Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4609 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки.
Ищецът - „Л.” ГМБХ, Германия, твърди, че с ответника - „Б.к.” ООД, са обвързани от облигационни отношения, възникнали от сключвани между тях договори за търговска продажба на стоки, представляващи различни сортове гранулиран хмелов екстракт, пшеничен малц, мая и консумативи за производство на бира и др. Посочва, че през месец юли 2008 г. доставил на ответника стоки, представляващи 2, 700 кг. гранулиран хмел, тип 45, чиято покупна цена възлизала на 145 800 евро, за което е издадена фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. Ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати покупната цена за така доставените стоки, нито на падежа, нито към момента, като продължава да дължи сума в размер на 45 400 евро. Поради изложеното ищецът моли „Б.к.” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 45 400 евро, представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на стоки, описани във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. Претендира разноски.
Ответникът – „Б.к.” ООД, оспорва исковете. Твърди, че ищецът му е доставил хмелов екстракт, който е с много по-ниско от уговореното качество и с оглед на това цената, която следва да заплати за него е по-ниска от договорената. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца
за заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба
на стоки, представляващи гранулиран хмел. В исковата молба се
твърди, че страни по този договор за продажба са две юридически лица, всяко от
които има седалище на територията на различни държави – продавачът по сделката
за продажба е дружество, чието седалище е на територията на Германия, а купувач
е дружество,
което има седалище на територията на Република България. Следователно правопораждащият
предявеното вземане факт е договор за продажба на стоки с международен елемент,
поради което и съдът трябва да отговори на въпроса кое е приложимото право,
което урежда сключването и изпълнението на тази сделка.
Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на стоки с
международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г.
/Конвенцията/, която е ратифицирана от Република България с Указ № 264 на
Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за България
от 01.08.1991 г. Република Германия също е страна по Конвенцията, като я е ратифицирала
на 21.12.1989 г. След като и двете държави, на територията на които се намира
мястото на дейност на страните по договора за продажба, който се сочи като
правопораждащ предявеното парично вземане факт, са страни по Конвенцията, то
отношенията, които са възникнали от тази сделка, се регулират от нормите на
Конвенцията, които са приложимото право, въз основа на което съдът трябва да се
произнесе дали в полза на ищеца „Л.” ГМБХ, Германия е възникнало вземане за
получаване от ответника „Б.к.” ООД на уговорената между тези дружества покупна
цена за доставка на стоки, представляващи хмел /налице е предвидената в чл. 1,
б. „а” от Конвенцията предпоставка, при която този международен акт се прилага
между страните по договора за продажба, като не се установява да е осъществена
някоя от хипотезите, изключващи приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и
чл. 6 от нея/.
Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията
като неформален и консенсуален, поради
което и той ще се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
всички присъщи на съдържанието му съществени елементи – вида и количеството на
вещите, които се продават, както и размерът на покупната цена, която купувачът
се задължава да заплати на продавача.
При отговор на въпроса дали по делото се доказва, че между страните по
спора е сключен посочения в исковата молба договор за продажба на стоки, съдът
съобразява това, че ищецът заявява, че той е обективиран в издадена от него
фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. и е със съдържание такова, каквото е отразено
в този документ. Наред с това, са събрани доказателства, че между същите тези страни е водено и друго дело, което има за предмет предявен частичен иск за осъждане на „Б.к.”
ООД да изпълни паричното си задължение
към „Л.” ГМБХ, Германия да заплати уговорената покупна цена за продажба на стоки,
което задължение произтича от същия
договор за продажба на стоки, който е обективиран във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. Това е гр.д. № 30865/2010 г. по описа на
СРС, ГО, 52-ри състав, по което предмет на разглеждане е предявен като частичен
иск за заплащане на покупната цена, което е приключило с влязло в сила решение,
с което той е изцяло уважен.
Влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 30865/2010 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, има сила на пресъдено нещо между страните в процеса, които са страни и по него, която обхваща въпроса дали предявеното от „Л.” ГМБХ притезателно право съществува на заявеното основание, което е договор за международна продажба на стоки, и до размера, до който е въведен в предмета на делото. Освен това доколкото с това решение е уважен иска за заплащане на уговорената покупна цена, то силата на пресъдено нещо се разпростира и относно следния конкретен факт, а именно факта на съществуване на сделката, от която предявеното вземане произтича, посочена в диспозитива на съдебния акт.
С оглед на изложеното и при съобразяване на
предмета на приключилото гражданско дело, се налага изводът, че силата на пресъдено
нещо, с която се ползва постановеното по него решение важи между лицата „Л.”
ГМБХ и „Б.к.” ООД и обхваща факта на съществуване на договор за продажба,
обективиран във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г., на която сделка се основава присъденото
вземане за заплащане на покупна цена в размер на 4 600 евро – част от общото
вземане за покупна цена по тази фактура. Настоящият съдебен състав трябва да
зачете тази задължителна сила на съдебното решение и да приеме за установено от
него, че между „Л.” ГМБХ, в качеството му на продавач, и „Б.к.” ООД, в
качеството му на купувач, са възникнали облигационни отношения по договор за
търговска продажба на стоки, сключен на 30.07.2008 г.
От представеното по делото копие на фактура
с № 07-82406, издадена на 30.07.2008 г. е видно, че стоките, които продавачът „Б.к.”
ООД е поел задължение да достави на купувача „Л.” ГМБХ представляват по вид
гранулиран хмел тип 45, микс „Халертау Генерик”, като количеството, което е
уговорено, че ще бъде продадено с този договор е 2 700 кг. В съдържанието на
фактурата е определен размера и на насрещното задължение, което е вторият
характерен елемент на договора за продажба на стоки, и това е задължението,
което възниква в тежест на продавача да заплати цена за продадените вещи, като
е посочено, че покупната цена за цялото уговорено количество хмел е в размер на
145 800 евро. Доколкото с влязлото в сила решение, постановено по гр.д. №
30865/2010 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, съдът се е произнесъл по
предявен частичен иск за заплащане на покупната цена за доставка на стоките,
описани във фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г., то силата на пресъдено нещо
обхваща само тези факти, които се отнасят до съществуването на предявената част
от спорното право, които в случая са, че по сключения договор за продажба продавачът
се е задължил да достави на купувача хмел в количество, чиято цена се равнява
на 4 500 евро, както и че страните по тази сделка са постигнали съгласие, че
цената, която купувачът се задължава да заплати за получените стоки е 4 500
евро. Задължителната сила на това съдебно решение не се разпростира върху
непредявената част от твърдяното материално право, което означава, че от него
не се установява, че по договора за продажба, обективиран във фактура №
07-82406/ 30.07.2008 г. между „Л.” ГМБХ и „Б.к.” ООД е постигнато съгласие за
поемане от продавача на задължение да достави такова количество хмел, чиято
покупна цена е над 4 500 евро и е в претендирания в настоящия процес размер от
45 400 евро, както и че купувачът се е задължил да заплати цена за закупените
стоки в размера на 45 400 евро. Ето защо тези факти трябва да се установят в
настоящия процес при условията на пълно и главно доказване.
В производството липсват писмени
доказателства, които да удостоверяват постигнато между продавача „Л.” ГМБХ и
купувача „Б.к.” ООД съгласие за сключване на договори за продажба на стоки със
съдържание на насрещните задължения такова, каквото е посочено в исковата молба.
Това не се установява от приетата по делото фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г.,
тъй като този счетоводен документ не е подписана от купувача на стоките, поради
което въпреки, че съдържа информация за съдържанието на всички съществени
елементи на договора за търговска продажба, следва да се приеме, че не доказва
наличието на съгласие между страните за поемане от тях на задължения със
съдържание такова, каквото е отразено в него.
С оглед неформалния характер на сделката за
продажба, обаче, писмената форма не е условие за нейната действителност, поради
което и сключването й, както и нейното съдържание може да бъде установено с
всички допустими от ГПК доказателствени средства.
По делото се установява, че фактура №
07-82406/ 30.07.2008 г., която е издадена от ищеца, е осчетоводена в
счетоводството на ответника „Б.к.” ООД на 01.08.2008 г. за цялата стойност, за
която е съставена от 145 800 евро. Това се доказва от заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено и след проверка на счетоводството на ответника.
Отразяването на задължението за заплащане на покупна цена към „Л.” ГМБХ в
счетоводството на ответника, е такова действие, което е конклудентно по своя
характер и с което последният, в качеството си на купувач, е изразил съгласие
да закупи, описаните в осчетоводената фактура стоки, представляващи 2 700 кг.
хмел, и да заплати на продавача покупна цена за това в размер над 4 500 евро до
пълния такъв, посочен в тази фактура от 145 800 евро. Това означава, че се
доказа, че двете насрещни страни по сделката са изразили воля за постигане на
съгласие относно сключване на договор за продажба на гранулиран хмел със
съдържание на задълженията, които възникват от него така, както са посочени в описания
счетоводен документ. В тежест на купувача „Б.к.” ООД по този договор е
възникнало задължение за заплащане на покупна цена за закупените стоки,
представляващи 2 700 кг. гранулиран хмел, която е в размер на 145 800 евро.
За да се приеме, че ответникът дължи да
заплати на ищеца посочената парична сума, освен постигане на съгласие по
основните елементи на договора за продажба, следва да бъде установено и това,
че продавачът е доставил на купувача уговорените по вид и количество стоки.
От съдържанието на
фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. се установява, че стоките, които „Л.” ГМБХ се
е задължило да достави на „Б.к.” ООД представляват по вид гранулиран хмел тип
45, който е микс между определени сортове. В този документ не е ясно уточнено
какви сортове хмел трябва да бъдат включени в микса, който е уговорено да бъде
предмет на продажбата, като единствено е посочено, че трябва да произтича от
област в Германия, наименувана Халертау. Съдът намира, че между страните по
делото е безспорно, че към момента на сключване на договора за продажба те са
постигнали съгласие и за това точно какви сортове хмел трябва да бъдат включени
в микса, който продавачът се е задължил да достави, и че те са следните: Халертау
Нордбауер, Премиант и Халертау Перла. Това се твърди от една страна от ищеца,
който се позовава на този факт в молба от 26.10.2017 г., с която представя и
доказателства за неговото установяване. Обстоятелството, че хмелът, който
ищецът е поел задължение да достави, се състои от сортовете Халертау Нордбауер,
Премиант и Халертау Перла се твърди и от ответника – съдът съобразява изричното
изявление в тази насока, направено от процесуалния му представител адв. Й. в
съдебно заседание, проведено на 14.06.2017 г., в което той препраща към вида
хмел, посочен в документа потвърждение на поръчка към договор № 22600/
29.02.2008 г., а той представлява микс от описаните три сорта хмел.
Фактът, че стоката,
предмет на процесния договор за продажба, по вид представлява хмел, състоящ се
от три различни сорта, които са Халертау Нордбауер, Премиант и Халертау Перла,
се доказва и от документа, представляващ потвърждение на поръчка към договор №
22600/ 29.02.2008 г., намиращ се на л. 121 и л. 122 от делото на СГС. В него е
посочено изрично, че хмелът, който ищецът трябва да достави на ответника
представлява микс от сортовете Халертау Нордбауер, Премиант и Халертау Перла.
Този документ изхожда от купувача „Б.к.” ООД и по своята същност представлява
предложение за сключване на договора за международна продажба на стоки по смисъла
на чл. 14 от Конвенцията. Този документ е подписан от представител на „Л.” ГМБХ
и е цитиран в издадената от това дружество фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г., в
съдържанието на която са определени основните елементи на договора за продажба,
което означава, че то, в качеството му на продавач по сделка и адресат на
предложението за нейното сключване, е изразил воля да го приеме. След като
отправеното предложение е прието от насрещната страна по смисъла на чл. 18 от
Конвенцията, то обвързва страните и определя съдържанието на правата и
задълженията на всяка от тях, които възникват от сключения договор за продажба.
По делото се
установява, че „Л.” ГМБХ е изпълнило задължението си по договора за продажба
като е доставило уговореното по вид и количество гранулиран хмел, който
представлява микс от сортовете Халертау Нордбауер, Премиант и Халертау Перла. Осчетоводяването
от ответното дружество на задължението му към ищеца, за което е издадена фактура
№ 07-82406/ 30.07.2008 г., което се установи от заключението на изготвената
ССЕ, по своята същност представлява конклудентно действие по признание на това,
че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена,
което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е
доставил уговорения вид и количество стоки, тъй като единствено при настъпване
на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на
цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение
№ 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/
02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Съдът намира, че от
събраните в производството доказателства не се установява, че в изпълнение на
процесния договор ищецът е доставил на ответника различен от уговорения микс
хмел, а именно такъв, състоящ се от сортовете Халертау Традицион и Херсбрукер.
Това не се установява от съдържанието на приетите като доказателства по делото документи
товарителница № 82406/ 30.07.2008 г. и сертификат за анализ № 82406/ 30.07.2008
г., които не са подписани от нито една от страните по сделката, които се сочат
и като издател и съответно адресат на тези документи, поради което и те не
обективират каквито и да било техни изявления и следователно не се ползват с
никаква доказателствена сила в настоящия процес. Извод за това какъв е реално
доставения микс хмел не се съдържа и в приетото по делото заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е извършило
анализ само на описаните документи, които, обаче, не се ползват с
доказателствена сила за удостоверените с тях факти.
С оглед горното, следва да се заключи, че по
делото се доказа, че „Б.к.” ООД е получило уговорения по вид и количество
гранулиран хмел, поради което и за продавача „Л.” ГМБХ, който е изправна по
договора страна, е възникнало правото да получи дължимата насрещна престация, а
именно заплащане от страна на купувача на уговорената цена, която възлиза на
сумата от общо 145 800 евро.
Ако се приеме, че реално доставеният от
ищеца хмел е различен като вид и качество от този, който е уговорено да бъде
продаден в сключения между страните договор, то този факт следва да се
квалифицира като случай на несъобразна стока по смисъла на чл. 35, т. 2, б. „а”
от Конвенцията. В Конвенцията е предвидено, че за купувача при договора за
международна продажба на стоки възникват редица права тогава, когато доставената
от продавача стока е несъобразна, като едното от тях е това по чл. 50 от
Конвенцията, а именно правото да намали дължимата за нея покупна цена в същото
съотношение, в каквото е стойността на фактически доставената стока в момента
на доставката спрямо стойността, която би имала към същия момент съобразната с
договора стока. За да може, обаче, купувачът да упражни което и да е от тези
права, които водят до ангажиране на отговорността на продавача за неточно
изпълнение на договорното му задължение, той трябва да се позове на
несъобразността на стоката като уведоми продавача за това в сроковете,
предвидени в чл. 39 от Конвенцията, които са два: първият е този по чл. 39, т.
1 от Конвенцията - в разумен срок, след като купувачът е открил или е трябвало
да открие несъобразността на стоката; вторият е този по чл. 39, т. 2 от
Конвенцията, който е краен и е най-късно в срок от две години от деня, когато
стоката е била фактически предадена на купувача, освен ако този срок е
несъвместим с договорния срок на гаранция. В чл. 39 от Конвенцията е
предвидено, че ако купувачът не се позове изрично на несъобразността на стоката
в посочените срокове, той изгубва правото да направи това, което от своя страна
означава, че губи и възможността да ангажира отговорността на продавача за
доставка на такава стока като упражни което и да е от правата, които е
регламентирано, че възникват в негова полза при наличие на този факт,
включително и това по чл. 50 от Конвенцията, на което се позовава „Б.к.” ООД в
подадения от него писмен отговор.
В производство не се
твърди и няма представени доказателства за това, че „Б.к.” ООД се е позовало
пред продавача „Л.” ГМБХ на това, че доставеният вид гранулиран хмел не
отговаря на поръчания такъв нито в разумен срок след датата, на която се
установява, че е получил стоката, която е тази на осчетоводяване на съставената
за това фактура, а именно 01.08.2008 г., нито в предвидения в чл. 39, т. 2 от
Конвенцията краен срок за това от две години от посочената дата. Това не се
установява от представеното по делото писмо, изходящо от ответника и адресирано
до ищеца, което се намира на от л. 25 до л. 28 от делото на СГС, тъй като от
съдържанието му е видно, че с него се възразява за това, че стоки, които са
доставени на дати преди тези, описани в процесната фактура № 07-82406/
30.07.2008 г., не съответстват на уговореното между страните качество. В това
писмо, обаче, не е направено каквото и да било възражение относно качеството точно
на гранулирания хмел, за чиято доставка е издадена фактура № 07-82406/
30.07.2008 г. Позоваване на несъобразност на така доставения хмел с този, който
страните са уговорили по вид и качество с процесния договор за продажба, няма
заявено от ответника и в хода на гр.д. № 30865/2010 г. по описа на СРС, ГО,
52-ри състав, по което срещу него е предявен за разглеждане иск за заплащане на
част от задължението за покупна цена за тези стоки. Ето защо съдът приема, че
дори и да е налице такава несъобразност на продадените вещи, то ответникът е
изгубил правото да се позове на нея и да ангажира отговорността на продавача за
това, включително като претендира намаление на уговорената покупна цена, най-късно
на 02.08.2010 г., поради което дължи да заплати пълният размер на определената
по общо съгласие на страните по сделката цена, който възлиза на 145 800 евро.
От изводите на вещото лице, направени в
заключението на изготвената ССЕ, се установява, че част от задължението, което
е възникнало в тежест на „Б.к.” ООД за заплащане на цената на доставените стоки,
за които е издадена фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г. е погасено преди
завеждане на делото, като останалата неплатена част от него възлиза на 50 000
евро. Предмет на разглеждане в настоящия процес е само част от това спорно
право в размер на 45 400 евро, тъй като по останалата част от него в размер на
4 600 евро е налице произнасяне от съда с влязло в сила решение по гр.д. №
30865/2010 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав. От ответника не се
твърди и не са ангажирани доказателства, че е погасил дълга си в посочения
размер от 45 400 евро, което прави предявеният осъдителен иск изцяло
основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 4 031, 79 лв. и 3 000 евро, от които сумата от 3 551, 79 лв. – платена държавна такса, сумата от 480 лв. – платени депозити за възнаграждение за вещо лице и 3 000 евро – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което не е прекомерно, тъй като размерът му отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото, като в тази връзка съдът съобразява и обстоятелството, че производството по неговото разглеждане пред първа инстанция е продължило повече от три години, през който период упълномощеният адвокат е трябвало да извършва действия за защита на интересите на доверителя си.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.К.”
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Л.” ГМБХ, дружество, регистрирано в Република
Германия, HRB *******, със седалище и адрес на управление: Германия,
Халертау, *******, на основание
чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки сума в размер на 45 400 евро /четиридесет и
пет хиляди и четиристотин евро/, представляваща неплатена част от покупна цена
за доставка на стоки съгласно фактура № 07-82406/ 30.07.2008 г., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 23.07.2013 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.К.” ЕООД да заплати на „Л.” ГМБХ сума в размер на 4 031, 79 лв. /четири хиляди и тридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса и депозити и сума в размер на 3 000 евро /три хиляди евро/, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: