на цвят – следва ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимата Г.Г.Л.; един брой буркан на
съхранение в РУ на МВР гр.Стамболийски – ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
В хода на досъдебното
производство са били направени разноски в размер на общо 166 лева. С оглед
признаването на подсъдимата Г.Г.Л. за виновна по повдигнатото й обвинение и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК, същата следва да бъде ОСЪДЕНА, да заплати по
сметка на ОДМВР ПЛОВДИВ посочената сума.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред, желание за користно облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.