Присъда по дело №593/2021 на Окръжен съд - Бургас

С Присъда № 18 от 25.05.2021 година по НОХД № 1768/2021година по описа на
Бургаския районен съд е признат подсъдимия П. Н. СТ. за виновен в това,че в периода от от
месец август 2017г. до месец май 2018г. в гр.Бургас, след като е осъден с протоколно
определени от 05.06.2017г. по гр.д.№721/17г. на БРС, в законна сила от 13.06.17г. да
издържа свой низходящ-сина си Д. С. /непълнолетен/, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 10 вноски от по 151.00лв., равняващо
се на 1510лв., за което на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание
пробация за срок от 6 месеца при първите две задължителни пробационни мерки-
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител. Признал го за виновен и в извършване на същото престъпление, по
отношение на другото си дете-С. С.а/малолетна/, за което му наложил същото наказание.
Определил и му наложил на основание чл.23 , ал.1 от НК между двете едно общо наказание
пробация, при посочените пробационни мерки, с продължителност от 6 месеца.Осъдил го да
заплати сторените по делото разноски.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от името на
подсъдимия С., чрез неговия защитник. Настоява се, че извършеното от подсъдимият е
несъставомерно от субективна страна и изводите на първата инстанция в противен смисъл е
неправилно. Иска се отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова, с която
С. бъде признат за невиновен в престъплението посочено в обвинителния акт и оправдан.
Представителят на Бургаската окръжна прокуратура поддържа становище, че
жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните от първоинстанционния съд
доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт,
съгласно правилата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е основателна.
Районният съд , предвид разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма
от НПК, при диференцираната процедура на чл.373,ал.2 от НПК, позовавайки се на
признанието на подсъдимия, че нее изплатил всички дължими месечни вноски за издръжка
на децата си по решението по цитираното гражданско дело и доказателствата по делото,
сред които не са налични доказателства за такова осъществено плащане е приел, че с
действията си подсъдимия двукратно е осъществил изпълнителното деяние на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК .
Отмерил му наказание за всяко по отделно, а след това и на основание чл.23 от НК
му определил общо най-тежко от тях наказание пробация за срок от 6 месеца.
Възприетата от районния съд фактическа обстановка се споделя от настоящата
инстанция , която в обобщен вид е следна:
С решение №828/09.06.17г. по гр.д.№647/17г. на БРС П.С. е осъден да заплаща на
всяко от децата си-Д. и С. месечна издръжка в размер на от по 150лв.
С определение от 05.06.2017г. по гр.д.№721/17г. на БРС в законна сила от
13.06.17г. е одобрена спогодба между страните за дължима за всяко от децата издръжка в
размер на от по 255лв. месечно , за минало време-едногодишния период от 26.01.16г. до
датата на подаване на искова молба по гр.д.№647/17г. на БРС -25.01.17г. /за дължима
занапред издръжка/. Постигнато със същата е съгласие относно начина на погасяване, след
влизане в сила на определението на съда за одобряване на спогодбата, след приспадане на
1

вече извършено частично плащане. Сумата останала да се дължи, била разделена на вноски,
всяка от които в размер на от по 151.00лв. на месец за всяко дете.
С обвинителният акт на БРП , спрямо П. Н. СТ. е повдигнато обвинение в две
отделни престъпления, всяко от които осъществяващо състава по чл.183, ал.1 от НК, а
именно за това, че в периода от от месец август 2017г. до месец май 2018г. в гр.Бургас, след като
е осъден с протоколно определени от 05.06.2017г. по гр.д.№721/17г. на БРС, в законна сила от
13.06.17г. да издържа свой низходящ/сина си Д. С. /непълнолетен/ по първото обвинение и С.
С.а/малолетна/ –по второто/, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2
месечни вноски, а именно 10 вноски от по 151.00лв., равняващо се на 1510лв.
Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние, във формата само на бездействие , и то трайно и непрекъснато в
определен период от време.
В случая повдигнато на Д. С. е обвинение за неплащане на повече от две месечни
вноски за всяко от децата си, дължими по второто дело.

Касае се за издръжка присъдена за минало време и са ирелевантни за наказателния
процес договорките между страните, относно начина й на погасяване.
Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи единствено при
неизпълнение на това задължение само за периода от време след влизане в сила на съдебния
акт, от който произтича задължението, а не и за минало време.
Съдебната практика е последователна в позицията, че наказателна отговорност се
носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по
силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е
практиката на ВКС от последните години, като например Решение № 111 от 4.07.2016 г. на
ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което "От този момент /влизането в сила на
решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е правно значимо
поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да
изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК". Такава е била
и по-назад във времето, когато с решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о.,
ВС е имал повод за посочи, че за да се държи едно лице наказателно отговорно за неплащане
на издръжка , е необходимо след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не
е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. Изрично Върховният съд
е отбелязал също, че „за неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила
решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава.“.
В основата на този извод стои целта на даваната издръжка, а именно да задоволява
ежедневни бъдещи нужди на низходящото на даващия я лице , доставя се периодично, за да
не се допусне да остане без средства, които да задоволяват нуждите му. Присъдените суми
за период назад във времето няма тези характеристики и поради това неплащането им не би
могло да постави имащия право на издръжка в цитираното неблагоприятно положение. /В
този смисъл Решение 9/04.02.77г. по н.д.№54/77г. на ВС, Първо н.о.; /
Дори в настоящия случай да се установи, че дължимите суми по това съдебно
решение/определение/ не са изплатени, то стореното от дееца е обективно несъставомерно
по чл.183, ал.1 от НК . Затова и не следва да бъде обсъждано дали вноските са направени
или не. Нито дали от субективна страна евентуалното неизпълнение е съзнавано и целено
2

или допускано от дължащия издръжката.
Постановявайки акт в противен смисъл, признаващ подсъдимия за виновен в
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, БРС е постановил назаконосъобразен съдебен акт,
поради противоречието му с материалния закон, което налага неговата отмяна и признаване
на П.С. за невиновен , на основание чл.304 от НПК и оправдан по възведеното му обвинение
.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд постанови присъдата.
3

Номер на акта:	22
Дата:	13 август 2021 г.
Съдия:	Петя Георгиева Георгиева Стоянова

Дело:	20212100600593
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 юни 2021 г.

Присъда по дело №593/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите