Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.02.2022
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл.с.
Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 3694 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.12.2020 г. по гр.дело № 21311/19
г., СРС, III ГО, 180 с-в е осъдил „Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати „ДЗИ-О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.411, изр. 1, пр.2 КЗ сумата от 846,84 лв., изплатено застрахователно обезщетение по щета №
44012311803429 за вреди, причинени на лек автомобил „Рено Меган“
с ДК № ******, от настъпило на 23.05.2018г., ПТП, по вина на водач на микробус
„Пежо Боксер“ с ДК № ******, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба-12.04.2019г. до датата на изплащане на сумата. Осъдил е „Д.З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „ДЗИ-О.З.“, ЕИК ****** сумата
от 620лв. разноски, от
които 360лв. адвокатско възнаграждение, 50 внесена държавна такса,
130лв.депозит за възнаграждение за вещо лице и 80лв. депозит за свидетел.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Ройдев с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че в хода
на първоинстанционното производство не е проведено пълно и главно
доказване по отношение на твърдяната от ищцовото
дружество отговорност на водача на л.а. „Пежо Боксер“ за реализиране на процесното събитие и за
причиняване на вредоносния резултат. Не са събрани доказателства, които
да установят по безспорен начин наличието на противоправно
поведение на соченото за деликвент лице, което
съставлява елемент от фактическия състав на деликта
по чл.45 ЗЗД.
Единственият аргумент,
послужил на СРС за обосноваване на неправилното му решение да уважи в цялост
предявените срещу ответното дружество искове, е заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, досежно механизма на ПТП, което не
кореспондира с останалите доказателства по делото. Вещото лице е достигнало до
погрешни изводи относно траекторията и посоката на движение на двата
автомобила, участвали в ПТП, така и относно местоположението им на пътното
платно в момента на съприкосновението между тях, а оттук и причините за ПТП. Твърди, че
изводите на вещото лице относно механизма на ПТП, съдържащи
се в заключението, не кореспондират нито с писмените доказателства по делото,
нито със
свидетелските показания на двамата участници в ПТП, доколкото от последните се
установява, че водъчът на л.а. „Пежо Боксер“ се е
включил в кръстовището от север /както е във вариант 2 от заключението на вещото лице, който не е
възприет от съда/, а водачът на л.а. „Рено Меган“ от изток /на
графиките в експертизата изток и запад са объркани/, поради
което е сгрешена
посоката на движение на двамата участници в ПТП. С оглед изложеното дотук,
ударът между двата
автомобила е настъпил при напускане на кръстовището от страна на л.а. „Рено
Меган“ на западния изход на бул. „Цар
Симеон Велики“ след улица „Никола Икономов“, което прави невъзможна установената от вещото лице и
възприета от съда причина за ПТП, а именно - отнемане на предимство от страна на водача на л.а.
„Пежо Боксер“ при включване в кръстовището, тъй като същият не се е включил в
кръстовището от ул. „Никола Икономов“, а още от ул. „Капитан Петко Войвода“. Нещо повече, от скицата
на ПТП, съдържаща се в протокола за ПТП относно правилността на която и двамата свидетели
бяха единодушни, се установява безспорно и категорично, че л.а. „Рено Меган“
се е движил в лявата, вътрешна лента на кръговото кръстовище, а не както е посочено от вещото лице
- в дясната. Освен това в скицата ясно и еднозначно са посочени със стрелки улиците, от
които са се включили в кръстовището двата автомобила, което обстоятелство бе потвърдено от водача
на л.а. „Пежо Боксер“ и което прави невъзможен възприетия от първоинстанционния
съд механизъм на ПТП. Предвид всичко изложен дотук в последното открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е оспорил допуснатата СТЕ и е поискана
повторна. При съществено процесуално нарушение, първоинстанционният
съд не е допуснал повторна САТЕ, без да изложи аргументи за това решение. Ето
защо моли да бъде допусната повторна САТЕ, която да отговори на въпросите,
поставени в отговора на исковата молба. Прави се извод, че е била оборена категорично презумпцията за
вина по чл.45 ЗЗД, като ищцовото дружество не е
установило при условията на пълно и
главно доказване наличието на виновно и противоправно
поведение на застрахования при ответното дружество водач на МПС, обуславящо
отговорността му за настъпилите имуществени вреди, претърпени от собственика на
л.а. „Рено Меган“, а оттук и отговорността на
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде възприето,
че застрахованият при ответното
дружество водач също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, то
този принос следва да бъде определен в
по-малък размер от този на водача на л.а. „Рено Меган“.
Предвид гореизложеното
моли съда да отмени процесното
решение на СРС и да бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, ведно
със законните последици. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемото
дружество „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Ч.и
Изпълнителен директор Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат Г.Я. от АК-Благоевград,
със съдебен адрес:***, е.1, надп., офис 3, АД „С.“, оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Съдът приема, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният
съд дължи произнасяне по отношение на правилността
му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411, ал.1, изр. 2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу „Д.з.” АД, ЕИК ****** за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 846,84 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012311803429 и 15.00лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно заплащане на претенцията.
Ищецът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД твърди, че на 23.05.2018г., в гр. Стара Загора, на кръговото движение на ул. „Капитан
Петко Войвода“ и бул. „Цар Симеон Велики“ е настъпило ПТП между лек автомобил
„Рено Меган“ с ДК № ******, застрахован при ищеца по
валидна застраховка „Каско +“ и микробус „Пежо
Боксер“ с ДК № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, при което водачът на застрахованото при „Д.з.“ АД МПС, виновно е
причинил щети по автомобил застрахован при „ДЗИ - О.З.“ ЕАД. Сочи се, че след
подадено уведомление при ищеца е образувана преписка по щета № 44012311803429,
във връзка с която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 831,84лв.,
както и че са сторени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. С изплащането
на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата, поради което ищцовото
дружество е изпратило на ответника регресна покана,
получена от „Д.з.“ АД на 19.10.2018г., но плащане не постъпило. Ето защо се
иска от съда да постанови решение, с което ответното дружество да заплати на
ищеца процесната сума, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „Д.з.” АД, ЕИК ****** е оспорил исковете като неоснователни. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на непозволено увреждане от страна на
водача на МПС-то, застраховано при ответника, като се оспорва вината на същия.
Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между описаните и
обезщетени от ищеца вреди и поведението на водача на „Пежо Боксер“ с ДК № ******.
Релевират се съображения, че от представения по
делото протокол за ПТП не може да се установи по категоричен начин механизма на
произшествието, че единствената причина за настъпване на ПТП-то е поведението
на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, като при условията на
евентуалност се прави възражение за преобладаващ принос от негова страна. Оспорва
и размера на претендираното застрахователно
обезщетение.
По делото е безспорно, че на 23.05.2018г., в гр. Стара
Загора, на кръговото кръстовище на ул. „Капитан Петко Войвода“ и бул. „Цар
Симеон Велики“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган“
с ДК № ****** и микробус „Пежо Боксер“ с ДК № ******. Безспорно е, че микробус
„Пежо Боксер“ с ДК № ****** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена при ответника. Не се спори и за наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и собственика на лек автомобил „Рено Меган“
с ДК № ******, което обстоятелство се установява и от приложеното копие на ,.Автомобилна застраховка Каско“- комбинирана полица № 440217221300876. Безспорно е,
че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 831,84
лв. и че е сторил ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., както и че
ищецът е изпратил регресна покана за възстановяване
на процесиите суми, получена от ответника на 19.10.2018г.
Основният спорен въпрос е механизмът на
произшествието.
След преценка на приложените по делото копие на Двустранен констативен протокол за ПТП от
23.05.2018г., опис - заключение на щета № 440217221300876, показанията на
разпитания по делото водач на лек автомобил „Рено Метан“ с ДК № ****** и
заключението на вещото лице по СТЕ, районният съд е приел за установен следният механизъм на
настъпване на процесното ПТП:
На 23.05.2018г л.а. „Рено Метан“ с ДК № ****** се движи
в дясната лента на кръговото кръстовище на ул. „Капитан Петко Войвода“ и бул.
„Цар Симеон Велики“ в гр. Стара Загора. Водачът на микробус „Пежо Боксер“ с ДК
№ ******, при опит да навлезе в кръговото кръстовище от ул. „Капитан Петко
Войвода“, не пропуска движещия по път с предимство лек автомобил, застрахован
при ищеца, като причинява ПТП. Вследствие на сблъсъка са увредени предната
дясна част на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № ******
и предната лява част на микробус „Пежо Боксер“ с ДК № ******.
Така описаният механизъм на процесното ПТП намира
опора както в копието на двустранния констативен протокол, представено от
ищеца, така и в копието представено от ответника, доколкото същите се
различават единствено в графа 14 „забележка“, която е ирелевантна за
механизма на произшествието. Описаният в протокола за ПТП механизъм се
потвърждава изцяло от показанията на разпитания по делото свидетел Георги
Вълков, водач на лекия автомобил, застрахован при ищеца. По време на разпита си
същият сочи, че докато се е движел в дясната лента на кръговото кръстовище е
бил ударен от буса, застрахован при ответника, при
опита на водача да навлезе в кръговото кръстовище. Съдът е кредитирал
показанията на този свидетел, кредитирал е приетата от вещото лице по СТЕ
версия 1 на механизма на ПТП, описана в първата схема на експертизата. В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице сочи, че повредите по двата
автомобила подкрепят механизма на ПТП, обективиран в
заключението по СТЕ, че ако произшествието е осъществено по начина, описан във версия
две, която вещото лице е изготвило на база показанията на водача на микробуса,
застрахован при ответника, щетите по автомобилите не биха били такива, каквито
се установяват от материалите по делото, а МПС-тата
биха били увредени в други зони. На следващо място от приложеното копие на опис
- заключение по щета № 44012311803429, се установява, че щетите по
застрахования при ищеца автомобил са в неговата предна дясна част, което
обстоятелство съответства на приетия от вещото лице механизъм и опровергава
описаната от водача на микробус „Пежо Боксер“ фактическа обстановка на настъпване
на произшествието.
По гореизложената аргументация първоинстанционният
съд е направил извод, че действията на водача на микробуса, застрахован при
ответника, съставляват граждански деликт, доколкото
същият е извършил нарушение на ЗДвП, игнорирайки пътни знаци Б1 и П 2, като не
е пропуснал лекия автомобил, застрахован при ищеца, движещ се по път с
предимство в кръговото кръстовище. Приел е, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД и е осъдил ответното дружество.
Настоящата инстанция намира, че по делото е останал
неизяснен механизма на настъпилото ПТП предвид приложените писмени
доказателства и изложените две противоположни версии на разпитаните двама свидетели за механизма на
сблъсъка, поради което и на основание чл.266, ал.3 ГПК е допуснал повторна
САТЕ, като са формулирани следните въпроси: 1. Вещото лице да изготви мащабна скица, като опише
характеристиките на пътния участък, на който е реализирано процесното
ПТП-брой ленти, пътни знаци, пътна маркировка, други особености, 2. Да посочи пътната лента, в която се
е движил всеки от 2-та процесни автомобила, и в която
е настъпил инициалния удар, 3. Да посочи щетите по двата автомобила и с каква
скорост се е движило всяко едно от процесните МПС-та
преди и по време на удара, разполагал ли е водачът на л.а. „Рено Меган“ с техническа възможност да предотврати ПТП и при какво поведение от
негова страна. 4. Да се определи
механизмът на настъпилото ПТП.
От приетата във въззивната
инстанция САТЕ се установява следният механизъм на произшествието:
Автомобил Рено Меган навлиза
в кръгово кръстовище от изток и продължава движението си във вътрешната пътна
лента. Водачът желае да продължи движението на третия за него изход в посока на
запад. Кръговото кръстовище е с две кръгови пътни ленти с ширина по около 5 т,
разделени с прекъсната осова линия. В кръстовището
има 6 входа/изхода, като за всяко навлизащо превозно средство има пътен знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Вътре в кръстовището, за
движещите се в него превозни средства, има пътни знаци БЗ „Път с предимство“.
След навлизането на автомобила Рено Меган в
кръстовището на следващия за него вход, в посока от север, в кръстовището
навлиза автомобил Пежо Боксер и продължава движението си във външната кръгова
пътна лента. Автомобилът Пежо изминава от около 34-35 m в същата пътна лента, а автомобилът Рено Меган се движи в съседната лента, вътрешната в
кръстовището. Скоростта на автомобила Пежо е около 30-32 km/h,
а на автомобила Рено- около 30-35 km/h. Водачът на
автомобила Рено Меган предприема завиване надясно с
цел да напусне кръговото кръстовище. Това той прави в посока към третия за него
изход или втория за водача на автомобила Пежо. Автомобилът Рено навлиза във
външната лента - лентата на автомобила Пежо Боксер, и с предната си дясна част
удря лявата предна странична част на автомобила Пежо в зоната на вратата.
Вследствие на ПТП са причинени материални щети по автомобилите
Вещото лице изрично сочи, че водачът на автомобила
Рено Меган е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като преди извършване на маневрата „завиване надясно“ от
вътрешната пътна лента в кръговото кръстовище в посока за излизане от
кръстовището възприеме движещия се във външната пътна лента автомобил Пежо
Боксер и го пропусне, като технически правилно е той да пропусне водача на Пежо Боксер. Водачът на
Пежо Боксер няма техническата възможност да предотврати маневрата на автомобила
Рено Меган, защото маневрата на този автомобил е за
много кратко време.
Вещото лице е заявило още, че в двустранния протокол не са указани посоките на света,
както и имената на улиците, налице е грешка в обозначението на автомобилите на
съответните положения в момента на удара, като обозначенията трябва да са
обратни. Автомобил „А“-Пежо Боксер, трябва да е автомобилът във външната лента,
а автомобилът „Б“-Рено Меган, във вътрешната пътна
лента. Само по този начин могат да се обяснят наличните деформации на
автомобилите.
Вещото
лице твърди, че в хипотеза за механизъм на ПТП при навлизане на автомобила Пежо
Боксер в кръстовището, когато автомобилът Рено Меган
се е движил във външната кръгова лента, е несъстоятелна, но тази хипотеза се
приема като най-правдоподобна в предходната експертиза. Тя значително
противоречи на схемата в протокола, в която в момента на удара автомобилите са
вече в кръговото кръстовище. Това посочват и двамата свидетели. Освен това
автомобилите навлизат в кръговото кръстовище от съседни входове, а не както е
показано на схемата. На скицата самото място на удара е след следващия след
навлизането на автомобилите вход, а не при навлизане на единия автомобил в
кръстовището. Според скицата в протокола до мястото на удара след навлизането
си в кръговото кръстовище автомобилите изминават значителен път. Освен това на
скицата посоките изток и запад са сменени.
Втората схема на фиг. 7, приведена в предходната
експертиза е също със сгрешени места на навлизане на автомобилите, което не
съответства и на скицата в протокола, и на показанията на свидетелите. Вярно е
само взаимното положение на двата автомобила в момента на удара и спрямо
платното за движение.
От
правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по
застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на
предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ
фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и
собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП
водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на
непозволеното увреждане-деяние, противоправност,
настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента
и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата
инстанция приема, че по делото не са налице всички предпоставки на цитираните
норми, а именно не е проведено пълно и
главно доказване по отношение на твърдяната от ищцовото
дружество отговорност на водача на л.а. „Пежо Боксер“ за реализиране на процесното събитие
и за причиняване на вредоносния резултат от същото. По делото не са събрани доказателства, от
които да се установи по безспорен начин наличието на противоправно
поведение на соченото за деликвент лице, което съставлява
съществен елемент от фактическия състав на деликт по
чл.45 ЗЗД и задължителна предпоставка за уважаване на исковете.
От
приетата пред въззивната
инстанция СТЕ се установява следния механизъм на ПТП:
Автомобил Рено Меган навлиза
в кръгово кръстовище от изток и продължава движението си във вътрешната пътна
лента. Водачът желае да продължи движението на третия за него изход в посока на
запад. Кръговото кръстовище е с две кръгови пътни ленти с ширина по около 5 т,
разделени с прекъсната осова линия. В кръстовището
има 6 входа/изхода, като за всяко навлизащо превозно средство има пътен знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Вътре в кръстовището, за
движещите се в него превозни средства, има пътни знаци БЗ „Път с предимство“.
След навлизането на автомобила Рено Меган в
кръстовището на следващия за него вход, в посока от север, в кръстовището
навлиза автомобил Пежо Боксер и продължава движението си във външната кръгова
пътна лента. Автомобилът Пежо изминава от около 34-35 m в същата пътна лента, а автомобилът Рено Меган се движи в съседната лента, вътрешната в
кръстовището. Скоростта на автомобила Пежо е около 30-32 km/h,
а на автомобила Рено- около 30-35 km/h. Водачът на
автомобила Рено Меган предприема завиване надясно с
цел да напусне кръговото кръстовище. Това той прави в посока към третия за него
изход или втория за водача на автомобила Пежо. Автомобилът Рено навлиза във
външната лента - лентата на автомобила Пежо Боксер, и с предната си дясна част
удря лявата предна странична част на автомобила Пежо в зоната на вратата.
Вследствие на ПТП са причинени материални щети по автомобилите. Виновният за
ПТП е водачът на Рено Меган, който е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като преди извършване на маневрата
„завиване надясно“ от вътрешната пътна лента в кръговото кръстовище в посока за
излизане от кръстовището възприеме движещия се във външната пътна лента автомобил
Пежо Боксер и го пропусне, като технически правилно е той да пропусне водача на
Пежо Боксер. Водачът на Пежо Боксер няма техническата възможност да предотврати
маневрата на автомобила Рено Меган, защото маневрата
на този автомобил е за много кратко време.
След като не са налице всички елементи от фактическия
състав на цитираната правна норма/чл.411, изр.1, пр.2 КЗ/, а именно не е установена отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние и противоправност,
то исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.271, ал.1, пр. II ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове.
При
този изход на спора, ищцовото дружество следва да
заплати на ответното дружество направените разноски за първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
За въззивната инстанция въззиваемият
следва да заплати на въззивника разноски в размер
общо на 125 лв./ 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 02.12.2020 г. по гр.дело № 21311/19г. на
СРС, III ГО, 180
с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу „Д.з.” АД, ЕИК ****** за осъждане на “Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати „ДЗИ-О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.411, изр. 1, пр.2 КЗ сумата от 846,84 лв., изплатено застрахователно обезщетение по щета №
44012311803429 за вреди, причинени на лек автомобил „Рено Меган“
с ДК № ******, от настъпило на 23.05.2018г., ПТП, по вина на водач на микробус
„Пежо Боксер“ с ДК № ******, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба-12.04.2019г. до датата на изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главен изпълнителен
директор К.Ч.и Изпълнителен директор Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат Г.Я.
от АК-Благоевград, със съдебен адрес:***, е.1, надп.,
офис 3, АД „С.“ да заплати на „Д.з.”
АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Ройдев, направените разноски за първата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., а за въззивната инстанция разноски в общ
размер от 125 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.