В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Кокудева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК. Постъпила е искова молба с вх. № 678/09.04.2010 г. от Н.Л.Д. от гр.З. срещу В.Н.П. от гр.З.Твърди, че на 03.05. 2007г. в гр. З. ответницата подписала собственоръчно запис на заповед, по силата на който поела задължение да му заплати безусловно сумата от 5090 лева при предявяване на този запис с падеж 09.03.2008 г. Твърди, че с този запис на заповед ответницата се е задължила да заплати и мораторна лихва след снабдяване с изпълнителен лист по този запис на заповед със същия падеж до окончателно изплащане на дължимото. Твърди, че благодарение на защитата на ищеца в качеството му на адвокат на съпруга на ответницата по други четири граждански дела, последните са били спечелени от тях. Твърди, че ответницата е поела некаузален ангажимент да му заплати тази сума, ведно с лихвите. На падежа не е извършено никакво плащане по този запис на заповед. Затова на 12.03.2008 г. се принудил да покани ответницатÓ с нотариална покана № * да му издължи сумата в тридневен срок. И тъй като сумата не е била заплатена от ответницата на 12.05.2008 г., депозирал заявление за издаване на изпълнителен лист по запис на заповед с вх. № 486.Във връзка с това заявление е образувано гр.д. №81/2008 г. по описа на районен съд гр.З. на 06.06.2008 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. След като е връчена на ответницата покана за доброволно изпълнение, последната е депозирала възражение срещу записа на заповед като с това възражение е спряно производството по изп.д. № 1/2009 г. по описа на съдебно-изпълнителна служба гр. З. Твърди, че има депозирана жалба с вх. №19/10.01.2009г. от ответницата срещу ищеца Н.Д. в районна прокуратура гр. З., за проверка за наличие на престъпление. Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата,че последната му дължи едностранно, лично, некаузално сумата 5090 лева, ведно с мораторна лихва от 06.06.2008 г. до окончателно изплащане на сумата по записа на заповед, подписан собственоръчно от В.Н.П., ведно с всички разноски по водене на делото и разноските по издаване на изпълнителният лист по заповедното производство. Депозиран е в законният срок отговор на исковата молба от В.Н.П., с която оспорва допустимостта на исковата молба. Счита, че иска е неоснователен, тъй като не съществува твърдяното от ищеца вземане. Ищецът не сочи по категоричен начин и не обосновава каузалните отношения между тях, станали причина за издаване на записа на заповед. Ищецът твърди за някакъв подтик от страна на ответницата да бъде заплатена адвокатската му работа по оборване на нотариален акт, отнел 4дка земеделска земя на * на ответницата . Счита, че не е ясно основанието за имущественото разместване.Записът на заповед и неговият абстрактен характер не следва да се абсолютизира, тъй като не може да има сделка лишена от основание. Прави възражение за нищожност на едностранната сделка, обективирана в записа на заповед от 03.05.2007 г. Тази сделка цели заобикаляне на закона, осъществена е в противоречие с добрите нрави и е лишена от основание. Твърди, че * и П.А.П. е собственик на придобити по наследство имоти * дка в м"Х." №*, по картата на възстановената собственост на землище гр.Ч.Поради тежкото си здравословно състояние/след прекаран инсулт и силна глухота/ * и П.П. бил подведен да дари 1/12 идеална част от горния имот на "Б.", макар прехвърлителят да не е имал такива намерения. Това станало причина, неговата * Н.Р. да предяви иск за прогласяване нищожността на нотариален акт за дарение №*,т.*,рег.№*,н.д. №*/* г. Поради това е образувано гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч. Във връзка с това дело * и П.П. упълномощил В.П. да го представлява като постигнали споразумение с *. Д. за цялостно възнаграждение на 27.03.2006 г. като сключила договор за правна помощ -серия См №*/* г. за правна помощ и съдействие. *.Д. е бил упълномощен да представлява * и П.П. по гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч. до приключването му във всички инстанции и да изготви и предяви от негово име друга искова молба за обявяване нищожността на нотариален акт за дарение №*/* г.Твърди, че *. Д. определил възнаграждение за цялата работа 1 200 лева, платими в срок до 20.10.2006 г., което е вписано в договора за правна помощ. На 20.06.2006 г. ответницата платила на адв. Д. за защитата по гр.д. №196/2005 г.по описа на районен съд гр.Ч. общо сума 1 700 лева, която значително надхвърля договореното възнаграждение. Твърди ,че отделно от тази сума многократно е плащала на *. Д. суми общо в размер на 90 лева -т.нар."командировъчни". Твърди, че на 20.06.2006 г. *. Д. издал разписка, че следва П.П.да му изплати още 500 лева. Фактически са му изплатени 1700 лева вместо договорените 1 200 лева. Твърди, че уговореното между клиент и адвокат възнаграждение се извършва в изискуемата от закона писмена форма договор за правна помощ, а не с абстрактна едностранна сделка-запис на заповед. С допълнителна писмена молба от 14.06.2010 г. ищецът Д. е конкретизирал, че в изготвеният запис на заповед, сумата 5090 лева не е заплащане на адвокатски хонорар,тъй като не е за явяване по делото, а ненаименован договор-обещание за почерпка или награда под условие след като бъде приключено делото, да се заплати сумата лично от ответницата, с посочен падеж 09.03.2008 г.Конкретизира, че записа на заповед е подписан от ответницата лично, а не в качеството и на пълномощник на съпруга си П.П. В съдебно заседание пред районен съд гр.З. ищецът Н.Д. се явява лично и поддържа исковата молба с направените уточнения. Представя подробна писмена защита. Претендира за разноските по водене на делото и разноските по издаване на изпълнителният лист във връзка със заповедното производство. Ответницата В.П. редовно и своевременно призована не се явява. Вместо нея процесуалният и представител *.Л. поддържа становище, че иска е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен Представя подробна писмена защита. Претендира за разноските по водене на делото, съобразно списък по реда на чл.80 ГПК. Съдът след като прецени изложеното в исковата молба, писменият отговор на ответницата ,след като обсъди направените искания и доводи на страните по делото, обсъди поотделно и съвкупно всички писмени и гласни доказателства по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното: ОТНОСНО допустимостта на исковете. По делото е приложено гр.д. №81/2008 г. по описа на районен съд гр.З.,което е образувано във връзка с депозирано заявление по реда на чл.417 т.9 ГПК от Н.Л.Д., с което моли на основание представен запис на заповед от 03.05.2007 г. гр. З., с падеж 09.03.2008г,. да бъде издаден изпълнителен лист и бъде осъдена В.Н.П., да му заплати сумата 5090 лева, ведно с мораторна лихва от датата на издаване на изпълнителният лист до окончателно изплащане на дължимата сума и разноските по делото.Заповед за изпълнение на парично задължение е издадена с № 129/06.06.2008 г. с която е осъдена В.Н.П. да заплати на Н.Л.Д. сумата 5090 лева и лихва от 06.06.2008 г. до изплащане на вземането и 502 лева разноски по делото. Вземането произтича от запис на заповед от 03.05.2007 г., с която В.Н.П. се е задължила безусловно и без протест да заплати на Н.Л.Д. сумата от 5090 лева с падеж 09.03.2008 г. На 10.06.2008 г. е издаден изпълнителен листи е образувано изп.д. №1/2009 г. по описа на СИС при районен съд гр.З. В това изпълнително дело е приложено на лист 8 възражение от 14.01.2009г. от В.Н.П., която установява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С определение №31/15.01.2009г. по ч.гр..д. №9/2009г. ЗРС е спрял на основание чл.420 във вр. с чл.417т.9 ГПК производството по изп.д. №1/2009 г. по описа на СИС при районен съд Г., тъй като в законоустановеният срок В.П. е депозирлала възражение. С разпореждане от 10.03.2010 г. по гр.д. №81/2008 г. ЗРС е указал на Н.Л.Д. да предяви иск по общия исков ред за установяване на вземането си срещу В.Н.П. за сумата от 5090 лева, ведно със законна лихва от 06.06.2008г. до изплащане на вземането и сумата от 502 лева разноски. Това разпореждане е получено от Н.Л.Д. на 15.03.2010 г. като в указаният едномесечен срок е депозирал искова молба на 09.04.2010 г. Следователно така предявените искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК с цена на иска 5090 лева и акцесорен иск за лихва за периода от 06.06.2008 г. до окончателно изплащане на сумата са процесуално допустими. По основателността на исковете: Няма спор, че е имало договор за правна защита и процесуално представителство №*/* г. , сключен между Н.Л.Д., в качеството му на * и В.Н.П. в качеството и на пълномощник на * и П.П. по гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч. с уговорено възнаграждение 1200 лева, което обхваща цялото производство до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции. Заверено копие от договора за правна помощ и пълномощно за В.П.са представени на лист19 и 20 от делото. Липсват каквито и да било доказателства по делото на какво основание е издаден приложеният Запис на заповед по ч.гр.д. №81/2008 г. по описа на районен съд гр. З. С протоколно определение от 09.12.2010 г. по гр.д. №89/2010 г. ЗРС е извършил констатация, че представеният оригинал на запис на заповед от 03.05.2007 г. в Г. с падеж 09.03.2008г. за сумата 5090 лева, издаден от В.Н.П. напълно съответствува на представеното нотариално заверено копие по ч.гр.д. №81/2008 г на ЗРС. По делото на лист 21 е представена разписка от 20.06.2006 г., от която е видно, че Н.Д. е получил сумата от 1700 лева от П.П.,представляваща хонорар за водене на гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч. - за всички инстанции. В разписката е вписано, че му се дължат още 500 лева за гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч.,59/2006 г. ЧРС. По делото е приложена прокурорска преписка №54/2009 г. на районен прокуратура гр.С., с която е прието за установено, че на 03.05.2007г., един ден преди разглеждане на гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч. от въззивната инстанция -пред окръжен съд гр.С., адв.Д. е поднесъл на В.П. за подпис запис на заповед за сумата 5090 лева. В.П. не желаела да подписва ценната книга, но *.Д. я е успокоил, че "няма нищо страшно" и тя се подписала. След 10 месеца В.П. получила нотариална покана от 12.03.2008г., с която е поканена в тридневен срок да изплати сумата. С резолюция от 19.01.2010 г. на районна прокуратура гр.С. е прекратена преписка №54/2009 г. по описа на районна прокуратура гр.С.,образувана по жалба на В.П., като потърси правата си по гражданскоправен ред, чрез обявяване недействителността на записа на заповед. В писменият отговор на исковата молба ответницата В.П. твърди, че *.Д. я е подвел и принудил да подпише процесния запис на заповед като условие *. Д. да се яви пред въззивната инстанция относно обжалваното гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч. В този смисъл са твърденията и в жалбата до прокуратурата. А това се установява и от показанията на разпитаният св. В.Д. На този свидетел ответницата П. обяснила "Д. ме накара да подпиша на три места, аз се опънах,отказах, но той каза,че няма да отиде на заседание. *обясни, че това са разноски по делото." Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата за хонорара се определя в сключеният договор за правна помощ и съдействие между адвоката и клиента и този хонорар трябва да бъде справедлив и обоснован. Сумата следва да е съобразена със стойността и характера на спорното материално правоВ нормата на чл.36,ал.4 от Закона за адвокатурата е предвидена възможност плащането на хонорара да се обвърже с изхода на делото,т.е. да бъде уговорено под отлагателно условие за изискуемостта.Съгласно чл.14 от Етичният кодекс на адвоката размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. Съгласно чл.40, ал.1 от закона за адвокатурата адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение Адвокатът съгласно ал.3 на чл.40 от ЗА е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативно наличие на три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение,по силата на което да е възникнало задължението за изпълнение, пълно или частично неизпълнение на дължимия резултат от страна на длъжника, реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В настоящото производство ищецът следваше да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответницата възраженията си срещу него.Т.е. ответницата следваше да докаже фактите ,които изключват унищожават или погасяват спорното право/В този смисъл е решение № 908/2004 г. на ВКС на РБ ТК ІІо/Предмет на иска е фактическата ,материална ,действителна дължимост на сумата по записа на заповед,за която е бил издаден и изпълнителен лист. Налице е запис на заповед,съдържащ задължителните реквизити на чл.535 ТЗ, поради което същият е действителен. В качеството си на едностранна абстрактна правна сделка записът на заповед е породил задължение за автора му да за´лати посочената сума в него.Но самото менителнично правоотношение не е поначало абстрактно .Поемането на парични задължения винаги става с определена цел, която обаче е свързана с други извънменителнични, каузални правоотношения.В конкретният случай след като исковата молба е била оставена без движение да посочи ишеца на какво основание ответницата се е задължила да заплати сумата по записа на заповед, ищецът е конкретизирал, че това е един вид обещание за почерпка, за надаряване, за добре свършена работа от страна на Н.Д. в качеството му на адвокат по гражданските дела на *на В.П., П.П..Именно този факт не бе установен по никакъв начин от доказателствата по делото. Макар и абстрактна сделка, записът на заповед винаги се издава заради конкретно възникнали задължения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на сумата ,определена в записа на заповед.Именно това е предмет на доказване в производството по предявеният установителен иск. Ищецът следваше да докаже кога и на какво основание се дължи вземането му към В.П. в размер на 5090 лева. Именно този факт ищецът по никакъв начин не го доказа. Поради това предявеният положителен установителен иск следва да бъде отхвърлен. Акцесорният иск за лихва за забава на плащането на сумата от 5090 лева следва съдбата на главният иск и също следва да бъде отхвърлен както и иска за разноски. На основание чл.78,ал.3 ГПК с оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден ищецът да заплати на В.Н.П. поисканите и направени разноски по водене на делото в размер на 1460/хиляда четиристотин и шестдесет/лева,представляващи адвокатски хонарар за *.Л. и 105 лева -разходи за заверка на на решения и протоколи по гр.д. №196/2005 г.по описа на районен съд гр.Ч. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Л.Д. с ЕГН-*,от гр.З., бул "Б." №*, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответницата В.Н.П. с ЕГН-* от гр. З., ул. "А." №*, че последната му дължи едностранно, лично, некаузално сумата 5090 лева, на основание обещание за почерпка или награда под условие от ответницата в нейно лично качество, след приключване на гр.д. №196/2005 г. по описа на районен съд гр.Ч., ведно с иск с мораторна лихва от 06.06.2008 г. до окончателно изплащане на сумата, по запис на заповед от 03.05.2007 г., подписан собственоръчно от нея, ведно с всички разноски по водене на делото, разноски по издаване на изпълнителният лист по заповедното производство, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Н.Л.Д. да заплати на В.Н.П. поисканите и направени разноските по водене на делото в размер на 1565 /хиляда петстотин шестдесет и пет/лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред окръжен съд гр.С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на решението на страните. СЪДИЯ:Р.К. |