Решение по дело №7026/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16174
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20231110107026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16174
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110107026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. В. Б. за 2/6 части и
срещу А. В. К. за 4/6 части от общия размер на вземанията, като конкретните суми срещу
всеки един ответник са конкретизирани с уточнителна молба с вх. на СРС № 55823 от
28.02.2023 г., както следва:
- от Р. В. Б. се претендират: сумата от 85,40 лв. главница, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с адрес ...................
с аб. № 305470 за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до
окончателното погасяване, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 19,43 лв. за периода от 15.09.2020 г. – 26.01.2023 г., 7,73 лева главница, представляваща
цена на услугата по дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.02.2023 г. до окончателното погасяване и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1,72 лв., начислена за периода от 05.03.2020 до
26.01.2023г.;
- от А. В. К. се претендират: сумата от 170,81 лв. главница, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с адрес ...................
с аб. № 305470 за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до
1
окончателното погасяване, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 39,07 лв. за периода от 15.09.2020 г. – 26.01.2023 г., 15,47 лева главница, представляваща
цена на услугата по дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.02.2023 г. до окончателното погасяване и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 3,45 лв., начислена за периода от 05.03.2020 до
26.01.2023г.;
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди, при което между страните възникнали договорни правоотношения по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к. Н. -II, бл. 261, вх. Г, ет. 1, ап. 81 с
аб. № 305470. Потребителите не заплатили дължимата се от тях цена за продажба на
топлинна енергия за посочения период, върху която сума дължали и обезщетение за забава.
Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна
енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия,
които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото
дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово разпределение. При така изложените
фактически твърдени иска от съда да му присъди съответната част от общо начислените
суми от всеки от двамата ответници, ведно със законната лихва и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, в
който е релевирано правопогасяващо възражение за плащане.
Ищецът признава, че процесните вземания, в т.ч. вземанията за разноски за държавна
такса и законна лихва, са погасени изцяло с плащане след завеждането на делото.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже следните обстоятелства: 1) качеството потребител на топлинна енергия на всеки
от двамата ответници за посочените в исковата молба период и имот; 2) обема и стойността
на доставената до имота топлинна енергия през процесния период, както и стойността на
предоставената услуга за дялово разпределение;
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесните периоди.
В случай, че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответниците
следва да докажат, че са заплатили претендираните вземания.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 153 ГПК
2
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че съдебно предявените вземания, в т.ч. разноските за платена
държавна такса и мораторната лихва, са погасени с плащане в хода на делото.
С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/,
както и предвид ангажираните от ищеца доказателства по делото, съдът счита за безспорни
всички елементи от фактическите състави за възникване на процесните вземания. Предвид
правопогасяващия ефект на плащането следва да се постанови решение, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:
За да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице
кумулативно следните предпоставки – ответникът да признае иска и с поведението си да не
е дал повод за завеждане на делото. В случая втората предпоставка не е налице. Към датата
на подаване на исковата молба ответниците са били в забава на плащането, доколкото не
оспорват по основание и размер вземанията на ищеца, включително за обезщетение за
забава. При това положение съдът намира, че с поведението си именно ответниците са дали
повод за завеждане на делото, поради което на ищеца следва да бъде присъдено
своевременно поисканото юрисконсултско възнагражднение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 2017 г./ във връзка с чл.37 от Закон за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от
100 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу Р. В. Б. с ЕГН
********** с адрес ............ за сумите от 85,40 лв. главница, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с адрес ................... с аб. №
305470 за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до
окончателното погасяване, сумата от 19,43 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на за периода от 15.09.2020 г. – 26.01.2023 г., сумата от 7,73 лева
-главница, представляваща цена на услугата по дялово разпределение за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до окончателното погасяване и
мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,72 лв.,
начислена за периода от 05.03.2020 до 26.01.2023г.;
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу А. В. К. с ЕГН
********** с адрес с ............ за сумите от 170,81 лв. - главница, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с адрес ................... с аб. №
305470 за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до
окончателното погасяване, сумата от 39,07 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на за периода от 15.09.2020 г. – 26.01.2023 г., 15,47 лв.-
главница, представляваща цена на услугата по дялово разпределение за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до окончателното погасяване и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,45 лв., начислена
за периода от 05.03.2020 до 26.01.2023г.;
ОСЪЖДА Р. В. Б. с ЕГН ********** с адрес ............ и А. В. К. с ЕГН ********** с
адрес с ............ да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 100 лева за
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4