№ 23041
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110142830 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от ЯНК. АС. СТ., наследник
на М.П.Й, искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени
искови претенции, както следва: срещу ИВ. П. ИВ. с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД и срещу ЗД „Е.“ АД с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./, с искане да се
постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени в условията на солидарна
отговорност да заплатят на ищцата сумата от 1 572.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведено оперативно
лечение от 06.12.2015 г., свързани със заплащане на помощни материали при
извършена операция, последвало домашно лечение и транспорт от и до болничното
заведение, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането
/06.12.2015 г./ до окончателно изплащане на сумата.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
06.12.2015 г., около 11:15 ч., майка – М.П.Й се е намирала на спирка № **** в гр. С.,
ж.к. „В.-*“, ул. „К.Х.“ и е изчаквала автобус, като в същия момент И.И. - водач на л.а.
„Ф.“, с рег. № СА **** ММ, собственост на МЕ, предприел маневра заден ход и се
качил на тротоара, вследствие на което реализирал ПТП и причинил средна телесна
повреда и множество леки телесни повреди на майката на ищцата. Твърди, че л.а. „Ф.“,
с рег. № СА **** ММ е застрахован по застраховка „Гражданската отговорност“ при
1
ЗД „Е.“ АД с полица № **************/01.01.2015 г. с валидност до 21.12.2015 г.
Сочи, че И.И. е признат за виновен за извършеното деяние с Присъда от 15.03.2018 г.
по НОХД № ****/2016 г. по описа на 136-ти състав на СРС, потвърдена с Решение №
204 от 12.03.2020 г. по ВНОХД № 591/2019 г. по описа на I-ви въззивен състав на СГС,
като заменено било само наложеното наказание. Навежда твърдения, че вследствие на
ПТП майка е претърпяла двуглезенно счупване на малкопищялен и голямопищялен
израстък на лявата подбедрица, при падането е последвал удар в главата и наранявания
по ръцете и тялото. Сочи, че в резултат на счупването в глезенната става са били
поставени импланти. Твърди, че са извършени следните разходи: 1 140.00 лв. за
импалнти, 250.00 лв. за превоз с линейка, 52.00 лв. за помощно средство повдигач,
130.00 лв. за фраксипарин и претендира тяхното възстановяване от ответниците. Прави
искане и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ИВ. П.
ИВ., с който претенцията се оспорва по основание и размер. Признава, че М.Й. е
пострадала при ПТП от автомобил, управляван от него. Сочи, че след произшествието
е съдействал на пострадалата, като грижите му продължили и в болничното заведение
до момента, в който ищцата предявила претенции спрямо него. Твърди, че ищцата е
завела дело срещу него за заплащане на обезщетение за причинени болки и страдания
вследствие смъртта на майка й, с което счита, че ищцата се опитва да се
облагодетелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от „ЗД Е.“
АД, в който се излагат съображения за недопустимост на иска. Ответникът оспорва
претенцията и по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Не оспорва механизма на ПТП. Оспорва вредите да се намират в причинна
връзка с ПТП, както и твърдението, че ищцата е заплатила със свои средства разходите,
които претендира. Оспорва да е налице солидарна отговорност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно и субективно съединени искови претенции, както следва: срещу ИВ. П. ИВ.
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и срещу ЗД „Е.“ АД с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./, с искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени
в условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцата сумата от 1 572.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
проведено оперативно лечение от 06.12.2015 г., свързани със заплащане на помощни
материали при извършена операция, последвало домашно лечение и транспорт от и до
болничното заведение, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /06.12.2015 г./ до окончателно изплащане на сумата.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават.
2
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответниците ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, а именно: че на 06.12.2015 г. е настъпило ПТП по описания в исковата
молба механизъм, че вината за настъпване на произшествието е на ИВ. П. ИВ. - водач
на л.а. „Ф.“, с рег. № СА **** ММ, който е застрахован по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при „ЗД Е.“ АД с полица № **************/01.01.2015 г.;
че ищцата е наследник на М.П.Й.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти
По иска с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД срещу ИВ. П. ИВ. :
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже елементите
от фактическия състав на деликта, а именно: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда в сочния от ищеца размер,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина на дееца,
която се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да обори
презумпцията за вина, както и да докаже изплащане на претендираното обезщетение.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу „ЗД Е.“ АД :
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото
пълно и главно, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на л.а. „Ф.“, с рег. № СА **** ММ, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения в
исковата молба размер.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното обезщетение.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
това, че претендираните имуществени вреди са в причинна връзка с процесното ПТП и
лечението на наследодателя на ищеца.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
3
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна /според броя им/ да
изложи фактически и правни съображения, от които да се установи източника на
солидарната отговорност на двамата ответници, доколкото с депозираната на
29.10.2021г. молба, дадените от съда указания с Разпореждане № 17418/19.09.2021г.
не са изпълнени.
В случай че предявява отделни искове срещу всеки един от ответниците да
съобрази обстоятелството, че е недопустимо кумулативно съединяване на иск
срещу делинквент с иск срещу застраховател, както и да посочи кой иск
предявява като главен и кой като евентуален / в този смисъл Тълкувателно
решение № 2 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК и Постановление №
7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС/.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, че по доказателствените искания съдът ще се произнесе в
първото по делото открито съдебно заседание, след изпълнение на указанията от
страна на ищеца, дадени с настоящото определение.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.11.2022 г. от 09.20 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Книжата на ищцата да се изпратят на адреса, посочен в молбата на л. 10 по
делото!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4