Решение по дело №3726/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              15.07.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар А.Ламбева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3726 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3726/2016 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т.Ж.Х. ЕГН ********** *** срещу решение от 09.07.2018 г на СРС , 79 състав по гр.дело №63650/2015 г по описа на СРС ; с което са отхвърлени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.232 ал.2 ЗЗД да бъде признато за установено , че Й.Е.И. ЕГН ********** *** дължи сумата от 1764,58 лева консумативни разходи за потребена топлинна енергия и сумата от 171,99 лева разходи за потребена вода ;  за периода м.07.2012 г – м.09.2014 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2015 г по ч.гр.д.№25181/15 г на СРС , 79 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като договорът за наем от 03.05.2011 г се е трансформирал в безсрочен и ответницата е плащала консумативи до м.06.2012 г , както и половината от наемната цена до м.08.2014 г .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . С въззивната жалба се излагат нови факти и обстоятелства и се прави опит да се представят доказателства , при наличието на преклузия . Решението на СРС кореспондира с наличните доказателства .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.07.2018 г , поради което въззивната жалба от 08.08.2018 г и допълнение към въззивната жалба от 22.08.2018 г са подадени в срок /сроковете са били спрени по време на съдебната ваканция 2018 г /и са допустими .

 След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът не е доказал трансформиране на срочния наемем договор в такъв за неопределен срок съгласно чл.236 ЗЗД . Показанията на св.А.И. не установяват ползване на имота от ответницата за процесния период – той няма преки впечатления за това ползване .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Договорът за наем от 03.05.2011 г е сключен за срок от една година . С доклада си в о.с.з на 02.11.2017 г СРС изрично е указал , че в тежест на ищцата е да докаже , че е било налице наемно правоотношение между страните . В случая ищцата не е доказала , че срочният договор за наем се е трансформирал в безсрочен при условията на чл.236 ЗЗД . Показанията на св.А.И. са без реална доказателствена стойност , тъй като липсват преки впечатления на същия , а се преразказват твърдения на ищцата .

Изрично в първото о.с.з – когато по правило настъпва преклузията за сочене на доказателства - ищцата не е поискала да представи други доказателства .

Ищцата е можела да поиска разпит на повече от един свидетел , при което когато след разпита на свидетеля И. – когато става явно , че показанията му са без никаква стойност – да поиска допускане разпит на друг свидетел при условията на чл.159 ал.2 ГПК .

Противно на твърденията във въззивната жалба няма данни ответницата да е заплащала наем след май 2012 г . Извлеченията от банкова сметка *** , както и квитанции за плащания към етажната собственост не представляват „новооткрити доказателства“ по смисъла на  чл.266 ал.2 т.1 ГПК , тъй като ищцата е могла да представи същите пред СРС . Отделно , дори да се приемат , тези доказателства нямат доказателствена стойност относно реалното ползване на имота – основанието за банковите преводи е „захранване на сметка“ , а върху квитанциите липсва подпис на ответницата като вносител.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 366 лева .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.07.2018 г на СРС , 79 състав по гр.дело №63650/2015 г по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА Т.Ж.Х. ЕГН ********** *** да заплати на Й.Е.И. ЕГН ********** *** сумата от 366 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                 2.