Мотиви към присъда по НОХД № 1988 по описа за 2010г. на ШРС
На
22.12.2010г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 318/2010г. по описа на ШРП, по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу К.Х.К. с ЕГН **********,***
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.234 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния
акт по отношение на подсъдимия е посочено, че през м. юни 2010г в гр. Шумен държал на склад
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.25, ал.1 от
Закона за тютюна и тютюневите изделия, както следва: 531 бр. кутии цигари
“Ракел” на стойност 2177.10 лв., 6 бутилки ракия “Отлежала гроздова – Търговище”
0.7 литра на обща стойност 56.70лв., 1 бутилка ракия “Пещерска отлежала” 0.7 л.
на стойност 8.90 лв., 1 бутилка мастика “Карнобатска” 0.7л. на стойност 7.65
лв., 1 бутилка водка “Финландия” 0.7л. на стойност 21.40 лв. 1 бутилка ракия
“Ямболска гроздова” 1 л. на стойност 8.50 лв., 1 бутилка ракия “Русенски бисер”
0.7л. на стойност 9.75 лв., 4 бутилки ракия “Поморийска специална” 0.7л. на
обща стойност 33.40 лв., 1 бутилка ром “Атлантик” 0.7л. на стойност 7.20 лв., 1
бутилка джин “Търговище” 0.7л. на стойност 7.30лв., 1 бутилка ракия “Сливова –
Омуртаг” 0.7л. на стойност 6.80 лв., 1 бутилка “Кайлъшка гроздова” 0.5л. на
стойност 4.90 лв., 1 бутилка “Крушова” 0.7л. на стойност 6.10 лв., 1 бутилка
ракия “Сливенска перла” 0.5л. на стойност 7.25 лв., 2 бутилки от минерална вода
“Банкя” 10 литра с етилов алкохол на обща стойност 160.00 лв., 2 бутилки от
минерална вода “Девин” 11 литра с етилов алкохол на стойност 176 лв., 1
пластмасова бутилка от 7 литра с етилов алкохол на стойност 56.00 лв. и 1 бр.
пластмасова бутилка от 0.2 л. “Карнобатска гроздова ракия” на стойност 2.40
лв., като случаят е немаловажен.
Преди даване
ход на делото от защитника на подсъдимия се направено искане за разглеждане на
делото по реда на глава 27 от НПК.
В
съдебно заседание подсъдимият К. се възползват от новите диференцирани
процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признават изцяло фактите
изложени в обстоятелственото част на обвинителния акт, като се съгласяват да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че
самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с
определение от 02.03.2010год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира
повече доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл.373ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното обвинение по
обвинителния акт срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” в рамките на средния предвиден за престъплението и ако
размера е до 3 години, да се приложи чл. 66 от НК и “глоба” в размер на 3-5
пъти пазарната цена на предлаганите стоки. Предлага също така, да бъде лишен от
право на търговска дейност за срок от 1 година.
Защитника
на подсъдимия пледира за налагане наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, каквото е и изискването на закона в размер на 3 месеца “лишаване от
свобода” с три годишен изпитателен срок, на основание чл. 55 ал.3 от НК
предлага да не се налага наказанието “глоба” в предвид единичните бройки на
предлаганите акцизни стоки. Предлага като алтернатива и да не се налага
наказанието по чл. 37 т.7 от НК.
В хода
на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признават за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено
съдебно следствие и че е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият К.
иска съда да му наложи условна присъда в минимален размер, без глоба и без
лишаване от право да упражнява търговска дейност.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия К.
развивал търговска дейност като управител на дружество по ЗЗД “Аспен” гр.
Шумен, което осъществява дейност в магазин намиращ се заедно със складовите
помещения в двора на къща на ул. “Г. С. Раковски” № 54 в гр. Шумен.
На
неустановена дата подсъдимия закупил с цел да продаде по-късно над 500 кутии
цигари без бандерол марка “Ракел”. Прибрал ги в склада на магазина в двора на
къщата си където имал складиран, наред със стоките за легална продажба и
алкохол без бандерол или с изтекъл такъв.
На
08.06.2010г. след получена оперативна информация, от органите на МВР е
извършено претърсване и изземване от търговския обект стопанисван от подсъдимия
К.. Намерени и иззети са 531 бр. кутии цигари “Ракел”, 6 бутилки ракия “Отлежала гроздова –
Търговище” 0.7 литра, 1 бутилка ракия “Пещерска отлежала” 0.7 л., 1 бутилка
мастика “Карнобатска” 0.7л., 1 бутилка водка “Финландия” 0.7л., 1 бутилка ракия
“Ямболска гроздова” 1 л., 1 бутилка ракия “Русенски бисер” 0.7л., 4 бутилки
ракия “Поморийска специална” 0.7л., 1 бутилка ром “Атлантик” 0.7л., 1 бутилка
джин “Търговище” 0.7л., 1 бутилка ракия “Сливова – Омуртаг” 0.7л., 1 бутилка
“Кайлъшка гроздова” 0.5л., 1 бутилка “Крушова” 0.7л., 1 бутилка ракия
“Сливенска перла” 0.5л., 2 бутилки от минерална вода “Банкя” 10 литра с етилов
алкохол, 2 бутилки от минерална вода “Девин” 11 литра с етилов алкохол, 1
пластмасова бутилка от 7 литра с етилов алкохол и 1 бр. пластмасова бутилка от
0.2 л. “Карнобатска гроздова ракия”.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза общата
стойност на държаните акцизни стоки възлиза на 2755.55 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия К. в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл. 371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт , като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез неговия разпит Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимият
по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.
283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават неговото решение по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 234 ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с опазване на установения
ред за функциониране на отделните стопански отрасли защитени от закона;
* от обективна страна подсъдимият е държал
акцизни стоки без бандерол. Законът не свързва елемента “държане” с неговата
продължителност. Същественото в случая е, че несъмнено подсъдимият е установил
фактическа власт върху акцизни стоки с търговско предназначение. Няма значение
дали помещението, в което се държат акцизните стоки без бандерол е наето или
собствено на дееца, дали основното му предназначение е за жилищни или други
нужди. Материалната норма не предпоставя никакви специални изисквания по
отношение на субекта на престъплението, който може да е всяко наказателно
отговорно лице. Равностойността на предмета на престъплението не дава основание да се приеме наличието на
квалифициращ признак “големи размери”. Стоките които е държал подсъдимият са
акцизни съгласно ЗАДС, акцизни стоки са тютюневите изделия , като същите са
били без изискуемия за територията на Република България акцизен бандерол,
алкохолните изделия са също акцизни стоки с акцизен бандерол. Акцизният
бандерол представлява държавна ценна книга, намираща се под специален
законодателен режим.
НК не
дефинира кои стоки са от категорията на акцизните, нито пък за кои от стоките е
задължително поставянето на бандерол, поради което нормата на чл. 234 ал.1 от НК е от категорията на бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание
задължително следва да бъде запълнено с правилата от съответния нормативен акт,
определящ кои стоки са акцизни и съобразно разпоредбата на кой нормативен акт е
задължително поставянето на бандерол върху потребителската опаковка. В текста
на чл.2 ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове се съдържа правилото,
че тютюневите изделия, каквито са цигарите, наред с другите стоки - подлежат на
облагане с акциз т.е имат статут на акцизни стоки . Също и нормата на чл. 64 от ЗАДС въвежда задължение изброените лимитивно в нея да се разпостраняват с
поставен върху търговската им опаковка бандерол. Предвид приетото от
законодателя в чл.4 т.1 вр. чл.2 т.2 от ЗАДС, че “акцизни стоки” са тютюневите
изделия, съдът намира, че върху тях следва да бъде поставен бандерол по силата
на закона. В тази насока е и разпоредбата на чл. 28ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия, която предвижда тютюневите изделия местно производство и от
внос да се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски обект и складове на едро и дребно сама с акцизен бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 от същия закон. Ето защо
цигарите представляват акцизна стока по силата на ЗАДС, върху която стока
следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на дължимия акциз. Същото
се отнася и за алкохолните изделия:
С оглед
на всички безспорни данни по делото – за извършеното деяние, стойността на
акцизните стоки без бандерол и степента на засягане на общественити отношения
свързани с нормалното действие на данъчната система в страната, преценени с
оглед разпоредбите на чл. 93 т.9 от НК, случаят не е маловажен.
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл – съзнавал
е че държи цигари и алкохолни напитки – акцизни стоки без бандерол - т.е.
съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до ниска правна култура на
подсъдимия.
При
определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление,
съдът се е ръководил изцяло от реда по който е протекло наказателното
производство – глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл. 373 ал.2 от НПК. Също така съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
Съдът
преценява, че за подсъдимия са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – има добросъвестно поведение в наказателния процес, чисто
съдебно минало, социалния му статус. Съдът не констатира наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като
наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1т.1 от НК, без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, а именно: За престъпление по чл.234 ал.1 от НК е предвидено
наказание “лишаване от свобода” от една до шест години и глоба до 10-кратния
размер на пазарната цена на продаваните стоки , както и лишаване от права по
чл. 37 ал.1 т.7 от НК, което на основание чл. 55ал1т.1 от НК следва да бъде
заменено с “под най-ниския предел”.
Съдът
съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание шест месеца “лишаване от свобода”. По
описаните съображения и на основание чл. 55 ал.3 от НК, съдът не наложи
по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода.
Съдът
като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на
чл. 66 ал.1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му
изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне
и превъзпитание на подсъдимия. На основание чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши
подсъдимия К. от право на търговска дейност за срок от една година.
Така
определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдените, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме
възможността да вършат и други престъпление, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимите на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените разноски
по делото.
На
основание чл. 234 ал.3 от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата ,
предмета на престъплението – цигари и алкохолни напитки подробно описани
по-горе и намиращи се а съхранение в РУ Полиция гр. Шумен, които след влизане
на присъдата в сила на основание чл. 124 ал.6 от ЗАДС да бъдат унищожени под
контрола на митническите органи.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: