РЕШЕНИЕ
№ 1443
гр. Велико Търново, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101389 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника
по чл.414 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от
ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцовото дружество в качеството
кредитор и ответниците С.С. И и СТ. М. АНГ. в качеството солидарни длъжници е сключен
договор за потребителски кредит №*****., с посочени в исковата молба параметри на
договора, като сумата на отпуснатия кредит е 3000 лв. Сочи се, че в изпълнение на
договорните задължения ищцовото дружество по искане на кредитополучателя С.С. И, с
част от отпуснатия кредит било рефинансирано друго нейно задължение към „П К Б” ЕООД
в размер на **** лв. и кредиторът превел на 04.02.2020 г. по посочена от кредитополучателя
банкова сметка парична сума в размер на 1586,18 лв. Сочи се, че договорът бил сключен за
срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 208,21 лв. и падежна
дата 20-то число на месеца. Ищецът излага твърдения, че ответниците дължат съгласно чл. 4
от ОУ договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в
погасителния план, което се претендира в размер на 1145,42 лв., за период от 20.02.2020 г.
до датата на предсрочната изискуемост -03.03.2021 г. Ищецът твърди, че поради
неизпълнение на задължението на длъжниците за заплащане на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на длъжниците било изпратено
1
уведомление, получено лично от длъжника С.С. И. Сочи се, че при сключване на договора е
закупена от длъжника пакет услуги „Фаст” и „Флекси”, за които е уговорено
възнаграждение, както следва: за услугата „Фаст” - сума в размер на 900 лв. и за услугата
„Флекси” - сума в размер на 1440 лв., като се излагат твърдения, че по закупените услуги не
е направено плащане от страна на длъжника по договора. Ищецът заявява, че за периода от
изпадане на длъжниците в забава 21.02.2020 г. до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 03.03.2021 г. длъжниците са изпаднали в забава и дължат лихва за забава, която
е в размер на 289,59 лв. и законната лихва в размер на 36,01 лв., дължима от 03.03.2021 г. до
23.03.2021 г. Излагат се твърдения, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано частно
гражданско дело ****, по което срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, срещу която е депозирано възражение от длъжниците. Ищецът отправя искане
съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца солидарно
сумата 3000 лв., представляваща главница, лихва за забава в размер на 289,59 лв., законната
лихва в размер на 36,01 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Ищецът претендира и осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата 1145,42 лв. - договорно
възнаграждение, сумата 900 лв. за възнаграждение за закупена услуга „Фаст” и сумата 1440
лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси”. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
С.С. И, която не оспорва остатъка от заема, но по отношение на другите претендирани
вземания излага становище да се докаже, че ги е взела от банката. Ответникът СТ. М. АНГ.
не е представил отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 03.02.2020г. между ищцовото дружество в качеството кредитор от една страна и
от друга- ответникът С.С. И в качеството кредитополучател и СТ. М. АНГ. в качеството
солидарен длъжник е сключен договор за потребителски кредит с № **** за сумата от 3000
лева, със срок на погасяване на кредита 36 месеца, размер на погасителната вноска 208,21
лв., с падеж на всяка вноска-двадесето число от месеца. Договорът е сключен при ГПР
49,21%, ГЛП 41,00% ,лихвен процент на ден 0,11%. Между страните е подписано
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги-„Фаст” и „Флекси”, с предмет
приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж. В договора за кредит е посочено
възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги, което е в размер на 900 лева за
услугата „Фаст” и 1440 лв. за услугата „Флекси”.
По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит и
сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, видно от който
общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги възлиза на 7494,29 лв.,
2
при месечна вноска от 208,21 лв., с падеж 20-то число на месеца за всяка от 36-те вноски и
падеж на последната вноска -20.01.2023г.
Видно от представеното по делото преводно нареждане, на 04.02.2020г. по банкова
сметка с титуляр ответника С И е извършен банков превод от страна на ищеца на сумата
1586,18лв., а с остатъка до 3000лв. е рефинансирано друго задължение на ответника С И.
По делото е представено извлечение по сметка към договора за потребителски
кредит, видно от което не са направени плащания по погасяване на кредита към 10.05.2021г.
Приложено е уведомително писмо от 04.03.2021 г. с изявление на кредитора до
ответника за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по
него и обявяването му за предсрочно изискуем, считано от 03.03.2021.
На 24.03.2021г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответниците С.С.
И и СТ. М. АНГ.. Въз основа на заявлението на “П К Б” ЕООД, гр.С е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.03.2021г. по ч.г.гр.д.**** против
длъжниците С.С. И и СТ. М. АНГ. за заплащане солидарно на сумата от 3000.00 лева (три
хиляди лв.) – главница по договор за потребителски кредит № ****сумата от 289.59 лева
(двеста осемдесет и девет лева и петдесет и девет ст.) – лихва за забава от 21.02.2020 г., дата
на изпадане на длъжника в забава до 03.03.20201 г. (датата на предсрочна изискуемост),
като за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПП, сумата от 36.01 лева (тридесет и шест лева и една ст.) –
законна лихва дължима от 03.03.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.03.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 66.51 лева (шестдесет и шест лева и петдесет и една ст.) –
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. (петдесет лева) лева –
юрисконсултско възнаграждение, като подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, е отхвърлено относно вземането за сумата от 1145.42 лева
(хиляда сто четиридесет и пет лева и четиридесет и две ст.) – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 20.02.2020 г. до 03.03.2021г., сумата от 900.00 лева
(деветстотин лв.) – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“,
сумата от 1440.00 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лв.) – неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“, сумата от 10.00 лева (десет лв.) – неплатени такси по Тарифа
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 06.03.2020 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците и същите са депозирали срещу
заповедта за изпълнение възражения по чл.414 от ГПК, като след дадени на заявителя от
съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове и
осъдителни искове за отхвърлените със заповедта за изпълнение вземания.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
3
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу която длъжниците са подали възражения.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен
договор за потребителски кредит.
Безспорно по делото се установи, че между "П К Б”АД и ответниците е налице
твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който
посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника С И потребителски
кредит в размер на 3000 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с
договорна лихва, на 36 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 20.02.2020г.,
последната е с падеж 20.01.2023г. Видно от договора за кредит, ответникът С.М. е
солидарен длъжник, поел да отговаря за задълженията по договора наред с
кредитополучателя С И.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че
кредитополучателят С И е получила сумата 1586,18лв. по отпуснатия кредит. Не е спорно,
че с остатъка до пълния размер на отпуснатия кредит от 3000лв. е рефинансирано друго
задължение на ответника С И към ищцовото дружество в размер на 1413,82лв.
След като ищецът е изпълнил своето задължение да предостави уговорения между
страните кредит, което обстоятелство не е спорно по делото, за кредитополучателя е
възникнало задължение за връщане на кредита в уговорения срок, на месечни погасителни
вноски, като за солидарният длъжник е възникнала същата отговорност наред с главния
длъжник по договора. Наред с отпуснатият кредит ответниците са поели задължение за
заплащане на договорно възнаграждение.
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на кредита, респ. за
заплащане на вноски по кредита. В отговора на исковата молба ответникът И не оспорва
получаването на сумата по кредита и не навежда възражения, че е погасила кредита, а
напротив не оспорва това вземане на ищеца, а останалите претендирани суми.
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост, съдът следва да прецени дали са налице обективните предпоставки за
обвяването на същата, уговорени в договора, а именно просрочено плащане на една месечна
вноска с повече от 30 дни. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ с банковия
договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
4
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка
по смисъла на чл.2 от ЗКИ, но представлява финансова институция, регистрирана с основна
дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Разпоредбата на чл.60
ал.2 от ЗКИ има за свой адресат банките, но липсва основание да се приеме различен, по-
усложнен режим на настъпване на предсрочна изискуемост за вземанията на небанковите
финансови институции, след като става въпрос за идентични по произход вземания,
подчинени на изискванията на ЗПК. Кредитирането е правно-регламентирана дейност и с
оглед защита на потребителите на такива услуги е необходимо да се прилагат еднакви
правила, независимо от субекта, който отпуска потребителския кредит. На следващо място,
началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит,
съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Видно от доказателствата по делото,
ищецът е уведомил кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита, което се
установява от представеното по делото писмо с обратна разписка, получено на 11.03.2021г.,
поради което може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната
изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението.
След като ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, то ответниците
дължат връщане на цялата сума по отпуснатия кредит, включващ главница в размер на
3000лв. и договорно възнаграждение в размер на 1145,42лв., за периода от падежа на
първата погасителна вноска до датата на предсрочната изискуемост-03.03.2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченото в договора относно размера на
договорното възнаграждение не сочи на нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Процесният ДПК е сключен на 04.10.2017г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 от
ЗПК /нова, ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./, съгласно която ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на РБългария, като съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК,
5
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Уговорените в
ДПК фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41,00% и ГПР от 49,21% са под прага,
визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Съгласно Постановление №426/18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.,
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определена в
размер на ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. ОЛП на БНБ към датата на сключване на процесния ДПК е 0%,
съответно законната лихва е в размер на 10 процентни пункта и уговорените с ДПК
фиксиран лихвен процент от 41,00% и ГПР от 49,21% са под прага, визиран в чл.19 ал.4 от
ЗПК, съответно клаузите от ДПК за определянето им не са нищожни, поради противоречие
на закона или на добрите нрави, поради което ответниците дължат на ищеца заплащане и на
уговорения ГЛП по договора за кредит.
С оглед изложеното установителният иск за дължимост на главница в размер на
3000лв. се явява основателен и доказан.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция
за лихва за забава, която се дължи за периода от изпадане в забава, поради неплащане на
погасителните вноски/21.02.2020г./ до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в
претендирания размер от 289,59лв., лихва за забава след обявената предсрочна изискуемост
в размер на 36,01лв. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Основателен и доказан е и осъдителния иск за договорно възнаграждение в размер
на 1145,42лв., за периода от падежа на първата погасителна вноска до датата на
предсрочната изискуемост-03.03.2021г.
По осъдителните искове за сумите, претендирани като възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”.
Между страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. По отношение на вземанията, претендирани като пакет от
допълнителни услуги, съдът намира, че споразумението за предоставяне на допълнителни
услуги се явява нищожно поради противоречието му с добрите нрави, доколкото при същото
престацията на кредитора, предоставяна срещу възнаграждение на практика липсва.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и се ползва от защитата по
този закон. Съгласно чл.143 ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В случая споразумението за допълнителни услуги
съдържа неравноправни клаузи, защото се съдържа задължение за потребителя да заплати
възнаграждение за услуги, дори и ако кредитора не му ги предостави. Съдът намира, че
клаузите на споразумението за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени.
Независимо, че параметрите им са посочени в искането за отпускане на потребителски
кредит и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
6
потребителски кредити, същите са предварително изготвени, бланкетни, което води до
извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при
сключване на договора. От договора за потребителски кредит и споразумението към него не
може да се изведе конкретното съдържанието на допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”.
Липсва разграничение между дейността по разглеждане на документи и приоритетното
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което се предвижда допълнителна
такса. Задължаването на длъжника да заплати по – високата такса за приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, без да е ясно срещу тази цена какви са конкретните
задълженията на кредитора, изключва възможността за проверката дали те са изпълнени и
води до липсата на еквивалентност между права и задълженията на двете страни по
отношение на тази т. нар. "пакет от допълнителни услуги". Освен това допълнителната
услуга „Флекси” е свързана с управлението на самия кредит и произтича от предвидената
както в законодателството, така и в ОУ възможност страните да предоговарят условията по
кредита, включително погасителния план. По тези съображения, изхождайки от общото
правило на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорките за дължимост на възнаграждения за допълнителни
услуги представляват неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между насрещните страни по договора.
Отделно от това уговарянето на такава такса е в пряко противоречие със закона /арг. чл. 10а,
ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Безспорно дейностите по разглеждане на молбата за
отпускане на кредит, възможността за предоговаряне на погасителния план, са част от
процеса на усвояването и управлението му и такси за тези дейности не следва да се дължат.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузата е
нищожна и поради противоречие със закона /чл. 26 ал. 1 ЗЗД/.
С оглед гореизложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на цена за „пакет
допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” са нищожни и като такива не произвеждат
действие, поради което съдът приема, че за ответниците не е възникнало задължение за
заплащането им. В този смисъл оскъпяването на кредита с по 65 лв. месечно, която сума е
добавена към анюитетните вноски за главница и лихва е лишено от основание и сумите по
това допълнително споразумение са недължими от ответниците, поради което
неоснователни и недоказани са осъдителните искове за сумата 900лв.-за възнаграждение за
услуга „Фаст“ и сумата от 1440.00 лева за възнаграждение за услуга „Флекси“.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските
направени в заповедното производство са 136,42 лв. за държавна такса, като съдът е
определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 247,09 лв. за държавна такса, като има заявена претенция
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. По отношение претенцията на ищеца
7
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне
на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с
голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в минимален размер от 100лв. При това
положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство
възлиза на 533,51 лв., като с оглед уважаване на част от исковите претенции и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата общо 350,22 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената
част на исковите претенции.
Ответниците не са претендирали присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С. И, ЕГН
**********, с настоящ адрес: с**** и С М А., ЕГН ********** с настоящ адрес:
**** ДЪЛЖАТ солидарно на „П К Б“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: *****“,сумата 3000 лв. (три хиляди лева) – главница по договор за
потребителски кредит № *****, сумата от 289.59 лв. (двеста осемдесет и девет лева и
петдесет и девет стотинки/ – лихва за забава от 21.02.2020 г. до 03.03.20201 г., сумата от
36.01 лв. (тридесет и шест лева и една стотинка) – законна лихва дължима от 03.03.2021 г.
до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№390 от 26.03.2021г. по частно гр.дело*****.
ОСЪЖДА С.С. И , ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ****** и С М А., ЕГН
********** с настоящ адрес: ******ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „П К Б“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: *******сумата 1145,42лв./хиляда сто
четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 20.02.2020 г. до 03.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П **** “ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ***** срещу С.С. И, ЕГН **********, с настоящ адрес: ****** и С М А., ЕГН
8
********** с настоящ адрес: г****** осъдителни искове за сумата 900 лв. (деветстотин
лева) – неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ и сумата от 1440 лв. (хиляда
четиристотин и четиридесет лева)- неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.С. И , ЕГН **********, с настоящ адрес:***** и С М А., ЕГН
********** с настоящ адрес: ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на "П К Б" ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****сумата общо 350,22лв. /триста и петдесет лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, направени в заповедното производство по частно гр.дело****г по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№*****.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9