Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна
Оряховица, 10.12.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми състав, в публично
съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора
............................, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова
Гр. дело № 2029 по описа за 2017 година, за да произнесе, взе предвид следното
:
Постъпила е искова молба от С.М.С., с ЕГН ********** и М.К.С., с ЕГН **********,
двамата с адрес ***. Ищците сочат, че са
съпрузи и са собственици на недвижим имот, придобит с нотариален акт за
покупко-продажба № **** том VII, рег.№ 5207, н.д. № **** от 2013г. Имотът се
намирал в с.П.- ул.”*****” № 7 и представлявал дворно място с площ 880,00
кв.м./урегулиран поземлен ***в кв.79 по плана на с.П., ведно с построена в него жилищна сграда, пристройка, стопански
постройки и подобрения/, при граници на дворното място: *****,*****,*****в
кв.79 по регулационния план на с.П..
Твърди се, че ответниците М.А.Ф.
и Б.Й. Н. са съсобственици на съседен имот *****в кв.79 по регулационния план
на с.П.. Ищците претендират да се
отстъпи собствеността и да се
предаде владението върху спорна площ от 55 кв.м. В тази насока изрично
сочат, че имат такава претенция, кореспондираща с чл.108 от ЗС и тази им воля е
ясно формулирана още в исковата молба. Допълнително се обективира в писмена защита
за площ от 43 кв.м. Изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и заявен петитум еднозначно
сочат на предявен осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС
за реална част от урегулиран недвижим имот.
Формулирано е и второ искане в исковата молба: „да се
определи точната граница между двата имота”.
След уточняване се посочва, че е предявен „установителен иск и
за определяне на действителната граница по регулационния план на с.П. между
имота на ищците и този на ответниците”/л.23 от делото/. След постановяване на
разпореждане от 12.10.2017г./л.26/ се внася още едно допълнително уточнение, че е предявен иск по чл.109а от ЗС,
като се уточнява, че регулационна граница между двата имота не е
прилагана/л.31/.
Районният съд е сезиран с два обективно
кумулативно съединени иска - установителен иск по чл. 109а от ЗС за определяне на
границите между двата процесни съседни недвижими
имота и осъдителен иск по чл. 108 от ЗС
за предаване на владението върху кв.м.
от спорния имот..
Съдът, след като изслуша
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения нотариален акт за
покупко-продажба № **** том VII, рег.№ 5207, н.д. № **** от 2012г./л.4 от делото/- нотариус **.**, се
установява, че ищците С.М.С., с ЕГН ********** и М.К.С., с ЕГН **********, са закупили на 14.12.2012г. имот,
представляващ дворно място с площ 880,00 кв.м./урегулиран поземлен ***в кв.79
по плана на с.П., ведно с построена в него
жилищна сграда, пристройка, стопански постройки и подобрения/, при
граници на дворното място: *****,*****,*****в кв.79 по регулационния план на с.П..
Имотът се намира в с.П.- ул.”*****” № 7. Не е спорно по делото, че ответниците
са собственици на имот *****в кв.79 по регулационния план на с.П..
Безспорно
е установено също така, че се касае за съседни имоти на страните по делото.
От
заключението на допуснатата в хода на производството експертиза/л.144 и сл./,
изготвена от вещото лице Г., неоспорено от страните в
процеса, се установява, че за имотите има приложена дворищна регулация по плана
за 1920г., изменен със Заповед № 202 от 09.12.1963г. Също така се установява,
че границата между двата имота е очертана вярно в регулационния план на с.Т./П. I/, одобрен с Указ № 7 от
23.03.1920г. за регулацията на улиците, площадите и пр., със Заповед № 682 от
25.03.1920г. за дворищната регулация на всички строителни квартали, изм. със
Заповед № 202 от
09.12.1963г. Регулационната граница е
станала имотна граница, която в последващите кадастрални граници е следвало да
бъде отразена вярно/л.147 от делото/. В съдебно заседание вещото лице е
категорично, че след преглед на документацията и оглед на място е установило,
че поради допусната грешка в кадастралния план/която следва да бъде
отстранена/, следва да се нанесе вярна кадастрална граница, но не тази, която е
на терена, тъй като тя не е трайно материализирана, а да се нанесе регулацията
на първия план от 1920г., като планът е изменен 1963г. със заповед и границата
в следващите планове е трябвало да бъде отразена като имотна граница. Експертът
посочва, че ако бъде нанесена в кадастралния план и влезе в сила заповед за
одобряване нанасянето на вярната кадастрална граница, ще се оформи предаваемо място с площ. ВЛ Г. посочва, че имотите се
намират в строителните граници на
населеното място и има приложена регулационна линия. Имотите са
урегулирани с плана за регулация във всичките три плана-действащия и два
предходни. Имотите са имали отреждане по рег.план. Имотите не се намират извън
чертите на ПУП.
При така изяснената фактическа
обстановка се правят следните правни изводи:
Искът по чл.109а от ЗС е
процесуално недопустим в
конкретния случай. Анализирайки съдебната практика и теория по този въпрос,
настоящата инстанция достига до следния
извод:
Искът по чл. 109а от ЗС има за
предмет определяне на границата между два съседни недвижими имота . Когато
имотите се намират в строителните
граници на населеното място/както е в конкретния случай/, границата между два
съседни недвижими имота се определя с
ПУП. Ето защо не е допустимо след като границите между имотите са определяеми с вътрешна регулационна линия, те да се
определят по съдебен ред. Иск за определяне
по съдебен ред на границите на
урегулиран парцел е недопустим.
Искът по чл.109 а от ЗС ще бъде процесуално допустим в
следните случаи : а/ когато имотите
се намират в строителните черти на населеното място, но не са урегулирани
чрез кадастрален , регулационен и застроителен план .
Липсата на определена имотна или регулационна граница открива възможността границата да се
определи по съдебен ред. б/ когато имотите се намират извън чертите на ПУП ;
Искът по чл. 109а от ЗС имплицитно
съдържа в себе си и искане за признаване правото на собственост върху спорната част от имота. Когато границата между имотите е
установена с вътрешна регулационна линия, но съществува спор между страните
относно нейното трасиране на място
–в този случай спорът следва да се
реши по административен ред от
съответните технически служби .Когато съществува спор за граница при одобрен
кадастрален план , кадастрална
карта или влязъл в сила ПУП, искът по
чл.109а от ЗС не е допустим. В този случай спорът следва да се разреши чрез
специалния иск по ЗКИР, ако има
инициирана процедура от собственика за
допълване или поправяне на
кадастралния план.
Спорът
за собственост между страните е породен от спора им за границата между имотите,
като е установено от вещото лице, изготвило техническата експертиза, че
съществуващата на място ограда, която представлявала „в по-голямата си част
струпани камъни в неправилна форма”/СЗ 04.12.2018г./. В тази насока са и свидетелските
показания на св.Генева и св.В./СЗ 28.03.2018г.-л.75
от делото/. Оградата, материализираща имотната граница, не съвпада с вътрешната
регулационна линия. По изложените
по-горе съображения предявеният иск по чл.108 ЗС също е недопустим, тъй като е
преждевременно заведен – преди изменението на кадастралните граници на имота на
ищците, от който имот се сочи, че е отнета площ, за което при наличните
предпоставки на закона може се проведе специалния иск по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Както посочва и вещото лице в СЗ, страните по делото се легитимират като
собственици на една спорна площ, като собствениците на поземлен ***са закупили същата
тази територия-урегулиран имот по действащия план, по който има „допуснати
грешки”/л.149/. За да се отстрани тази „нередовност”, ВЛ Г.
посочва, че следва да се състави акт за непълноти и грешки, за което има
предписана административна процедура, след която е допустимо да се провежда и
горепосочения иск по чл.54 ЗКИР.
Значението
на данните в кадастъра е информационно, те отразяват, а не създават правото на
собственост, но същевременно влязлата в сила кадастрална карта определя
пространствения обхват на собствеността и нейн обект
става съответната кадастрална единица. Когато се установят непълноти или грешки
в основните данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, действащата
норма на чл.54, ал.1 ЗКИР предвижда непълнотите или грешките да се попълват или
поправят по административен ред въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, а когато са свързани
със спор за материално право, на основание ал.2 на нормата, непълнотите или
грешките се отразяват след решаването на спора по съдебен ред. Или след
кадастрално заснемане на имотите, при спор за материално право, приложим е
специалният иск по чл. 54 ал.2 ЗКИР. Този иск има за предмет установяване на
пространствения обхват на правото на собственост върху заснетите на
кадастралната карта имоти при допусната грешка.
Собствениците
на процесните имоти могат да приложат влезлите в
сила, неприложени дворищнорегулационни
планове с договор за прехвърляне, да поискат изменение на дворищнорегулационните
планове, както и да инициират процедура вътрешните регулационни линии на
техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници,
след което да се ползват от посочената искова защита по ЗКИР.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените с искова молба
от С.М.С., с ЕГН ********** и М.К.С., с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, иск по чл. 109а от ЗС за определяне
на границите между двата процесни съседни недвижими
имота / *****в
кв.79 по регулационния план на с.П. и урегулиран
поземлен ***в кв.79 по плана на с.П., при граници на дворното място: *****,*****,*****в
кв.79 по регулационния план на с.П./, както и иск по чл. 108
от ЗС за предаване на владението върху спорните кв.м. от имот *****в полза на ищците, като процесуално недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.Д. № 2029/2017г. на ГОРС.
ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН ********** и М.К.С., с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.А.Ф.
и Б.Й. Н., сума в размер на по 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/
за всяка една от ответниците, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение и сума в размер общо на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направени от двете
ответници разноски за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд-В.Търново с въззивна жалба от страните.
На основание чл.7 от ГПК
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: