№ 457
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Г.а
П. Стоицев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно
наказателно дело № 20241100603290 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на глава XXI от НПК.
С определение постановено в открито съдебно заседание проведено на
13.05.2024г. по НЧД № 1721/2024г. по описа на СРС, НО, 14 състав, съдът е
определил едно общо най-тежко наказание на осъдения П. Д. Б. измежду
наложените му по НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС, и по НОХД №
2393/2023г. по описа на РС-Бургас, а именно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.
На основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко
наказание е увеличено с 9 месеца „лишаване от свобода“, като общото най-
тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ е определено в размер на
2 години и 3 месеца, при първоначален „строг“ режим“ на основание чл.
61,т.2 от ЗИНЗС.
Съдът е присъединил изцяло към определеното общо най- тежко
наказание и наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева наложено на Б. по
НОХД №17346/2023г.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето,
през което осъденият е бил задържан по делата в съвкупността и времето, през
което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по делата,
включени в съвкупността
Срещу постановеното определение, в частта, в която е приложен чл. 24
НК е депозирана въззивна жалба от адв. К. Г. , като се сочи, че определението
е несправедливо в тази част.
1
В откритото съдебно заседание проведено пред въззивния съд на
10.07.2024г. адв. Г. поддържа жалбата. Моли за ревизиране на определението
на СРС в тази част, като предлага увеличението по чл. 24 от НК да е в размер
от три месеца. Излага доводи, свързани с влошено здравословно състояние на
близките на осъдения и необходимост от полагане на грижи за тях. Добавя, че
Б. съжалява за извършеното и има примерно поведение в Затвора.
Осъденият моли да бъде уважена жалбата и поддържа становището на
защитника си.
Прокурорът предлага определението да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата
и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение
намира за установено следното:
Производството пред СРС е било образувано по предложение на СРП
по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК за определяне на едно общо най-тежко наказание
по отношение на осъдения П. Д. Б. измежду наказанията, наложени му по
НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС и по НОХД № 2393/2023г. по описа на
РС-Бургас.
В предложението е застъпено становище, че са налице предпоставките
за увеличаване по реда на чл. 24 от НК на общото наказание „ лишаване от
свобода“ с три месеца.
Първостепенният съд е направил правилния и законосъобразен правен
извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 от НК за
определяне на осъдения Б. едно общо най-тежко наказание за извършените от
него престъпления, за които е бил осъден по НОХД № 17346/2023г. по описа
на СРС и по НОХД № 2393/2023г. по описа на РС-Бургас.
Престъплението по чл. 281,ал.2,т.1 и т.5,вра.ал.1 от НК по НОХД №
17346/2023г. по описа на СРС е било извършено на 30.04.2023г. Съдебният акт
е влязъл в сила на 22.01.2024г., с него са били наложени наказания „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца и „глоба“ в размер на 5 000 лева.
Престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК по НОХД № 2393/2023г. по
описа на РС-Бургас, Б. е извършил на 16.06.2023г., съдебния акт е влязъл в
сила на 04.07.2023г., с него е било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца.
Следователно П. Д. Б. е извършил същите, преди да има влязъл в сила
съдебен акт за кое и да е от тях и е налице реална съвкупност. Най-тежко е
наказанието, наложено на .Б. по НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС
състав, а именно 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, което правилно
СРС е определил като общо най-тежко наказание. Съдът правилно е
присъединил изцяло към определеното общо най-тежко наказание и
наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева наложено на Б. по НОХД
№17346/2023г. по описа на СРС.
В съответствие с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59 ал.1 от НК
първостепенният съд правилно е приспаднал от така определеното общо
наказание времето, през което осъдения е изтърпявал наказания по
кумулираните съдебни актове и времето, през което осъденото лице е било
задържано.
2
Въззивният съд провери обстойно определението в частта, с която на
основание чл.24 от НК е било увеличено общото най- тежко наказание с девет
месеца и прецени, че и в тази част съдебния акт е в явно несъответствие с
нормата на чл. 24 от НК.
Разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в
случаите, в които наложените на осъдения наказания за престъпленията,
включени в съвкупността, са от еднакъв вид, да увеличи така определеното
общо, най-тежко наказание най-много с една втора, като така увеличеното
наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Приложението на този институт е бил предмет на задължително за
съдилищата тълкуване, дадено с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВС и
с Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. При преценката за
приложение на тази материалноправна норма, в съда трябва да е налице
убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от
законодателя цели на чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде приложена правната
норма на чл.24 от НК, като е изложил аргументите си. Въззивният състав
счита, че районният съд не е подценил данните за обществената опасност на
включените в съвкупността престъпления, респективно личната обществена
опасност на Б.. Видно от справката за съдимост, осъденото лице е
демонстрирало трайно престъпно поведение, насочено към извършване на
разнородни престъпления. Поради това наложеното общо най - тежко
наказание от 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода“ се явява неспособно
да постигне целите на специалната превенция по чл. 36 от НК и следва да
бъде увеличено, но не и с девет месеца, тъй като този размер не е съобразен
с лимитите по чл. 24 от НК – да не надминава сбора от отделните наказания.
В конкретния случай сборът от отделните наказания по цитираните по-
горе НОХ дела е 2 години, т.е. увеличението по чл. 24 от НК не следва да
превишава 2 години. СРС не е съобразил тази част от разпоредбата на чл. 24
от НК и е постановил общо най-тежко увеличено наказание „лишаване от
свобода“ от 2 години и 3 месеца и в тази част съдебния акт следва да бъде
изменен.
Въззивният съд прие, че увеличение на общото най-тежко наказание с 6
месеца се явява съответно на закона и на конкретно установените по делото
обстоятелства относно престъпната деятелност на осъдения, следователно
общото най-тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ следва да е в
размер на ДВЕ ГОДИНИ.
Изтъкнатите доводи от защитата, за конкретно предложеното увеличение
от три месеца, съдът намери за несъстоятелни, след като съобрази данните в
справката за съдимост и факта, че двете престъпления в съвкупността са
извършени няколко месеца след като Б. е бил освободен по изтърпяване от
Затвора – гр. Бургас.
Б. последно е изтърпявал общо наказание лишаване от свобода за срок
от 7 години и 6 месеца. Освободен по изтърпяване от Затвора – Бургас на
16.12.2022г., следователно е налице основанието по чл.57, ал.1,т.2,б. „б“ от
ЗИНЗС за изтърпяване на общото най- тежко наказание при първоначален
строг режим, какъвто е определен и от СРС, но не и с коректно посочено
3
правно основание, тъй като чл. 61 от ЗИНЗС е отменен от 2017г. / ДВ, бр. 13
от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г / и в тази част определението също следва да
бъде изменено, с посочване на актуалното правно основание.
По изложените съображения СГС намери, че атакуваното определение
следва да бъде изменено в горепосочените части.
Така мотивиран и на основание чл. 334,т.3 и чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение постановено в открито съдебно заседание
проведено на 13.05.2024г. по НЧД № 1721/2024г. по описа на СРС, НО, 14
състав, както следва:
НАМАЛЯВА на основание чл. 24 от НК увеличението на така
определеното общо най-тежко наказание от девет месеца на ШЕСТ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, като общото най-тежко увеличено
наказание „лишаване от свобода“ определя в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯ правното основание за определения първоначален СТРОГ
режим от чл. 61, т.2 ЗИНЗС на чл.57, ал.1,т.2,б. „б“ от ЗИНЗС.
Потвърждава определението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4