Решение по дело №55/2022 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 42
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова Христова
Дело: 20224150200055
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Свищов, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова
Административно наказателно дело № 20224150200055 по описа за 2022
година
Жалбоподателят обжалва Наказателно постановление № 20-0352-
000950/20.01.2021 г. на Началник РУП към ОДМВР В. Търново, РУ Свищов,
с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от
ЗДвП му е наложено наказание – глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
наказание - глоба в размер на 70,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца, за това че на 28.05.2020 г. около 17:20 часа в община
Свищов на път първи клас № ГП1-3, като водач на лек автомобил – „Ауди КУ
7“ с рег. № ******, при км. 25+925 преди кръстовището с ПЪТ III-405 в
посока от гр. Плевен към гр. Бяла, управлява собствения си лек автомобил
„Ауди Ку 7“ с рег. № ******, като предприема изпреварване на 3 /три/
автомобила в зоната на действие на пътен знак В24. Водачът не спира при
подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп палка по образец и
продължава движението си. Възраженията му, изложени в жалбата са
относно допуснати нарушения на административно – производствените
правила и на материалния закон. Излага, че в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП
не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради
което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП,
която задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за
1
спиране със стоп – палка, при който за водача на ППС да е оформено
убеждението, че този своевременно подаден сигнал за спиране е
предназначен за него, след което следва задължението да спре най –вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. В конкретната
ситуация, счита, че ако е имало опит за подаване на сигнал за спиране от
служителите на МВР, за него е било невъзможно да го види и той не е бил
съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Прилага декларация на
пасажера, пътувал с него. Навежда, че посоченото в т. 1 нарушение от НП „не
съобразява поведението си с пътен знак В24, В25“ е невярно, тъй като на
посоченото място няма поставен знак В 25. Оспорва описаното в АУАН, че е
иззет като доказателство контролния му талон. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Началника на РУ Свищов – редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка: С Наказателно постановление № 20-0352-
000950/20.01.2021 г. на Началник РУП към ОДМВР В.Търново, РУ Свищов,
издадено въз основа на АУАН № 75/21 г. от 16.10.2020 г. /бл. № серия АА, №
059472/ на жалбоподателя М. Д. Д. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер
на 30,00 лв., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП е наложено наказание глоба - 70,00 лв. и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 2 месец, за това че на на 28.05.2020 г. около 17:20
часа в община Свищов на път първи клас № ГП1-3 като водач на лек
автомобил – „Ауди КУ7“ с рег. № ******, при км. 25+925 преди
кръстовището с ПЪТ III-405 в посока от гр. Плевен към гр. Бяла управлява
собствения си лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № ******, като предприема
изпреварване на 3 /три/ автомобила в зоната на действие на пътен знак В24.
Водачът не спира при подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп
палка по образец и продължава движението си.
По делото е разпитан актосъставителят М.Г., според показанията на
2
когото на посочената в акта дата 16.10.2020 г., той и колегата му св. М.К.
били наряд на главен път Бяла – Плевен – София. В посочения в акта час се
намирали на мястото за контрол – КПП Горна Студена, когато забелязали в
посока от гр. Плевен към гр. Бяла лек автомобил Ауди да предприема
изпреварване на няколко товарни автомобила, където това било забранено с
пътна маркировка и със знак В 24, а също така кръстовището е сигнализирано
със знак за участък с висока концентрация на ПТП. М.Г. подал сигнал със
стоп палка за спиране на автомобила, който се движел доста бързо,
жалбоподателят възприел него и сигнала, но продължил движението си по
посока гр. Бяла без да спре. След като бил установен водачът, същият
декларирал, че той управлявал автомобила. След покана за съставяне на
АУАН в РУ Свищов, жалбоподателят не се е явил. М.Г. съставил АУАН на
16.10.2020 г., свидетели по който били М.К. и И.П.. Актосъставителят Г.
заявява, че времето било облачно, но имал ясна видимост към автомобила и е
възприел маневрата, която водачът извършил, тъй като бил извън автомобила.
Сигурен е, че жалбоподателят ги е видял, но е продължил движението си.
Заявява, че патрулният автомобил бил спрян пред КПП на Горна Студена,
където има уширена площадка, която е извън пътното платно.
Актосъставителят твърди, че в момента на изпреварването на тировете,
водачът е имал пряка видимост към полицейската кола, защото те не я
закривали, с оглед лентата му на движение и посоката. В същия смисъл са
показанията на свидетеля М.К. -очевидец на констатиране на нарушението.
На пътното платна имало три ленти за движение: първата е за гр. Бяла,
втората лента е за завиване на ляво към с. Горна Студена и трета – за завиване
към с. Карайсен.
На 16.10.2020 г. в сградата на полицията бил съставен АУАН № 75/21 г.
от 16.10.2020 г. /бл. № серия АА, № 059472/. Като нарушение в АУАН е
вписано, че на 28.05.2020 г. около 17:20 часа в на път първи I-3, при км.
25+925 преди кръстовището с ПЪТ III-405 в посока гр. Плевен към гр. Бяла
управлява собствения си лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № ******, като
предприема изпреварване на 3 /три/ автомобила в зоната на действие на пътен
знак В24. Водачът не спира при подаден сигнал за спиране от контролен
орган със стоп палка по образец и продължава движението си.
Впоследствие на 20.01.2021 г. е съставено процесното наказателно
постановление, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка.
3
При установената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното: жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице, в установения
от закона 14-дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. Това се потвърждава и от
показанията на свид. И.П., който заявява в съдебно заседание, че след като
установил самоличността на водача, изпратил декларация по чл. 188 от ЗДвП
и покана. След като се върнала попълнената декларация, от която било видно,
че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата, на същия е
съставен АУАН, който е надлежно връчен, като жалбоподателят е вписал, че
има възражения, които ще представи подробно в тридневен срок. В 7 –
дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, на 21.10.2020 г., жалбоподателят
представил пред наказващия орган писмени възражения. На 20.01.2021 е
съставено и процесното НП.
Съдът счита, че съставените АУАН и НП притежават необходимото
съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушенията са описани
достатъчно ясно и конкретизирано и са подведени под правилния законов
текст. В тази връзка възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
По отношение нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП жалбоподателят
излага, че в НП е посочено, че не е съобразил поведението си с пътен знак В
24, В 25, но според него пътен знак В 25 на посоченото място не бил
поставен, което представлявало фактологическа грешка. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От
констатациите на свидетелите очевидци на нарушението Г. и К.,
възпроизведени в акта за установяване на административно нарушение и НП
се установява, че водачът е предприел маневра изпреварване на няколко
товарни автомобила, където това е забранено с пътна маркировка, със знак В
24, а и кръстовището е сигнализирано със знак за участък с висока
концентрация на ПТП. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият
орган правилно е квалифицирал деянието като административно нарушение
4
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, макар и да е вписал, че поведението на водача не е
съобразено, освен с пътен знак В24 и с пътен знак В25. Пътен знак В24-
въвежда обща забрана за всички МПС- "Забранено е изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди", докато пътен знак В25 касае товарни автомобили с определена
маса- "Забранено е на товарни автомобили с допустима максимална маса над
3,5 тона да изпреварват моторни превозни средства, с изключение на
мотоциклети без кош и мотопеди". Определено знак В25 не се отнася за
автомобила , управляван от жалбоподателя , но това по никакъв начин не
променя квалификацията на нарушението и не е нарушило правото на защита
на жалбоподателя. В обстоятелствената част е посочено, че изпреварването е
предприето в зоната на действие на знак В24. Липсват конкретни
доказателства дали в участъка има поставен знак В25,който както се посочи
не се отнася за нарушителя Д., но е установено , че водачът е нарушил пътен
знак В24 и пътната маркировка. Това нарушение не се оспорва и от страна на
самия жалбоподател, който в жалбата изрично заявява, че не оспорва
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
По отношение нарушението по чл. 103, ал. 1 от ЗДвП съдът намира, че
достатъчно ясно е описано, а именно, че при подаден сигнал за спиране от
контролен орган със стоп палка по образец, не спира плавно на посоченото
място, или в най-дясната част на платното за движение и продължава
движението си. Възраженията на жалбоподателят, че не е възприел подадения
сигнал за спиране, тъй като на пътното платно имало няколко автомобила,
движещи се в една посока, че била влошена видимостта поради обилния
дъжд, облаци кал и вода, които се вдигали от камионите, както и че позицията
на патрулния автомобил възпрепятствало видимостта към него, съдът намира
за несъстоятелни. От показанията на свидетелите става ясно, че сигналът е
подаден съобразно правомощията и задълженията на контролните органи по
чл. 170 ал. 3 от ЗДвП, възприет е ясно от жалбоподателя, който не спрял, а
продължил движението си. В хода на съдебното следствие се установи, че
нарушението е извършено през светлата част на деня, времето било облачно,
но ясно, контролните органи имали видимост към автомобила на водача,
което опровергава твърдението на жалбоподателя, че видимостта била
влошена. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в
АУАН и в НП като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен
5
при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Патрулният
автомобил бил спрян пред КПП на Горна Студена, на уширената площадка,
която извън пътното платно по посока гр. Плевен, като свид. М.Г. бил извън
автомобила, за да може да наблюдава движението по пътното платно и да
реагира. Същия е подал ясен и своевременен сигнал за спиране със стоп палка
при движението на водача М.Д. в посока от гр. Плевен към гр. Бяла, който
обаче продължил движението си. В подкрепа на изложеното са показанията
на свидетеля М.К., който е пряк очевидец на поведението на жалбоподателя
по време на извършване на нарушението. И двамата свидетели в съдебно
заседание заявяват, че са били до патрулния автомобил, паркиран в дясно по
посока на движение на жалбоподателя. Имало е нормална видимост, което не
е възпрепятствало водача да възприеме подадения сигнал за спиране.
Показанията на свидетелите М.Г. и М.К. са логически последователни,
обективни и най-вече безпристрастни, поради което за съда не съществува
причина да не ги кредитира.
Относно декларацията, представена към жалбата от пасажера, пътувал
с жалбоподателят, съдът намира, че същата няма стойност. В нея са изложени
твърдения на спътника на жалбоподателя, който не е разпитан в хода на
съдебното следствие в качеството му на свидетел и не е посочен и поискан
като такъв от жалбоподателя. На автора на декларацията не може да бъде
вменена и отговорността по чл. 290 от НК за изложените в нея обстоятелства.
Предвид гореизложеното съдът приема, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила. Правилно е приложен материалния закон при
подвеждане на нарушенията към уреждащата състава им правна норма. И в
АУАН, и в наказателното постановление в описателната им части се
съдържат основните елементи на нарушенията по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 103
от ЗДвП. Посочен е субектът, датата, часът и мястото на извършване на
нарушенията.
По делото са налице категорични доказателства за извършени от
страна на М. Д. Д. административни нарушения, описани в НП.
Наложеното наказание по чл. 183 ал. 3, т. 6 от ЗДвП санкцията е в
абсолютен размер - 30,00лева. Наложеното наказание по чл. 175, ал. 3, т. 6 от
6
ЗДвП е над минималния размер на предвиденото в съответната санкционна
норма, като съдът намира че има основание същия да бъде намален до
минималния размер - глоба - 50,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. В случая не са настъпили вреди,а освен това през
последните 5 години водача Д. /видно от справка за водач/ има само 3
нарушения. Административно наказание в минимален размер би допринесло
за дисциплинирането му при управление на МПС. Поради това НП следва да
се измени в частта относно наказанието за нарушение по чл. 103 от ЗДвП .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0352-
000950/20.01.2021 г. на Началник РУП към ОДМВР В. Търново, РУ Свищов,
с което на М. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес ************* за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено
наказание – глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба - 70,00 лв. и
е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за това че на
28.05.2020 г. около 17:20 часа в община Свищов на път първи клас № ГП1-3 -
като водач на лек автомобил – АУДИ КУ 7 с рег. № ******, при км. 25+925
преди кръстовището с ПЪТ III-405 в посока гр. Плевен към гр. Бяла
управлява собствения си лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № ******, като
предприема изпреварване на 3 /три/ автомобила в зоната на действие на пътен
знак В24. Водачът не спира при подаден сигнал за спиране от контролен
орган със стоп палка по образец и продължава движението си, като като
намалява , наложеното на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказание на
глоба - 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, в
останалата част ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Велико Търново в 14 дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7