№ 1901
гр. Варна, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500886 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4696/20.01.2023г. от „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна тауърс-Е, чрез адв. Н. Б., срещу решение № 4060/19.12.2022г.,
постановено по гр. дело № 6884/2021г. на ВРС, ХVIII-ти състав, с коeто въззивникът е
осъден да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги Каран“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Червена вода, общ. Русе, обл. Русе,
сумата от 17167,86 лева /седемнадесет хиляди сто шестдесет и седем лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 28.12.2020г., в който период ответникът е
ползвал без правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № 187016 в
с. Червена вода, общ. Русе, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска – 29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата от 12128,71
лева /дванадесет хиляди сто двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 28.12.2020 г., в който период ответникът е ползвал без
правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № 187018 в с. Червена
вода, общ. Русе, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска –
29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.
Въззивникът намира обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно,
поради необоснованост, съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, и като несъответстващо на доказателствата по делото.
Оспорва правния извод на съда, че ищецът е придобил правото на собственост върху
процесните енергийни обекти, като основано на погрешна преценка на релевантните за
спора факти. Намира решението за постановено в нарушение на Закона за
електростопанството от 1948г., отм. през 1975г., съгласно който всички съоръжения за
производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността
(каквото съоръжение представляват процесните трафопостове), са били държавна
общонародна собственост и Държавата е можела да преотстъпи само експлоатацията, но не
и собствеността върху тези съоръжения на местните органи на държавната власт, на
1
държавните предприятия, или на обществени организации, като се позовава на
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК. Въззивникът
намира, че представените от ищеца нотариални актове за собственост на недвижим имот
№099, том XI, рег. №13103, дело №1620/2005 г., вписан в СП Русе с вх. рег. №17620, акт
№14, том 32; 2). Нотариален акт за собственост на недвижим имот №100, том XI, рег.
№13107, дело №1621/2005 г., вписан в СП Русе с вх. рег. №17658/15.12.2005 г., акт №44,
том 41, дело №12282/2005 г. и 3.) Нотариален акт за поправка на нотариален акт за
собственост на недвижим имот №021, том VI, рег. №7196, дело №613 от 18.12.2014г.,
вписан в СП-Русе с вх. рег. №17092/18.12.2014 г., акт №23 за нищожни, в частта им, в която
се прехвърля правото на собственост върху енергийни обекти, поради противоречие със
закона, а в евентуалност поради заобикалянето му.
Намира за неправилно и в противоречие със Закона за електростопанството от 1975г.,
отменен 1999г. приетото от първоинстанционният съд, че процесиите енергийни
съоръжения не са изключителна държавна собственост и не са налице ограничения за
придобиването им, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от същия закон. Позовава се на
действалата императивна законова разпоредба на чл.2, ал.1 от Закона за
електростопанството от 1975г., отм. 1999г.1 съгласно която електрическите централи за
производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, като единственото
изключение от горното правило е било регламентирано в чл.2, ал.2 от Закона, съгласно
която кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация
„Енергетика“ могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по
предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. По
делото не били ангажирани доказателства за наличието на задължителното разрешение на
Асоциация „Енергетика“, поради което ищецът не е могъл да придобие собствеността върху
процесиите трафопостове, като се позовава на съдебна практика. Освен това се позовава на
установеното по делото, че процесните съоражения са се използвали за нуждите не само на
ищеца, а и на други потребители, поради което същият не е могъл да стане собственик на
тези енергийни обекти.
За неправилен и необоснован намира и извода на първоинстанционния съд относно
евентуалното възражение на ответника, че в негова полза не е възникнало сервитутното
право по чл.60, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗЕЕЕ, обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., (отм.). Счита, че в
случая е неприложима хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Намира, че
електроразпределителното предприятие притежава законов сервитут, даващ му основание за
безвъзмездно ползване на имота, което ограничава правата на собственика на служещия
имот и не дължи еднократно обезщетение или периодични плащания. Сочи, че правният
режим на съществуващите към 16.07.1999г. енергийни обекти, собственост на държавата
или на кооперативни и други обществени организации, не е променен с приемането на
следващите закони, с които е уредена възможността на собственика да прехвърли
притежавания енергиен обект единствено на съответното енергийно предприятие и правото
и задължението на енергийното предприятие да го изкупи, като отново се позовава на
съдебната практика.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че след като процесните
трафопостове са заведени в инвентарната книга на ищцовото дружество с нулева балансова
стойност, то претендираното обезщетение за предоставен достъп следва да се изчисли, като
се съобрази пазарната стойност на тези активи. Счита, че обезщетението следва да се
изчисли по съответната формула в методиката, като се съобрази това балансово число, а не
пазарната стойност, освен това, нулевата балансова стойност означавало, че един актив е
изведен от употреба и не следва да формира приход.
Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърли предявения иск. Претендира заплащане на сторените разноски пред
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
2
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна посочва, че
въззивникът, отричайки правото му на собственост върху процесните трафопостове, е
игнорирал собственото си извънсъдебно признание на собствеността на ЗКПУ „Каран“,
инкорпорирано в писмо, с което ответното дружество е отправило до ЗКПУ „Каран“ покана
да изкупи двата трафопоста, като е предложило и изготвяне на актуална оценка от
независим лицензиран оценител във връзка с това изкупуване. Намира за преклудирано
възражението на въззивника за противоречие на съдебното решение със Закона за
електростопанството от 1948 година, тъй като се въвежда за първи път с въззивна жалба. Не
оспорва, че процесните трафопостове се ползват от други правни субекти, но това е станало
след като кооперацията е придобила собствеността върху двете съоражения. Счита, че в
конкретния случай не е било необходимо разрешение от Асоциация „Енергетика“, но дори и
да се приеме, че такъв административен акт е необходим и не е издаден, това също не е
пречка по силата на придобивната десетгодишна давност ЗКПУ „Каран" да стане
собственик на процесните трафопостове, тъй като те са били кооперативно имущество и
могат да бъдат придобивани и по давност, считано от 1994г. до сега. Сочи, че въззивиникът
ползва тези обекти без правно основание, за което дължи на ЗКПУ "Каран" обезщетение,
тъй като енергийното дружество неоснователно се е обогатило с разходите, които би
заплатило ако бе сключило договор по чл.117,ал.8 от Закона за енергетиката. По отноение
начина на изчисляване на обезщетението се позовава на т.3.3 от Методиката за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите
на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 4696/20.01.2023г. от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс-Е, чрез адв. Н. Б., срещу решение
№ 4060/19.12.2022г., постановено по гр. дело № 6884/2021г. на ВРС, ХVIII-ти състав, с
коeто въззивникът е осъден да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги
Каран“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Червена вода, общ. Русе,
обл. Русе, сумата от 17167,86 лева /седемнадесет хиляди сто шестдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 28.12.2020г., в който период
ответникът е ползвал без правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в
имот № 187016 в с. Червена вода, общ. Русе, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска – 29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата
от 12128,71 лева /дванадесет хиляди сто двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
3
ищеца, за периода от 10.11.2016г. до 28.12.2020 г., в който период ответникът е ползвал без
правно основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № 187018 в с. Червена
вода, общ. Русе, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска –
29.12.2020г. до окончателно плащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 886/2023г. на ВОС на 06.06.2023г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4