Решение по дело №880/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 46
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Андроника Ризова Ръжданова
Дело: 20211230200880
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Петрич, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200880 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление 130/19.10.2021 г. на Директора на Регионална здравна
инспекция – Благоевград, с което на „Х. С.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева на основание чл. 209а, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ за нарушение на точка 6,
подточка11 от Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. за изменение и допълнение на Заповед № РД-01-
677 от 25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г. , Заповед № РД-01-20 от
15.01.2021 г. и Заповед № РД-01-98/14.02.2021 г.
В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса, чрез управителя Стамчев се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление,
като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
установяване и санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно
изложени в депозираната жалба. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Представя се писмена защита от юрк.
Я. Калпачка, с която се иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид изложеното в жалбата и съобрази разпоредбите на закона, намери за установено следното:
На 19.02.2021 г. полицейски служители при РУ Петрич получили сигнал за работещо заведение в
гр. Петрич, проверили сигнала и установили, че в кафе-сладкарница „М.“, находяща се в гр. П., на
ул. „В.“ № *, представляваща заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона
за туризма, стопанисвано от „Х. С.“ ЕООД се намират група от лица, празнуващи рожден ден. При
извършената проверка по повод спазване на извънредните противоепидемични мерки, въведени на
територията на страната със Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед РД-01-52 от 26.01.2021 г., е установено, че лицето В. Б. В. е
празнувала рожден ден и поканила останалите девет лица, нейни приятели. Освен тях в
1
заведението се намирал управителя, както и лице, което да помага за сервирането и отсервирането.
Жалбоподателят твърди, че заведението не е работило, но за конкретния ден е било отдадено под
наем на компанията, за да празнуват личния празник на В.. Храна и питиета били внесени отвън.
С оглед на констатираното нарушение, а именно допускане в заведението на лица, в нарушение на
действащи противоепидемични мерки, на жалбоподателя като юридическо лице, стопанисващо
обекта, е съставен АУАН № 125 от 05.05.2021 г. от В.Д. – главен инспектор в Дирекция ОЗ отдел
ДЗК в присъствието на Й.Я. и Ф.Я.. Нарушението е установено от Д.Б. и ЕМ. К. - служители на
МВР, като Д.Б. изготвил докладна записка за случая. АУАН бил съставен в присъствието на
нарушителя, който го подписал като посочил, че забраната касае провеждането на мероприятия
над 15 човека и получил препис от АУАН, също срещу подпис. В предвидения законов тридневен
срок не са постъпили допълнителни възражения срещу акта. На 19.10.2021 г., въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП, в което административнонаказващият орган описал идентична
като съдържание фактическа обстановка, като е посочил процесната Заповед на министъра на
здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични мерки, по чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето. Изложени са мотиви от страна на наказващия орган, че случаят не попада в приложното
поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ наложил административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв.
НП е връчено на въззивника на 21.10.2021 г., като жалбата била подадена лично в съда на
28.10.2021 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни. Като логични и
незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелите. Показанията
им са последователни, непротиворечиви и неоспорени от жалбоподателя. Безспорно се установява,
че на описаните в НП време и място е имало хора в посоченото заведение, въпреки наложените
противоепидемични мерки. Писмените материали, приложени към административнонаказателната
преписка съдът кредитира, тъй като са непротиворечиви и кореспондират с установената
фактическа обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата
е допустима - подадена е в срок и от надлежното лице, срещу подлежащ на обжалване акт.
Преценена по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на РЗИ, съгласно
правомощията му, отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице, съгласно чл. 209а, ал. 2 ЗЗ - Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от
държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на
общини.
Административнонаказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН, въз основа на който същото е издадено, съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН - относно описание на
нарушението.
Следва да се отбележи, че Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването
действително няма т. 11. С посочената заповед се изменя и допълва Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г. на МЗ, като съдържанието на заповедта е систематизирано само в 8 /осем/ точки
към пункт I. и няма т. 11. Действително, съгласно текста на т. 6 от заповедта, се изменят точки 10,
11 и 11а както е посочено, но тези точки – 10, 11 и 11а са точки от Заповед № РД-01677/25.11.2020
г., а не от Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. която е посочена в акта и НП.
Неточното посочване на заповедта не е особено съществен проблем тъй като вмененото нарушение
е описано словесно, т. е. дължимото от дружеството за изпълнение е посочено точно, ясно и
конкретно.
В акта е отразено достатъчно ясно и разбираемо описанието на нарушението, датата и мястото на
2
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление е дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено. В случая нарушението не е било установено и лично
възприето от самия актосъставител, а последният е съставил акта на базата на докладна записка,
съставена от Д.Б. – служителят на МВР, установил нарушението пряко. Тази докладна записка
съставлява официален свидетелстващ документ за отразените и стоящи извън нея факти с правно
значение и противно на поддържаните оплаквания от жалбоподателя пред РС, тя е годно
основание за съставяне на АУАН в хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, като в този случай дори не
е необходимо в акта да се вписват свидетели на установяване или извършване на нарушението.
Ето защо вписването в АУН на двама други свидетели-неочевидци не е нарушение в конкретния
случай, след като актът е съставен въз основа на официален документ, констатациите от който са
пренесени в АУАН. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за
извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в
това се изразява така наречената констативна функция на акта.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административнонаказателното
обвинение, а именно, че лицата, които са открити при проверката посещават заведение по смисъла
на чл. 124 от Закона за туризма, представляващо кафе-сладкарница, въпреки изричната забрана за
това, с което жалбоподателят не е изпълнил противоепидемичните мерки, отредени в т. 11 от
Заповед № РД01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, като в АУАН и НП е
цитирана и съответната заповед.
Нормата на чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ, посочена като нарушена в АУАН и НП, предвижда санкция за ЕТ
и ЮЛ, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен
ако деянието съставлява престъпление.
В случая, в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са посочени както акта на
министъра на здравеопазването, с който са въведени противоепидемичните мерки, така и самата
мярка, която въззивникът не е изпълнил . Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, при
възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република
България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19
и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-
19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание
извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от
АПК /в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд/. Всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, която
разпоредба изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без
обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не
предвижда обявяване на общия административен акт в Държавен вестник, а е уредено специално
производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 от АПК, когато
неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване
на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел
за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези
случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите
на министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на
живота и здравето на гражданите на територията на страната, като същите са оповестени чрез
средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на Министерство на
3
здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесните
заповеди са обявени в интернет, на страницата на Министерство на здравеопазването, поради което
съдът намира, че същата е породила правно действие. В т. 11 от посочената Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г. за първи път е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а
именно да се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Със Заповед № РД- 01-52 от 26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването посочената разпоредба е изменена, като променената т. 11 гласи следното: "До
28.02.2021 г. се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, като се допускат доставки или взимане на храна за дома и
офиса. Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на територията на
местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване,
при използване на 50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6. 00
и 22. 00 часа". В последната цитирана заповед е определен срок на действие на тази
противоепидемична мярка - от влизане в сила на заповедта от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. Към
момента на установяване на нарушението (19.02.2021 г.) процесните Заповеди № РД-01-
675/25.11.2020 г. и № РД-01-52 от 26.01.2021 г. са създавали задължения и непосредствено са
засягали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, поради което следва да се
приеме, че е налице осъществено от страна на жалбоподателя административно нарушение,
доколкото той действително е допуснал хора в заведението, чиято дейност не е била
преустановена, въпреки че същото попада в понятието за заведение за хранене и развлечение по
смисъла на Закона за туризма.
"Не се допуска организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер
(сватби, кръщенета, погребения и други) с присъствие на повече от 15 човека", както гласи
разпоредбата на т. 8 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. /която не е изменена или отменена/ е
неприложима в случая, защото същата касае събирания и тържества извън заведенията за хранене
и развлечение по смисъла на чл. 124 ЗТ. С „отдаването под наем“ на такова заведение за
провеждането на частно тържество, реално се заобикаля задължението на търговеца „да се
преустановят посещенията“ без значение дали заведението е работило като такова със сервиране
на храна и напитки или е ползвано единствено като място за събиране на празнуващите. Друго би
било ако празненството е в дома на рожденичката, където по това време е могла да организира
партито си с до 15 /а не повече/ души.
С оглед на изложено по-горе настоящият състав счита, че обжалваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Наложеното административно наказание е в минимален размер, отреден в нормата на чл. 209а, ал.
2 от ЗЗ, подари което съдът не може да определя различен от определения от АНО такъв.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита същото
за основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на РЗИ
Благоевград да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случаи на защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева.
Производството по делото не е с фактическата и правна сложност, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 130/19.10.2021 г. на Директора на Регионална
здравна инспекция – Благоевград, с което на „Х.С.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева на основание чл. 209а, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ за нарушение на точка 6,
подточка 11 от Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. за изменение и допълнение на Заповед № РД-01-
4
677 от 25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20
от 15.01.2021 г. /в сила от 01.02.2021 г./.
ОСЪЖДА „Х. С.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Регионална здравна инспекция - Благоевград ,
сумата в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до страните за неговото
изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. Благоевград, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5