Определение по дело №638/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 795
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20193000500638
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №795

гр. Варна,     18.12..2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

         като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 638/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена срещу определение № 476/14.11.19г., с което производството по гр.д. № 294/19г. на ОС-Разград е било прекратено като недопустимо. Счита се, че определението за прекратяване на делото е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, поради което се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Развити са аргументи, че цитираното от съда Решение № 323/18.01.18г. по гр.д. № 5291/16г. на ВКС, ІV г.о. не съставлява задължителна практика, обвързваща съдилищата. Освен това се сочи на съдебна практика на ВКС в противоположния на цитираното решение смисъл. Описани са фазите на производството по ЗПКОНПИ, както и са анализирани сроковете за извършване на проверка и производство в досъдебната му фаза, след което е направен извода, че разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от този закон визира единствено срок за извършване на проверката, а не и срок, в който следва да се развие производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Изведени са аргументи за направения извод от нормата на чл. 116, ал. 5 от закона, както и от това, че производството по закона до налагането на обезпечителни мерки се развива изцяло без участието на проверяваното лице и по никакъв начин не могат да бъдат засегнати неговите права и интереси. А етапът след налагането на обезпечителните мерки е обвързан с предвидения 3-месечен срок за предявяване на иска пред съда. Развити са съображения и приведени аргументи вкл. и от съдебната практика на ВКС относно това, че сроковете по действащия, а и по отменените закони за отнемане на незаконно придобито имущество, са инструктивни, а не преклузивни. Посочено е, че единственият срок по ЗПКОНПИ, който по волята на законодателя е пречка за възникването и упражняването на правото за отнемане на незаконно придобито имущество, е давностният срок по чл. 152, ал. 1. Счита се освен това, че по-късно взетото от Комисията решение за образуване на производство не може да повлияе неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице, доколкото не се променя предметния и времеви обхват на проверката, който е фиксиран още при нейното започване и ограничен от закона. Това е именно гаранцията за ненакърняване правата на проверяваното лице. Посочено е, че в настоящия случай Комисията е била уведомена по реда на чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ на 20.06.17г., а на 12.07.17г. е бил изготвен протокол за образуване на проверка срещу ответника. Комисията е взела решение за образуване на производство и внасяне на искане за обезпечение на бъдещ иск на 03.07.19г., т.е. в рамките на предвидения 1-годишен срок. Поради това се счита, че не съществуват процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск на държавата чрез процесуалния ѝ субституент.

В предвидения срок е депозирн отговор на частната жалба от насрещните страни С.Р.С. и М.Г.М. чрез общия им процесуален представител адв. Ем. Ф., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че определението е законосъобразно и се претендира да бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения за характера на срока по чл. 112, ал. 1 от приложимия ЗПКОНПИ като преклузивен. Споделя се извода на първоинстанционния съд, че решението за образуване на производството чрез предявяване на иск пред съда, е прието от Комисията едва на 02.10.19г., при условие, че едногодишният срок за това е изтекъл на 12.07.19г.

            Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на  подлежащо на обжалване определение, допустима е, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

            Предмет на прекратеното от окръжния съд производство е предявения от КПКОНПИ срещу С.Р.С. и М.Г.М. от гр. Разград, иск за отнемане в полза на държавата на имущество /парични суми/ на обща стойност 180 858.09 лева., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

            Според чл. 107, ал. 1 от ЗПКОНПИ, комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според ал. 2, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Проверката по чл. 107, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция /а не както е приел първоинстанционния съд – от датата на постъпване на уведомлението от прокуратурата/, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал. 1 от закона. Според чл. 112, ал. 1 и ал. 2, проверката по чл.107, ал. 2 продължава до една година, като Комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ приключва с решението на комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 113 от ЗПКОНПИ).

            Спорните по настоящото дело въпроси са дали срокът на проверката по чл. 107, ал. 2, вр. чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от действащия ЗПКОНПИ е спазен, дали същият е преклузивен и дали производството по ЗПКОНПИ като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исковото производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на Комисията по чл. 15, ал. 2 от отменения ЗОПДИППД е налице противоречива практика на ВКС, като към момента е налице образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.

            В случая, проверката на КПКОНПИ за установяване на значително несъответствие в имуществото на посочения ответник е започнала въз основа на Протокол за започване на проверка № ТД 04 ВА/УВ-9728/12.07.18г. /представен с молба от 17.12.19г. пред настоящия съд/ при хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 5 от ЗПКОНПИ на основание постъпилото на 04.07.18г. от РП-Разград уведомление, че С. Р. С. е привлечен като обвиняем по посочено досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С решение № 1333/03.07.19г. /представено с молбата от 17.12.19г. пред настоящия съд/ Комисията е взела решение да се образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответниците и да се внесе искане в ОС-Разград за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията. С решение № 2286/02.10.19г. КПКОНПИ е решила да се внесе искане в ОС-Разград за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците – л. 42-73 от първоинстанционното дело.

            Предвид установените по делото факти следва да се приеме, че от момента на образуване на проверката /12.07.18г./ и до вземането на решението от Комисията за образуване на производството за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника и за внасяне в съда на искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск /03.07.19г./ не е изтекъл предвидения в чл. 112, ал. 1 от ЗПКОНПИ срок за извършване проверката по чл. 107, ал. 2 от същия закон. Поради това следва да се приеме, че предвидения от закона срок за извършване на проверката е спазен,

            С оглед приетото по-горе, не се налага излагането на съображения относно характера на срока по чл. 112, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

            Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ОС-Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОТМЕНЯ определение № 476/14.11.19г., с което производството по гр.д. № 294/19г. на ОС-Разград е било прекратено като недопустимо, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: