Решение по дело №2767/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2019 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20184430102767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 14. 01. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря  Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 2767  по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от М. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против М.А.С., с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК, и цена на иска 397, 58  лв.  В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  ч.  гр. д    6835 / 2017 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.  Предявеният иск е родово и местно подсъден на  ПлРС.

В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Р. – ПлАК, назначена за особен представител, като се оспорва исковата претенция поради изтекла погасителна давност.

ИЩЕЦЪТ, М. ЕАД, редовно призован, не се явява представител.

ОТВЕТНИЦАТА М.А.С., се представлява от адв. Е.Р. ***, назначена за особен представител.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

             Предявеният иск е с правно основание чл. 415 от ГПК. Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, против която ответникът е възразил в законоустановения срок и е заявил, че не дължи сумите.  Съдът е разпоредил  М.А.С., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  на кредитора  М.  ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 1309, р - н ***, представлявано от ***, сумата 34, 86 лева, незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с № ***от дата 12.07.2014 г., съгласно фактура №  ********* с падеж на плащане 28.08.2014 г., за отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г., фактура № ********* с падеж на плащане 27.09.2014 г., за отчетен период от 09.08.2014 г. до 08.09.2014 г.; 352,75 лева  - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с № ***от дата 12.07.2014 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 19.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., ведно с мораторната лихва в размер на 9.97 лв. (девет лв. и 97 ст.) начислена върху фактура № ********* / 12. 09. 2014 г. и законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2017 год. до изплащане на сумата, както и сумата 25 лв. разноски по делото и 180 лева адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути, и други такси и услуги; дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер ***от дата 12.07.2014 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 28.08.2014 г., за отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г., фактура № ********* с падеж на плащане 27.09.2014 г., за отчетен период от 09.08.2014 г. до 08.09.2014 г.; фактура №********* с падеж на плащане 19.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., като е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, като към всяка фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

          Действително,  страните по делото са сключили посочения в исковата молба договор. Съгласно чл. 111 от ЗДД,  с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

 вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

          Съдът  приема, че поради направеното от ответната страна правопогасително възражение за погасяване на задължението  по давност,  искът на   следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

          По изложените съображения Плевенският районен съд

                  Р      Е      Ш      И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск   с правно основание чл. 415 от ГПК от  М. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против  М.А.С., с ЕГН **********,***  и цена на иска 397, 58  лв.     

  Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: