Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 796 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени
искове за главница с правна
квалификация на главния иск - чл. 55, ал. 1, предл. 2
ЗЗД и на евентуално съединения иск – чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, както и кумулативно съединен
с тях акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „К.Р.” ООД, твърди, че през 2013 г. водил с ответника - „Р.Г.К.Т.” ООД, преговори за сключване на договор за доставка на оборудване, монтаж и изграждане и въвеждане в експлоатация на Wi Fi базова станция Go Beam 5100E. Преди да бъде сключен този договор, на 11.07.2013 г. ищецът заплатил на ответника авансово сума в размер на 56 744, 54 лв., която представлява част от покупната цена за оборудването и от възнаграждението за неговото монтиране и въвеждане в експлоатация, които е трябвало да бъдат уговорени с договора. До подписване на такъв договор обаче не се стигнало. Ответникът в нито един момент от началото на преговорите между страните до настоящия не е доставил на ищеца оборудването за изграждане и въвеждане в експлоатация на Wi Fi базова станция. С оглед на тези факти ищецът счита, че сумата от 56 774, 54 лв. се явява получена от ответника при неосъществено правно основание за това и подлежи на връщане. Ответникът не е изпълнил задължението си да върне тази сума, поради което е изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 02.05.2015 г. до 15.02.2017 г. възлиза на сумата от 10 359, 85 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 56 774, 54 лв., представляваща платена такава при неосъществено правно основание, както и сумата от 10 359, 85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.05.2015 г. до 15.02.2017 г.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главният иск за присъждане на сумата от 56 774, 54 лв. като получена при неосъществено правно основание, да осъди ответника да му я заплати поради отпадане на основанието, на което е дадена. Позовава се на това, че между страните по спора е сключен неформален договор за доставка на оборудване, монтаж и изграждане и въвеждане в експлоатация на Wi Fi базова станция Go Beam 5100E, който е развален поради неизпълнение от ответника на задължението да достави и въведе в експлоатация уговореното между страните оборудване. Заявява, че изявлението за разваляне е обективирано в исковата молба, като то е достигнало до неизправната страна в хода на настоящия процес, с връчването на преписа от исковата молба на ответника. Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът - „Р.Г.К.Т.” ООД, оспорва предявения иск. Твърди, че между страните е сключен неформален договора за доставка, монтаж и изграждане на оборудване за Wi Fi зона в Апартхотел „К.” и Апартхотел „С.и м.”, намиращи се в к.к. Слънчев бряг. Ответникът заявява, че е изпълнил задълженията си по този договор като е доставил необходимото оборудване и е изградил Wi Fi мрежата в двата хотела, което е станало през юли 2013 г., като така извършената работа е приета от представители на ищцовото дружество, което има качеството на възложител. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата
на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По главния иск с
правната квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице - ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД основанието, с оглед на което е направена престацията между страните, следва да не се е осъществило, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство по предявения главен иск.
Между страните по делото е безспорно, че ответникът е получил от ищеца парични средства в размер от 56 774, 54 лв., която сума е престирана в изпълнение на задължение, за което е издадена фактура № 1960/ 24.06.2013 г.
От съдържанието на тази фактура е видно, че с нея е удостоверено възникване в тежест на „К.Р.” ООД на задължение да заплати на „Р.Г.К.Т.” ООД цена за доставка на оборудване, представляващо 10 броя Wi Fi базова станция Go Beam 5100E, 1 брой Рутер Микротик CCR 1036-12G-4S, 10 броя Монтажна кутия и UPS, както и възнаграждение за извършване на работа по конфигуриране и монтаж на базови станции и по конфигуриране на HotSpot Server/NMS. Ето защо и доколкото процесните парични средства са заплатени съгласно издадената фактура, то трябва да се приеме, че те са престирани в изпълнение на задължение по сключен договор, който има характер както на договор за продажба на стоки, така и на договор за изработка. Наличието на това правно основание за получаване на сумата от 56 774, 54 лв. се твърди и от ответника в хода на настоящото производство. С оглед на това, съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото се доказва това правно основание да се е осъществило или не.
В производството няма представени доказателства, от които да се установява, че договорът за доставка и монтаж на оборудване за Wi Fi е сключен между страните по спора в писмена форма.
Липсата на писмен документ не влияе на действителността на сделката, доколкото както договорът за продажба, така и този за изработка са неформални по характер и писмената форма не е условие за тяхната действителност. Това означава, че сключването на тези сделки, чиито съществени задължения се сочи да се елементи от съдържанието на договора, който ответникът твърди, че е правното основание, на което са престирани процесните парични средства, може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Както беше посочено, от представените по делото доказателства се установява, че е издадена фактура № 1960/ 24.06.2013 г., в която е записано, че се съставя за доставка на оборудване за Wi Fi и за извършване на действия по неговото монтиране и пускане в експлоатация, като цената на оборудването и възнаграждението за така извършената работа е в размер на 56 744, 54 лв. с начислено ДДС. Тази фактура е издадена от ответното дружество „Р.Г.К.Т.” ООД, с което действие от него е изразена воля да поеме задължение да достави и монтира описаното в счетоводния документ оборудване срещу получаване на цена и възнаграждение за това в размера, посочен в него.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена и след проверка на счетоводни документи, съставени от ищцовото дружество, се доказва, че фактура № 1960/ 24.06.2013 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца „К.Р.” ООД за пълната стойност, за която е издадена. Осчетоводяването от ищеца на задължението, за което е издадена тази фактура, по своята същност представлява конклудентно действие, с което този правен субект, в качеството си на възложител е изразил съгласие да възложи на „Р.Г.К.Т.” ООД извършването на действия по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване за Wi Fi, описани в осчетоводената фактура стоки, както и да заплати на това дружество възнаграждение за това в размер на 56 744, 54 лв. Следователно в производството се доказа, че двете насрещни страни по сделката са изразили воля за постигане на съгласие относно сключване на договор за изработка със съдържание на задълженията, които възникват от него така, както са посочени в описания счетоводен документ. В тежест на възложителя „К.Р.” ООД по този договор е възникнало задължение да заплати на „Р.Г.К.Т.” ООД цена за доставеното оборудване и възнаграждение за неговото монтиране и въвеждане в експлоатация в общ размер на 56 744, 54 лв. Ето защо и престирането на тази парична сума от ищеца на ответника е станало в изпълнение на това договорно задължение, т.е. на съществуващо правно основание за това.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че ответникът „Р.Г.К.Т.” ООД е получил сумата от 56 744, 54 лв. на правно основание, а именно въз основа на възникнали между него и „К.Р.” ООД облигационни отношения по сключен договор, с който му е възложено да извърши работа по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване за Wi Fi. След като заплащането на процесната сума е станало въз основа на валидно правно основание, което е осъществено, тъй като се доказа, че договорът е сключен и е породил действие, то предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По евентуално предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главния иск следва да се заключи, че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск за приъждане на сумата от 56 744, 54 лв.
При съобразяване на посочените в исковата молба обстоятелства, се налага изводът, че правопораждащите факти, от които ищецът твърди, че е възникнало вземането му за получаване от ответника на сума в размер от 56 744, 54 лв., по предявения евентуален иск са следните: 1) наличие на сключен между страните по спора неформален договор, 2) възникване в полза на ищеца на правото да развали този договор поради неизпълнение в срока на задължението на ответника да достави и монтира поръчаното оборудване, 3) упражняване на това право от ищеца чрез отправяне на изявление за разваляне на договора до насрещната страна, 4) възникване в резултат на настъпилото разваляне на правото на ищеца да получи обратно всичко, което е престирал по разваления договор, което е платената от него цена за доставеното оборудване и платеното от него възнаграждение за извършване на възложената работа по монтиране на това оборудване. С оглед на това, съдът счита, че ищецът се позовава на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което следва да се произнесе по въпроса дали това, предвидено в закона право, което се основава на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, е възникнало в полза на „К.Р.” ООД.
Както беше посочено в мотивите по предявения главен иск, по делото е безспорно, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 56 774, 54 лв., като от събраните в производството доказателства се установява, че това е направено в изпълнение на задължението, което е възникнало за ищцовото дружество по силата на сключен между страните неформален договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване за Wi Fi, за което е издадена фактура № 1960/ 24.06.2013 г.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Ето защо в случая съдът трябва да се произнесе по това дали е настъпил факт, който води до отпадане на действието на сключения между страните договор с обратна сила, който факт в случая предвид твърденията, направени в исковата молба, е упражнено от изправната страна потестативно право да развали договора поради неизпълнението му от насрещната страна.
За да възникне правото на „К.Р.” ООД да развали сключения договор, следва да се установи на първо място, че е налице неизпълнение от ответника на задължението му да извърши уговорената по вид и количество работа, която в случая представлява доставка и монтаж на оборудване за Wi Fi. Този факт, който се твърди от ищеца е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че надлежно е изпълнил задължението, поето със сключения договор.
Съдът счита, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че ответникът „Р.Г.К.Т.” ООД е изпълнило задължението, което е възникнало в негова тежест на основание сключения с ищеца договор, което съгласно съдържанието на фактура № 1960/ 24.06.2013 г. се състои в това да достави на последния оборудване, представляващо 10 броя Wi Fi базова станция Go Beam 5100E, 1 брой Рутер Микротик CCR 1036-12G-4S, 10 броя Монтажна кутия и UPS, както и да извърши работа по конфигуриране и монтаж на базови станции и по конфигуриране на HotSpot Server/NMS. Фактът на осчетоводяване от „К.Р.” ООД на задължението му към ответника, за което е издадена фактура № 1960/ 24.06.2013 г., което се установи от заключението на изготвената ССЕ, по своята същност представлява конклудентно действие по признание на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена и на възнаграждението за извършената работа, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че ответникът е доставил уговорения вид и количество стоки и е изпълнил възложените му дейности по монтаж и въвеждане в експлоатация на това оборудване, тъй като единствено при настъпване на тези факти възниква задължението за насрещната страна по сделката да заплати уговорените цена и възнаграждение /цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Освен горното, трябва да се посочи, че от заключението на изготвената ССЕ се установява, че през 2013 г. ищцовото дружество е осчетоводило получаването в собственост на 10 броя базови станции, като при извършване на счетоводната операция по заприходяване на тези движими вещи е отразено, че тя се извършва на основание две издадени от ответника фактури, едната от които е фактура № 1960/ 24.06.2013 г., която обективира волята на страните по спора за сключване на процесния договор със съдържание на насрещните престации на страните такова, каквото е посочено в този счетоводен документ. Действието по осчетоводяване на тези движими вещи от „К.Р.” ООД представлява признание и конкретно на факта, че това дружество е получило от ответника базовите станции, които последният се е задължил да достави със сключения договор и следователно признание на това, че той е изълнил тази част от своето задължение.
Това, че ответникът „Р.Г.К.Т.” ООД е изпълнил задължението да достави, монтира и въведе в експлоатация оборудване за безжичен интернет, което е възникнало в негова тежест по силата на сключения с ищеца договор, се установява и от показанията на разпитания в производството свидетел Д.Д.. Съдът не кредитира показанията на другия рапитан свидетел Х.Т., който видно от вписванията в търговския регистър е законен представител на ответното дружество, поради което и не може да участва в производството в качеството на свидетел, като изложените от него факти, доколкото са изгодни за юридическото лице, което той представлява по силата на закона, изобщо не могат да имат доказателствено значение в процеса. Свидетелят Д.има непосредствени впечатления за това от кое лице са извършвани действията по изграждане на безжична мрежа за безжичен достъп до интернет в комплекс „К.”, намиращ се в к.к. „Слънчев бряг”, като неговите показания са логични, последователни и еднопосочни, поради което съдът кредитира изцяло. От тях съдът приема за установено, че от служители на „Р.Г.К.Т.” ООД са извършени действията по доставка на оборудване и изграждане на безжична мрежа за достъп до интернет. Свидетелят заявява в разпита си пред съда, че тези дейности са извършвани в комплекс на „К.”, което име е част от наименованието на дружеството-ищец, поради което следва да се заключи, че извършената работа, за която това лице свидетелства, е била изпълнена по възлагане именно от ищеца „К.Р.” ООД и в притежаван или най-малкото в използван от него обект.
Изводът за това, че ответникът е изпълнил задължението си да достави оборудване за изграждане на безжична интернет мрежа и да я изгради по възлагане от ищеца, не се опровергава и от изводите на вещото лице, изготвило допуснатата в производството съдебно-техническа експертиза, доколкото то е дало заключение по поставените задачи като е изследвало мрежата за безжичен интернет, която е изградена в обекти на ищеца, намиращи се в к.к. „Слънчев бряг”, към настоящия момент, а не към момента, в който от другите събрани в производството доказатества се установява, че процесният договор е изпълнен, което е през 2013 г. Предвид дългия период от времето между момента, в който ответникът „Р.Г.К.Т.” ООД е изградил мрежа за безжичен достъп до интернет по възлагане от ищеца, и този, в който вещото лице е извършило проверка на място за това какви устройства и къде са монтирани, който е от около 5 години, през който може да е извършена и подмяна на предходно изградена мрежа, то съдът счита, че от изготвената експертиза не се установяват факти, от които да може да се направи извод дали процесния договор е изпълнен или не.
С оглед изложеното, трябва да се обобщи, че по делото се доказа, че ответникът е изпълнил още през 2013 г. задълженията, които са възникнали в негова тежест по сключения с ищеца договор, който е със съдържание такова, каквото е посочено във фактура № 1960/ 24.06.2013 г., издадена от ответника и осчетоводена от ищеца. Това означава, че за последния не е възникнало потестативното право едностранно да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД и следователно не е възникнало правото да получи обратно това, което е престирал в изпълнение на тази сделка. Следователно предявеният като евентуален иск за главница с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съдът следва да отхвърли и иска за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който с оглед на акцесорния си характер и поради неоснователността на исковете за главница /както на главния, така и на евентуално предявения/, също се явява неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 9 907 лв., от които сумата от 1 300 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица, сумата от 6 192 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което не е прекомерно, сумата от 2 415 лв. – разноски, направени за защита в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск за заплатена държавна такса за частна жалба и за платено адвокатско възнаграждение, които се разпределят съобразно крайния изход на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.р.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 2, срещу „Р.Г.К.Т.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 56 744, 54 лв. /петдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща такава платена на 11.07.2013 г., от „К.р.” ООД на „Р.Г.К.Т.” ООД, с оглед неосъществено основание – договор за доставка на оборудване, монтаж, изграждане и въвеждане в експлоатация на Wi Fi базова станция Go Beam 5100E, която сума подлежи на връщане; евентуално съединен с иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 56 744, 54 лв. /петдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща такава платена на 11.07.2013 г., от „К.р.” ООД на „Р.Г.К.Т.” ООД, на отпаднало правно основание – развален поради неизпълнение договор за доставка на оборудване, монтаж, изграждане и въвеждане в експлоатация на Wi Fi базова станция Go Beam 5100E, която сума подлежи на връщане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 10 359, 85 лв. /десет хиляди триста петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 56 744, 54 лв., начислено за периода от 02.05.2015 г. до 15.02.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.р.” ООД ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Г.К.Т.” ООД сума в размер на 9 907 лв. /девет хиляди деветстотин и седем лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: