Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2608 23.07.2020 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11399 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ******
против Д.И.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ за признаване за
установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2166,12 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от *** г. – *** г., касаеща имот собственост на
ответника, находящ се в гр. П., бул. ************; обезщетение за забавено
плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на
224,13 лв. за периода от *** г. – *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** г. до окончателното й изплащане. Претендират се
деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в
настоящото производство, включващи ДТ, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищeцът твърди, че
притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на град Пловдив, като продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от ищеца и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в
30-дневен срок след публукуването им в един централен и един местен
всекидневник и имат силата на договор, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Твърди се
също така, че по силата на разедл ІІ от ОУ ищецът има задължението да
предостави в абонатната станция на сградите топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Твърди се, че ответницата е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., бул. *** № **, ап. * като се явява по смисъла на ЗЕ
клиент на топлинна енергия, и съгласно чл. 34, а. 1 от ОУ е длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. А съгласно член 35, ал. 1 от ОУ,
при забава и неизпълнение на това задължение в срок, клиентът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищецът твърди за процесния период да е доставил до сградата, в която се намира
апартаментът, топлинна енергия на стойност 2166,12 лева, която била
разпределена съгласно изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове за прилагането му. Твърди се също, че за процесните суми е
било образувано заповедно производство под № 4269/2019 г., по описа на ПРС,
ХVІІІ граждански състав, като била издадена Заповед за изпълнение по член 410
ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК и били
дадени указания за предявяване на иск, какъвто е предявен в месечния срок.
От
особения представител на ответника, адв. С.П., е постъпил отговор, с който се
изразява становище за неоснователност на исковете. Излагат се
възражения за липса на представени доказателства за действителното потребление.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото
нот. акт за дарение от ******. ответницата се легитимира като собственик на
¼ ид. част от апартамент № ***** построен в жилищен блок ****, ул.
*******. Този документ не е оспорен от ответника и предвид официалния им характер,
съдът намира за безспорно установен и доказан правнорелевантния факт, че
ответникът е собственик на ¼ ид.
части от процесния апартамент, за който е начислена ТЕ, като съгласно
постановките на ТР № 2/2017г. ответникът, в качеството му на собственик, ще отговаря за задълженията
съобразно притежавания размер от правото на собственост върху недв. имот, или
за ¼ от задълженията за имота.
Видно от Препис-извлечение от сметка, по партида на ответника е начислена главница в размер на 2166,12 лева за периода от *** г. до *** г. и обезщетение за забавено
плащане за периода от *** г. до *** г. в размер на 224,13 лева. За събирането на така
посочените в извлечението суми е образувано ч.гр.
дело и е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК, като освен горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и
претендираната законна лихва върху главницата, считано от *** г., както и разноските по
делото от 97,80 лв. - държавна такса
и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, която е била връчена на длъжника по реда на
член 47, ал. 5 от ГПК, дадени са били указания за предявяване на иск, какъвто е
предявен в месечния срок. Представени са констативни протоколи, изготвени от
топлинния счетоводител Н., във връзка с месечни отчети на уреди за дялово
разпределение на обекта за м. май, юни, юли, август, септември, октомври
ноември, декември ***г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септмеври *** година, в които са удостоверени обстоятелствата, че лицето Д.Т.
не присъства на отчета.
От заключението на в.л. инж. В.Ш. се установява, че за
процесния период абонатната станция, обслужваща процесната сграда в режим на
етажна собственост е функционирала, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като
технологичните разходи са отчитани и отчислявани от подаваната към процесната
абонатна станция топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че монтираните в
имота на ответницата отоплителни тела нямат ИРУ. СТЕ намира, че са спазени
изискванията та т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сгради – етажна собственост, поради неосигурен достъп за отчет на
водомерно устройство и ИРУ за отчитане на ТЕ за отопление на топла вода /на 1
бр. лица по 140 литра на денонощие/ и за отопление на имот по максимална
нормативна мощност на отоплителните тела. Със
заключението се установява, че дяловото
разпределение е извършено коректно съобразно изискванията на методиката за
дялово разпределение, като за имота на
ответника е начислявана ТЕ за сградна инсталация от 0,99234 MWh, 7,81597 MWh за отопление и
13,36958 MWh за БГВ.
Съгласно съдебно -
счетоводната експертиза с вещото лице К. дължимата сума за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация за процесния период е 98,73 лева с ДДС, за отопление –
777,63 лева с ДДС, за топла вода – 1261,42 лева с ДДС и за услуга дялово разпределение от 28,35 лева с
ДДС. Обезщетението за забава върху главницата за процесния период е 224,13
лева. В таблица на заключението са отразени
по месеци дължимите суми, като при определяне им са взети предвид показанията
от съдебно - техническата експертиза, издадените фактури (на електронна
обработка) и счетоводна справка за процесния период с отразени номера на фактурите.
При така установените фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По делото са представени общите
условия на дружеството, за които се установява да са публикувани в един
централен и в един местен ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок от
публикуването им, освен това същите са били одобрени от ДКЕВР. Съгласно член 69,
ал. 1 от Общите условия те влизат в сила без да бъдат писмено приети от
купувачите. Ето защо, съдът приема, че за процесния период, по силата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по
делото, при общоизвестните общи условия за продажба
на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както
в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената за доставената топлинна енергия. В случая е установено, че през процесния период
ответникът е бил собственик на имот, присъединен към абонатната станция,
намираща се в гр. П., бул.
************* и е установено, че общите условия са оповестени по съответния ред, от
което следва, че лицето има качеството потребител на топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани
и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата
в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От представените от ищеца писмени
доказателства – констативни протоколи се установява, че в имота на ответницата
не е извършен отчет, поради неосигуряването на достъп, а и поради липса на
монтирани ИРУ на отоплителните тела, с оглед на което начисляванията са
извършвани за отопление по максимална нормативна мощност на отоплителните тела,
а за топла вода, на 1 брой лица по 140 литра на деннощие.
Съгласно
разпоредбата на §2, ал.1,
т.1 от ПЗР на НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването собствениците и/или титулярите на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
пломбираните отоплителни тела в имотите си, а ал. 2 от същия текст
предвижда, че при неизпълнение на разпоредбите по
ал. 1 след 1.10.2007 г. пломбираните отоплителни тела по т. 1 се приравняват на
отоплителни тела без уреди. Следователно, при липса на
монтирани ИРУ на отоплителните тела, за имота се начислявана ТЕ като за
отоплително тяло без уреди – т.е. по максимален специфичен разход за сградата,
което се явява в съответствие с посочените разпоредби на наредбата.
Определянето на размера на месечното задължение за плащане на
цената на потребената топлинна енергия, независимо дали същата е за отопление,
БГВ или сградна инсталация на всеки потребител на топлинна енергия от сградата
- етажна собственост, начинът на разпределяне на топлинната енергия,
респективно формирането на месечното задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването -
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия в 30 – дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят.
Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на
ищцовото дружество обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съдът възприема изготвените
заключения като обективни, последователни и изготвени с необходимите знания и
опит в съответната област, както и обосновани, с оглед на което и въз основа
на събраните по делото доказателства исковете подлежат на уважаване като
основателни и доказани до размера на 541,53 лева за главница и до размера на
56,03 лева за мор. лихва, съобразно установеното по делото, притежавано от
ответницата ¼ ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот,
като за разликата над тези размери до пълните предявени размери ще се отхвърлят
като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца ще се присъдят направените от него разноски пред заповедния съд от 24,45 лева, и пред исковия съд в размер
на 234,21 лева съобразно уважената част
от исковете.
На основание гореизложеното, ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК във
вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ"
ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов"
№ 37 и ответника Д.И.Т., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 541,53 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от *** г. – *** г., касаеща имот на
ответника, находящ се в гр. П., бул. **********; обезщетение за забавено
плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на
56,03 лв. за периода от *** г. – *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** г. до окончателното й изплащане, за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по член. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 11399/2019 г. по описа на ПРС, І гр.с., КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
сумата от 541,53 лева главница до пълния предявен размер от 2166,12 лева и за
разликата над 56,03 лева, обезщетение за забава до пълния предявен размер от
224,13 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37 разноски по съразмерност от 24,45 лева по заповедното производство и 234,21
лева по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.